Представлението
Сбит преразказ
Вечерта ще е представлението на „Многострадална Геновева”.
Хотата в Бяла черква го очаква с нетърпение. Всички старателно подготвят
сцената за театралното представление: богатите госпожи приготвят дрехите
си, а сиромахкините – продават прежда, за да си купят билети.
Всички роли са вече разпределени. Бойко Огнянов ще е граф
Сигфрид, който тръгва на война с погрешно мнение за постъпките на
графинята Геновева. За женската роля предлагат дякон Викентий заради
косата му, но духовния му сан не позволява да участва. Ролята е дадена на
друг. Господин Фратю е в ролята на Голос, който след заминаването на
граф Сигфрид, се мъчи да похити графинята, като я наклеветява. Илия
Любопитният ще е слугата на графинята. Малко по-късно му дават
задачата да лае като кучето на графа.
Парите за постановката не са много и декорите създават известен
проблем. Поръчано е да се изобрази лира, а за останалата украса
използвали неща от къщите, които са подходящи за случия: завеси, голям
килим, продънено канапе, полилей. Костюмите са тези, с които преди три
години са представили „Райна княгиня”. Огнянов не харесва украсата, но
не накрая се съгласява с останалите актьори.
Публиката сяда по местата. Отпред в залата е настанен бея, а до него
е Дамянчо Григорът, за да му превежда.
Театърът започва и първи излиза на сцената граф Сигфрид. Кака
Гинка от публиката, която знае целия текст на пиесата, го поправя при
грещка или размяна на думи. По-късно, когато графиня Геновева започва да
плаче, кака Гинка се смее най-високо и подканя актрисата да плаче по-
високо и изразително. Свършва първо действие. Зрителите обаче са
недоволни от глупавата и бърза смърт на Драко.
Публиката коментира недоволно, че Геновева не влага нужното
чувство, но представянато на Голос е много добро. Дамянчо Григорът
слуша упрека на бея за графа.
Стефчов критикува представянето на Огнянов. Защитавайки
актьорите, се намесва Каблешков и възниква спор, който приключва с
намесата на Мичо Бейзедето.
Започва второто действие. Геновева държи детето си, плаче и пише
предсмъртно писмо за граф Сигфрид в затвора. Емоционалната игра на
сцената пренася тъгата и сред публиката. Повечето жени и дори някой от
мъжете ронят сълзи.
В третото действие, графът чете писмото на висок гласи и започва да
плаче след като се е върнал от война и и разбира за грешката която е
допуснал. Вече почти всички от публиката се разчувстват. Дори и беят. При
оковававането на Голос настроението се променя и зрителите паказват
негодувание срещу постъпките му.
Накрая на пиесата се разказва за това как при лов в гората графът
намира входа на пещера и разбира, че там е съпругата и детето му.
Публиката трескаво очаква срещата с Геновева. В този важен за пиеста
момент се чува подсвиркването на Кирак Стефчов. Зрителите не могат да
повярват на нахалството му и искат веднага да бъде изгонен. Стачов
напуска залата.
Представлението продължава спокойно. Графът намира съпругата
си. Публиката се разчувства за пореден път. Пиесата почти свършва и
всички на сцената запяват псен свързана с представлението, но още в
началото се подема бунтовна песен против робството. Всички в залата
запява. Беят пита Дамянчо Григорът какво означава текстът. Заблуждават
го, че песента разказва за обичта между графа и графинята.
Завесата пада сред доволните викове на публиката и скоро залата
опустява. Актьорите обсъждат как Каблешков, излиза на сцената и подема
песента въпреки присъствието на бея. Те се надяват Дамянчо Григорът да
се е справил с задачата си и да е успял да го излъже.
На сутринта повикват Огнянов. Кириак Стефчов е издал за
бунтовната песен. Огнянов отрича обедително и успява измами беят. Той
му се извинява за грешката.
На път към изхода Огнянов си шепне, че скоро ще се чуе по-друга
песен, за която няма да има нужда от превод.
1
82
5
