Големина на текста:
ТОРЕВТИКА И ЮВЕЛИРСТВО В ТРАКИЯ ПРЕЗ
КЪСНОЖЕЛЯЗНАТА ЕПОХА
КЖЕ е времето, в което се образуват големите държавни формирования на
траките. От писмените извори са известни имената на много могъщи тракийски
царе. По археологически път са засвитетелствани резиденциите на владетелите,
съответстващи по блясък и величие на значението им. За големите възможности на
тракийските династи, говорят и изделията на тракийската торевтика и ювелирство.
Тези майсторски изработки от благороден метал са символ на политическата и
икономическа мощ на тракийската аристокрация и най-вече на владетеля,
съсредоточил в ръцете си цялата власт.
Част от тези изделия се откриват в погребалните комплекси, като по този начин
се явяват и хронологически ориентир за погребенията. Това се отнася особено за
накитите от благороден метал, откривани в повечето случаи в погребения.
Повечето ценни изделия на торевтиката се откриват случайно като съкровища.
Този тип находки събуждат многобройни въпроси относно хронология,
еднородност и т. н. Понякога произведенията на тракийската торевтика и
ювелирство се откриват заедно, както в погребални комплекси, така и в съкровища.
Данни за тях се извеждат и от иконографски паметници.
Изследванията в областа на торевтиката се свеждат главно до публикациите на
находките от гробните комплекси или съкровища, със съответните анализи в които
се засягат и някои от общите проблеми: публикациите на Филов за Дуванлий и
Мезек; на Венедиков за Панагюрското съкровище, Летнишкото, находките от
Могиланската могила; на М. Чичикова за съкровището от Луковит; на Д. Иванов и
Т. Стоянов за съкровището от Борово; публикациите на цял екип от учени
(Михайлов, Ал. Фол, Б. Николов, Л. Огненова – Маринова, М. Тачева, Т. Стоянов,
Ив. Маразов и др.), разглеждащи различните аспекти от Рогозенското съкровище и
още много други публикации. Б. Николов прави обобщена публикация на
съкровищата от Врачанско. В ,,Тракийското изкуство” Ив. Венедиков разглежда
всички изделия на тракийската торевтика известни до тогава, обособявайки ги в
различни типове и видове и стигайки до обобщени изводи по проблема. Голям е
приносът и на Ив. Маразов, изследващ различните изделия и наблягащ най-вече на
иконографските сюжети на тракийската торевтика: публикациите му за ритоните,
за наколенника от Враца и др., като вниманието му е насочено главно към
семантиката на тези изображения.
Изледванията в областта на ювелирството са многобройни. Има някои накити,
публикувани в общи пубикации на обектите: отново на Филов за Дуванлии и
Мезек; на Д. П. Димитров за гробницата от с. Дълбоки (Старозагорско), на
М.Чичикова за гробницата от Калояново и др. Има публикации и на накити от
съкровища: на Ал. Милчев за съкровището от Каварна, на Венедиков за
съкровището от Челющица. Съществуват изследвания върху отделни типове
накити, на М. Тонкова за обиците с лъвска глава и др. В някои общи изследвания
са разгледани и накитите: на Д.П. Димитров за материалната култура и изкуство на
траките през ранноелинистическата епоха; ,,Тракийското изкуство” на Ив.
Венедиков и Т. Герасимов; на М. Домарадски за келтите на Балканския
полуостров. Най-голяма заслуга за изледванията на ювелирството в КЖЕ има М.
Тонкова. Тя има няколко изследвания: общо за ювелирството в Тракия през
елинистическата епоха, за ювелирството в Черноморските колонии, за традицията
1
1
и влиянията в тракийското ювелирство през ранноелинистическата епоха,за
тракийските ювелирни ателиета и т.н
Основните проблеми, които ювелирството и торевтиката поставят пред
изследвачите са: определяне на местното производство и на импорта;
локализирането на тракийските ателиета и техните особености; определяне на
традициите и влиянията в тракийското производство; обособяване на различни
типове изделия и проследяване на тяхното хронологическо развитие и
териториално разпространение; изследването на иконографията им; техника на
изработка; откриването на паралели; интерпретация на богатите погребални
комплекси и най-вече на съкровищата и т.н.
Като основни предметни форми на торевтиката през епохата И. Маразов
определя: съдовете, апликациите към конска амуниция и елементите на парадното
предпазно въоръжение, направени от благороден метал. Изделията от бронз също
са произведения на торевтиката, но те остават на заден план, поради не толкова
високата им художествена стойност и значение.
Едни от най-характерните видове съдове са ритоните. Те са особен вид чаша с
формата на рог, завършваща с глава (протоме) или цяло животно. При дъното си
ритоните имат малко отворче за пиене. Формата е засвидетелствана от по-ранни
епохи, но направена от рог на животно или от дърво. Могат да се разграничат
няколко отделни групи ритони. От ритоните с протоме на животно, най-ранен е
този от Башова могила, Дуванлий (кр. V в. пр. Хр.). Той е канелиран с растителна
украса от пояс палмети и лотоси и с протоме на кон. Такива са и ритоните от музея
в Прага и Борово от IV в.пр.Хр. Ив. Венедиков вижда развитие на типа в ритона с
протоме на козел от Панагюрище. Украсен е с фигурален фриз. Друг тип ритони са
тези с къс рог и глава на животно: сърна, елен, бик, овен. Към него спадат
ритоните от Розовец, от с. Поройна, Румъния; 3-те ритона от Панагюрското
съкровище. Във всички случаи ритонът е покрит с фигурални сцени. В тези ритони
Венедиков вижда стар източен тип, разпространен в М. Азия още през VIII – VII в.
пр. Хр. Освен формата, други елементи свързващи ги с изтока са гънките около
ноздрите и очите на животинската глава. В по-късните ритони от Панагюрище,
Венедиков вижда засилване на Персийското влияние в представянето на руното на
овена и дръжките, начина на представяне на човешките фигури във фризовете.
Трета група ритони са т.н. “кани-ритони” - кани от Могиланската могила, от
Борово, 3-те от Панагюрище, оформени като женски глави. Като форма са познати
от атическата керамика, на там се използват като кани. Според Маразов, като
ритони те са специфични за тракийската култура. Като персийско влияние върху
тях Венедиков определя дръжките, украсени с отвесни канелюри и сфинксове.
Друга група са “амфорите-ритони”, чийто произход отново се свързва с
персийската традиция. Най-ранният представител е сребърния съд от Кукова
могила, Дуванлий, изработен в ахеменидско ателие. Дръжките му са оформени като
фигури на животни. Украсата на тялото на съда е от канелюри с гирлянди от
редуващи се лотосови цветове и палмети. По-късна е амфората-ритон от
Панагюрското съкровище. При нея е запазена растителна украса, но с
второстепенно значение. Основната украса разположена по корема на съда е
фигурална – митът за “Седемте срещу Тива” с подчертан гръцки характер.
Въпреки широкото разпространение на ритоните в Елинистическата култура,
произходът им се свързва с Персия, към това насочват някои основни елементи:
гънките около очите и ноздрите на животните; канелюрите; дръжките, пластично
оформените животни там. Към елинистическата култура сочи въвеждането на
фигуралния фриз. Не така добре предадената човешка анатомия и
2
2
съсредоточаването върху дрехите отново издава персийско влияние. Налице е
смесване на елементите на персийското и гръцкото изкуство. Това е характерно за
контактните зони между двете култури – М. Азия. За ритоните проникнали на
територията на Тракия, Венедиков търси производствените центрове в района на
Пропонтида. Като тракийско изделие той определя ритона от Поройна, заради по-
стилизираното и натурализирано изображение. Маразов свързва популярността на
тези съдове в Тракия с ролята им в култа и идеологията т. е. с функцията им на
основни атрибути при възлияния и пирове, и инсигнии на царската власт.
Фиалите са плитки чаши с изпъкнало от вътрешната страна умбо в центъра на
дъното. Прототипите им са известни още от VIII в. пр. Хр. от Фригия. По-късно те
се разпространяват широко в Персия. В Тракия са намерени 197 фиали. Те са част
от почти всички по-богати гробни находки или съкровища. Най-често са сребърни,
по-рядко бронзови или златни. Срещат се в най-старите могили от Дуванлий
(Мушовица, Кукова, Башова), при Мезек, Брезово, Александрово, Враца, Луковит,
Браничево и др. Отличават се с голямо разнообразие от размери и форма:
1. широки и плитки с отвесно устие;
2. геометрична украса – по-принцип тя е от пластични (по-рядко гравирани)
канелюри, или езици, излизащи от умбото и разширяващи се нагоре. Понякога
върху раменете са изчукани овули. Най-често се украсява умбото с пластични
ивици с насечки или перли около него.
3. растителна украса – върху умбото или върху дъното има бръшлянови клонки,
палмети, лотосови цветове, редуващи се палмети с лотоси, шишарковиден
орнамент – Рогозен, Мушовица, Луковит и др.
4. зооморфна украса най-често в съчетание с растителни орнаменти и
редуващи се мотиви – например глави на бикове с жълъди или птици с палмети.
Понякога тялото се покрива с пера или люспи.
5. антропоморфна украса – винаги в съчетание с растителни мотиви – женска
глава с редуващи се палмети или лотоси, женска глава прикрепена към умбото,
маска на Аполон върху умбото. Цели сцени има само върху една фиала от Рогозен
с мита за Агате и Херакъл и върху една от Башова могила със състезание.
Венедиков свързва въвеждането на човешката фигура с гръцкото изкуство и търси
ателиетата изработили тези съдове в областа на Пропонтида, но и при тракийските
царски работилници. Украсата им е разположена главно върху умбото, върху
дъното, често и върху раменете, но никога върху шийката, която носи само
надписи и знаци.
Фиалите от Тракия позволяват да се обособи продукцията на отделни атаелиета,
работещи по всяка вероятност при дворовете на тракийските владетели. Те
доказват и тесни връзки между царските домове в Тракия. Маразов свързва
популярността им с ролята им в култа, мита и в идеологията, основен съд в
пировете, но и в мистериите и инсигния на властта. Изглежда, че тя е и най-честата
форма на подарък между тракийските царе.
Не толкова характерна за Тракия форма са чашите. Те също могат да се разделят
на няколко вида.
Гобелето е особен вид конусовидна чаша. Един от най-старите екземпляри е от
Старо село, Сливенско (кр. на първ. четвърт на V в. пр. Хр.). Изработката е по-
примитивна, въпреки изящната форма и украса. Върху чашата са припоени
сребърни ленти, върху които е изкована украсата. Това са гирлянди от редуващи се
лотосови цветове и палмети, които са най-разпространените елементи в
ахеменидската торевтика. Под тях понякога се появяват и други мотиви –
плетеница и люспест орнамент. Гобелетата от с. Дълбоки (V в. пр. Хр.) запазват
3
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
10 юни 2021 в 21:01 студент на 41 години от София - СУ "Св. Климент Охридски", факулетет - Исторически факултет, специалност - Археология, випуск 2020
02 апр 2021 в 14:08 потребител от София
10 мар 2021 в 09:43 студентка на 33 години от Благоевград - Югозападен университет "Неофит Рилски", факулетет - Природо-математически, специалност - Химия, випуск 2010
28 яну 2021 в 22:56 родител на 43 години
19 май 2020 в 10:48 студент на 41 години от Кърджали - Филиал "Любен Каравелов" на ПУ "Паисий Хилендарски", факулетет - Педагогика, специалност - Български език и история, випуск 2023
25 яну 2020 в 12:33 ученик на 25 години от Белоградчик - СОУ "Христо Ботев", випуск 2014
29 юни 2019 в 12:45 студентка на 33 години от София - Su, факулетет - filologicheski, специалност - bulg. filologiq, випуск 2012
01 май 2019 в 17:42 родител
18 яну 2018 в 11:49 студентка на 27 години от София - СУ "Св. Климент Охридски", факулетет - Исторически факултет, специалност - История, випуск 2017
22 авг 2017 в 14:47 в момента не учи от Пловдив
 
Подобни материали
 

Тракийските гробници

27 май 2008
·
355
·
12
·
2,739
·
276

Тракийските гробници са единствените почти изцяло запазени до днес представители на монументалната култова архитектура в Тракия през периода 5-3в.пр.н.е.Проблемите на тракийската гробнична архитектура обхващат редица въпроси,при чието решаване...
 

Торевтика и ювелирство VI век.пр.Хр. - I сл.Хр.

Материал № 806261, от 07 фев 2012
Свален: 66 пъти
Прегледан: 105 пъти
Предмет: Археология
Тип: Курсова работа
Брой страници: 14
Брой думи: 6,325
Брой символи: 38,956

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Торевтика и ювелирство VI век.пр.Хр. - I сл.Хр."?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала