Големина на текста:
Нумизматика и сфрагистика
ДЯЛ 1. Нумизматика
Тема 1. Нумизматиката като историческа дисциплина. Предмет,
поява и развитие.
Нумизматика е наука за изучаване на монетите. Името идва от гръцката дума
??u??“ (закон) – като законно платежно средство. В Източната Римска империя
основната монета се нарича “??u??u?“. Терминът „монета“ е епитет на римската богиня
Юнона, в чиито храм в Рим са сечени първите римски монети.
Предметът на нумизматиката включва изучаване на монетите от тяхната поява
до ден днешен – производство, циркулация и промените, които се наблюдават
(орязване/добавяне на метал и др).
Науката нумизматика се появява през Ренесанса във връзка с желанието за
връщане към Античността. Забелязват се два основни етапа:
1)Набиране на монети (колекциониране) – то продължава до XVIII – XIX век.
2)Системни класификации (по години, държави, императори) – проучване на
монетите.
Така се слага началото на науката. Тогава се появяват и първите списания
свързани с нумизматиката. Първото от тях, от 1850 г, е “Revue Numismatique” във
Франция. В Англия от 1853 г. До днес се издава “Numismatique Chronicle”.
Постепенно нумизматиката се разделя по периоди:
1)Антична нумизматика – от появата на първите монети (около VII в. пр. Хр.) до
491 г. сл. Хр. (реформата на Анастасий I)
2)Средновековна нумизматика – 491 г. до 1453 г.
3)Ренесансова нумизматика – 1459 г. до XVIII век
4)Модерна нумизматика – XIX век до наши дни
Изучаването на монетите включва:
1)Изучаване на изображението
2)Изучаване на текста
3)Изучаване на участието на монетите в ежедневието
ЗНАЧЕНИЕ НА МОНЕТИТЕ КАТО ИСТОРИЧЕСКИ ИЗВОР:
Монетите са официален държавен знак, следователно носят вярна и обективна
информация. Освен това монетата е точно датирана (датата е изписана върху самата
нея). Това става по два начина:
1)Чрез представяне на влаадетеля
2)Чрез изписване на датата върху монетата
1
Монетите имат и друго предимство – това, че са трайни (достигат до нас в
непокътнат вид). Освен това са в огромни количества. Монетите са и подвижни.
Те са пълноценни, обективни исторически извори. Тъй като те са точно
датирани, те датират и предметите, сред които са намерени. Има два вида монетни
находки:
1)Единични монетни находки – монети, изпаднали от ежедневието (изгубени) и
намерени от археолози и други изследователи. Такива находки могат да датират цяло
едно селище.
2)Колективни находки (съкровища) – когато на едно място е намерено по-голямо
количество монети. Най-често те представляват цялото притежание на даден човек от
древността. Едно съкровище се датира по най-късната монета, намерена в него.
НУМИЗМАТИКАТА И ДРУГИТЕ НАУКИ:
1) Нумизматика и история – историята дава общите исторически рамки на
обществото. Монетите от своя страна допълват и конкретизират тази информация.
2) Нумизматика и археология това са две части от едно цяло. Чрез
археологическите разкопки се намират монети, а чрез монетите се датират откритите
предмети, сгради, селища, цяла държава.
3) Нумизматика и етнография – често монетите имат вторични функции – при
погребения, при дарения за новородено и др. При разчитане на монетите се допълва
информацията за дадено общество.
4) Нумизматика и епиграфия – често даден надпис не може да бъде датиран. Това
става чрез формите на буквите. Буквите от надписа се сравняват с буквите от
намерените в близост монети.
ОСНОВНИ ТЕРМИНИ В НУМИЗМАТИКАТА
Тези термини са специфични, неизползвани в други науки.
Аверс и реверс – аверсът (лицевата страна) на монетата е главната страна. Тя
носи основната част от информацията. В античността на аверса е изобразяван
императорът, а на реверса – член от семейството му. През средновековието на аверса е
изобразяван Иисус Христос, а на реверса е изобразяван лика на владетеля.
Иконография – включва описанието на изображението върху монетата
Циркулация – участието на монетите в паричното обръщение
Препечатване – върху стара монета е ударен печат на следващия владетел
Контрамаркиране – характерно е най-вече за Античността. Показва пътя на
дадена монета и участието й в пазара на съответния град (нейното озаконяване).
2
Тема 2. Българската нумизматика. Развитието й като наука.
Особености и представители.
За българите нумизматиката е не връщане към Античността, а към
Средновековието, когато българите са имали държава. По тази причина българските
нумизмати са и дейците на Възраждането (Васил Априлов, Георги С. Раковски,
Николай Павлович). Те ползват монетите за това Възраждане.
Като наука, нумизматиката се развива след 1878 г. Тогава работи Никола
Мушмов (1869 – 1942 г). Той е бил касиер на Историческия музей в София. Той
активно започва да изучава поверените му монети и през 1911 г. написва „Античните
монети на Балканския полуостров“. През 1925 година издава „Монетите и печатите на
българските царе“.
Друг представител е Тодор Герасимов (1903 – 1974 г). Той е пратен в Германия,
където специализира при нумизмати. Открива и публикува първата българска златна
монета (Иван Асен II), първия златен печат (Иван Асен II) и др.
Негов приемник е проф. Йорданка Юрукова (1930). Тя е специалист по
тракийско монетосечене.
В наши дни нумизмати – професионалисти има във всички по-големи градове и
музеи.
Тема 3. Домонетни форми.
До появата на парите, роля на общ еквивалент играят домонетните форми.
Тяхното развитие има четири периода:
1)Роля на разменно средство играе добитъкът
2)При появата на металите добитъкът е заменен с металните оръдия на труда
(първоначално медни)
3)Роля на разменно средство играят металните слитъци. Това са метали, изляти в
различни форми, най-често опънати животински кожи. Имат различни размери и маса.
4)Появяват се същинските домонетни форми с малък размер. Предназначени са за
ежедневна употреба. Имат различни, често срещани форми (стрели, делфини, брадви).
Тема 4. Поява на монетите и основни периоди в развитието на
монетосеченето.
Спорен е въпросът къде за пръв път е започнало монетосеченето. Според
Херодот, монетосеченето започнало първо в Мала Азия, по-точно в Лидия при цар
Гигес (VII век пр. Хр). Ефор казва, че първите монети са отсечени на о. Егина. Този
период обхваща най-общо VIII – VII век пр. Хр.
Първите монети представляват парче метал с неясна форма. Те са от металът
електрон. Тези „монети“ са с бобовидна форма и имат тегло 14,7гр. По-късно монети
сече и цар Агиад. Изображенията стават по-ясни, обикновено на лъв. На обратната
страна има жлеб.
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Нумизматика и сфрагистика

Предметът на нумизматиката включва изучаване на монетите от тяхната поява до ден днешен – производство, циркулация и промените, които се наблюдават (орязване/добавяне на метал и др)...
Изпратен от:
djkozmo
на 2012-01-26
Добавен в:
Лекции
по Археология
Статистика:
170 сваляния
виж още
 
 

Нумизматика и сфрагистика

Материал № 800634, от 26 яну 2012
Свален: 170 пъти
Прегледан: 259 пъти
Предмет: Археология
Тип: Лекция
Брой страници: 36
Брой думи: 10,973
Брой символи: 64,049

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Нумизматика и сфрагистика"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала