Големина на текста:
ШУМЕНСКИ УНИВЕРСИТЕТ
,,Еп. Константин Преславски”
гр. Шумен
Факултет Хуманитарни науки
К У Р С О В А Р А Б О Т А
Тема:Теорията на В. Я. Проп за произхода
на вълшебната приказка
Предмет: Приказка в литературата
Изготвил: Пресиян Красимиров Пенчев, ФН:3151,
четвърти курс
Специалност: Българска филология
гр. Шумен
2010 год.
Много от приказните мотиви произлизат от различни социални
институции, сред които особено място заема обредът на
просвещаването. По-нататък виждаме, че голяма роля играят
предствавите за задгробния свят, за пътешествиета в отвъдното.
Тези два цикъла количествено дават максимален брой мотиви.
Освен това, някои мотиви имат друг произход.
Ако направим равносметка на получените резултати, като ги
разположим според източниците или историческите съответствия
ще получим следната картина. С комплекса на посвещаването са
сързани следните мотиви: отвеждане или прогонване на децата в
гората или отвличането им от горски дух, къщичката,
предварителната продажба, пребиване не героите от вещицата,
отсичане на пръста, показване на мними признаци на смърт на
останалите, печката на вещицата, посичане и съживяване,
поглъщане и изплюване, получаване на вълшебно средство или
вълшебен помощник, травестизъм, горският учител и хитрата наука.
Следващият период преди встъпването в брак и моментът на
завръщането са отразени в мотивите за голямата къща, сложената
маса в нея, ловците, разбойниците, сестричките, красавицете в
ковчег, красавиците в чудната граддине и двореца (Психея), в
мотивите за мърльото, мъжа на сватбата на жена си, забранения
килер и някои други.
Тези съответствия не позволяват да твърдим, че цикълът на
инициацията е най-древната основа на приказката. Всички тези
мотиви взети като цяло, огат да се комбинират в безброй най-
различни приказки.
Друг цикъл, в който се наблюдава съответствие с приказката, е
цикълът предстваи за смъртта; към него спадат: отвличането на
девойките от змейове, разновидностите на чудното раждане, както
и завръщането на умрелия, тръгването на път с железни обувки и
др., гората като вход към отвъдното царство, мирисът на героя,
напръскване вратите на къщичката, гощавката при вещицата,
образът на превозвача, който показва пътя, далечното пътуване с
орел, кон лодка и т. н., битката с пазача на входа, който се опитва да
изде пришълеца, претеглянето на везни, пристигането в отвъдното
царство и всички подробности около него.
Съвкупността от тези два цикъла саздава почти всички (но все
пак не всички) основни приказки. Между тях не може да се прекара
точна граница. Знаем, че целият обред на инициацията се осъзнава
като престой в царсвото на смъртта и обратно – мъртвият минава
през всичко, п рез което минава и посвещаваният: получава
помощник, среща се с поглъщащо животно и т. н.
Ако си представим всичко, което е ставало с посвещавания и
го розкажем последователно, ще получим композицията, върху
която се гради вълшебната приказка. Ако разкажем последователно
ввсичко, което, както се е смятало, става с мъртвия, отново ще
получим същото ядро, но допълнено от елементите, които липсват в
пособените обреди. Двата цикъла, взети заедно, дават почти всички
основни конструктивни елементи на приказката.
Какво всъщност открихме? Открихме, че композционното
единство на приказката не ес крие в някои особености на чоешката
психика или в особеностите на художественото творчество; то се
крие в историческата реалност на миналото. Това, което сего хората
разказват, някого са го правели, изобразявали, а ако не са го павели,
са си го представяли. Първият от тези два цикъла (обредът) отмира
по-рано от другия. Когато обредът вече не се практикува,
предтвавите за смъртта са живи, те се развиват и видоизменят вече
баз кавато и да било връзка с въпросния обред. Отмирането на
обреда е свързано с отмирането на лова като единствен или основен
източник на съществуване.
Въз основа на всичко казано дотук ни етрябва да си
представим по-нататъшното формиране на сюжета по следния
начин: веднъж възникнало, ядрото поема в себе си новата, по-късно
действителност някои нови детайли и усложнения. От дурга
страна новият живот създава нови жанрове (новелистичната
приказка), които израстват вече на друго почва, различно от тази, на
която израстват композицията и сюжетите на вълшебната приказка.
С други думи, развитието са осъществява чрез наслояване, замяна,
преосмисляне и прочее, а от друга – чрез нови образувания.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
19 яну 2019 в 15:13 потребител
02 юли 2018 в 16:18 ученичка на 24 години от София - 137 СОУ "Ангел Кънчев", випуск 2014
20 яну 2018 в 23:33 в момента не учи на 34 години от Велико Търново
14 май 2017 в 15:21 студент на 50 години от Варна - ВСУ "Черноризец Храбър", факулетет - Юридически факултет, специалност - ППООР, випуск 2010
 
Подобни материали
 

Проект за изучаване на фолклорна приказка

13 ное 2011
·
193
·
2
·
353

Тема: Двама братя, българска народна приказка. Цели: образователни, усъвършенстване на четивната техника, усъвършенстване на умения за работа с фолклорен текст...
 

Теорията на В.Я.Проп за вълшебната приказка

Материал № 804209, от 02 фев 2012
Свален: 66 пъти
Прегледан: 98 пъти
Предмет: Фолклористика, Литература
Тип: Курсова работа
Брой страници: 8
Брой думи: 2,000
Брой символи: 11,673

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Теорията на В.Я.Проп за вълшебната приказка"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения