Силвия Денчева
преподава по Литература
в град София
Големина на текста:
ДРАМАТИЗМЪТ В ПОЕЗИЯТА НА ЯВОРОВ
Поезията на Пейо Яворов е израз на драматичната му съдба и люшкането между крайностите,
белязали жизнения и творческия път на поета. Както той сам споделя, житейският му път не е
много сложен, сложна е духовната му биография. Но жизненият му път е едно непрекъснато
горене ("Аз не живея – аз горя"), едно изстрадване на нещата ("Аз страдам. В самозабвението и в
зноя"). Животът на поета минава през различни житейски перипетии, идейни лутания и
разочарования. Поет с ботевски темперамент, Яворов има участта да живее в едно историческо
безвремие (Светлозар Игов).
Неговата бунтарска душа търси поле за изява. Затова в ранната си младост бъдещият поет се
насочва към идеите на социализма и дори става основател на първата социалистическа група в
Чирпан. По ирония на съдбата обаче признанието идва не от социалистическата критика и нейните
издания, а от буржоазния естетически кръг "Мисъл". Това е първото разочарование на поета.
Второто му голямо разочарование е Македония. Яворов посвещава живота си на нейното
освободително дело, участва в чети, става близък приятел на Гоце Делчев. Така се раждат неговите
"Хайдушки копнения" и забележителният цикъл стихотворения "Хайдушки песни". Но през 1903
година Илинденско-Преображенското въстание бива жестоко потушено и поетът изпада в дълбока
душевна криза. Две години той не създава почти нищо. Това е период на преосмисляне и
естетическа преориентация.
Яворов започва творческата си дейност като ярък граждански поет, възпяващ унизените и
онеправданите ("Градушка", "Арменци", "На нивата"). След 1905 година обаче той се превръща в
първия български модернист и неговото творчество заедно със стихотворенията на Теодор Траянов
се смята за начало на българския символизъм. Разочарован от социализма, ненамерил утеха в
националноосвободителните идеали, пламенният Яворов насочва духовната си енергия към
любовта. И двете му големи любови обаче завършват трагично. Мина Тодорова умира
двадесетгодишна от туберкулоза, а Лора Каравелова се самоубива и става причина за ранната му
гибел.
Още през 1901 година в стихотворението "Нощ" зазвучава мотивът за раздвоението в душата на
поета, за загубените нравствени опори и духовната дезориентация. Яворов, раздвоеният и
единният (по сполучливото определение на Никола Георгиев), непрекъснато се лута между
крайностите на духа. Стихосбирката "Безсъници" от 1907 година е най-ярък израз на това лутане.
Заради нея критикът Владимир Василев нарича Яворов "поет на нощта". Постепенно в
творчеството му навлизат дълбокият скептицизъм, неяснотата, тревогата за бъдещето, влечението
към смъртта.
Дълго време догматичната критика дели творчеството на поета на два периода и в тях вижда две
коренно различни негови лица: ранния Яворов като поет на унизените и онеправданите и късния
Яворов като поет на екзистенциалните въпроси за живота и смъртта. Истината е, че Яворов е един
неспокоен, вечно търсещ дух, личност и поет, който не може да остане докрай никъде, и в това
отношение е уникален.
Всичко при Яворов идва неочаквано, неочаквано идва и поетическата му слава. През 1900 година
списание "Мисъл" публикува неговата лирическа поема "Калиопа", а на следващата година
двадесет и две годишният Яворов вече е най-популярният български поет. Всеки друг на неговото
място би бил щастлив, но не и Яворов. Стихотворението "Славата на поета", писано няколко
години по-късно, разкрива най-добре неговото отношение към проблема:
Слава! – чувам аз да славят и поета – слава –
за незабравата свидетелствена дума...
О, присмех зъл! – да ми звучи тя нивга не престава
като обидна и жестока глума.
Яворов съзнава цялата привидност и временност на суетата в обществото. Той копнее за друга
слава, която да го изведе в сферата на духа и да му помогне да осмисли "всевечните въпроси, /
които никой век не разреши". Под знака на тия въпроси минава цялото му творчество – и ранната,
и късната лирика.
С поемата "Калиопа" той внася нова, свежа струя в българската поезия. Неслучайно д-р Кръстев и
Пенчо Славейков я оценяват толкова високо. Класическият стих е съвършен, разнообразието от
рими и от звуци – неповторимо. Още тук личи майсторството на поета в създаването на
забележителни слухови образи, сугестивната сила на неговата поезия. Мотивът за пламенната
любов между момъка и Калиопа, между които стои възрастният съпруг на героинята, е само
загатнат. Оттук нататък Яворов търси поетически проекции на чувството, нравствени измерения на
любовта. Финалът е отворен, развръзка липсва, поемата завършва с въпрос:
Две сърца се знойно любят,
старо-харо ги дели:
дали времето си губят,
или бог ще се смили?
Отвореният финал в най-голяма степен допада на Пенчо Славейков, защото отговаря на неговата
естетическа концепция за амбивалентността на поетическото внушение, която да е далече от
Вазовия патос, категоричност и еднозначност.
За поемата "Градушка" Славейков твърди, че не познава друго подобно произведение в световната
литература, а на неговия естетически вкус може да се вярва. Творбата представлява забележително
художествено единство между форма и съдържание, композицията є е майсторски раздвижена,
внушението – многопластово.
Още заглавието съдържа в себе си три нива на тълкуване: градушката като природно зло,
градушката като социално зло и градушката като израз на вечното зло, което съпътства човека от
люлката до гроба. Самият Яворов ни отвежда натам. Когато селяните излизат на полето да видят
какво е направила природната стихия, поетът отбелязва:
... отиват: вечно зло ги носи
към ниви глухо опустели.
В поемата конкретното изображение се осмисля в екзистенциален план. Дори в тази социална
творба поетът е вложил много от драматичната раздвоеност на своята душа. Неговият лирически
герой – селянинът, подобно на самия поет страда от люшкането между крайностите – от
изтощителната суша и от унищожителния порой:
А то – градушка ни удари,
а то – порой ни мътен влече,
слана попари, засух беше, –
в земята зърно се опече...
Подобно на поета и селянинът предпочита смъртта пред нечовешките измерения на страданието и
е орисан със същата участ, с която е белязан поетът – болката. В поемата на принципа на контраста
се редуват мрачни и ведри моменти. Гласът на поета се преплита с гласа на неговия лирически
герой. В моментите на дълбоко и трагично отчаяние двата гласа зазвучават в един; там, където
настроението е ведро, Яворов съзерцава картината отстрани с очите на художник. По такъв начин
се получават забележителни психологически ефекти, характерното за епоса сгъстяване и
разреждане на емоцията и напрежението. Поетът майсторски е изтеглил трагическия момент на
отчаянието в самото начало на поемата и е затворил по този начин ведрите моменти в омагьосания
кръг на страданието.
"Градушка" е поема за избуяването и краха на човешките надежди и илюзии, а в този смисъл тя
може да се нарече не само социална, но и философска поема. Втората и шестата є част започват с
едно характерно противопоставително "но":
Но мина зима снеговита...
Но свърши...
И в двата случая се касае за рязък емоционален и психологически преход. "Но мина зима
снеговита" превежда читателя от състоянието на трагическа безизходица в състояние на ведра,
динамична и колоритна смяна на сезоните, през които се ражда човешката илюзия за добър живот.
"Но свърши..." пък бележи края на тази илюзия. Тя е разбита, разбити са човешките стремежи,
вечното зло се е върнало. Яворов "превърта" сезоните почти калейдоскопично, надеждата узрява
подобно на житен клас и с цикличната закономерност на сезоните идва при селянина. Писателят се
любува отстрани на измъчения селяк, който схваща плодородието като дар божи.
Да бъде тъй неделя още,
неделя пек и мирно време
олекна ще и тежко бреме,
на мъките ни края до ще.
Виртуозът Яворов личи в майсторската смяна на ритъма между първата и втората част, в умелото
редуване на съседни, обхватни и кръстосани рими. Динамиката на тия смени в римуването и
ритмичната стъпка наподобява динамиката на живота, когато кълни човешката надежда.
Напрежението започва да расте в третата строфа на творбата. Тук поетът създава представа за
суматохата в селския двор и тревожната припряност на селянина чрез една голяма и единна
строфа, изпълнена с многобройни тирета, многоточия, елиптични изречения, вътрешен монолог и
диалог, въпроси и възклицания. Битът на селянина е изобразен в типичните традиционни
представи за него: грижовния стопанин, ранобудната невеста, сънливия син, добитъка. Шумът,
който се носи из всички дворове, създава усещането за припряност, а тревогата рязко нараства чрез
един характерен детайл – изгряващото слънце, което от ранна сутрин започва да жари
немилостиво. В мисленето на селянина това е сигурен знак за следобедна буря и тя не закъснява.
Четвъртата част на поемата разкрива скокообразното приближаване на загатнатото природно
бедствие. Стихът е кратък и отсечен, отчетливите рими сгъстяват тревогата. Гласът на автора
плътно се приближава до гласа на лирическия герой. Поетът употребява думи от народната
лексика, които спомагат за такова сближаване: "избрише", "небо", "мъгловито", "жълтей",
"бухлат". Изобщо в тази поема, а и в другите стихотворения, посветени на селския бит, Яворов е
извънредно близо до мисленето на селянина. Литературната критика посочва като изключително
сполучливи находки народните причастни форми "кръкнали", отнесено към петлите, и "емнали се",
отнесено към хората.
С психологическо майсторство и проникновение Яворов е включил дори животните в тревожната
картина на очакването. Тогава, когато човекът гледа с ужас как природната стихия наближава,
гъските – нито орали, нито сели, са толкова безгрижни! И тук идва типично Яворовият въпрос
"Защо?", отправен направо към Бога. Той има смисъл не само в конкретната картина на
изображението, но и във философски и екзистенциален план. Въпросът "Защо?" остава без отговор
и трагически раздвоеният Яворов посвещава на този въпрос голяма част от своите идейни и
художествени търсения след 1905 година.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
29 ное 2020 в 10:55 потребител
25 окт 2020 в 11:08 студент на 25 години от Русе - Русенски университет "Ангел Кънчев", факулетет - Природни науки и образование, специалност - Български език и история, випуск 2022
27 апр 2020 в 11:12 ученик на 18 години от София - СГСАГ "Христо Ботев", випуск 2021
02 ное 2019 в 11:04 студент на 27 години от Пловдив - ПУ "Паисий Хилендарски", факулетет - Педагогически факултет, специалност - Социална педагогика, випуск 2020
01 ное 2019 в 20:19 учител на 44 години от София
26 сеп 2019 в 11:21 потребител
07 ное 2018 в 23:23 студент на 32 години от София - Софийски университет , факулетет - ФСлФ, специалност - Българска филология, випуск 2020
20 апр 2018 в 09:38 ученик на 46 години от София - 008 СОУ "Васил Левски", випуск 2017
02 май 2017 в 17:19 в момента не учи на 35 години от София
12 дек 2016 в 11:45 студентка на 36 години от Силистра - Филиал на РУ "Ангел Кънчев", факулетет - Педагогически факултет, специалност - Български език и английски език, випуск 2018
 
Домашни по темата на материала
по литература спешноооо за утре
добавена от El1701 05.11.2015
0
3
Литература 7 клас! Моля помогнете!
добавена от elitzapiano 16.03.2015
0
11
трябва ми спешно най късно до утре след обед моля ви
добавена от mitka6a_97 06.04.2013
0
3
Спешно за Вторник!!!Моля за помощщщ!
добавена от zeliha_eub 18.03.2018
1
27
Ледена стена - Яворов: тропи и фигури
добавена от profana 18.04.2017
1
16
Подобни материали
 

Заточеници

23 юни 2009
·
488
·
2
·
425
·
669
·
1

Това е анализ на "Заточеници" на Пейо Яворов...
 

Светът на Никола Йонков Вапцаров

17 апр 2006
·
645
·
7
·
1,379
·
554
·
1
·
1

Неговото родно място – град Банско, има пряко отношение към творчеството му. Семейството, от което произхожда е пряко свързано с националноосвободителното движение в Македония. Баща му ЙОНКО ВАПЦАРОВ е член на революционната организация.
 

Човекът и неговите житейски преображения в "Песен за човека"

15 дек 2007
·
1,225
·
3
·
485
·
1,136

Никола Вапцаров използва разнообразни изразни средства, с цел да насочи читателя към разбирането на човешката същност.Поетът представя две тези за човека, като го разглежда в два плана.В поемата „Песен за човека” поетът Никола Вапцаров използва средства
 

Анализ на Тютюн

01 ное 2008
·
285
·
2
·
539
·
120
·
2

Анализа е предназначен за КСК и матуритетен изпит. Съдържа кратко описание и характеристики.
 

Чикагското изложение, Алеко Константинов и новия свят

29 ное 2007
·
198
·
2
·
492
·
434
·
1

Алеко Константинов осъществява в Америка огромното си желание да се срещне с различни народи и култури.
1 2 3 4 5 » 11
 
Онлайн тестове по Литература
Комбиниран тест за класна работа по БЕЛ
класно тест по Литература за Ученици от 9 клас
Тестът съдържа въпроси по български език и литература, съответстващи на материала, изучаван през първи учебен срок. Всеки въпрос има само по един верен отговор.
(Труден)
42
2
1
7 мин
20.09.2019
Българско Възраждане
тематичен тест по Литература за Ученици от 9 клас
Тестът е за проверка на знанията на учениците. Съдържа въпроси с един верен отговор.
(Много лесен)
18
1
1
2 мин
10.08.2020
» виж всички онлайн тестове по литература

Драматизмът в поезията на Яворов

Материал № 80441, от 20 яну 2008
Свален: 270 пъти
Прегледан: 248 пъти
Качен от:
Предмет: Литература
Тип: Анализ
Брой страници: 7
Брой думи: 2,586
Брой символи: 21,037

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Драматизмът в поезията на Яворов"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Ирен Кълвачева
преподава по Литература
в град Пловдив
с опит от  2 години
155 7

Силвия Денчева
преподава по Литература
в град София
с опит от  30 години
79 7

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения