Големина на текста:
СЪДЪРЖАНИЕ
1.Увод …………………................................................................
1.1.Цели и задачи………………………………………………… .
2.Преизказността като вид наклонение……………………………………
3.Преизказността като отделна глаголна категория - вид на
изказването…………………………………………………………………
Вид на изказването……………………………………………
Семантичното съдържание на морфологичната категория...
Преизказните форми………………………………………..
4.Изводи - употреба на преизказните форми ….……………………..
5.Използвана литература …………………………………………………
1
1.УВОД
Съвременният български език – книжовният и диалектите – има твърде
характерен морфологичен строеж, създал се в течение на многовековния му
развой.
В областта на глагола съвременният български език е запазил цялото
богатство на старобългарската глаголна система, като е развил и нови
категории. И тук се проявява стремежът към аналитизъм – развиват се много
нови сложни глаголни форми, обаче и простите глаголни форми по начало се
запазват.
Особено богата е системата на времената и на наклоненията в
новобългарския книжовен език. В областта на наклоненията българският език е
развил много нови глаголни форми. Най-важна морфологична особеност на
българския глагол без съмнение е категорията «преизказност». Тя се
характеризира с извънредно богата система от сложни форми, чрез които се
изразява, че говорещото лице, тъй като не е било свидетел на действието,
съобщава за него по думите на друго лице. Тези преизказни форми изразяват
много и различни нюанси, има даже и «двойно преизказни» форми.
Категорията наклонение е обект на оживени дискусии в историята на
българското езикознание. При това не става дума за нейното наличие или липса
в езика ни, а за нейния състав. Въпреки че монографично изследване за тази
категория все още липсва, в различни синтетични и монографични трудове
освен традиционните изявително (индикатив), повелително (императив) и
условно наклонение (кондиционал) се споменава още за неопределено
(инфинитив), преизказно (ренаратив, имперцептив, коментатив),
умозаключително или предположително (конклузив), подчинително
наклонение (конюнктив) и др.
а) Вече приехме, че семантичното съдържание на категорията се основава
на отношението на говорещото лице към действието и това е в съгласие с
българската граматична традиция. Това отношение може да бъде два вида
2
субективно и несубективно (обективно). Най-общо казано, субективното
отношение представя различни модални оценки за връзката между глаголния
субект и действието (или резултата от действието), докато несубективното
отношение не предполага такива оценки, в частност сигнализира неутрално
отношение на говорещия към действието. Различаваме субективна и
несубективна (обективна) модалност, а граматикализираните модални
значения наричаме наклонения.
Противопоставяме се на разширяването на съдържателния обем на
наклонението чрез включването в него на други (според нас
несубективномодални) значения, каквито са например отношението на
говорещия към изказването, свидетелската позиция и т.н. Това прави
категорията по същество различна от същата категория в останалите езици.
Правилни са изводите на Е.И. Дьомина, че в представената от Ал.Теодоров-
Балан и др. модална система липсва единен критерий за различаването на
отделните наклонения. Вярно е, че броят на модалните грамеми може да бъде
различен в различните езици, но наличието им (или липсата им) трябва да се
установява въз основа на единен критерий, който ще позволи да се разглежда
понятията, предавани чрез формите на отделните наклонения, като проява на
единна морфологична категория.
б) Нелогични са твърденията, че в българския език изявителното
наклонение (индикативът) е «по-особено» в сравнение със същото
наклонение в останалите езици. По принцип това може да бъде вярно, но няма
никаква логика да се съпоставят немаркираните грамеми от една и съща
категория в различните езици. Но практика това би означавало да се
съпоставят всички останали граматикализирани значения на дадената част на
речта. Българското изявително наклонение наистина е много по-богато на
форми в сравнение със същото наклонение например в останалите славянски
езици, но не защото е «по-особено» като наклонение, а защото българският език
притежава много повече глаголни морфологични категории. Всяка формално-
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Преизказно наклонение в съвременният български език

Съвременният български език – книжовният и диалектите – имат твърде характерен морфологичен строеж, създал се в течение на многовековния му развой. В областта на глагола съвременният български език е запазил цялото богатство на старобългарската...
Изпратен от:
petrik2004
на 2012-02-05
Добавен в:
Курсови работи
по Езикознание
Статистика:
67 сваляния
виж още
 
 
Онлайн тестове по Езикознание
Тест по увод общото езикознание
тематичен тест по Езикознание за Студенти от 1 курс
Тест за проверка знанията на студенти по дисциплината. Всички въпроси са с един верен отговор.
(Труден)
20
387
4
27.09.2012
» виж всички онлайн тестове по езикознание

Преизказно наклонение в съвременният български език

Материал № 805376, от 05 фев 2012
Свален: 67 пъти
Прегледан: 181 пъти
Предмет: Езикознание
Тип: Курсова работа
Брой страници: 32
Брой думи: 6,767
Брой символи: 41,326

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Преизказно наклонение в съвременният български  ..."?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала