Големина на текста:
Курсова работа
по психология на тема :
„Социоемоционално
развитие.Епигенетична теория на
Ерик Ериксон за развитието през
човешкия жизнен цикъл.. „
на Алина Дуарте
от 4-ти курс руска филология
фак.номер 4849
Теоретичният принос на Ерик Хомбургер Ериксон се опира преди всичко върху
работата на Зигмунд Фройд,Карл Абрахам и Хайнц Хартман.Той надгражда, но и
разширява значително обяснението на Фройд на психосексуалното развитие. Ериксон
осигурява теория за жизнения цикъл и психосоциалното развитие и подчертава
автономното или свободно от конфликти развитие на адаптивното его.В допълнение на
удовлетворяването на инстинктите човешките същества се нуждаят от категоризация и
интеграция на опита си. Изграждането и интегрирането на личността включват
осеметапна последователност в жизнения цикъл, ръководена от онова, което Ериксон
нарича епигенетичен принцип: "този принцип постулира, че всичко, което расте, има
базисен план и че от този базисен план възникват частите, като всяка част има своето
време на възход, докато не възникват всички части, за да формират функциониращото
цяло". Всеки етап - от раждането до третата възраст, се бележи от нормативна криза,
която трябва да бъде конфронтирана и разрешена."Разрешаването" на кризите оставя
отпечатъка си върху развиващия се човек и всяка допринася за цялостно формиралата
се личност.Кризите са психосоциални по природа. Приема се, че етапите са
взаимозависими и се надграждат един друг по кумулативен начин (чрез
натрупване,надграждане).Формирането на идентичността включва синтез и интеграция
на предишния опит и развитие, и осигурява основата, върху която ще се появи
бъдещият прогрес. В теорията на Ериксън развитието продължава през целия
живот.Ериксон сравнява епигенезата на телесното развитие описани от Фроид и
Абрахам.През периода на кърмачеството се развиват преди всичко оралните
функции;тогава те са особено чувствителни към влиянията на обкръжението,т.е от
обгрижващите лица.Според Ериксон психосексуалното измерение е недостатъчно за да
се опише психичното функциониране в отделните фази на развитие.Личността израства
винаги в конкретна социална среда.Задоволяването и фрустрацията на биологичните
нагони във всяка фаза се извършват чрез специфично по характер взаимодействие с
обекта(обгрижващото лице).
Специфичният вид предварителна адаптираност на човешкото бебе а именно
готовността да се расте по пътя на епигенетични стъпки,изисква преминаването през
последователност от „средни очаквани обкръжения“.Адаптирането към всяко от тези
обкръжения води до развитието на определена способност,изпълняваща психосоциална
функция.Тези способности са достижения,отразяващи развитието на синтетичната
функция на егото на съответния етап и оттам на чувството за идентичност.Първата
такава способност е например доверието.При децата първата демонстрация на
социално доверие е лесното хранене,дълбокият му сън и отпускането на
червата.Преживяването на взаимна регулация на нарастващите му рецептивни
способности с техниките на обгрижване на майката постепенно му помагат да
балансира дискомфорта причинен от обстоятелството,че когато се ражда,то още не е
достатъчно зряло да осъществява само хомеостазата си.Различните форми на комфорт и
хората свързани с тях стават толкова познати,колкото и разяждащият дискомфорт на
червата.
Его-идентичността в субективния си аспект е съзнанието за факта,че в методите за его-
синтез има тъждественост и континуитет-стилът за собствената
индивидуалност.Ериксон има предвид два аспекта на чувството за идентичност –
възприемането на континуитета на синтезиращите методи на егото и елементите на
общност със съответната културна група.Ериксон посочва,че формирането на
идентичността има аз-аспект и его-аспект.“Генетичният континуитет“ на аз-
репрезентацията се осъществява чрез работата на егото.Задачата на егото е да
осъществи синтеза на трите крайно необходими и безкрайни процеса,чрез които
човешкото съшествуване става безкрайно по време и организирано по форма.Първият е
биологичният процес чрез който организмът става йерархична организация на органни
системи,изживяващи своя жизнен цикъл.
Вторият процес е социалният.Чрез него организмите се организират в групи,географски
исторически и културно определени.Това което може да се нарече его-процес,е
организационният принцип,посредством който индивидът поддържа себе си като
кохерентна личност с тъждественост и континуитет и във възприемането на себе си,и в
реалността си за другите.
Ериксон предлага диференцирано описание на фазите на развитие,включващо три
различни аспекта:зона,начин на функциониране и социална модалност.Зоналният
аспект описва водещата ерогенна зона и свързания с нея специфичен начин на
получаване на удоволствие.Ерогенната зона се отличава с характерен начин а
функциониране по отношение на обекта или отношенията с него.Такижа начини са
например инкорпорацията в оралната фаза,задържането или елиминирането в аналната
и проникването в детската генитална фаза.
Реакциите на обгрижващия обект са от решаващо значение за изграждане на
психосоциалните способности.Взаимното регулиране между телесните функции на
детето и реакциите на обгрижващия обект никога не е оптимално.Поради това във всяка
една фаза възникват конфликти,които пък от своя страна водят до тъй
наречените,според Ериксон,психосоциални кризи.Това са нормативни конфликти
между личността и обкръжението т.е външнопсихични конфликти.Успешното
разрешаване на кризата води до усвояване на съответната психсоциална способност.
Съществуват осем фази на психосоциалното развитие според Ериксон:
1. Доверие срещу недоверие (младенчество). През ранната орална фаза характерният
начин за боравене с обекта е инкорпорацията.При раждането си бебета са доминирани
от биологически потребности и драйвове.Качеството на тяхното взаимоотношение с
грижещите се за тях ще повлияе върху степента, до която ще се чувства доверие (или
недоверие) към другите и света като цяло.С този етап се свързва добродетелта надежда.
В психоаналитични изследвания на преживяванията на хората във връзка със сукането
се установява, че тези деца, които са отучени да сучат до 5-я си месец развиват чувство
на песимизъм към света и хората, за разлика от тези, които са отучени след 5 месеца, у
които се намира чувство за оптимизъм към света и хората.Устата е центърът на първото
„приближаване към живота“,но детето също така вижда и опипва,търси други сетивни
стимули освен получаваните при хранене и се нуждае от тях за нормалното си
развитие.Задоволявайки жизнените потребности на детето,майката също така му
предоставя удоволсвени дразнители.Степента на задоволяване зависи от това,доколко
зърното и устата,майката и детето успяват да се нагодят едни към други.Тук говорим за
първата психосоциална криза-регулирането от кърмачето на своята органна система в
съответствие с начина,по който майката извършва обгрижването.Това се нарича
социална модалност.При благоприятно решаване на първата психосоциална криза
детето придобива първично доверие.Неблагоприятният резултат е съответно първично
недоверие.Следствията от такъв резултат са безпомощност и зависимост,алчност и глад
за стимули ,постоянна неудовлетвореност,резигнация.Отбиването от гърдата е критичен
момент в това развитие.Друга последица от утвърждаването на чувството за първично
недовериее развитието на шизоидна личностова структура.
2. Автономия срещу съмнение и срам (ранно детство). Социалните изисквания за
самоконтрол и регулация на телесните функции (обучение за ползване на тоалетната)
влияят върху чувствата на Аз-ефективност срещу съмнение в себе си. Качеството воля -
волята да се прави това, което се очаква от теб и което се очаква по принцип, възниква
на този втори етап.В този период наараства мускулната система,овладяват се аналните
и уретралните сфинктери,развиват се способностите за координирано хващане и
пускане или хвърляне.През анално-садистичната и уретралната фаза образец за
психичната дейност са аналната и уретралната зона и получаването на
удоволствие,породено от отделянето и задържането на фекалиите и
урината.Увеличаващото се овладяване на телесните функции дава на детето известна
власт над обкръжението,но го и конфронтира със собствените стремежи за власт.В тази
възраст детето открива своята автономия.То открива,че може да се изправя само ,да
прави разлика между „аз“ и „ти“,между „мое“ и „твое“.Особено важен в този период е
процесът на обучение в чистота,свързан с овладяването на отделитлните
функции.Детето за първи път ума възможността да прояви собствена воля.То полага
усилия да наложи волята си срещу тази на възрастните и да демонстрира непрекъснато
новопридобилите способности и независимостта си.Тези усилия са свързани неизбежно
с неуспехи,поражения,безсилен гняв-преживявания,които пораждат съмнения в

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
15 май 2019 в 19:58 студент на 39 години от Варна - ВСУ "Черноризец Храбър", факулетет - Юридически факултет, специалност - Психология, випуск 2019
10 май 2019 в 21:53 в момента не учи на 25 години
31 мар 2019 в 08:50 студентка на 32 години от Пловдив - ПУ "Паисий Хилендарски", факулетет - Педагогически факултет, специалност - Психология, випуск 2019
24 мар 2019 в 18:41 студент на 30 години от Варна - ВСУ "Черноризец Храбър", факулетет - Юридически факултет, специалност - Психология, випуск 2016
13 мар 2019 в 12:34 студентка от София - Технически университет, випуск 2008
13 мар 2019 в 11:00 студентка на 39 години от София - ВСУ Черноризец Храбър, факулетет - Психология, випуск 2015
08 яну 2019 в 13:45 студент на 34 години от Бургас - Бургаски университет "Проф. Асен Златаров", факулетет - Факултет по обществени науки, специалност - Маркетинг, випуск 2014
20 ное 2018 в 16:22 ученик на 18 години от Петрич - ОУ "Гоце Делчев", Генерал Тодоров, випуск 2020
13 ное 2018 в 18:42 потребител
14 юни 2018 в 22:07 ученик на 23 години от Добрич - СОУ "П. Р. Славейков", випуск 2015
 
Подобни материали
 

Психологически анализ на личността

02 авг 2007
·
781
·
10
·
1,152
·
215

Личност наричаме човека, разглеждан като субект, т.е. като принципно способен да избира своите цели, така и да насочва своето поведение така, че да направлява хода на собствения си живот...
 

Обществено-исторически основи за възникване на учебната дейност

12 мар 2006
·
258
·
2
·
705
·
14

Обществено-исторически основи за възникване на учебната дейност - тема по психология.
 

Категорията дейност в педагогическата психология

12 мар 2006
·
458
·
2
·
934
·
13
·
1

Категорията дейност в педагогическата психология - доклад.
 

Възрастова психология

18 апр 2006
·
5,133
·
110
·
20,195
·
1,239
·
1
·
2
·

Възрастова психология - 39 страници реферат по темата.
 

Различните деца

24 окт 2006
·
1,909
·
1
·
139
·
231

В България се знае твърде малко за децата с увреждания… За грижите, от които имат нужда те и техните семейства…За това,което се прави или не се прави за тях. Темата е трудна. Човек сякаш изпитва неудобство, срам,страх, предразсъдъци относно хората с увре
 
Онлайн тестове по Психология
Поведение, ориентирано към целите
изпитен тест по Психология за Студенти от 2 курс
Тестът съдържа 14 затворени въпроса, всеки от които изисква един верен отговор.
(Лесен)
14
44
1
1 мин
15.03.2015
Тест по Психология за 12-ти клас
кандидат-студентски тест по Психология за Ученици от 12 клас
Тестът по психология е подходящ както за ученици от 12-ти клас, така и за кандидат-студенти и учители. Съдържа 15 въпроса, всеки от които има само един верен отговор.
(Лесен)
15
151
1
1 мин
25.11.2016
» виж всички онлайн тестове по психология

Ерик Ериксон

Материал № 806182, от 06 фев 2012
Свален: 123 пъти
Прегледан: 145 пъти
Предмет: Психология
Тип: Курсова работа
Брой страници: 8
Брой думи: 3,054
Брой символи: 19,611

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Ерик Ериксон"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Етиен Бенов
преподава по Психология
в град София
с опит от  4 години
23

Павлина Костадинова
преподава по Психология
в град София
с опит от  20 години
359

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения