Големина на текста:
ПУ „Паисий Хилендарски”
ФИФ
ДОКЛАД
Иконата през Втората българска държава
Изготвил: Славка Драганова
Спец. Археология
Пловдив 16.01.2012 г.
Иконата през Втората българска държава
България възприема християнството от Византия. Тя възприема много и от
византийското изкуство. Но България има и свой стил в някои отношения.
Тенденцията в българското е към подчертана експресивност и към
реализъм. Това идва от една страна от унаследените предиконоборчески
източни традиции сред нашите земи и от друга – от самобитността и
новаторския дух на българския творец. Това еднакво важи както за
монументалната ни живопис, така и за миниатюрата и иконата.
Времето на Втората българска държава – от към края на 12 век до към
началото на 15 век – е време на подчертан разцвет на българското царство.
При всички икони византинизирането е на лице – дори доста подчертано за
някои. Вупреки това личат и местни национални черти. Има
експресивност, стремеж към реализъм и одухотвореност. Такива черти има
и сред творбите на Търновската живописна школа с класически паметник
Бояна от 1259 година, а също и сред новия ренесанс на Охридската школа.
В иконата св. Арсений в Рилския манастир добре проличава и по-
народното ни изкуство, изразено тъй ярко за епохата в стенописите на
Земенския манастир – стенописиот оформилата се Югозападна българска
живописна школа през 14 век.
В изработката, в техническо отношение всички икони са съвсем еднакви с
византийските за времето, за епохата. Всички са големи по размер (някои
до над метър) – особено охридските, несебърските, созополските, тази в
Бачковския манастир и други. Те представляват вдлъбната профилирана
дъска с изпъкнали рамки (полета) в страни. Изпълнени са повечето на
златен фон с темпера върху платно, залепено по самата дъска (по самия
плот) – при някои от тях има и златни щрафировки (асисти) най-вече при
одеянията на Иисус Христос и с Св. Богородица. Характерно за тях е и
това, че почти всички икони са все с гръцки надписи. Това не означава, че
са гръцки. Това е традиция на почти механично пренасяне (копиране) на
тези надписи от гръцки. Тази практика я има още през Първата българска
държава чак до към 14 век и насетне – най-вече при иконите с образа на
Иисус Христос и Св. Богородица то продължава и много по-късно.
Иконата Св. Георги (Пловдив) в Националната галерия е с доста
византийски черти. Тя отговаря много на класическия византойски
живописен стил от времето на Комнините – 11-12 век и първата пловина на
13 век: иератична фронталност, строгост, твърдост, отмереност. В този стил
е и руската икона Св. Димитер от Дмитрово (12-13 век). И в двете икони
светците в позата на средновековни архонти са седнали на трон и
увенчавани от ангели.
В иконата Св. Георги държи меча нагоре в лявата си ръка, а в дясната си
има копие. Видно е сходството между този тип изображения на тези двама
военни светци и покровители на войнството, чиято иконография върви
почти винаги заедно.
По трактофка и тип иконата на Св. Георги е много близка и до
новгородската икона Св. Георги от 12 век в Благовещенския събор
Кремал, в Москва. И на двете икони Св. Георги не е даден на кон, че убива
ламя, понеже този иконографски тип все още в установяване от към 10-11 и
12 век насетне.
Следователно, иконата Св. Георги в Националната галерия може да се
датира от края на 12 и началото на 13 век.
Тя е всячески уравновесена икона – и по композиция и по колорит. На
ангела от дясно съответства благославящата ръка от ляво. На копието в
дясната ръка съответства изправеният нагоре меч в лявата ръка.
Привързаният на лявото рамо червен (в цинобър) плащ слабо се подава
изпод дясната ръка надолу до под дясното коляно. Този червен плащ със
златния фон на иконата добре се съчетава с възкафявата (с локони) коса и
охраво-розавото лице на светеца, облечен в тъмно-синя къса туника с
металическа ризница отгоре и седнал при това на трон върху червена и
бяла възглавница. Коленете са също в бяло. Не липсват по одеянията и по
снаражението на светеца и златни галони (клави), златни щрафировки
(асисти), а още и позлатени щукаторни пъпки и набити точки. Тази икона е
рядка класика в изкуството.
Възниското чело на светеца и не големите му очи със сенки отдолу
сближават тази икона с някои от ренесансовите образи в Бояна от тази
епоха (13 век). Това наистина говори и за по-човечно, по-земно гледане в
образите през Средновековието, но по всичко друго иконата е във
византийски дух. Това показва, че не навсякаде новото възраждане, новият
раждащ се в българското изкуство ренесанс през тази епоха на
политическо и материално възмогване на страната ни след освобождението

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Иконата през Втората българска държава

България възприема християнството от Византия. Тя възприема много и от византийското изкуство. Но България има и свой стил в някои отношения. Тенденцията в българското е към подчертана експресивност и към реализъм...
Изпратен от:
Slavqna Draganova
на 2012-01-31
Добавен в:
Доклади
по История на българската култура
Статистика:
20 сваляния
виж още
 
 

Иконата през Втората българска държава

Материал № 803276, от 31 яну 2012
Свален: 20 пъти
Прегледан: 48 пъти
Предмет: История на българската култура
Тип: Доклад
Брой страници: 13
Брой думи: 3,842
Брой символи: 22,063

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Иконата през Втората българска държава"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Цветозар Мръвков
преподава по История на българската култура
в град София
с опит от  6 години
138 16

Кристина Николова
преподава по История на българската култура
в град
с опит от  4 години
399 44

виж още преподаватели...
Последно видяха материала