Големина на текста:
1.Социалната психология се базира на
познанието на разнообразни научни
области: риторика – идеи в областта на
общуването, философия – осмисляне на
явленията и на човешката природа,
юриспруденция – регулация на
човешкото взаимодействие, езикознание
– съзнанието за общуване, етнография
бита и културата на народите,
антропология, педагогика, хипноза,
психиатрия, като източник на социално
психологично познание за социално
обусловената структура на личността и
за ролята на другите за психичното
благополучие на индивида.
2.Социалната психология е
интердисциплинарна област, която
запълва празнината между психологията
и социологията.
3.Социалната психология е приложна
наука и нейното приложение може да
бъде проследено както в политиката и
международните отношения, така и в
изследванията на брака и развода, в
обясненията за насилието на екрана и в
основите на рекламата, в
психологичните, юридическите и
политическите проблеми на расата,
възрастта и пола, в анализа на груповото
вземане на решение, в реакциите на
хората и тяхното измерване, когато се
намират в екстремни ситуации и т. н.
4.Социалната психология изживява
своето детство (Джонев, 1996).
5.Едно от най-точните определения е
дадено от известния теоретик Г. Олпърт
и се свежда до разбирането, че щом
фактическото, очакваното или
въображаемото присъствие на другия
влияе върху мислите, чувствата и
поведението на индивида, социалната
психология трябва да изследва как
точно влияе това присъствие.
6.Схващането на Елиът Арънсън за
предмета на социалната психология е,
че: „Има почти толкова определения на
социална психология, колкото и
социални психолози”. . Според него, тя
е наука, която изследва „влиянията,
които хората оказват върху убежденията
или поведението но другите”.
7.В специализираната литература
срещаме три подхода при определяне
на предмета на социалната
психология. Представителите на
първия от тях смятат, че предмета на
социалната психология са „масовите
явления на психиката” и въздействията
им върху поведението и спецификата на
общуване на конкретната личност.
Други социални психолози изхождат от
психологичната интерпретация на
предмета на социалната психология и го
определят като особености и
закономерности на развитието на
личността и нейното поведение в
контекста на взаимодействията й с
другите хора, заемания от нея статус и
изпълняваните социални роли в малките
групи и големите човешки общности.
Привържениците на третия подход
обединяват първите два подхода и за
предмет на социалната психология
определят: масовите психични явления
и взаимодействията на личността в
групата. Според тях предметът на
социалната психология е социалната
психика, която е функционална
динамична система на обществото,
формираща се в процеса на общуване
между хората, обособени в различни
малки или големи групи и реализираща
обществения им начин на живот и
съвместната им дейност в различните
социални организации и неформални
обединения.
8.Следователно социалната психология
изучава междуличностното общуване,
обществените отношения, различните
форми на духовна дейност,
общественото мнение и настроение,
масовите действия, стереотипи и
нагласи, социално психичните аспекти
на личността в малките и големи групи
от хора.
9.Предмета на социалната психология
са „породените във взаимодействието
между хората и в общуването
индивидуално-психични явления,
междуличностни отношения, групови и
между групови психологични
феномени” (Джонев, 1996).
10.Междуличностното общуване се
характеризира с множество явления
като влияние, убеждение, заразяване,
атрибуция , както и между груповите
отношения като каузална атрибуция,
социална перцепция, етнически и други
конфликти и пр.
11.Социалната психология се обособява
като самостоятелна наука
благодарение на възхода на
философското познание през ХІХ в., но
най-съществена предпоставка е
интензивното развитие на две нови
самостоятелни науки – психологията и
социологията.
12.Те започват автономното си развитие
почти едновременно – в последната
четвърт на ХІХ в. За техни
основоположници се смятат съответно
В. Вунд и О. Конт.
13.По думите на Херман Ебингхаус
„Психологията има дълго минало, но
кратка история”.
14.Социалните психолози приемат за
начало на самостоятелната история
на социалната психология първите
изследвания през 1879 г., когато в гр.
Лайпциг е създадена първата
лаборатория по психология от Вилхелм
Вунд (1832-1920).
15.През 1889 г., се провежда и първият
световен конгрес по психология в
Париж.
16.Първият научен труд на В. Вунд носи
названието „Физиологическа
психология”.
17.Други изтъкнати представители на
интроспективната психология от това
време са Х. Ебингхауз, Е. Крепелин и К.
Бюлер, които емпирично изучават
особеностите на паметта, вниманието и
мисленето
18.Почти едновременно в края на ХІХ и
началото на ХХ век в психологията
възникват няколко научни направления,
които се характеризират с различни
подходи при изучаването на психичните
явления и чиято популярност все още не
е намаляла. Най-известни и най-
влиятелни от тях са бихевиоризмът,
гещалтпсихологията и психоанализата.
19.Родоначалникът на позитивизма и
социологията Огюст Конт, (1798-1857)
твърди, че е невъзможно само чрез
самонаблюдението да се разкрият
особеностите на човешката психика.
Според него те се проявяват в
поведенческите реакции на хората и в
резултатите на тяхната активност.
20.За начало на социалната психология
в нейния модерен вариант може да се
приеме датата 1908 г., когато излизат от
печат първите два учебника по
дисциплината социална психология.
Единият - на Уилям Макдугъл (1871-
1938) „Въведение в социалната
психология” и вторият - на Ервин Рос
(1866-1951) „Социална психология”.
21.За психологичните социални
психолози основни автори са К.
Левин, Л. Фестингър, С. Аш, Ф.
Олпърт и други.
22.За социологичните социални
психолози това са Дж. Мийд, Е.
Гофман, Дж. Френч, Дж. Хоманс, Р.
Бейлс.
23. Развитието на социалната
психология, както почти всяка друга
наука, преминава през следните етапи:
описателен или феноменологичен,
обяснителен или експериментален,
практико-приложен или прогностичен.
24.Голям принос за развитието на
народопсихологията има В. Вунд,
който за период от двадесет години
издава десет тома, озаглавени
„Психология на народите”.
25.Второто направление на
съвременното развитие на социалната
психология или психология на масите,
се основава на принципите на
внушението, на умствената зараза и
патологичните отклонения. Най-
известните му представители са Габриел
Тард – автор на „Закони на
подражанието” (1890) и Густав Льо Бон
(1841-1931), който издава през 1895 г.
„Психология на тълпите”.
26.У. Макдугъл в книгата си „Групово
съзнание” (1920)
27.Интересни са и идеите на З. Фройд, че
когато хората са в група, разкриват
своите емоции по-свободно и груповата
атмосфера оказва силно влияние за
формирането на техния „Свръх-Аз”. Той
утвърждава идеята, че отделните
индивиди в групата се отказват от своя
идеал за „Аз-образ” и вместо него
приемат целите и идеалите на лидера на
групата.
28.Според З. Фройд инстинктите са
основните детерминанти на човешкото
поведение, като най-съществените от
тях са инстинктът за смърт, разрушение,
агресия, наречен на бога на смъртта
Танатос, и инстинктът за живот,
стремежът за удоволствие,
удовлетворяване на сексуалната
потребност, наречен на бога на любовта
Ерос.
29.Най-известен поддръжник на
теорията за проявата на инстинктите
в социалното поведение е У. Макдугъл.
Според него те са биологически
подбуди за поведението на големите
маси от хора. С идеята си, че
социалното поведение на хората се
обуславя от вродени инстинкти, той
поставя началото на т.нар. хормическа
психология, която според някои учени е
продължение на учението на Чарлз
Дарвин в сферата на обществените
явления.
30.Проведеният през 1897 г. първи научен
експеримент от Н. Триплет разкрива
влиянието на присъствието на другите
хора върху личността и нейното
поведение. Този ефект се нарича
социално облекчение (Strubbe, MJ,
2005).
31.Едни от първите резултати от
провеждани социалнопсихологически
експерименти са публикувани в
книгите на В. Мьоде –
„Експериментална психология” и на Фл.
Олпърт – „Социална психология” . И
Мьоде, и Олпърт в своите изследвания
наблюдават две основни тенденции на
човешкото социално поведение – от
една страна, индивидуалният
наблюдател да координира своя поглед
върху действителността с други
наблюдатели, а от друга страна, човекът
да се разграничава положително от
другите, като се стреми към по-добро
изпълнение.
32. Експерименталната социална
психология се разпространява
предимно в САЩ и най-голямото й
постижение през 30-те и 40-те години е
изучаването и измерването на
социалните нагласи.
33. За социалната психология допринася
и Елтън Мейо с формулираната от него
„доктрина за човешките отношения”.
Неговата идея, че „човешките
отношения” са фактор за увеличаването
на производителността на труда
възниква в резултат на обобщаването на
резултатите от станалите класически
Хоторнски експерименти (1924-1939).
34.Същинската промяна на социалната
психология и отварянето й към
социалния контекст започва след
Втората световна война. Германският
психолог Курт Левин (1890-1947)
започва да прилага теорията на полето
върху груповите процеси.
35.Разпространение получава т.нар.
социометрично направление в
социалната психология. Негов
основоположник е Джейкъб Морено,
който предлага различни методи и
техники за измерване на структурата и
динамиката на малките групи.
36.Социалната психология се
институционализира единствено в
САЩ, където се подготвят и обучават
по-голяма част от европейските
социални психолози след Втората
световна война. Създадената през 60-те
г. на XX век Европейска асоциация по
експериментална социална психология
(ЕАЕСП) е дело на американския
комитет за изследвания по социална
психология, чийто президент по това
време е Л. Фестингър.
37.Експерименталният етап продължава
и в нашето съвремие. От 80-те години
на миналия век обаче със съхраняването
на практико-приложен характер на
социално психологичното познание се
забелязва явна тенденцията за неговото
хуманизиране. Провежданите
изследвания в по-голяма степен са
свързани с прекарването на свободното
време на хората, с тяхното духовно
израстване, усъвършенстване и
хармонично развитие.
38.С. Московичи пише, че „очебийното
при социалната психология е нейното
многообразие от логическа гледна
точка, фактът, че анализите и
обясненията не се ситуират в един и
същи план. Това значи, че не можем да
използваме един и същи критерий за
сравнение.”
39.В социалната психология ще срещнем
три типа теории, според Московичи,
които би следвало да се разграничават:
парадигмалните, феноменологичните,
операционални-те.
40.Парадигмалните теории ни предлагат
глобален поглед върху човешките
връзки и поведение. Пример за това е
теорията на полето на Курт Левин,
41.Феноменологичните теории описват и
обясняват семейство от добре познати
явления, като част от тях засягат
фундаменталните явления и други, в по-
малка степен фундаментални, но всяка
теория отговаря на два въпроса: Как? и
Защо? Тези теории целят да открият
причината на известен брой явления.
42.Операционалните теории ни разкриват
механизъм, който обяснява съвкупност
от факти и предвиждат нови и
изненадващи факти.
43.В социалната психология се използват
широк спектър от изследователски
методи. Те се различават от източниците
на информация, как тази информация е
събрана и видове инструменти, които се
използват при събирането на
данни. Методите също се различават от
типа данни, които се събират –
качествени или количествени данни, или
и двата.
44.Качествен и социално психологи ч ни
изследвания имаме, когато изводите от
изследването не са изведени по
статистически или други количествени
процедури
45.При к оличествен ите социално
психологи ч ни изследвания
резултатите от научните изследвания се
постигат чрез математическо
моделиране и статистическа оценка или
статистически извод.
46.Има три основни типа социално
психологични изследвания:
Дескриптивни (описателни)
изследвания; Корелационни
изследвания; Експериментални
изследвания
47.Дескриптивни (описателни)
изследвания – Целта им е да се
обрисува това, което вече съществува в
групата. Един пример за този тип
изследвания ще бъде проучване на
мнението на групата, да се открие кого
членовете на групата ще подкрепят, за
да ги представлява пред друга общност.
48.Корелационни изследвания – Този тип
изследвания могат да помогнат да се
определи дали между две променливи
има взаимовръзка, но не позволяват на
изследователите да разберат дали едната
променлива причинява промени в друга.
49.Експериментални изследвания – Те са
ключът към разкриване на причинно-
следствените връзки между
променливите. В този тип изследвания
експериментаторът на случаен принцип
разделя участниците на две групи:
контролна и експериментална.
50.Методите за събиране на първична
емпирична информация се определят:
от многообразието на
съществуващите социално
психологични концепции и теории,
като всяка от тях по някакъв начин
акцентира на някои от методите и го
обявява за водещ;от сложността,
динамиката и труднодостъпността за
преки изследвания на предмета на
социалната психология.
51.Методите за събиране на данни:
контролиран експеримент;
поле ви експеримент ;
кваси експеримент;
самонаблюдение;
наблюдение;
интервю;
беседа;
анкета;
тестово изследване;
мета-анализ;
моделиране.
52.Изследователският дизайн варира
според периода/ите от време, върху
които се събират данни:Сравнително
изследване – характеризира се с това, че
еднократно се изследват едни и същи
променливи на представители на
различни групи. Лонгитюдно
изследване – променливите се изучават
в няколко точки от време (в процеса на
тяхното развитие) – многократно за
причинно-следствени връзки.
53.Концепцията за нагласите заема
централна позиция в областта на
социалната психология. Гордън
Олпорт (1897-1967) я определя като
"крайъгълен камък" на социалната
психология.
54.Етимологията на думата attitude
(англ. „нагласа”) е от лат. дума aptus,
едно от значенията на която е удобен,
способен, готов, приготвен в смисъл на
субективна или психична готовност за
действие. В изкуството, живописта и в
спорта означава стойка, поза. Атитюдът
е невро-психична и моторна нагласа.
55.За първи път нагласите са
идентифицирани през 1888 г. от
немския психолог Лудвиг Ланге, който
изучава грешките на възприятието. Той
описва готовността за отговор на
изследваното лице в експеримента.
56.Понятието „социална нагласа” се
въвежда в социалната психология от
Уилям Томас (1863-1947) и Флориан
Знаниецки (1882-1958) в
монументалното им изследване
„Полският селянин в Европа и Америка”
(1918-1920). Те определят нагласите
като ментални, мисловни процеси,
които детерминират актуалните и
потенциални отговори на всяко лице в
социалния свят.
57.Изследователите описват
взаимодействието между индивида и
обществото с две понятия: социални
ценности, характеризиращи социалната
организация, и нагласи,
характеризиращи състояния на
мисленето на индивида спрямо
ценностите.
58.През 1928 г. Луис Търстоун (1887-1955)
установява един от отличителните
признаци на нагласата – „интензивност
на позитивен или негативен афект по
отношение на някакъв психологичен
обект”.
59.Г. Олпорт също говори за медиаторната
функция на нагласата между външните
и вътрешните фактори. През 1935 г. той
обобщава наличните до този момент
дефиниции и предлага свой вариант,
който е приет и до днес – нагласата е
състояние на психо-нервна готовност,
установено на основата на опита и
оказващо направляващо и/или
динамично влияние на реакцията на
индивида по отношение на всички
обекти или ситуации, с които той е
свързан.
60.Според бихейвиористичната
концепция нагласата се разглежда като
„имплицитна, опосредстваща реакцията
хипотетична конструкция или
свързваща променлива между
обективния стимул и външната
реакция”. Тя се явява едновременно
реакция на наблюдаемия стимул и
стимул за наблюдаемата реакция. На
тези две връзки се подчиняват всички
закони на поведенческата теория.
61.В когнитивната ориентация този
проблем се решава значително по-лесно,
тъй като в основата на модела стои
вътрешната когнитивна структура на
индивида. По определението на Милтън
Рокич (1918-1988) „социалната нагласа е
относително устойчива във времето
система от възгледи, представи за
обекта или ситуацията,
предразполагаща към определена
реакция”.
62.От позицията на гещалтпсихологията
Соломон Аш дава следната дефиниция:
„Нагласата притежава организация на
опита и знанията, свързани с даден
обект. Това е йерархически
организирана структура, чиито части
функционират в съответствие с мястото
им в общата структура, но за разлика от
психофизиологичната нагласа на
възприятието тя е високо
концептуализирана”.
63.Теорията за социалното научаване
разглежда три процеса, които играят
роля в цялостния процес на
кондициониране на нагласите:
- Класическо кондициониране;
- Инструментално кондициониране;
- Заместващо научаване;
64.За разбиране същността на нагласата
е необходимо да се разгледа и нейната
структура. Структурата на нагласата се
състои от три компонента, които
разкриват същността й. Те се развиват
по модел на ABC (affectафект,
behaviorповедение, cognition
познание-когнитивен).
65.Когнитивна функция – свързана е с
познавателния компонент на нагласата.
66.Тонична/енергетична функция –
оценъчният и ефективният компонент в
нагласата я сближават с мотивацията и
водят до из кристализирането й в
ценности.
67.Регулативна функция – свързва се с
обединяващия характер на нагласата
спрямо субективния и обективния
аспект на ситуацията, като
трансформира стимула в отговор,
съобразен с позицията на индивида.
68.Самозащитна функция личността
развива позиции, които да я предпазят
от узнаване на някои свои недостатъци и
слабости.
69.Екстернализационна функция
свързва се с психоаналитичната
интерпретация на понятието нагласа,
според която вербализацията изважда
навън по символен начин скрити
атитюди, стоящите зад тях изтласкани
желания, копнежи и т.н.
70.Самореализационна функция чрез
нея социалната нагласа осигурява
разбиране на собствените черти,
ценности, схеми, дава гаранция на
индивида, че вижда вярно себе си и не е
нужно да държи на това как изглежда в
очите на другите.
71.Промяната на социалната нагласа
представлява замяната на една позиция
с друга. На базата на изменения на
отделни нейни компоненти се
наблюдават изменения и в другите и
това води до цялостна промяна на
нагласата. Промяната в нагласите има
субект и обект (в някои случаи те
съвпадат – когато индивидът
самостоятелно променя
диспозиционната си система и
преосмисля възгледите си).
72. Анализирайки същността на
социалната норма се вижда, че колкото и
разнообразна и многопосочна да е тя, най-общо
нейният смисъл може да се сведе до две
взаимно обусловени групи функции:
1) функции, обезпечаващи еталони,
образци, модели, стандарти, шаблони на
поведение, отношение и взаимоотношение;
2) функции на стабилизация,
подреждане (въвеждане на ред),
уравновесяване, интеграция на
отношенията в социума (Бобнева,
1978).
73.Първи, който използва термина
„социален човек” е Франклин Гидингс
(1855-1931) през 1897 г. в „Теория на
социализацията”.
74.В „Капиталът” Маркс разглежда
„социализираният човек” като
резултат на човека от своето
взаимодействие със заобикалящата го
среда.
75.Най-общо терминът
„социализация” се отнася до процеса
на взаимодействие, чрез който един
индивид придобива норми, ценности,
вярвания, нагласи и език, характерни
за неговата група. В хода на
придобиване на тези културни
елементи личността се
формира. Социализацията
следователно е насочена към два

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Социална психология - пищови

Социалната психология се базира на познанието на разнообразни научни области: риторика – идеи в областта на общуването, философия – осмисляне на явленията и на човешката природа, юриспруденция...
Изпратен от:
Mariq Ilieva
на 2012-01-28
Добавен в:
Пищови
по Социална психология
Статистика:
315 сваляния
виж още
 
Домашни по темата на материала
може ли да ми помогнете с тази тема нищо не намирам никъде
добавена от jenitoooo_14f1 04.06.2017
1
5
Инстинктивна ли е агресивността
добавена от surig 24.04.2012
1
13
 
Онлайн тестове по Социална психология
Тест по социални комуникации
изходен тест по Социална психология за Студенти от 1 курс
Тест по социални комуникации. Всички въпроси имат само един верен отговор.
(Труден)
10
119
1
1 мин
04.07.2013
» виж всички онлайн тестове по социална психология

Социална психология - пищови

Материал № 801509, от 28 яну 2012
Свален: 315 пъти
Прегледан: 469 пъти
Предмет: Социална психология, Психология
Тип: Пищов
Брой страници: 6
Брой думи: 4,015
Брой символи: 26,246

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Социална психология - пищови"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала