Големина на текста:
Средновековният Перник- писмени извори, гредоустройство и
архитектура
I.Писмени исторически извори за средновековната Пернишка крепост.
По традиция историческата наука разделя изворите на няколко групи и подгрупи в
зависимост от техния произход, материал и същност.В изворите Пернишката крепост
е засвидетелствана в няколко домашни и не малко чужди писмени извори от
различен характер, но с ценни сведения за историята и значението на крепостта в
Средновековието.
1. Домашни писмени извори.
В домашните писмени извори за първи път срещаме името на Перник в
апокрифната българска летопис „Видение на пророка Данаила за царете и
последните дни в края на света”, датиран към втората половина на ХI в.
В „Знамението на Перник” авторът на апокрифа предсказва въстанието на Петър
Делян.
Името на крепостта се споменава и в Народното житие на Иван Рилски, което
изследователите датират в ХII в. В житието се разказва за странстванията на светеца,
съвременник на цар Петър, преди да отиде на Витоша, а от там в Рила, че се
установил в Периг (Перник) в едно скалисто място край Струма.Явно той е обитавал
естествените пещерни образувания в стръмните скали отвъд реката, срещу
крепостта.
Не е известно кога точно Перник минава в българско владение, дали в 809г. след
превземането на Сердика, или в 811г., когато властта на българската държава се
установява в тази важна крепост, но при всички случаи по времето на хан Омуртаг
Перник е бил вече в пределите на българската държава, тъй като след военните
действия в 829г. границата с Франкската държава била установена от р.Морава на
югоизток и се спускала до входа на Струмското дефиле при Перник.
Не е засвидетелствано и укрепяването на селището при хълма Кракра, но предвид
стремежа на българските ханове да присъединяват славяните в тази част на
Балканите към държавата си, е логично са се предположи, че към средата на IХ в.
укреплението е било завършено.Това било наложено от стратегическото
местоположение на селището, като пункт от важна пътна артерия, а не е за
пренебрегване и доминиращото положение на Перни сред славянските селища в
областта. Солидната крепост на хълма Кракра би осигурила и допълнителна
сигурност при отбраната на Сердика.
Политиката на държавата да разпраща прабългарски аристократи из важни
отбранителни пунктове едва ли е подминала и Перник. Имената на първите
управители на крепостта не са известни. При разкопки в крепостта е намерен
сребърен печат на цар Петър, който не може да осветли проблема с имената на
управниците, но е безспорно доказателство, че този български владетел е подържал
връзка с Перник. Печатът е бил скрепен, или към писмо, или към дарствена грамота,
които не са запазени.
В житието на Иван Рилски от Патриарх Евтимий, както и от Зографската българска
история научаваме, че цар Петър е правил опит да се срещне с Иван Рилски, когато
пустинникът е бил в Рила.По пътя от Средец към Рила царят вероятно е пребивавал
в Пернишката крепост.
През XI в. в Перник и областта се прочул Кракра, вероятно потомък на първите
прабългарски управители на крепостта, изявен и мощен владетел, който дори водил
самостоятелни действия срещу Византия. Времената, в които живял и
стратегическото местонахождение на Пернишката крепост, дали основание да
византийските хронисти да му отделят подобаващо внимание в своите трудове.
2. Византийски извори.
Във връзка със съдбоносните за България събития, в първото десетилетие на XI в. по
страниците на византийските хроники започва да се среща все по-често името на
Пернишката крепост.
Хронистът Скилица дава подробно описание на героичната българска съпротива
срещу Василий II и неуспешната обсада на Пернишката крепост от лятото на 1004г,
като акцентира на мъжествената борба на българите от западните области. Кракра
според автора бил непреклонен, неотстъпчив и неподкупен вярвайки в силите на
своя народ.
През 1016г. Василий II отново предприема поход, този път насочен към Сердика, но
за да превземе града било необходимо да завземе и владяната от Кракра крепост.
Според византийския хронист обсадата траяла 88 дни, но отново не сломила духа и
съпротивителните сили на защитниците, императорът отново се оттеглил. Скилица
разказва и за един опит на Кракра да сключи съюз с печенегите, като по този начин
отмести вниманието на Империята от югозападните български земи на север от
Балкана.Планът на воеводата бил осуетен, пише Скилица, с помощта на
доростолския стратег Цицикий.
След смъртта на Иван Владислав при обсадата на Драч през февруари 1018г., се
оформила група сред болярите, начело с патриарха и царицата, които взели решение
да се капитулира.Започнало масово предаване на градове и крепости.
За събитията черпим сведения от Скилица-Кедрин и Йоан Зонара. Те съобщават, че
когато научил за смъртта на българския цар, Василий II тръгнал отново срещу
българите.Когато стигнал в Одрин, той бил посрещнат от брата и сина на прочутия
Кракра.Те му известили, че предават известната Пернишка крепост и други 35
крепости.Кракра бил удостоен със званието патриций. По този начин
Горнострумската укрепителна система и нейната главна крепост Перник
капитулирали през март 1018г..Тя била така устроена, че Пернишката крепост,
според Скилица, не се поддавала на обсада, заради разположението на другите
крепости и особено по Голо Бърдо.
От разгледаните дотук писмени сведения се вижда голямото значение на крепостта за
отбраната на Горнострумската област и за защитата на Средец.Те показват също, че
нейният защитник Кракра е бил голям началник, без обаче да ни дадат категоричен
отговор за мястото на крепостта във военно-административния апарат на държавата
по това време.Може да се допусне според писмените свидетелства и археологическите
проучвания, че при Самуил, Гаврил Радомир и Иван Владислав е вероятно областта
около горното течение на Струма да е била обособена като самостоятелна с център
Перник, а не е принадлежала към комитата на Средец.За това и нейният управител
действа като напълно самостоятелен владетел срещу Византия, като прави дори опит
за съюз с печенегите срещу нея.
Перник не поделя съдбата на многото български крепости, които били разрушени от
Василий II, тъй като бил крепост с важно стратегическо
местоположение.Доказателство, че крепостта продължила съществуването си и след
ликвидирането на българската държавност, намираме в грамотата на Василий II от
1019г., потвърждаваща правата на Охридската архиепископия.Между селищата, в
които се разрешава на епископа на Средец да има зависими люде е и името на
Перник.
Археологическите разкопки са доказали писмените сведения с намерените
множество оловни печат, които са от писма на сановници с висок ранг от
Константинопол и управителят на крепостта, най-вероятно византиец. Те са
свидетелство за тесните контакти, които Перник е поддържал през ХI-ХII в.с
Константинопол.
Анна Комнина съобщава в един разказ за опита за преврат на Никифор Диоген
срещу баща и Алекси I Комнин през 1094г.След неуспешния опит за убийството на
императора Никифор потърсил убежище в Перник или Петрич, владения на негови
родственици и подстрекатали на злодеянието.Според Ана Комнина съвсем логично е

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
28 ное 2019 в 19:29 ученик на 22 години от Съединение - СОУ "Христо Ботев", випуск 2018
25 ное 2019 в 20:30 потребител
22 ное 2019 в 22:06 в момента не учи на 41 години
21 ное 2019 в 11:51 студент на 42 години от Велико Търново - Великотърновски университет "Св.Св.Кирил и Методий", факулетет - Педагогически факултет, специалност - Предучилищна и начална училищна педагогика, випуск 2019
19 ное 2019 в 13:32 ученик на 19 години от Дупница - Гимназия "Христо Ботев", випуск 2018
 
Подобни материали
 

Занаяти и приложни изкуства във Византия

14 окт 2008
·
71
·
2
·
547

Градът, в който започнало производството на стъклото е Сидон. Стъкло на територията на Източната римска империя е регистрирано в Каранис, Египет и Сарди. Константин І Велики освобождава стъкларите от данък през ІV в. При разкопки са установени 3 вида ...
 

Средновековната крепост Перник

Материал № 804166, от 02 фев 2012
Свален: 90 пъти
Прегледан: 77 пъти
Предмет: Археология
Тип: Курсова работа
Брой страници: 14
Брой думи: 5,701
Брой символи: 33,453

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Средновековната крепост Перник"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала