Големина на текста:
СУ „Св. Климент Охридски“
Юридически факултет
Катедра Международно право и
международни отношения
Реферат
на тема:
Политически плурализъм. Правно
положение и функции на
политическите партии
по:
Сравнително конституционно право
Още от зората на съществуването на политическите общества са създадени
множество форми и системи на политически живот. Различните политически
формирования са изиграли съществена роля в социалната система и управлението
на обществото от древния свят до днес. В основата на това разнообразие седи
принципът на плурализма.
По начало думата плурализъм означава множественост. В качеството си на
принцип на конституционното право под плурализъм се има предвид именно
наличието на множество различни интереси в гражданското общество. Той се
основава върху признаването на съществуване на различията в идейния свят на
гражданите, като им се дава възможност да се обединяват и сдружават, за да получат
израз в сферата на публичността. Най-висшето проявление е свързано с
възможността да се създават политически партии. Партии, организации, движения,
съюзи – формите на обединение са различни, целите им – също. Едни обединяват
хора, принадлежащи към даден социален слой с общи икономически цели, други
събират привърженици на определена идеология, трети са на базата на религиозни,
културни, професионални или други интереси, но всички са обединени с цел
получаване на някакъв вид признание и публичност.
За да се стигне обаче до днешната свобода на идеи и цели в демократичните
страни, светът е минал през различни етапи. В епохата на ранния
конституционализъм се отрича правото на съществуване на политическите партии.
През XIX в. на политическите партии се гледало с лошо око, защото се смятало, че
могат да обезсмислят идеята за свободния мандат, като поставят депутатите в
зависимост от групови интереси. Факт е обаче, че политическите партии на
практика съществуват под формата на различни движения, изразяващи
многообразието от нагласи и тенденции в общественото мнение. Всяка политическа
формация, съобразно влиянието, което има в обществото, си поставя за крайна цел
вземането на властта или най-малкото включване в структурите и, за да има реално
участие в управлението. Партиите са основният елемент на политическата система
на страната.
Партийната система е политическият модел на функциониране на една
държава. Тя се състои от политическите партии, връзките между тях и тяхната
комуникация с държавните органи и гражданите. В съвременните общества има
основно три типа партийни системи еднопартийни, двупартийни и
многопартийни. Всеки тип от своя страна има множество нюанси, спрямо които се
характеризира публичната власт. Еднопартийните системи са присъщи за
тоталитарните общества. При тях съществува една партия, в чиито ръце е
държавната власт. Тази система не позволява съществуването на други партии или
ако това все пак се допуска, то те са изцяло подчинени на политическите цели на
управляващата партия и на практика са формирования без собствен политически
облик. Когато има партия, окупирала напълно държавната власт, се стига до
срастване на партията с държавата. Това има изключително лоши последствия за
развитието на обществото и води до сериозно ограничаване на политическата
свобода, тъй като не допуска развитието на други идеологии под каквато и да било
форма.
След определен период на управление еднопартийните системи опорочават
народовластието, като установяват монопол върху държавната власт, премахвайки
другите политически партии. По този начин управляващите се лишават от опозиция,
която често пъти играе ролята на коректив в държавната политика. Това неизбежно
2
води до злоупотреби с властта и политическото положение. В България
еднопартийната система, действала в страната десетилетия наред, е преодоляна след
1989 г. и е провъзгласен принципът на политическия плурализъм, легитимиран с чл.
11, ал. 1 от Конституцията от 1991 г.
Вторият тип партийни системи са двупартийните. При тях има само две
партии (Великобритания, Австралия, Нова Зеландия), което не означава, че в
страната не съществуват други партии, но те нямат влияние върху политическия
живот. Пример за такъв модел е и партийната система на САЩ, където
Републиканската и Демократическата партия се сменят в Белия дом.
Третият тип системи са многопартийните. Те са развити в буржоазните
държави с демократични традиции и се характеризират с голямо многообразие в
моделите. Прието е, че многопартийната система е основен индикатор за
демократизма на обществото. Многопартийността е гарант за политическата и
идеологическата свобода на индивида – тя дава възможност на човека да участва в
различни политически организации и да защитава разнообразни идеи и цели.
Политическият плурализъм позволява легалното съществуване на различни
политически формирования, които да пропагандират своите идеи и възгледи, стига
тези възгледи да не са свързани с насилие, с ограничаване правата и свободите на
другите хора и не са насочени срещу националните интереси.
В други страни са се утвърдили многопартийни системи, при които нито една
партия не може да упражнява самостоятелно държавната власт поради отсъствие на
пълно мнозинство в парламента. В тези страни обикновено се сформират партийни
коалиции, които съставят парламентарно мнозинство и съвместно упражняват
държавната власт. Коалициите обаче често са нестабилни, което понякога води до
разпадането им и съответно предизвиква предсрочни парламентарни избори.
Българската многопартийна система в сегашния си вид се характеризира с
наличието на няколко влиятелни политически сили, които „разкъсват”
политическото пространство на сфери на влияние. Съществуват и периферни
политически формирования, които на свой ред също се стремят да заемат централно
място във властта и да изместят или поне неутрализират в някаква степен водещите
политически сили.
Многопартийната система обаче в никакъв случай не е сигурен критерий за
наличието на демократично и ефективно управление. Тя е само външен белег за
демократичност. В същността си някои многопартийни системи са изключително
близо до еднопартийните с разликата, че заедно със силната партия, която
господства десетилетия наред в държавното управление (партия-хегемон),
съществуват и множество слаби опозиционни партии. Такъв пример е Либерално-
демократическата партия в Япония, която е водеща в политическия живот, а
останалите партии са опозиционни. Наличието на опозиция в парламента е от
особена важност, тъй като тя оказва въздействие върху провеждането на държавната
политика. Гаранция срещу връщането на политическия и идеологическия
монополизъм в България е ал. 2 от чл. 11 на Конституцията, която гласи: „Нито една
политическа партия или идеология не може да се обявява или утвърждава за
държавна”.
Съществуват и други класификации на партийните системи в света. Една от
тях е тази на Джовани Сартори. Той разглежда седем вида системи: еднопартийни,
двупартийни, атомизирани, системи с партия-хегемон, доминираща система,
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Политически плурализъм. Правно положение на политическите партии

Още от зората на съществуването на политическите общества са създадени множество форми и системи на политически живот. Различните политически формирования са изиграли съществена роля в социалната система и...
Изпратен от:
K_ik_i
на 2012-01-29
Добавен в:
Реферати
по Конституционно право
Статистика:
93 сваляния
виж още
 
 

Политически плурализъм. Правно положение на политическите партии

Материал № 802271, от 29 яну 2012
Свален: 93 пъти
Прегледан: 126 пъти
Предмет: Конституционно право, Право
Тип: Реферат
Брой страници: 8
Брой думи: 2,907
Брой символи: 18,871

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Политически плурализъм. Правно положение на пол ..."?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала