Личности,национална идентичност и малцинства!
Първа подтема:Кои сме ние?
1. Кои сме ние?
a) Националната идентичност е реалност - Според този възглед
националното се основава на кръвната връзка между
поколенията българи през вековете на българската история. Тук се
включва плетеницата от родови връзки, от цикли на раждания и
смърт, през които преминава нашата генеалогия.
* Генеалогия – Специализирана и спомагаща историческа
дисциплина,посветена на изучаването на родствените отношения
между хората,историята на рода и произхода на индивида.
б) Националната идентичност е въображаема - Другият възглед
пренася националната идентичност изцяло във въображението, в
представите, в желанията. Тя се разглежда като продукт на
безсъзнателно или съзнателно митотворчество.
•Тук се изброяват митовете за “древните тракийски корени”, за
“златния век”, за “българското трудолюбие”, за “непленените
знамена”.
-Културата има символен характер, но това не я прави по-малоценна
или по-недействителна от цвета на косата и на кожата, от
физиономическите черти на лицето ни.
в) Националната идентичност е културна - Националната
идентичност е сплав от реални и символични връзки между
поколенията. В тази сплав участват традицията на бита, езикът,
фолклорът, вярата, историческите разкази за миналото и неговите
герои.
•Ние чувстваме действието на националната идентичност в
тръпката, която изпитваме, когато се завръщаме след по-дълго
отсъствие у дома, когато гледаме снимки на нашите родители като
млади или когато разглеждаме стари снимки на днешните градове,
когато слагаме цветя на гробовете на нашите далечни предци или
национални герои.
г) Наследства и проекти - Идентичността включва нашите връзки с
миналото и бъдещето. Тя е идентичност-с-миналото и идентичност-
с-бъдещето. Модерната форма на национална идентичност не е
тежест или препятствие пред други наши идентификации –
професионални, глобални. Тя е ценна с това, че създава чувство за
устойчивост.
• Защото връзката с миналото дава чувство за сигурност. Ние имаме
нужда де сме стъпили на сигурна и стойностна основа, за да можем да
правим проекти за бъдещето.
Националната идентичност не е само връзка с миналото, не е само
статично качество. Тя включва и нашите общи проекти, желания,
надежди за България. Ако днес всички желаем да видим България като
скорошен член на Европейския съюз, това е значима част от нашата
национална идентичност. Ако влагаме усилие да отдалечим страната
от мизерията и да я доближим до просперитета на модерните нации,
ние пак се включваме заедно в идентичността-проект.
Втора подтема: Дом,език,пейзаж.
2. Родината и отечеството
•Според правото националността на един човек първо се определя от
националността на неговите родители. В последствие човек сам може
да промени своето гражданство, но първоначалната си
принадлежност той не избира. Думите “родина” и “отечество”
означават етимологично съответно “майчината страна на
принадлежността” и “бащината страна на принадлежността”,
принадлежност по майчина линия и принадлежност по бащина линия.
а)Родината - това е страната, в която човек се ражда, в която са
родени неговите родители, неговият род, неговите приятели. Родното
включва и целия спектър на първични възприятия, които човек закрепва
в усета си за родно място. Към родното принадлежи светът на
детството. Затова родното не може да бъде разменено и забравено.
б)Отечеството - е страната, към която човек има уважение и
респект, защото нещо й дължи – първоначална сигурност, закрила.
Отечеството е наш исторически дом, в който ние инстинктивно
търсим убежище.
•С течение на времето човек може да изпита разочарования и да
прекъсне тази своя “пъпна връв” със земята на предците, да избере
друга страна, в която се надява, че ще живее по-добре, но чувството
към страната на детството не може да бъде тотално изличено,
защото човек се ражда само веднъж, има само едни родители, само
едно детство и само веднъж се е учил да говори.
г)Език мой - биографичното навлизане в езика е съвсем различно от
това на езиковото образование. В тази разлика се крие сакралното
значение на родния език. Първите и последните думи на човека са на
роден език.
•Не само родството стои в основата на чувството за родина и
отечество. Човек може да изучи много езици, да общува по много
начини със света, но първите думи остават завинаги с уникално
звучене. Първите думи на родния език стават израз на първични
емоционални отношения към света. Те са далеч от равнодушните
речникови значения. В речника всички думи са еднакви, нямат дълбочина,
емоционална история, душевна стойност, нямат биографична
последователност, нямат контекст.
?Земя като една човешка длан – България не е далеч от
античните характеристики на добрата държава. От връх Мусала и
връх Шипка е видима почти цялата u територия, а днес от всяка нейна
точка можем в рамките на деня да стигнем до всяка друга. Жан-Жак-
Русо твърди, че само в неголяма страна може да се създаде истинска
демокрация, защото народът може да избере такива свои
представители, които да са достатъчно близко до народа и да са му
познати.
?Пейзажи - Обозримостта на страната е допълнена от
нейната красота. Има страни с пясъчни и каменни пустини, други – с
арктичен климат, трети – с труднопоносима екваториална влажност
и горещини. Някои са затворени изцяло в континенти, други са
обградени отвсякъде с море или океани. България има всичко: море,
равнини и планини – благословената земя, в която древните ни предци
са намерили хилядолетен пристан.
