Големина на текста:
1. РЕФЛЕКСИ
1.1. Общи положения. Анатомо-физиология
Рефлексът е неволева, закономерна и стереотипна двигателна или секреторна
реакция в отговор на определено сетивно дразнение (сензорен стимул). Рефлексите са
най-простите форми на двигателна активност, чрез които се осъществяват най-
елементарните приспособителни функции на организма.
Рефлекс (re-flecto-flexi, flexus, лат. - извивам, обръщам назад; reflexus, -a, -um: възвърнат,
отразен, неволев; reflexus, -us, m (pl reflexus): отражение, отзвук, е всяка реакция – отговор, която
се появява задължително, почти автоматично, в резултат на определено въздействие
Рефлексната функция е основна и специфична за нервната система. Тя се проявява
и в осъществяването на сложни високодиференцирани реакции, в някои от които,
участват хиляди синапси. Съществени части от обичайното поведение, каквито са
движението, поддържането на позата, а и дишането и сърдечната честота, се контролират
рефлекторно.
Анализът на рефлексната дейност е важен компонент на диагностичния процес в
клиничната неврология. Той е базиран на точни знания за стереотипните нормални и
патологични прояви на структурно–функционалните елементи и подсистеми на нервната
система, участващи в осъществяването на рефлексите.
Рефлексите се реализират на нивото на точно определени нервни пътища и
структури, наречени рефлексна дъга, съставена от пет задължителни компонента (Фиг.
1.1.):
1. Рецептор. Той е разположен в т.н. рефлексогенна зона (рецептивно поле) в
периферния край на даден сетивен нерв в кожа, лигавица (екстерорецептори),
сухожилие, периост, мускул (проприорецептори) или вътрешни органи
(интерорецептори). Възприема сетивното дразнение и го преобразува от определен
вид физическа енергия в нервен импулс (процес на сензорна трансдукция: физичен
стимул – рецепторен потенциал – акционен потенциал);
2. Аферентната част е сетивен нервен проводник, който отвежда нервния импулс
от рецептора към ЦНС (центростремителен импулс);
3. Асоциативна, централна, превключвателна част се състои от група неврони,
разположени най-вече в гръбначния мозък и в мозъчния ствол. Те директно или с
участието на интерневрони, чрез моно- или полисинаптични връзки, осъществяват
анализ и синтез на получената информация, за да изработят нова информация -
отговор, която изпращат към периферията чрез;
4. Еферентна част, която се състои от двигателни нервни проводници, които
отвеждат нервния импулс от ЦНС до инервираните от тях гладки или
напречнонабраздени мускули (центробежен импулс);
5. Ефектор. Това са мускули, мускулни групи или жлези, които осъществяват
реакцията - отговор на дадено дразнение свързани с определен рефлекс.
Рефлексната дъга е специфична за всеки рефлекс, което налага изследването на
рефлексите за топичната диагноза.
1.2. Класификация
Рефлексите се класифицират в съответствие с елементите на рефлексната им дъга,
характера на ответната реакция и появата им по време на фило- и онтогенезата както
следва:
1. Според вида и локализацията на дразнението, респективно на рецептора:
1.1. Екстерорецептивни (повърхностни) – кожни и лигавични. Рецепторите са
локализирани в кожата и лигавиците;
1.2. Проприорецептивни (дълбоки). Рецепторите са разположени в
двигателния апарат. Това са анулоспиралния рецептор в мускулните вретена и
проприорецепторите на Golgi в мускулните сухожилия;
1.3. Интерорецептивни рецептори има в кръвоносните съдове, във вътрешните
органи, обвивките на телесните кухини и др.
2. Според нивото на осъществяване на превключването в ЦНС:
2.1. Сегментни рефлекси. Асоциативната част е на нивото на един спинален
сегмент;
2.2. Интерсегментни рефлекси. Асоциативната част е на нивото на повече от
един спинални сегменти;
2.3. Супраспинални рефлекси. Асоциативната част е на нивото на главния
мозък (стволови и корови).
3. Според броя на невроните в централната (асоциативна) част, респективно броя
на синапсите:
3.1. Двуневронни, респ. моносинаптични;
3.2. Многоневронни (полиневронални), респ. полисинаптични.
4. Според вида на ответната реакция:
4.1. Сомато-моторни рефлекси. Получават се при съкращение на
напречнонабраздена мускулатура (екстензионни и флексионни). Те са фазови
(фазични), при които еднократно почукване води до единично подръпване
(клонично съкращение) и тонични, при които трайното натоварване
предизвиква тонично съкращение (мускулно напрежение);
4.2. Вегетативно-двигателни, (анимални) рефлекси. Свързани са със
съкращение на гладки мускули напр. сърдечни и вазомоторни;
4.3. Вегетативно-секреторни, (анимални) рефлекси. Отделят се съответни
продукти от жлези с вътрешна или външна секреция
5. Според появата им по време на фило- или онтогенезата:
5.1. Безусловни рефлекси. Те са вродени, наследствени, постоянни и
непроменливи. Биват прости (сегментни) и сложни (стволови и корови);
5.2. Условни рефлекси. Те са придобити, временни, променливи с
приспособително значение за индивида. Изразяват се с условни реакции на
първични и вторични (словесни) сигнали.
Представената класификация групира рефлексите по общоприет начин, въз основа
на различни признаци. Така всеки от познатите рефлекси може да намери място
едновременно във всяка от по-горните групи. Типичен пример представлява коленният
рефлекс, който е проприоцептивен, сегментен, двуневронен, сомато - двигателен и
безусловен.
1.3. Нормални сегментни рефлекси. Изследване. Болестни отклонения
1.3.1. Анатомо-физиологични данни
Съществуват два основни типа рефлекси: рефлекс на флексия и миотатичен
рефлекс на екстензия.
1. При екстероцептивните (флексионни) рефлекси рецепторното поле и ефекторната част
са с различна локализация. Дразненията се възприемат от кожните рецептори за болка /
ноцицептори/. Аферентните импулси се провеждат по влакна тип III и IV с малък диаметър, чиито
неврони са в спиналните ганглии. След навлизане в гръбначния мозък през задните коренчета се
осъществява полисинаптична връзка с ?-мотоневроните през 3-4 интерневрона. Еферентните
импулси преминават по аксоните на ?-мотоневроните и стимулират мускулните влакна с
последваща контракция на точно определени мускули.
2. Проприоцептивни (екстензионни) рефлекси - дълбоки, сухожилни или периостално-
надкостни. Тяхната анатомофизиологична същност е в т.н. рефлекс на разтягане (stretch reflex)
или миотатичен рефлекс на Sherington: (от myo: мускул; tatic: опъвам, разтягам). Той
представлява контракция на даден мускул след неговото удължаване или разтягане.(Фиг. 1.2.)
Тези рефлекси на разтягане са познати още като “собствени” рефлекси на мускулите, тъй
като и началният, и крайният елемент на рефлексния апарат се намират в съответните мускули.
Мускулните вретена (интрафузални влакна) са проприоцептивни рецептори, чувствителни към
промяна в дължината на мускула. Те се разполагат успоредно на напречнонабраздените мускулни
влакна (Виж гл.3.3.).
Бързото и внезапно разтягане на мускула при достатъчно силно и краткотрайно почукване
с неврологично чукче върху сухожилие или периост (сетивен стимул) стимулира т.н.
анулоспирален рецептор на мускулното вретено, при което се възбуждат окончанията на Iа
аксоните или аферентно рамо на съответната сегментна рефлексна дъга.
Аферентните неврони са два типа:
1. Аксоните на Iа аферентните неврони, които започват от анулоспиралния рецептор, и
през съответния спинален ганглий и задно коренче се свързват със следните групи фазични
(клонични) ?-мотоневрони в предните рога на гръбначния мозък:
?-мотоневрони в ламина IX на предните рога. Един аксон осъществява контакт с 80% от
мотоневроните, които инервират хомонимния мускул, от който произхожда стимула. Тази
рефлексна дъга обикновено е моносинаптична, без участието на интерневрон и е с много
бързо провеждане на възбуждението, тък като се осъществява чрез един синапс.
Миотатичният рефлекс (на разтягане-stretch refleх) е моносинаптичен;
?-мотоневроните на хетеронимни, синергични мускули. Възбудният постсинаптичен
потенциал активира 60% от синергичните мотоневрони. Рефлексната дъга е
полисинаптична с участие на интерневрони и поради това с по-бавно провеждане на
възбудния потенциал;
Интерневрони в ламина VII, които образуват инхибиторни синапси с ?-мотоневроните на
мускулите – антагонисти или се реализира т.н. реципрочна инхибиция (Виж гл. 3.3.);
Хетерогенна група интерневрони в V и VI ламина на задния рог, които участват в
различни допълнителни двигателни функции. Те получават и други сетивни, както и
спинални сигнали.
Първичните аференти дават колатерали и към асцендиращи пътища, които носят
информация към главния мозък за моментното конкретно състояние на мускулите.
2. Aксоните на Ib аферентните неврон са свързани с проприорецепторите на Golgi,
които се възбуждат при силна контракцията на мускулите със значително разтягане на техните
сухожилия. Тези проприорецептори се намират в мускулните сухожилия. Аферентният Ib неврон
образува възбудни синапси с интерневрони в V-VII ламина, които реализират следните функции:
Инхибиция на хомонимните и синергичните ?-мотоневрони и респективно мускулни
групи. Физиологичната роля на тази инхибиция е да намали възбудата на ?-
мотоневроните - прекратяване на рефлекса на разтягане и предпазване на сухожилието на
мускула от преразтягане или скъсване или е налице т.н. обратен рефлекс на разтягане;
Възбуда на ?-мотоневрони-антагонисти, с което се намалява силата на контракция на
хомонимните групи мускули.
Еферентните неврони в предните рога на гръбначния мозък са два вида:
1. Големите ?-мотоневроните преминават през предните коренчета и чрез моторните
периферни нерви инервират екстрафузалните мускулни влакна.
2. Малки ?-мотоневрони предизвикват контракция на интрафузалните влакна на
мускулните вретена. По-този начин се подържа напрежението в анулоспиралния
проприорецептор на мускулните вретена, намалява се прага на възбуда, чувствителността на

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
20 ное 2019 в 06:42 ученичка на 24 години от Варна - ОУ "Иван Вазов"
12 ное 2019 в 21:18 потребител
11 ное 2019 в 11:13 потребител
04 ное 2019 в 13:17 в момента не учи на 36 години от Благоевград
07 окт 2019 в 09:26 в момента не учи на 54 години от София
24 сеп 2019 в 11:04 студентка на 25 години от Велико Търново - Св.Св. Кирил и Методий, специалност - Предучилищна педагогика, випуск 2020
09 сеп 2019 в 14:00 потребител
22 юни 2019 в 11:28 студент на 25 години от Габрово - ТУ Габрово, факулетет - EE, специалност - КСТ, випуск 2015
29 май 2019 в 09:04 студент на 39 години от Плевен - Педагогически колеж към ВУ "Св.Св.Кирил и Методий", факулетет - Педагогика, специалност - Начална и училищна педагогика, випуск 2019
04 май 2019 в 19:19 родител
 
 
Онлайн тестове по Неврология
Тест по Неврология за студенти от 2-ри курс
изпитен тест по Неврология за Студенти от 2 курс
Изпитен тест по Неврология за студенти от Медицинския университет, факултет "Обществено здраве", съдържа 10 въпроса, всеки от които има само по един верен отговор.
(Труден)
10
16
1
1 мин
26.07.2018
Тест по обща неврология
изпитен тест по Неврология за Студенти от 2 курс
Тест по обща неврология - нервни болести. Предназначен за II курс медицински сестри. Въпросите имат само един верен отговор.
(Труден)
13
164
1
12.03.2013
» виж всички онлайн тестове по неврология

Рефлекси

Материал № 795886, от 20 яну 2012
Свален: 960 пъти
Прегледан: 3,065 пъти
Предмет: Неврология, Медицина
Тип: Лекция
Брой страници: 425
Брой думи: 155,149
Брой символи: 1,117,410

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Рефлекси"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала