Големина на текста:
Горещи проявления на Студената война. Германски
въпрос. Берлински кризи
К У Р С О В А Р А Б О Т А
Две години след края на Втората световна войната Европа е
разделена на два политически и идеологически блока с няколко
държави в централната и северната част, които остават неутрални. В
Източна Европа СССР предприема безогледна съветизация. Народните
демокрации са поставени в подчинение. Все пак Сталин трябва да
ограничи империята си до Югославия, Финландия и Гърция.
Държавите от Западна Европа, които избраха да се съюзят със
Съединените щати, възстановяват икономиката си благодарение на
плана Маршал и пипнешком поемат по пътя на европейското
сътрудничество.
Раждането на двата блока
Американците поемат щафетата
1947 г. бележи истински разрив. В Европа и в Азия проблемите се
множат. В Китай гражданската война се развива в полза на комуниста
Мао Дзедун и националистът Чан Кайши се очертава като губещ. От
края 1946 г. Индокитай е обхванат от колониална война, а съдбата на
Корея не е решена. Не по-добро е положението в Европа и около нея.
Безредици разтърсват Турция, пряко застрашена от апетитите на
Москва към черноморските проливи и към граничните окръзи Каре и
Ардахан. В Гърция от 1946 г. партизани комунисти воюват срещу
законното кралско правителство в Атина, подкрепяно от англичаните,
които държат там 40-хилядна войска. В края па 1946 г. положението е
критично, тъй като комунистическото партизанско движение на
генерал Маркос лесно получава помощ от държавите, е които Гърция
граничи на север: България, Югославия и Албания. Великобритания,
която оказва военна помощ на гръцкото и турското правителство, си
дава сметка, че не е по силите й да се справи с положението в
източното Средиземноморие. Тя продължава да окупира Египет,
Кипър, Ирак, Трансйордаиия и Палестина. На 24 февруари 1947 г.
британският посланик във Вашингтон информира Държавният
департамент, че в скоро време британските части ще бъдат изтеглени
от Гърция. В Палестина, която все още е под бритаиски мандат, цари
враждебност между евреите, които искат ди създадат национално
огнище и палестинските араби, подкрепяни от съседните арабски
държави.
За Великобритания, съсипана от войната и загрижена да съчетае
ангажиментите си с финансовите си възможности, е настъпил часът за
смяната. За да облекчи бремето си, тя е принудена да ограничи
световните си перспективи, да освободи колониите си и да приеме
ролята на блестящия втори след Съединените американски щати,
замаскирана под названието специална близост (special relationship).
За Съединените щати, верни на традицията да не се ангажират извън
Америка, особено в Европа, и изправени пред изкушението отново да
се затворят в себе си след война, от която излизат като най-могъщата
държава в света, е ударил часът на международните отговорности.
При тези условия на 12 март 1947 г. президентът Хари Труман обявява
пред Конгреса, че Съединените щати са готови да заемат мястото на
англичаните в Гърция и в Турция, и иска да му гласува кредити:
"Дошъл е моментът да наредим Съединените американски щати в
лагера и начело на свободния свят." Така Труман тръгва по пътя,
който води страната му от традиционния изолационизъм към
водачеството на западния свят. Принципите на новата американска
външна политика са прости: запазване на мира, разширяване на
зоната на благоденствие и постепенно разпространение на
американския модел.
На срещата на Съвета на министрите на външните работи в Москва
(март- април 1947) не се очертава никакво съгласие по бъдещия
политически статут на Германия. Скоро разногласията отстъпват място
на подозрителността.
В много страни от Западна Европа (Франция, Белгия, Италия) въпреки
участието на комунисти в правителството социалното брожение се
разраства в атмосфера на сериозна икономическа криза.
Проблемът фактически не е само политически и военен, но и
икономически. След края на войната единствени Съединените щати
запазиха непокътнат икономическия си потенциал. Всички останали
страни са в нужда и са изправени пред двоен проблем. Те трябва да
осигурят оцеляването на жителите си и да внасят големи количества
храни и торове, за да подобрят земеделските добиви. Те трябва също
да възстановят индустрията си и следователно да се сдобият с
машини. Съединените щати са единствената страна, която може да им
ги достави. Но за целта европейските държави се нуждаят от огромни
количества долари, които те не притежават -това е т.нар. dollar gap.
Американските ръководители са убедени, че е в техен интерес да
намерят разрешение на този проблем, за да осигурят пълна заетост в
страната. Създадената в края на войната международна валутна
система е недостатъчна. Валутната конференция през юли 1944 г. в
Бретън Уудс в Ню Хемпшир, САЩ, взема решение за връщане към
златото като обменен еталон (Gold Exchange Standard - Златният
стандарт), а това прави долара основа на международната валутна
система, тъй като Съединените щати, като притежатели на 80% от
световното злато, единствени могат да осигурят конвертируемостта на
своите пари в злато.
Международният валутен фонд (МВФ), който функционира като
взаимоспомагателна каса, е създаден, за да консолидира системата.
Преди войната,когато в баланса на една държава имаше дефицит,
нейните златни запаси се топяха. Тя бе изправена пред дилемата
дефлация - девалвация. МВФ, която се финансира от всичките си
членки, като всяка има квота, пропорционална на икономическата си

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Горещи проявления на Студената война. Германски въпрос. Берлински кризи.

Две години след края на Втората световна войната Европа е разделена на два политически и идеологически блока с няколко държави в централната и северната част, които остават неутрални. В източна Европа СССР предприема безогледна съветизация...
Изпратен от:
dodi664
на 2012-01-25
Добавен в:
Курсови работи
по Международни Отношения (МИО)
Статистика:
54 сваляния
виж още
 
Подобни материали
 

Страни в Северна, Източна, Западна и Средна Европа


Русия, Украйна, Беларус и Молдова влизат в състава на ОНД, създадена през 1991 г. В тази общност членуват още седем държави от Закавказието и от Средна Азия...
 

България и взаимоотношенията с Европа


Събитията на Балканите откъснаха България от Европа. Външнотърговските операции на страната са затруднени преди всичко поради нарушените транспортни комуникации. Превозването на стоковите потоци по суша,въздух и вода през западната ни съседка е невъзможно
 

САЩ – единствената глобална суперсила в международните отношения


Съединените америконски щати са разположени в Северна Америка върху площ от 9 372 614 кв. км., броят на населението е приблизително - 255,4 млн. души...
 

Кралство Испания: икономика и външноикономически връзки


Целта на настоящата дипломна работа е да представи постиженията на испанската икономика, преди и след приемането на страната в Европейския Съюз.
 

МВФО - лекции


Лекции по Международни валутно-финансови отношения...
1 2 3 4 »
 
Онлайн тестове по Международни Отношения (МИО)
Тест по международни икономически отношения
изходен тест по Международни Отношения (МИО) за Студенти от 2 курс
Тест-проверка преди явяването на изпит по Международен икономикс. Въпросите имат само един верен отговор.
(Труден)
24
173
1
1 мин
14.11.2012
Тест по международен мениджмънт
изпитен тест по Международни Отношения (МИО) за Студенти от 3 курс
Изпитен вариант за тест по Международен мениджмънт. Сред въпросите има и такива с повече от един верен отговор.
(Лесен)
40
287
1
21.09.2012
» виж всички онлайн тестове по международни отношения (мио)

Горещи проявления на Студената война. Германски въпрос. Берлински кризи.

Материал № 800058, от 25 яну 2012
Свален: 54 пъти
Прегледан: 69 пъти
Предмет: Международни Отношения (МИО), Икономика
Тип: Курсова работа
Брой страници: 17
Брой думи: 5,201
Брой символи: 31,928

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Горещи проявления на Студената война. Германски ..."?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала