Големина на текста:
Социалната работа с групи е нов метод. Възниква в началото на 70-те години на
ХХ век и бързо се популяризира. За предшественици на груповата работа се считат:
социалната психология, управление на човешките ресурси, политически маркетинг,
социология, управлението като мениджмънт. Груповата работа е полифункционална
дисциплина, която се занимава с управление, прогнозиране и анализиране на малки
групи. Процесите в тях се намират в динамично развитие и могат да бъдат описани като
социални случаи.
Един от основателите на груповата работа е Карл Роджърс. Заедно със свои
студенти прави аудио- и визуални записи на няколко групови сесии. Смята се за
основател на интеракционния подход на груповата работа. Според него взаимовръзката
/интеракцията/ между групата и водещия е толкова важна, колкото и между отделните
участници. Той счита, че групата трябва да е активно, действащо лице. Тя сама да
определя целите и груповите си норми. Ролята на водещия се ограничава само в
рамките на контролиране на груповата динамика. Карл Роджърс се базира на някои от
постановките на Морено. Той е основател на социометрията. Той прави първите
експерименти с групи и ги обобщава в метода си психодрама. Тя е индивидуален метод
за решаване на проблем, който се поставя в условията на група.
Д-р Бауби – създава теория за привързаността. Според него в групата
харесването е много по-ценено от нехаресването. Ако участниците в групата са
привързани един към други, ще бъдат по-ефективни. Очертава две нива - на работа и на
удоволствие. Те трябва да се балансират. Той счита, че антагонистичните отношения в
групата трябва да се избягват. Според него, ако участниците се харесват, са по-склонни
да се съгласят един с друг. Това обяснява груповия консенсус. Той поощрява
неформалните контакти в групата и счита, че те имат принос за добрата работа.
Лоурънс Шулман – създателя на книгата „Изкуството да се помага на индивиди,
семейства и групи” определя групата като взаимна помощ като съюз от индивиди,
които имат потребности един от друг в различна степен за съвместна работа върху
няколко сходни проблема.Успоредно с това клиентите имат нужда и от соц.работник.
При това се създават отношения,помагащи на взаимодействието. Създаването на група
е труден процес, участниците трябва да преодолеят много от своите стереотипни
схващания.Соц.раб. трябва да е напълно коректен,когато разисква с групата въпроса за
техните възможности и вътрешния им ресурс за справяне с проблеми.Посочват се
няколко начина за получаване на взаимна помощ:
-Споделяне на информация, тъй като всички имат различен опит,гледни
точки,натрупани знания,ценности, които могат да помогнат на останалите в групата да
решат проблемите си;
- Използвайки диалектическия подход,слушайки тезата и антитезата всеки един в
групата може да изработи свой собствен синтез;
-Участниците в групата да придобият усещането ,че не са сами в своите чувства и
мисли;
- Постигане на универсална гледна точка,да гледат на проблемите си не като резултат
от собствените си грешки и недостатъци, а в резултат на външни причини;
-Оказване на взаимна подкрепа и съпреживяване на чувствата на другите;
-Изработване на стратегия от 2 или повече членове,за оценка и решаване на
проблемите;
-Съвместно решаване на индивидуални проблеми в групата. Участниците да придобият
в процеса на работа усещането,че груповите действия са по- силни от индивидуалните.
В социалната работа групата се възприема като начин за взаимопомощ. Обикновено
членовете на групата са със сходни проблеми. Потенциалът за подкрепата и помощта,
които се използват са житейския опит на всеки един член на групата. В групата има
равнопоставеност, всеки член е важен. Смисълът на работата с групата е постигане на
позитивна промяна у всеки един член. Промяната това е повишаване възможността за
социално функциониране. Средството за промяна е опитът в групата. Разчита се на това
чрез специфичните механизми групата да повлияе върху членовете си. Груповата
работа притежава някои специфични черти, които се общи за всички групи независимо
от естеството на групата:
•всяка група има цел независимо дали тя е ясно формулирана, съгласувана или не;
•няколко индивида са събрани заедно и си взаимодействат вербално и невербално;
•членовете на групата имат нещо общо, което ги е събрало заедно;
•всеки един член на групата може да е този, който помага или на който се помага;
•всеки член се влияе от групата и групата се влияе от своите членове;
•състава и размера влияят върху работата на групата;
•групата се променя във времето състав, отношения;
•въпроса за властта е важен фактор в работата на групата;
•въпроса за близостта влияе върху плановете на групата и поведението на нейните
членове;
•групата е социална микросистема, която възпроизвежда социални условности, които
преобладават в обществото;
•групата се намира в среда, която оказва влияние върху живота и, групата съществува и
се развива в контекста на определено време и място.
В социалната работа се използват различни групи, които условно могат да се причислят
към два модела в зависимост от начина на реагиране на работата в групата:
•Модел на социално третиране. Групата се използва като инструмент за лична помощ,
тя решава личностни и лични проблеми., групата е концентрирана върху себе си. Към
този модел се отнасят групите за взаимопомощ, за тренинг. По правило те са по малки,
структурирани са и могат да са отворени или затворени и с различна продължителност
на функциониране. При този модел се разчита на ефекта на малката група. Там има по
голямо доверие, разбиране, съпричастност, т.е. тя е като лаборатория. Съдържат от 8 10
души. В тези групи се наблюдават процеси на обратна връзка, при които участниците
обогатяват представите за себе си чрез тези на другите членове;
•Модел за постигане на социални цели. При него групата се използва като инструмент
на някаква организация за постигане на определена социална цел. Групата е
концентрирана извън себе си към реализиране на общата цел. Разчита се на групата
като на колектив със силно поле на социална активност. Ресурсите са в силата,
обединеността и отстояването на социалните интереси.
Разделянето на социалната работа на тези два модела е относително така в зависимост
от акцента при работата тя може да се трансформира.
Също така от голямо значение при определянето на социалната работа с група имат
следните модели:
Целеви модел – при него водещият и участниците са обединени от някаква крайна цел
и всеки се подчинява на целта;
Екзистенциално-хуманистичен модел - при него се работи с група, която подпомага
справянето с житейски трудности, избор. Предлага водещият да създава условия на
позитивен емоционален климат в групата;
Развиващ и диалектичен модел - при него се постига личностно израстване, чрез
преодоляване на трудности и противоречия;
Посреднически модел - при него работата с група се използва, за да посредничи
социалният работник с групата и да свърже клиента с някакви значими в обществото
социални норми, ценности, изисквания, успешни модели за поведение;
Договорен модел – при този модел социалният работник събира хора със сходни
проблеми и се договаря с тях, като едновременно ги подпомага за договаряне помежду
им по различни аспекти от груповата работа целите, правилата, нормите, темите и
проблемите, които ще бъдат обсъждани в групата, графика, честота на сбирките и
други.
В социалната работа има три основни момента за това как се създава група:
•От самите клиенти;
•От социалния работник, който установява сходство в проблемите на няколко клиента;
•От самата институция група за млади или малолетни майки.
Видовете групи използвани при социалната работа могат да бъдат два вида: малки и
големи /маси/. Големите представляват множество от хора, което няма ограничение в
размера си. Те могат да възпроизведат тълпи. Тълпите имат сходни принципи за
управление като малките групи, но са по-инертни от тях. За да може да бъде
управлявана голямата група, трябва да се намери нейният „епицентър”. Той е темата,
която обвързва мнозинството от тази група. Това може да бъде обществено-
политически лозунг, общо недоволство или обща цел. За разлика от малките групи,
тълпите са по-трудно контролируеми. Нивото на съдържание при тях се измества от
емоционалното ниво. Това е причината, поради която ефектът от контрола на тези
групи е непостоянен. Обикновено участниците в големите групи не се намират в пряка
комуникация, често дори не се познават. Процесите в тези групи не са свързани с
динамиката на личността, а с динамиката на идеята. Основен двигателен център на
големите групи е лидерът. За успешен се счита лидерът, който познава
характеристиките на големите групи и умело ги прилага. Не е задължително лидерите
да притежават добри интелектуални качества. За тях е по-важно големите групи да ги
приемат като един от тя. Едни от най-успешните лидери умело използват така
наречения конформизъм и стадния инстинкт на групите. За малка група считаме
обединение най-малко от двама човека, които поддържат редовен личен контакт, имат
общи цели и самосъзнанието за група. Тези хора трябва да осъществяват
взаимодействие помежду си, съвместна дейност, взаимен обмен на мисли,
преживявания, социален опит между членовете на групата. Членовете на малката група
осъществяват съвместно функциониране. Има наличие на взаимоотношения между
членовете в групата. Това са междуличностни взаимоотношения и те се
персонализират. Дават се параметри на тяхната численост. Според някои автори
малките групи са двама или повече души, според други 3, 5 до 8 човека, според трети
между 6 и 12 човека, стигат до 15 човека.
Специфичните характеристики на малките групи са:

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
19 яну 2020 в 15:29 студент на 35 години от Русе - Русенски университет "Ангел Кънчев", факулетет - Обществено здраве, специалност - Социални дейности, випуск 2021
06 окт 2019 в 12:40 студентка на 31 години от София - Технически университет, факулетет - Факултет Електронна техника и технологии, специалност - Информатика, випуск 2018
26 юни 2019 в 13:23 студент на 23 години от Велико Търново - Великотърновски университет "Св.Св.Кирил и Методий", факулетет - Стопански факултет, специалност - Социални дейности, випуск 2019
06 юни 2019 в 13:37 ученик на 22 години от Пазарджик - ПГМИ, випуск 2017
 
Подобни материали
 

Групова работа със зависими към психоактивни вещества (ПАВ)

04 яну 2016
·
36
·
25
·
2,262
·
37
·
2

Групова работа. Социално групова работа. Зависимост. Видове. Теоретични подходи. Психоактивни вещества. Видове ПАВ. Терапевтични групи...
 
Онлайн тестове по Специална педагогика
Училищно законодателство
изходен тест по Специална педагогика за Студенти от 2 курс
Теста съдържа въпроси по учебника на Пенка Костова - ''Училищно законодателство''. Той е за студенти 2-ри курс, специалност ''Социална педагогика''...
(Труден)
20
106
1
3 мин
15.11.2011
» виж всички онлайн тестове по специална педагогика

Социална работа с групи

Материал № 797820, от 23 яну 2012
Свален: 106 пъти
Прегледан: 164 пъти
Предмет: Специална педагогика, Педагогика
Тип: Доклад
Брой страници: 8
Брой думи: 2,614
Брой символи: 15,586

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Социална работа с групи"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала