Големина на текста:
Тема № 1
Социологията като наука. Предмет
на социологическото познание.
Основни понятия в
социологическото обяснение.
Методи на социологията. Структура
на социологическото познание.
Социологията е наука, която
изучава човека в отношенията му с
другите хора в конкретна социална
среда. В центъра на социалното
внимание е отношението на човека към
социалната среда и нейното влияние
върху неговото развитие.
Социологията изучава индивидуалното
и груповото поведение като социално
по своята природа. Човек „обучава”
поведението си под влиянието на
други хора и „обучава” с поведението
си други хора. (понятия). В
социологическото изследване се търсят
отговори и обяснения на поведението
на хората и на отношенията между тях
в социален контакт в понятията;
структура – структура на личността ,на
групата, на обслужването; функции –
като действия или резултати от
действията на хората в група, на
групите и т.н. За структурата ,
функционирането и развитието на
групата от значение има нейната
базисна функция, а именно да прави
закони или провежда стоки, услуги,
информация. Методи на поведение, на
които хората се обучават , усвояват и
прилагат в конкретна ситуация;
промени като естествено качество на
човешкия живот ( човек се ражда,
расте, старее, променя се всичко около
него и с него); причини за човешкото
поведение и човешките
взаимоотношения; последици от
човешкото поведение и човешките
взаимоотношения в групата.
Като всяка наука социологията
изучава общо - научни методи за
получаване на информация относно
предмета й на изследване; емпирични,
логически, обективни и
систематични. Емпиричните методи
се основават на жизнения етикет на
изследователите. Логическите
предполагат умения да се използват
мисловните способности за правене на
изводи на базата на опит и наблюдения
на факти, събития, явления.
Обективния метод предполага
недопускане на преиначаване на данни
за доказване на предварително
формулирана гледна точка.
Систематичните методи са
организирани в методика
теоретически, методологически и
методически обосновани пътища и
процедури за регистриране,
систематизиране и обработка на данни
и получаване на информация.
Практически социолозите използват
някои специфични методи:
статистически метод; метод на
изследване; наблюдение: контент
анализ; изучаване на случая.
Историческият метод предполага
изучаване на минал опит от човешкото
съществуване. Статистическият
метод използва по – точни и повече
получени данни (факти). С метода на
социологията (измерване) се събират
данни от много хора за техните
виждания, мнения, нагласи. Интервюто
и анкетата са специфични инструменти
на социологическото изследване.
Интервюто може да се проведе по
телефона, може и персонално.
Анкетата е въпросник, който се дава на
изследваните лица, които отбелязват
отговорите срещу зададените въпроси,
които съвпадат или са близки до
техните нагласи. Наблюдението е друг
важен метод за регистрация на данни.
Използват се 3 типа наблюдения;
естествено при което наблюдателят/
изследователят наблюдава отстрани и
не влия е на поведението на
респондентите; контролирано
поведение, при които изследователят
се стреми да установи как хората
реагират на конкретна ситуация;
наблюдения чрез участия, което
включва изследователя във
взаимодействие с наблюдаваните в
социалната среда.
Контент анализът
предполага отчитане на броя на
използване на думи, фрази в даден
контекст. Изучаването на случаи е
интензивно изследване на хора , групи
и проблеми. Но проблемите на един
конкретен случай не могат да се
определят като проблеми на всички
подобни случаи.
Социолозите обикновено
използват комбинация от методи като
условие за получаване на пълни и
достоверни данни.
Структурата на
социологическото познание се
възприема и разглежда като единство
на равнища на социологическото
познание и съдържателни направления,
които в своята съвкупност и
съдържателност формират виждане,
обяснения за човека и обществото в
което живее. От гледна точка на
изследвания обект се разграничават
съдържателни направления в
социологическото познание, а именно:
обща социология, която разкрива
общата социологическа система на
обществото, основните
социологически концепции и понятия,
социологическите връзки, зависимости
и взаимодействия; и качествени
социологически интереси, които
изследват отделни социални феномени
в конкретен социален контекст –
личността, общностите, организациите,
институциите.
Две фундаментални
допускания имат особено важно
значение при прилагането на
социологическите методи и
провеждането на емпирични
социологически изследвания;
събитията имат причина и откритията
на науката могат да се променят.
Тема № 2
Култура и общество. Компоненти на
културата. Равнища на култура.
Културно разнообразие. Културна
база. Културна дифузия. Културна
промяна.
Културата в контекста на
социологическото разбиране и
обяснение е начин на живот на хората
в едно общество, обучени, споделени,
практикувани модели на поведение на
човека в групата, в общността, в
обществото. Културата е това, което
хората мислят, правят, и притежават
като членове на едно обществото.
Културата е и социалната организация
на живота на хората, социалните
институции, както и структурите,
функциите и механизмите, чрез които
те задоволяват потребностите на
обществото.
Най - характерната черта на културата
на едно общество е езика, на който
хората общуват един с друг.
Културата е необятно и
комплексно социално явление. Ето
защо, за да обхванат и изучат този
сложен феномен социолозите
разглеждат следните компоненти на
културата: културни елементи,
културни комплекси и културни
модели.
Културните елементи са
индивидуални вярвания или действия,
отнесени към частна ситуация или
потребност (характерно е лъжица, нож
е културен елемент) Културният
елемент може да бъде инструмент
( нож, вилица );
действие ( начин на поздравяване );
вярване ( че не е хубаво черна котка да
мине пътя ти ). Културният елемент
също може да има материален
характер ( инструмент ) или
нематериален характер (действие). Той
може да бъде прост или сложен.
Културните комплекси са
функционално и целево обвързани
културни елементи, които заедно
формират условията за осъществяване
на дадена дейност. Пример е
приготвянето на храна, който включва
инструменти ( съдове, прибори ),
действие ( пържене, печене ) и
вярвания.
Културните модели са
конкретни обучени, споделяни и
практикувани културни комплекси в
бита на хората. Те характеризират и
отделни страни от живота на хората:
семейство, образование, религия,
бизнес.
Хората в едно общество могат
да реализират участие и
взаимодействие на
3 равнища на неговата култура: на
равнището на универсалната
( всеобщата ) култура; на равнището на
алтернативната култура и на
равнището на специфичната култура.
Универсалната култура е
съзнателно обучено, широко прието
индивидуално поведение, очаквано от
групата. Задължителното образование
е от този тип.
Културната алтернатива е
възможност за избиране на конкретно
поведение в рамките на културния
универсал.
Културната специфика е
обучено, споделяно, практикувано
поведение в отделните социални
групи, обособени по даден признак;
пол; възраст; произход и т.н.
В различните общества се
наблюдават както сходни културни
елементи, така и обособени
специфични такива , които го правят
различно и разпознаваемо. Ромската
общност в българското общество
споделя българския език, обучава
децата си в български училища,
слушат радио и гледат TV на
български език. Но в същото време
имат свой език, вярвания и нагласи.
Това явление се нарича субкултура и
се определя като хора в едно общество,
които споделят неговите ценности и
практики, но заедно с това изповядват
свои специфични. Културите в света са
много различни.
Човешкото съществуване е развило
безкраен брой обучени, споделяни и
практикувани културни елементи,
комплекси и модели на поведение,
благодарение на които може да се
определи принадлежността към
съответна група. Всяко общество е
определило правила за индивидуално,
групово и общностно поведение, които
хората трябва да познават и усвояват.
Правилата на поведение се базират на
културните ценности.
Културните ценности са
възприети и споделяни разбирания за
това кое е добро и кое не е. Те са
различни за различните култури.
Културните ценности формират базата
на социалните норми в обществото.
Нормите служат като ръководство
за социалните действия. Нормите се
възприемат и отклоненията от тях се
санкционират. Девианти са хора, които
нарушават общоприети правила.
Определят се 5 начина, по
които членовете на едно общество се
отнасят към културните цели и приема
нормите за поведение: конформизъм
състояние, при което повече от хората
в едно общество приемат културните
цели и начините за постигането им;
иновация – членовете в едно общество
приемат неговите цели, но не
одобряват начина за тяхното
реализиране; ретуализъм – хората в
обществото разбират невъзможността
за постигане на цели и се отказват от
тях; отстъпване състояние, при
което някои хора се отказват и от
целите и от начина на постигането им;
протестът – не всички се отказват от
целите и отстъпват, някои излизат
срещу тях.
Културата постепенно се
променя. Някои култури по – бързо,
други по бавно.Скоростта на
промяната зависи от културната база,
която се определя от цялата
съвкупност от културни елементи,
комплекси и модели. Има равнища,
фактори, подтикват културата към
промяна: нови идеи, нарастване и
движение на населението, дифузията
на културните елементи и т.н.
Културната дифузия е
разпространяване на културни
елементи и комплекси от едно
общество в друго. Но културната
промяна не се приема безусловно и без
съпротива от обществата. Причините
за тази съпротива преди всичко идват
от етноцентризма склонност на
човека да оценява и възприема другите
чрез сравняване на техните със своите
културни елементи.
Тема № 3
Човекът в обществото.
Социализация на човека.
Етапи на социализация.
Социализиращи фактори.
Характеристики на личността.
Човек се ражда, старее и
умира. Той се учи, яде, спи, забавлява
се. По това хората си приличат.Но и
всеки човек е различен от другите,
отличава се със своята личност.
Личността е базисна организация на
индивида, която предопределя
уникалността на неговото поведение и
се намира във връзка и зависимост от
това как са сложени и как се съотнасят
помежду си различните й
страни:биофизични, интелектуални,
психоемоционални и социални.
Личността е „интегративна социална
система”. Личността има свой собствен
начин на взаимодействие с другите,
които се базират на физическите и
характеристики, способности
интереси, потребности и т.н.
Физическите характеристики са
очевидната страна на личността. Човек
външно се определя като нисък или
висок, слаб или дебел и т.н.
Способностите са заложени
възможности за усвояване и
използване на определени знания и
умения. Способностите се развиват
чрез взаимодействието на човека със
средата и различията между хората се
изграждат чрез съзнателно, целево
придобиване на конкретни знания и
умения. Дарбата е свързана със
способностите, но е по дълбоко
зададен потенциал за определена
дейност. Съчетаването на заложената
дарба за осъществяване на една
дейност със знания и опит е условие за
изява на човешкия талант.
Потребностите са вътрешно състояние
на физическо или психическо усещане
за липса на нещо. Потребностите могат
да са физиологични, за растеж и
развитие, потребност от социални
връзки, сигурност и т.н. Интересите са
осъзната потребност от нещо. Хората
формират очакванията за
осъществяване на интересите си на
базата на знанията, уменията и опита,
съчетани с определена индивидуална
оценка на състоянието и
възможностите на социалната среда.
Тези очаквания влияят силно върху
поведението на личността в
съответната социална ситуация.
Според своя субект интересите са
индивидуални – това, което увеличава
богатството на индивида; и групови –
тези насочени към обогатяване на
групата. Ценностите са представи
относно кое е добро и кое не е. Те се
базират на минал опит оценка на
актуалната социална среда.
Ценностите се формират в процеса на
социализацията във и чрез влиянието
на семейство, религия, образование,
култура и т.н. Навиците са обучен,
овладян модел на поведение в
съответствие с условията на дадена
социална среда. Личността и
изброените й характеристики са
продукт на сложно взаимодействие
между наследствените, биологичните,
и факторите на социалната среда, в
която човек се ражда и
социализира.Социализацията е
процес, чрез който хората се обучават,
научават и усвояват знания, умения,
ценности, норми, модели на поведение,
с помощта на които се подготвят за
социалните си роли и повишават
потенциала си за адекватна реакция на
социалните изисквания в конкретна
ситуация. Социализацията може да се
възприеме като приемане на
установените правила от индивида или
като процес, в който личността избира
да действа в съответствие с
очакванията на другите.
Най значимия ефект на
социализацията е формирана на знания
и опит човек да живее в група, в
обществото.изучаването да живее в
обществото се базира както на
личностните характеристики и
качества, така и на особеностите на
социалната среда.
Силата и влиянието на
различните социални фактори и
характера и скоростта на
социализационния процес са различни
в отделните етапи от развитието на
личността: детство,
юношество,зрялост.
Детството е период на
интензивна обща социализация с
основополагащо за живота на човека
значение. Детето трупа знания, опит,
умения, модели на поведение, на
базата на силната зависимост от
социалната среда родители и
семейство. Юношеството е етап
между пубертета и зрелостта, който се
характеризира с интензивна целева
социализация. През него доминират 3
основни фактора: образованието,
групата в обществото, постигане на
близост с другия пол. Юношеството е
времето, между което се правят най –
важните стъпки в живота, вземат се
решения от изключителна важност,
които до голяма степен предопределят
живота на човека в бъдеще. Ранната
зрялост се явява един драматичен
период за всеки човек – излизане от
юношеството и влизане в света на
възрастните. Пред всеки млад човек се
разкриват много възможности, а той
трябва да избере пътя, по който да
продължи живота му по – нататък.
Период, характерен с много значими и
важни решения за човека. С
навлизането в средната зрялост човек
се сблъсква с много промени, свързани
с работа, взаимоотношения с приятели,
здравето. Период в търсене на по –
добрата възможност за реализация на
базата на натрупани вече житейски
опит и знания. Късната зрялост е
времето на заслужена почивка. Човек
се разделя с професионалните си роли,
прави оценка на изминалия път, търси
свои измерени в успеха на децата си.
Процесът на социализация е
силно зависим от факторите на
социалната среда: представени от
семейството, образованието,
религията, икономиката, управлението,
медиите.
Тема № 4
Социални процеси. Социална
диференциация. Социална
стратификация. Социална
мобилност. Социална
маргинализация. Социално
неравенство. Социален статус.
Хората в едно общество се
различават помежду си не само по
физически характеристики, но и по
начин на обличане, модели на
поведение и др. Тези различия
обуславят развитието на социални
процеси: социална диференциация,
социална стратификация, социална
мобилност, социална маргинализация,
цосиално неравенство.
Социалната диференциация
е процес на структуриране на
обществото базиран върху
притежаваните от хората в даден
момент социално демографски
характеристики; процес на
обособяване на социални категории на
базата на техните характеристики: пол,
възраст, образование, решения и т.н.
Специалната диференциация е процес
на самоиндетификация, на
индентификация и обособяване на
социалната категория по даден
демографски или социален признак.
Социалната стратификация
се занимава с изучаване на социалните
категории, социалните групи от гледна
точка на тяхната позиция, на тяхното
място в обществото предвид
обществения престиж и отношението
на обществото към притежаваните
социално демографски признаци. Едни
социални групи стоят по – високо в
обществото, имат по – голям престиж,
други стоят на ниско и се ползват с по
– малък престиж.
Социалната диференциация и
социалната стратификация са
процеси, наблюдаващи се във всички
общества: примитивни или модерни,
източни или западни и т.н.
Социалната мобилност е
движение на хора от една към друга
социална категория или социална
група в структурата на обществото в
резултат от развитието на промяната е
индивидуалните им характеристики.
Хората могат да променят само
позицията си или се предвижват от
една в друга група. Хоризонталната
социална мобилност е промяна в
позицията на човека в рамките на една
социална група ( момиче – девойка –
жена ). Вертикалната мобилност е
предвижване на хора от една социална
група към друга, която стои по
високо или по – ниско в терапията на
социалната организация ( придобиване
на образование ). Причините за
социалната мобилност са различни:
икономическо развитие, образование,
промяна в семейното положение и
други.
В основата на процеса на
маргинализацията на отделни хора и
групи лежи непридобиването или
загубата на социално – демографски
празник. Непридобиването на
социален признак ( образование,
професия ) или загубата на такъв
( здраве, работа ) възпрепятства
влизането на човек в съответна
социална група. Доминантните групи
упражняват властта си над
оправданите, маргиналните групи чрез
споделяне и придържане към
предразсъдъци, стереотипи,
етноцентризъм или съзнателна
дискриминация и целево поддържане
на социалната дистинация.
Социалното неравенство е
естествен резултат от различията в
индивидуалните характеристики и
качества на хората, предопределящи
самоидентификацията,
идентификацията и обособяването на
социални групи в обществото в
изброените преди това социални
процеси. Обективно обусловеното
нарастване между хората в едно
общество се свързва с притежаване на
признаците пол, възраст, раса, етнос и
формирането на тази основа
принадлежат към обикновено
неравнопоставените съответни групи.
Социално обусловеното неравенство е
свързано с притежаване на
образование, работа, пари, власт.
Социалния статус е
индивидуална / групова висока или
ниска позиция, положение, което всеки
човек заема в обществото. Човекът
може да бъде депутат, учител,
продавач и т.н. Социалният статус е
признак за принадлежност на дадена
група. Някои статуси са фиксирани
независимо от способностите на човек:
мъж, жена, дете. Това са статуси които
се придобиват по естествен път. Други
статуси са придобити, на базата на
способностите, поведението.
Статусите не са равни помежду си –
едни са по – високи от други.
Престижът на човека в обществото е
функция на положението, които заема
в него. Уважението зависи от това до
колко добре се реализира ролята на
човека в един или друг социален
статус.
Тема № 5
Социални групи. Модели на групово
взаимодействие.
Групови характеристики. Видове
групи.
Социалните групи са
социални реалности, резултат от

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Социологията като наука

Предмет на социологическото познание. Основни понятия в социологическото обяснение. Методи на социологията. Структура на социологическото познание...
Изпратен от:
ani479788
на 2012-01-22
Добавен в:
Пищови
по Социология
Статистика:
219 сваляния
виж още
 
Подобни материали
 

Социологията като наука

02 май 2006
·
3,609
·
2
·
379
·
2
·
1

Като самостоятелна наука соиологията се оформя окончателно през 30-те години на 19в. За първи път терминът “социология” е употребен през 1839г. От Огюст Конт в издадената от него книга “Курс по позитивна философия”.
 

Социологически изследователски методи

28 яну 2008
·
218
·
5
·
512
·
106

Социологията като наука позволява да се разглеждат и изследват явленията, процесите, хората и проблемите свързани с тях и най-вече социологическите връзки и взаимодействията в човешкото общество...
 

Методика на социологическото изследване

12 яну 2008
·
403
·
11
·
1,628
·
160

Научните изследвания, от гледна точка на своята методика са теоретични, емпирични и теоретико- емпирични. От прагматичен аспект те се делят на фундаментални и приложни. Фундаменталните са насочени към установяването на принципно нови...
 

Изследователски методи в социологията

25 сеп 2007
·
485
·
23
·
5,990
·
228

Място на емпиричното изследване в научното познание...
 

Емпирично социологическо изследване (ЕСИ)

15 мар 2008
·
695
·
7
·
1,169
·
472
·
1

Първа част на социологическо изследване относно седем обществено значими събития, случили се в периода от 1 до 7 октомври 2007 година...
1 2 3 4 5 » 11
 
Онлайн тестове по Социология
Тест по обща и медицинска социология
изпитен тест по Социология за Студенти от 2 курс
Използван в МУ Варна при доц. Стоянова, през 2012 година. Има въпроси с повече от един верен отговор.
(Труден)
13
74
1
1 мин
06.02.2013
Тест за изпит по социология на политиката
тематичен тест по Социология за Студенти от 3 курс
Тест за изпит на студенти в ІІІ курс, специалност "Социология"...
(Труден)
25
82
1
1 мин
13.12.2011
» виж всички онлайн тестове по социология

Социологията като наука

Материал № 797255, от 22 яну 2012
Свален: 219 пъти
Прегледан: 297 пъти
Предмет: Социология
Тип: Пищов
Брой страници: 9
Брой думи: 6,072
Брой символи: 41,815

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Социологията като наука"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения