ТЕМА : 1 Психологията като наука . Място на психологията в системата на
науките . Обект предмет и задачи на психологията . Връзка на психологията
с естествознанието , философията и социалните науки.
Психологията възниква като самостоятелна дисциплина и наука в края на
19 век и носи старогръцко название – от „психе” /душа , дух / и „ логос” /слово ,
учение , знание/. Още от самота название на психологията /„учение за душата”/
подсказва , че съдържанието на нейния предмет на познание е вътрешният ,
психичен свят на човека . Изучаването на психичния живот на хората е
необходимо не само за тяхното по – дълбоко опознаване , но и за развитие на
обществото .
При изучаване на психологията съществуват няколко проблема , като
първият е свързан с усвояването на психични знания . Психологията е структура
на философското познание до края на 19 век . В резултат на бурното развитие и
напредък , психологията се отделя от философията . Отделяйки се от
философията , психологията обособява свои характерни черти , а те са : запазва
категориалния характер на философията ; използва философията като най –
общ метод на познанието . Някои философски концепции , служат като основа на
психологията , например „Хуманистична психология” , „ Битие”, „ съзнание”,
„ причина” , „ следствие” са философски категорий . Философска методология
има в почти всяка психологическа школа , това е философски инструмент за
опознаване на човешката психика .
Вторият проблем е връзката на психологията с ежедневното съзнание ,
като това е речник на психологията и философията или уеднаквяване на
понятията . Има връзка между психологията и естествознанието , например :
физиология , генетика и др. Познанието е ядрото на човешката психика . По
принцип в ежедневието се влага едно понятие , а в психологията друго . В
психичния процес , усещането , интуицията не се влага достатъчно съдържание .
Психичните познания се формират от раждането .
Третият проблем е индивидуалното психологическо личностно ниво на
всеки човек . Началните знания , формирани още от раждането са стари , те
формират разума . Думите са хипотеза , важен е експеримента . Новите знания
могат да влязат в противоречие със старите „ Съмнявай се” ! – Маркс .
Съмнението значи проверка на фактите , синтез , анализ на новите знания .
Четвъртият проблем е степента на познание на природата . Същността на
хипотезата е , че степента на развитие на естествознанието е пряко
пропорционално със степента на развитие на психологията . Не бихме познавали
себе си , ако не познаваме развитието на естествознанието , за да не попаднем в
капана на парапсихологията . Човек е продукт на две реалности – природа и
общество . „ Който е навсякъде , той е никъде” – Сенека . Истинският критерий е
самият конкретен живот . Личностната мотивация е от голямо значение за всяка
една дейност . Индикатор за това е степента на удоволствие от дадена работа .
Парадокс на познанието – когато човек се ражда е в пълна тъмнина . Първите
прояви на живот е виждането , разширява се светлината , формира се кръга от
интелект . Парадоксът е , че колкото по – голямо става знанието , кръга на
незнанието се увеличава . Интересът към психологията е заради заобикалящата
среда , заради собственото „Аз”.
Петият проблем е нивата на психологеческо знание , като първото ниво е
философско – знание получено чрез сетивата , знание свързано със
съзнанието . То води началото си от Рене Декар . В психологията се прави
анализ между емпиричното и сетивното познание . Второто ниво е теоретично –
при него се търсят хипотези . Третото ниво е експериментално – отделни факти
и феномени , психоаналеза в самото начало .
Общите категорий се наричат още философски . Социалните психични
качества са свързани с изучаването на психологията . Обектът и предметът се
сливат в едно . Спрямо психологията се формират и много отрицателни нагласи .
Компетентността в психологията се нарича самосъзнание . Въпреки всичко
интересът на хората към техния душевен вътрешен живот , към света на
собствените им мисли , чувства и желания е толкова стар , колкото и
човечеството . От първоначалните смътни и наивни представи на древните хора ,
до подробните и задълбочени знания , с които днес разполага съвременната
наука , познанието на човешката душевност е извървяла дълъг и сложен път .
За пръв път термина „ психология” се поевява през Възраждането . През тази
епоха , родила кулка към неповторимата човешка личност , създала културата на
хуманизма , обяснимо нараства интересът към съкровения душевен свят на
човека , засилва се нуждата от самостоятелна наука , която да изследва този
вътрешен свят . Названието „ Наука за душата” се използва от края на 16 век , но
науката „Психология”, която целенасочено изучава психичните явления , тяхната
същност и роля в цялостния живот на човека , възниква още по – късно през
втората половина на 19 век . Появата на научната психология се свързва с 1878
година когато Вилхелм Вундт открива първата лаборатория по експериментална
психология . Терминът психология , както и съставляващият го термин психика
лежат в основата на цялата общо психологическа терминология . За разлика от
наименованията на много други науки и учебни дисциплини , терминът
психология не е първият психологически термин с който хората се срещат в
процеса на своето индивидуално развитие , познание и обучение . Значителна
част от терминологията се оказва известна още преди да са започнали специално
да я изучават . Всеки човек знае какво е това усещане , мислене , памет ,
чувство , воля , внимание .
Когато се търси мястото но психологията в системата на науките , може
да се започне от там , че всичко което съществува е реалност . Към нея спадат
природа , общество , човек . При поява на „ Хомо сапиенс” се появяват две
реалности – обективна / битие/ и субективна / съзнание/ . Съзнанието първо
съществува като мит – религия – морал – изкуство – държава – наука . Нас ни
интересува науката , като част от битието . Битието бива обективно и
материално . Съзнанието е винаги на някого т.е. субективно . Науката е
субективно отражение на битието . На единия полюс е материалното , а на
другия идеалното . Битието се състои от природа , психика на животни и хора ,
общество плюс човек , съзнание . Съзнанието се състои от природознание ,
психология , социология , педагогика , философия . Психиката се поевява при
поява на първите животни , но не е тъждествена с психологията . Психологията
не е чисто философска , психологическа природна наука . Тя ги интегрира .
Психологията е най – старата и заедно с това най – новата наука , най – древната
и същевременно най – модерната област на научното познание , може да се каже
дори наука на бъдещето . Характеризира се като най – стара , поради
обстоятелството , че някакво психологическо познание е съществувало още от
самата поява на човека . В най – древните документи на човешката цивилизация
– ведите могат да се открият значителни психологически ценности които не само
свидетелстват за подчертан интерес към психологическите явления , но и за
едно твърде концентрирано последователно и методично психологическо
наблюдение и разсъждение . Може да се разглежда и като една от найновите
модерни бързо развиващи се и перспективни науки. Древногръцките философи
са смятали психологическото познание за второстепенна философска област.
Психологията е един от найновите отрасли на научното познание, защото тя
последна предявява и отстоява своите права за самостоятелно съществуване и
развитие. Едва през последната четвърт на 19ти век тя се отделя от
философията и се обособява като самостоятелна наука, със свои собствени
насоки на развитие, със свои принципи, методи, категории, критерии и школи.
Психологията като нова наука може д се открие във факта, че окончателните
резултати отпсихологическите усилия се постигат твърде късно. Двата основни
проблема на психологията бяха решени едва с възникването на съвременния
материализъм и чрез рефлекторната теория . В древността не е познаван нито
един точен и обективен метод за изследване на психичните явления.
Причисляването на психологията към категориите на новите науки се основава и
на това, че практическото й приложение до неотдавна бе крайно ограничено и
почти не излизаше вън от педагогическата практика и от някой клонове на
теоретичната медицина . Едва през последните десетилетия приложната
психология получи едно бурно и експлозивно развитие . Действителното
навлизане на психологичното познание във всички области на живота и на
социалната практика може да се наблюдава в една или друга степен само в наши
дни . Психологическото познание има давността на първобитния човек , но
психологическата наука е млада , жизнена и плодоносна – тя е науката на нашето
съвремие и наука на бъдещето .
Връзката на психологията сдругите науки се проявява от една страна в
това , че тя използва техните открития които се отнасят до същността на
психиката , а от друга страна , че тя ги обслужва със знания предимно за
психиката начовека . Най – тясна връзка психологията има с философията . Тази
връзка се определя от материалистическото или идеалистическото обяснение за
психиката . Въздийствието на научната философия върху процеса на
86
