Големина на текста:
Тема 2.
Календарни и семейни обредни песни
1. Фолкорът на всеки един народ, в това число и на българите, е тясно свързан с
поминъка. Тъй като за нашия етнос=народ основният поминък е свързан със
земеделие и животновъдство, то и фолклорът ни съответно има аграрно-скотовъден
характер. Това означава, че празниците и делничните задължения са съобразени с
годишния кръговрат и със стопанските дейности, които могат да се извършват през
отделните сезони. Оттук следва, че и празничните обреди в нашата традиционна
култура могат да се разделят на 4 подгрупи:
*пролетни
*летни (24.06)
*есенни
*зимни (24.12)
Това обяснява защо в празничните обреди и в песните, които ги съпровождат
водещи са образите на майката Земя, Слънцето и т.нар. "нов огън".
От друга страна животът на човека е тясно свързан и с индивидуалните прагове,
през които преминава неговото битие. Това са съответно раждане, встъпване в брак
и смърт (прагови моменти).
Съответно обредните песни във фолклора биват или календарно-обредни (зимни,
пролетни, летни, есенни) или семейно-обредни (при раждане, при сватба, при
смърт).
2. В дълбока древност общата религия на всички славянски народи е била
езичеството (паганизъм). Това е политеистична религиозна доктрина.
Политеистичните вярвания се отличават с анимизъм (лат. anima-душа)- езичникът
вярва, че всичко на света е живо и има душа. Неслучайно при всички славянски
народи се наблюдават вярвания в съществуването на духове, покровителстващи както
хората, така и домовете, стадата, горите, ливадите, дори и небесните светила -
слънце, месец, звезди. Затова в славянската традиционна култура често се срещат
образите на вили, самодиви, русалки, както и на змея. Последният олицетворява
различни природни явления като гръм, мълния, смерч и пр.
3. С налагането на християнството през 9.в. у нас официална става
монотеистичната религия. Църковната институция започва борба за изкореняване на
езическите традиции, но тъй като те са пуснали от векове корен в живота на
хората, пълното им заличаване се оказва невъзможно. В резултат на това в
духовния живот векове наред се наблюдава явлението двоеверие, чиито следи можем
да открием в много от традиционните практики, запазени дори до наши дни.
4. Обредите, които човекът изпълнява в делник и празник има сложна същност и
разнообразно предназначение. Едно обаче е общо между всички тях. Поради ниската
степен на развитие на производителните сили и поради ограничения си мироглед,
културният човек се е чувствал силно зависим от 2 фактора - природата и съдбата.
За да ги омилостиви и да ги направи по-благосклонни към себе си, близките и
имота си, той е използвал магията, която се проявява в 2 форми - магическо слово
и магическо действие.
От своя страна и двете форми на магията изпълняват 2 основни функции:
превантивна(предпазваща) и мултиплицираща(умножаваща).
Тема 3.
II.Пролетни КОП.
Стопанската дейност диктувала на земеделеца внимателно да следи промените в
климата, за да изведе стадата на паша и да подхване земеделския труд. Пролетният
цикъл песни е доминиран от идеята за възкръсващата за нов живот природа, което
обяснява защо в тях трайно присъства образът на Лазар - библейският герой,
когото според Стария завет Христос възкресил от мъртвите.
Забележително е, че в българските пролетни песни фолклорният певец поставя на
първо място не своето, а здравето на стадата и изобилието от нивата. Най-често в
обредите от цикъла основно място заема яйцето, което символизира женското
начало, а оттам и плодността на Земята.
Най-значимите пролетни празници са четири: Лазаровден, Цветница(Връбница),
Великден и Гергьовден.
Първите три са плаващи и всяка година са на различни дати, а Гергьовден е
постоянен и винаги е на 06.05. Прието е обаче всички песни, изпълнявани и на
четирите празника обобщено да се наричат лазарски, а изпълнителките им (винаги
от женски пол)- Лазарки. За тези творби са характерни дългите вериги от имена на
цветя, изброявани в текста. Те са израз на човешката радост от буйната природа.
Самите изпълнителки са облечени в много пъстри дрехи, украсени с жълти
орнаменти, символизиращи цъфтежа и слънчевите лъчи. Лазарките ходят от дом на
дом, но най-щедри са пожеланията им към малките деца в къщата, които
олицетворяват надеждата за бъдещето. Една от най-известните творби е песента "Що
ми е мило и драго". Тя е израз на традиционното за народа ни разбиране, че
човешкото щастие е свързано с труда. Често в пролетните КОП се среща една
метафорична картина, в която змеят , властелин на хтоноса(подземно царство),
държи заключени водите, символизиращи плодородието. Затова в текстовете
постоянен мотив е този за златния ключ, с който трябва да се отключат зимници и
хамбари, за да съберат благата. Мотивът за отключването е водещ и той е
поетическа метафора за победата на Слънцето над хтоноса, т.е. над студа и мрака.
От цикъла по-специфични са гергьовските песни. Те се отличават с повече
лиризъм, защото засягат мотива за любовта. На Гергьовден се прославя труда на
животновъда, но също и образа на светеца Георги. Той се рисува като войн на бял
кон, пронизващ с копието си змея. Убиването на чудовището се свързва с
освобождаването на девойката, предназначена за негова жертва и тази метафора
дублира надеждата за близка женитба между момък и девойка и бъдещ хармоничен
брак. С мотива за любовта често е свързан и образът на най-красивата според
народа ни птица - пауна, чиято пъстрота олицетворява човешкия копнеж по красота
в човешките взаимоотношения.
III. Летни КОП.
Те са свързани с характерните за сезона засушавания и мъчителното очакване на
дъжд, за да се извлече полза от човешкия труд. Най-представителният обред е
свързан с праговия празник Еньовден (24.06) и се нарича еньовско ладуване.
Изпълнителките на песните са млади девойки в бели ризи и се наричат пеперуди или
още додоли, а песните им пеперударски. Групата ходи в дворовете на къщите,
нарежда се във полукръг и акапелно изпълнява песни с характер а молба за дъжд. В
центъра на полукръга невръстно момиченце, наричано Еньова буля, танцува в ритъма
на песента. След края на танца запотеното дете бива обливано от стопанката с
вода като се разчира на магическата сила на действието - колкото по щедро
домакинята облее детето вярва се, че природата ще бъде щедра да изпрати дъжд на
нивите. Пеперударските песни са елегични по тон. В тях често се повтаря рефренът
"Дай, Боже, дъжд!". В него е концентриран страхът, че сушата може да изгори
зърното и да обрече хората на глад. Затова в текстовете често се споменават
бедняци, вдовици, сираци, т.е. онези, които са социално слаби и чрез съдбата им
фолклорният човек се надява да трогне Бог и да се избави от сушата.
Според народното поверие Еньовден е празник на билкарите и знахарите - смята
се, че тогава е най-силна оздравителната сила на билките. Същият ден е важен и
за момите, които още нямат любим. За да "надникнат" в бъдещето и да отгатнат
момък с каква професия ще ги пожелае, те участват в гадателния обред наречен
"напяване на пръстени в мълчана вода".
IV. Есенни КОП.
Те са кратки по съдържание и малко на брой. Причината е, че през този сезон се
бърза с прибирането на реколтата, преди да паднат сланите. Затова човек няма
много време за игри и забави. Най-често в есенните песни се разработват следните
мотиви:
1. Благодарност към природата, че е дала много плод.
2. Прослава на добрия стопанин, съумял да пренесе всичко от нивата в дома си.
3. Радост от гледката на пълните хамбари и зимници.
4. Молба към земята да запази плодовитостта си през следващата година.
Семейнообредни песни (СОП)
Тяхната старинност е съпоставима с КОП, защото семейството е изключително древна
единица в структурата на обществото. Делят се на три подгрупи в зависимост от
най-важните моменти за индивида - разждане, брак и смърт.
I. Песни при раждане и ранно детство.
Задачата им е чрез магическата сила на словото да попречат на всякакви вредни
сили и зли действия и да предпазят крехкия нов живот. Оттук и основният им
смисъл е пожелателен: на моче се пожелава юначество, на момиче хубост, а на
майката сили, за да отгледа рожбата. По принцип тонът им е ведър, защото появата
на нов живот винаги подхранва надеждата за бъдеще. Само една единствена песен
има по-драматично съдържание - "Бездетна Петкана". Нейният щастлив завършек
трябва да подхрани надеждата на всяка жена, че може да стане майка.
II. Песни при встъпване в брак.
Те са най-многобройни и до голяма степен част от тях са съхранили актуалност и
до наши дни. Сватбата е важен момент от социализацията на индивида в обществото,
но и за цялото семейство - в дома влиза нова работна ръка, възлагат се надежди
за обновлението на рода. Затова в сватбения ритуал се отразяват и стопански, и
юридически, и психологически, и развлекателни елементи, сблъскват се интереси на
огромна група хора. Българската сватба трае от три дни до седмица, поради което
и творбите са много на брой. Песните се делят на три подгрупи:
1. Предсватбени (тъжни);
2. Същински сватбени (церемониално-тържествени);
3. Следсватбени (весели)- изпълняват се при пиенето на блага ракия.
Предсватбените песни се наричат още "плетене на невеста". Те се изпълняват от
майката, сестрите и дружките на булката и изразяват скръб от предстояща раздяла.
Момичето изпитва закономерен страх дали ще се справи с новите си отговорности и
доколко ще отговори на очакванията на новото семейство. Най-популярна от тази
подгрупа е песента "Ела се вие-превива, мома се с двори прощава".
Същинските сватбени песни са много тържествени и в тях водещ е образът на
невестата, докато младоженецът почти не се споменава. Обикновено булката е
характеризирана чрез две сравнения - със слънце(заради красотата й, която е
повод за гордост) и с гълъбица(заради кроткостта й, възприемана като гаранция за
бъдещо семейно щастие). Някои от по-старите по произход сватбени песни носят
памет от по-древни обичаи, когато сватбата се е осъществявала като сделка между
родителите, без да се зачитат чувствата на младите.
III. Песни при погребения и поменални обреди.
Те се наричат тъжачки, а изпълнителките им, които винаги са от женски пол-
оплаквачки. Много често оплавачките са "професионалистки" - те са от средита на
социално най-уязвимите слоеве от населението(бедни, вдовици, самотници) и така
обществото е създало възможност да им осигури някаква прехрана. Целта на
тъжачките песни е да дадат израз на скръбта у живите, но също и да улеснят
прехода на мъртвеца към отвъдното, да попречат на душата му да се върне като
вампир, т.е. прилага се магическата сила на словото с цел
превенция(предпазване). Обикновено тъжачката песен припомня само положителните
качества на покойния - какъв родител и съпруг е бил, как е оголемил имота, какви
добрини е вършил за другите. Много често оплаквачката не е познавала приживе
умрелия. Тя научава подробности за него на място, поради което и самият текст е
зависим от импровизационната дарба на изпълнителката. Тъжачките песни не са
мелодични, в тях е по-важно какви драматични жестове и движения съпътстват
изпълнението им.
Жанрово-тематични песенни цикли
У нас фолклорните торби започват активно да се записват от средата на 19. век.
Още най-ранните ни фолклористи се изправят пред проблем за тяхното
класифициране, тъй като са много на брой. От всички принципи на класификация
най-функционален се оказва жанрово-тематичният. Този принцип е използван от
големия фолклорист академик Петър Динеков през 20. век, но и самият учен
подчертава, че вътре в рамките на всеки раздел от песни могат да се появят
различни подгрупи.
Юнашки песни (ЮП)
Те са най-стабилната част от песенното ни народно творчество. Създадени са в
периода от 10. до 15. век. ЮП имат органична близост с хайдушките и
историческите, но са по-стари от тях и не са така реалистични, както
историческите. Друга разлика е, че докато хайдушките са по-кратки и лирични, ЮП
са по-дълги и лиризъм почти не се среща. В тях приказно-фантастичният елемент
доминира над историческия. Времето, в което са създадени, а именно 10.-15. век,
е период на тежки изпитания за българския народ - той е подложен на различни
нападения, а в последния век от периода пада под османско робство. В този смисъл
ЮП дават израз на народната потребност да се подхранва вярата в избавлението.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
27 сеп 2020 в 09:59 потребител
30 апр 2020 в 10:13 потребител
19 ное 2019 в 20:37 родител
04 апр 2019 в 20:19 студентка на 52 години от Сливен - Инженерно- педагогически факултет към ТУ- София, факулетет - ипф-сливен, специалност - Професионална Педагогика, випуск 2019
20 ное 2018 в 14:49 студентка на 31 години от София - Колеж по телекомуникации и пощи, факулетет - МИТП, специалност - Мениджмънт и информатика в телекомуникациите и пощите, випуск 2011
19 сеп 2018 в 23:27 ученик на 35 години от София - 21 СРЕДНО ОБЩООБРАЗОВАТЕЛНО УЧИЛИЩЕ "ХРИСТО БОТЕВ", випуск 2016
14 юли 2018 в 14:23 учител на 43 години от София
07 юли 2018 в 00:21 учител от София
13 май 2018 в 12:08 студент на 27 години от Стара Загора - Тракийски университет, факулетет - Педагогически факултет, специалност - Предучилищна и начална педагогика, випуск 2018
05 яну 2018 в 14:01 студентка на 35 години от Силистра - Филиал на РУ "Ангел Кънчев", факулетет - Филологически науки, випуск 2018
 
Подобни материали
 

Български юнашки епос

12 яну 2013
·
81
·
10
·
2,666
·
107

Юнашките песни са важен дял от българското народно поетическо творчество. В тях са отразени народните представи за силна героична личност...
 

Български фолклор

Материал № 806273, от 07 фев 2012
Свален: 154 пъти
Прегледан: 268 пъти
Предмет: Фолклористика, Литература
Тип: Лекция
Брой страници: 6
Брой думи: 2,876
Брой символи: 16,817

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Български фолклор "?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала