Големина на текста:
1.ФОРМИРАНЕ И РАЗВИТИЕ НА НАУКАТА ЗА УПРАВЛЕНИЕ.
ОСНОВНИ ШКОЛИ.
Школа на научното управление /научния мениджмънт/;
Класическа /административна/ школа;
Школа на човешките отношения;
Поведенческа школа /организационно поведение/;
Школа на количествените методи и модели.
Управленската практика е толкова стара, колкото и организацията.
Според множество изследователи съществуват доказателства за наличието
на управленска практика още от преди три хилядолетия. Но макар
организациите да са стари колкото цивилизацията, до началото на ХХ век
малцина са се замисляли как те да бъдат управлявани системно.
Ръководителите са се интересували предимно от това как организацията да
заработи повече пари, как да се сдобият с повече политическа власт, но не
и как да ги управляват по-ефективно.
Въпреки, че управленската практика е действително древна, идеята
за управлението като научна дисциплина, изследователска област и
професия е относително нова. Едва в началото на XX век управлението се
е обособило като самостоятелна област на човешкото познание. Книгата на
Фредерик ТейлърПринципи на научното управление”, публикувана
през 1911г., предизвиква истински интерес към управлението. Нейната
поява се счита за начало на признанието, че една организация може да се
управлява системно и ефективно за достигане на нейните цели. Промените
които настъпват в научната мисъл в началото на XX век, стимулират
изследователите в областта на управлението да изработят подходи, методи
и концепции, които намират място в някоя от управленските школи по
онова време. Накратко вниманието ще се насочи към ранните управленски
школи които се считат за ветерани в областта на управлението.
През 1885г. се появява т.нар. Школа на научното управление,
чиито идеи се смятат за революционни в развитието на управленската
мисъл до 1920 г. Школата е свързана с имената и изследванията на
Фредерик Тейлър, Франк и Лилия Джилбърт и Хенри Гант. Те си
поставят за цел посредством наблюдения, измервания, логика и анализ, да
усъвършенстват изпълнението на ръчните операции. Целта която
преследват е, работникът с най-малко разход на физическа и психическа
енергия да осъществи ефективно една или набор от операции. В резултат
на получената след направените изследвания информация, Франк и
Лилия Джилбърт проектирали нови работни операции. Характерно за
тази школа е, че макар и плахо нейните представители са се обърнали с
лице към човешкия фактор. Като друго сериозно постижение се отчита и
подборът на работниците, които отговорят физически и интелектуално на
изпълняваната от тях работа. Приносът на школата обаче касае само
1
управлението на производството. Въпреки това, тя представлява преломен
момент в развитието на управленската мисъл. Стопанското управление е
признато като самостоятелна област за научни изследвания.
Хронологически следващата школа която се появила през 1920 г. е
Класическата /административна/ школа, а за нейн основоположник се
приема Анри Файол, ръководител на голяма френска въгледобивна
компания. Заслугата му се изразява във формулирането на четиринадесет
универсални принципа на управление /Приложение №16/. Файол
разглежда управлението като универсален процес, който се състои от
няколко взаимосвързани основни управленски функции - финанси,
маркетинг и производство. Идеите на класическата школа привличат
интереса на управленците до 1950 г., но за времето си има големи
противници. Представителите на Школата на научното управление и на
Класическата школа, признавали значението на човешкия фактор, но го
свеждали главно до справедливото заплащане и икономическо
стимулиране. Като отношенията между служителите в организацията си
оставали формални.
През 1930 г. възниква и една друга школа, тази на човешките
отношения с основоположници Мери Паркър Фолет и Елтън Мейо.
Мери Фолет за първи път дава дефиниция за мениджмънта като
“осигуряване изпълнението на работите с помощта на други лица”, а
знаменитият експеримент на Елтън Мейо в завода “Уестърн Електрик” в
Хоторн открива нова ера в теорията на управлението. В резултат на този
експеримент, Мейо прави важен извод “човешките фактори, особено
социалното взаимодействие и груповото поведение оказват особено
влияние върху индивидуалната производителност”. Школата на
човешките отношения доминира в теорията на управлението до 1950 г.
По същото време, американският изследовател Абрахам Маслоу и
други психилози разгадали причините, залегнали в основата на
индивидуалното и груповото поведение. Според тях, в основата на
човешките постъпки стоят не икономически сили както са смятали
привържениците на школата на научното управление, а различни
потребности. Те могат да бъдат частично и пълно задоволени или просто
незадоволени.
През 1950 г. вниманието на учените привлича една друга школа,
наречена Поведенческа. Нейни представители са Крис Аргирис, Ренсис
Лайкърд и Дъглас Макгрегър. Те изучавали различните аспекти на
социалното взаимодействие, мотивация, характера на властта и авторитета,
организационната структура, кумуникациите в управлението, лидерството
и качеството на трудовия живот. Поведенческата школа набляга главно на
междуличностните отношения в организацията. Основната и цел е
повишаване ефективността в една организация за сметка на повишаване
ефективността на човешките ресурси. През 60-те години школата добива
2
изключителна популярност, и за времето си, се приема за “най-добрата и
единствената”.
В началото на 50-те години възниква и Количествения подход. За
развитието му най-силен тласък оказва компютъра, който дава възможност
за създаване на мащабни и сложни модели, които са по-точни и адекватни.
Най-съществената характеристика на тази школа се свежда да замяната на
словестните расъждения и описания с анализ на модели, символи и
количествени значения. Но този подход предизвиква интерес едва по-
късно през 90-те години на миналия век, когато ръководителите са
достатъчно добре запознати с възможностите и приложенията на сложните
количествени методи и информационните технологии.
Втората половина на XX век се характеризира и с един друг подход
наречен Процесен. Управлението в него се представя като процес, т.е. като
серия от непрекъснати и взаимосвързани действия. Процеса на управление
се разглежда като сума от няколко функции -планиране, организиране,
мотивиране и контрол. Планирането дава отговор на въпроса какво трябва
да правят хората в организацията, за да достигнат начертаните цели.
Организирането създава някакъв ред и подреденост. Мотивирането
представлява създаване на вътрешна подбуда към действия, които са
резултат от сложна съвкупност от потребности, които непрекъснато се
променят. Контролът е процес, посредством който висшето ръководство
на организацията разбира дали достига целите си, или сериозно се
отклонява от тяхното изпълнение. И четирите управленски функции имат
две общи характеристики - всичките имат нужда от вземане на решения и
всички се нуждаят от комуникация, т.е. от обмен на информация.
2.СИСТЕМЕН ПОДХОД В УПРАВЛЕНИЕТО.
В края на 50-те години се дава гласност и на още един подход,
известен като Системен. Теорията на системите за първи път е била
прилагана в областта на точните науки и техниката. Но в края на 50-те
години тя започва да се използва с успех и в стопанското управление.
Системният подход не представлява набор от правила или принципи,
а преди всичко начин на мислене по отношение на организацията и
нейното управление.
Системата е единно цяло, което се състои от взаимосвързани части,
всяка от които има принос в характеристиката на цялото. Тя може да се
дефинира още като комплекс от елементи, които се намират във
взаимодействие. Може да се дефинира и като съвкупност от предмети,
обекти и явления, между които съществуват връзки и които заедно с
елементите и свойствата на техните връзки функционират като единно
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Теория на управлението

Школа на количествените методи и модели. Управленската практика е толкова стара, колкото и организацията. Според множество изследователи съществуват доказателства за наличието на управленска практика още от преди три хилядолетия...
Изпратен от:
Ivan Panov
на 2012-02-07
Добавен в:
Лекции
по Публична администрация
Статистика:
170 сваляния
виж още
 
Подобни материали
 

Цели на организацията

05 май 2008
·
89
·
2
·
420
·
46
·
1

Целите заемат ключово място в управлението на всчка фирма. Въз основа на тях се разработват вариянти и се избира глобалната стратегия на организацията, а също така и конкретните стратегии в сферата на снабдяването, производството, маркетинговата...
 

Оценка на системата за сигурност на структура в държавната администрация


Изграждането система за сигурност на структури в Държавната администрация е от изключителна важност. Основен приорет при такива структури е защита на информационната система...
 

Психология на управлението


Тя е научно-приложна област, чийто основен фокус е управлението на поведението на хората в разнообразни организации - медицински, производствени, посреднически, образователни, полицията, армията, консултантски и др. фирми.
 
Онлайн тестове по Публична администрация
Тест по публична администрация за 2-ри курс
изпитен тест по Публична администрация за Студенти от 2 курс
Изпитен тест по Публична администрация. Тестът цели да провери базови знания на студенти, изучаващи този предмет. Състои се от 24 въпроса, всеки от които има само един верен отговор.
(Труден)
24
126
1
3 мин
15.08.2014
Публична администрация
изпитен тест по Публична администрация за Студенти от 2 курс
Тестът съдържа 50 затворени въпроса, всеки от които изисква един или повече верни отговора.
(Много лесен)
50
99
1
4 мин
27.02.2015
» виж всички онлайн тестове по публична администрация

Теория на управлението

Материал № 806241, от 07 фев 2012
Свален: 170 пъти
Прегледан: 241 пъти
Предмет: Публична администрация, Икономика
Тип: Лекция
Брой страници: 70
Брой думи: 20,455
Брой символи: 134,005

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Теория на управлението"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител


виж още преподаватели...
Последно видяха материала