Янко Иванов
преподава по Философия
в град Търговище
Големина на текста:
Теоретикът
1.Образът на учения. Как си представяме теоретиците, учените
хора? Вероятно в мислите ни изплуват различни исторически
образи – унесеният в беседа с ученици античен философ,
вглъбеният над пожълтялата Библия и над светлината на
мъждукащата свещ теолог, разсеяният професор, който вари
часовника си и гледа яйцето за минутите, съвременният младеж с
очила залепнал денонощно за компютъра. Но каквото и да си
представяме ние интуитивно знаем, че теоретическото дело е
нещо много сериозно. То не е случайно придобито или дочутото
знание за света, а е упорито, целенасочено, т.е. методично и
систематично изследване, проучване, мислене. За да бъдеш
теоретик се изисква време, задълбочаване в знанието. Теоретикът
е учения, който открива и обяснява необходимите връзки т.е.
общото между явленията. Той има усет за повтарящите се
зависимости между нещата в света и отбягва изводи които се
градят на случайността. Формулира на свой специфичен
понятиен език закони на природата на обществото на мисленето.
Теоретичната способност на душата според Аристотел се базира
на умението да отчленяваме това което е обективно и независимо
от нашите субективни разбирания и преживявания на света.
Целта на теорията е постигането на истината за света която не
винаги съвпада с нашите ежедневни разбирания. Благодарение на
тази обективност на теоретичното знание то е основа върху която
може да се натрупа все по-ново и по-ново знание. Още древните
мислители се удивляват от възможността на човешкия ум да
надскочи собствения ни ограничен свят и да изрази в понятия и
символи универсални закони и принципи които като че ли са
валидни за всички области и всички времена. Това изследване и
съзерцание на вечните неща Аристотел нарича теория. За
древните философи теорията е виждане зрение но не сетивно а с
ума – Умозрение. Платон считал че математиката е най-
благодатната от всички науки защото математическите идеални
форми са чисти от всякаква сетивна образност и са дадени
единствено на очите на ума. Затова както в усещанията на
сетивните органи се отразява близкият ни външен свят, така на
ума са дадени вечните и хармонични числови отношения.
Тяхното постигане изглежда чудо защото за обикновения човек е
присъщо да вижда явленията като временни и тленни в
съответствие със собствената си смъртност и крайност. Това за
Платон е било несъмнено доказателство че истинният свят за
разлика от наблюдавания земен живот е светът на вечните идеи.
Така още за древните философи теоретик е този който с ума си
може да съзерцава този истинен свят, но без да напуска своя
собствен.
2.Гледна точка без хоризонт. В известен смисъл това означава, че
теоретикът и ученият човек се издигат над своята собствена и
ограничена среда, че наблюдават умствено законите на света
отвъд крайното земно пространство. Затова истинският
теоретик сякаш мисли не от гледната точка на Земята, а от
тази на Вселената. Той се стреми не само да обобщи
наблюденията на собствения си свят но и да формулира
обективни космически и универсални закони. През 16в. Николай
Коперник преобръща старата представа, че планетите и Слънцето
се въртят около Земята. За него обратното Земята се върти
около Слънцето. Така Коперник изразява новата вселенска гледна
точка към нашия свят, въплътена в образа на “зрелия човек
застанал на Слънцето ….оглеждайки планетите”. Така по подобие
на Платон но и различавайки се от него той сякаш вижда целта на
научните теории тъкмо в задачата да обхващат законите от
универсална, космическа а не от местна гледна точка. Разликата
между модерната наука и античната е че модерният теоретик
отнася постигнатите в познанието универсални вселенски
закони и до земния свят. За него всичко което се случва на
земята всяко събитие или явление е подчинено на всевалидните
космически закони. От това следва, че познанието на тези закони
може да се прилага в усъвършенстването на човешкия живот и да
умножи властта на човека над природата. Затова когато
благодарение на телескопа в началото на 17в. Галилео Галилей
открил невидяния дотогава космос, той не просто песимистично
потвърждава древния скептицизъм, че нашите сетива не са в
състояние да познаят истината. Напротив – телескопът
приближил до такава степен Вселената до нашите очи, че
изчезнала веднъж за винаги символичната граница на небето и
Земята и се затвърдило убеждението че сме част от безкрайното
космическо цяло. Откритието на Галилей слага началото на
оптимистичния култ към разума и неговото веселие, характерен
за модерното време. Оттук нататък модерната теория се гради на
предпоставката, че нашето разкриване на универсалните
вселенски закони е зависимо най-вече от нашето мислене, от
неговите методи и инструменти на познанието. Във философията
на Декарт и Хюм до Кант тази връзка на универсалните закони и
мисленето се трансформира в култ към разума и възвисяване
на рационалността. За тях универсалността на разума
означава че е налице всеобщ човешки дух – еднакъв
навсякъде и във всяко време. За Декарт всички хора имат
еднакви вродени идеи на които се гради познанието, а за Кант
всички имаме еднакви познавателни способности. Благодарение
на тяхното наличие хората могат да се образоват и просвещават.
Теорията изхожда от самите нас основава се на структурите на
самия ни ум и на правилното му ръководство. А това означава да
търсим в понятията си за света подреденост и последователност
да разчленяваме на съставни части в мисленето си всичко докрай,
да разглеждаме еднакви случаи да свеждаме всичко по-сложно до
по-просто. Това също означава нашите изказвания за света да
могат да се свързват непротиворечива помежду си което пък
значи да описваме света по възможност с един единствен
универсален език. Образец на такъв език са математическите
формули или в известна степен съвременният компютърен език.
Такъв тип чисто и универсално мислене противостои на
множество форми на случайния ни житейски опит и на
предразсъдъците на различната обществена среда, в която
пребиваваме. Наша цел за това е правилното самостоятелно
мислене. Този култ към самостоятелност на разума тласка Кант
да определи своята епоха /Просвещението/ - като “излизане от
състоянието на непълнолетност” т.е. я свързва със способността
да се ръководим от собствения разум а не от чужд. За
теоретиците от тази епоха разумът е в състояние да проникне
навсякъде. Така дори опитното познание и експериментите са не
просто наблюдение на природните явления, а организирането им
съобразно условията на нашия ум. Това означава организиране на
света според универсалните закони на нашето мислене, което е в
основата на идеята за устойчивото и безкрайно развитие на
теориите както и на идеята за незавършващия обществен прогрес.
3.Съвременната наука. Вече не робува на идеята за вечната
сигурност на научните теории. Тя както казва френският философ
Едгар Морен не е слугиня на “тъпата рационалност” за която
знанието за света не се гради на хипотези и различни вероятности
а е несъмнено и “ясно като слънце” както се изразява немският
философ Фихте.
Интегрален подход. Съвременният глобален свят в които
човекът все по-дълбочинно се свързва с природата и другите
хора изисква нашето мислене не само да се разчленява и разделя
на парцели отделни късове от действителността, но и да мисли
все по-интегрално и цялостно. И в това се изразява истинската
универсалност на мисленето.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Теоретикът

Разглежда образът на учения - как си го представяме. Гледната му точка и различните научни методи...
Изпратен от:
miroslavmar75
на 2012-01-23
Добавен в:
Теми
по Философия
Статистика:
131 сваляния
виж още
 
Домашни по темата на материала
"Езикаът като инструмент на познанието"
добавена от antoaneta.stoyanova_fb 24.04.2013
1
15
Подобни материали
 

Аристотел за началата на знанието

12 мар 2006
·
1,300
·
2
·
384
·
86
·
1

Аристотел за началата на знанието - доклад по философия.
 

Философска дефиниция за човека

03 дек 2006
·
934
·
1
·
262
·
464

Същност на човека, телесност, разумност. Свойства на разума.
 

Диалектическа логика. Логика и диалектика

26 апр 2006
·
767
·
2
·
424
·
84

Диалектическа логика. Логика и диалектика. Диалектическа логика и параконсистентна (паранепротиворечива) логика. Философски и собствено логически аспекти.
 

Метафизика на битейните форми и жизнените процеси в условията на Земята като космическа система

03 май 2006
·
124
·
3
·
826
·
16

Екологичните условия на Земята като космическа система са образувани в резултат на един цялостен диахронно организиран жизнен процес със свои пространственно-времеви характеристики.
 

"Ако човек има защо да живее, може да мине без всякакво "как"- Ницше

30 ное 2006
·
1,536
·
1
·
245
·
211
·
2

Животът на всеки човек е различен, защото всеки сам избира как да го живее - да му се наслаждава или да се отдава на проблемите.
1 2 3 4 5 » 11
 
Онлайн тестове по Философия
Тест по философия за 11-ти клас
изходен тест по Философия за Ученици от 11 клас
Изходен (обобщаващ) тест по философия за 11-ти клас. Всички въпроси имат само един верен отговор.
(Лесен)
38
159
1
16.10.2012
Тест по философия за матура
матура тест по Философия за Ученици от 12 клас
Тест по философия за матура. Всички въпроси имат само един верен отговор.
(Лесен)
40
284
1
16.10.2012
» виж всички онлайн тестове по философия

Теоретикът

Материал № 798227, от 23 яну 2012
Свален: 131 пъти
Прегледан: 358 пъти
Предмет: Философия
Тип: Тема
Брой страници: 5
Брой думи: 1,657
Брой символи: 10,008

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Теоретикът"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Янко Иванов
преподава по Философия
в град Търговище
с опит от  5 години
5

Мариана Алова
преподава по Философия
в град Бургас
158

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения