Големина на текста:
Ученическата стачка
Казус
Като започнем от самото заглавие можем да се запитаме за какво точно става
въпрос, какво всъщност е стачка, и дали действията на учениците и хората, които ги
подкрепят и са „зад тях“ по дефиниция наподобяват стачка? Интересно би било да
видим и кой дава дефиницията за стачка и протест? За това начинание най-верният ни
съюзник (намиран първи измежду всички източници) и единственият отговарящ на
запитването ни в Google е online енциклопедията Уикипедия, която веднага след
заглавието на статията пояснява пък своето положение като източник на информация:
„Уикипедия, свободна енциклопедия“ .
В страницата материалите действително могат да бъдат редактирани от всеки
един потребител, с изключение на самото определение за стачка. Ето, че все пак то е
зададено от някого с авторитет и не бива да се промня с цел да не заблуждава съвсем
чистите от подобни проблеми умове, когато решат да се запознаят с понятието. Търсим
авторитет по-голям от този на отделен човек – търсим институция! Като институция
можем да приемем изданията на тълковния речник, създадени от институциите на
държавата, които да задават граници на понятието и на разрешените от легитимната
власт действия, породени от недоволство срещу определен закон или рестрикция.
Значи нашите ученици нямат друг избор, освен да ползват определението и да търсят
неговите зададени граници, за да могат и те да се легитимират пред властта със своите
искания и да не бъдат отхвърлени като нелегитимни и неадекватни за обществото и
реда в него.
Връщайки се в Уикипедия в графата” Граждански стачки” намираме и
ученическата стачка. Тя е легитимна и това, което тя съставлява е „бойкот на
занятията“. От тук би следвало да мислим, че държавата напълно разбира действията на
учениците, тъй като те се движат по утвърдени пътища за изразяване на протест. Тези
действия са очаквани и държавата с легитимирането им си е изградила механизми, по
които да се справи с положението.
И все пак от правна гледна точка какви права търсят учениците? Какви се явяват
те в държавата? По-голямата част от тях са все още неравноправни граждани, поради
това че нямат навършени осемнадесет години. Следователно те не търсят своите
граждански права, а социални, тъй като те не зависят от възрастта на индивида. По–
късно ще разгледаме ответната реакция на наблюдаващия и регулативен орган, като
участник в ситуацията.
Кои са самите участници във възникналата ситуация и на коя страна застават в
противоречието. Имаме ученици, учители, родители, инспекторат по образованието,
министър... Тях разпределям в три групи, действащи сравнително хомогенно и
изхождащи от близки ситуации. Взаимодействието между тях прилича на една игра
на ???места на власт имащите??? .Трите най-общи групи, в които влизат всички те са:
тази на училищните власти(МОМН, чийто представител е министърът, директорите),
втората е на учениците, третата - на родителите. Учителите, според възгледите си “за”
или “против”, помествам в групата на учениците или на училищните власти. Макар в
групите да има разнородни мнения (има ученици и родители, които подкрепят протеста
и такива, които са против). Освен това една страна, която бихем могли да потърсим и
която има своето значение, е тази на учениците, които освен че не подкрепят стачката,
но са и против идеята за удължаване на ваканцията, поради различни причини. Ако има
такива хора, техните мотиви имат значение. Промяната на учебния план би довела до
последствия, над които учениите трябва да се замислят (като изместването на учебния
срок в летните месеци и други). Тази група въпреки това не е издигнала своята позиция
нито в медиите, нито пред МОМН, което би могло да означава две неща – или невярата
в успеха на протестите или незаинтересованост към процесите. Те са недейна група,
чиято пасивност предопределя и изключването им от сцената и прожекторите.
А какво се случва в дейните групи? Как играе своята игра всяка от групите?
Всяка една от тах използва за съюзник втора група срещу последната. Така училищната
власт използва като инструмент първичната и по-близка до учениците група на
семейството (родителите), за да може да упражни по-прикрито своята власт.
Нелегитимираният вид простест, който ученици от Сливен извършиха (хвърляне на
пиратки) получи своето наказание като едно отклонение от очертанията на закона,
дефиниращ легитимираното изразяване на протест. Въпреки леката наказателна форма
и малките последствия за самите ученици.
Институцията „училищни власти“ се обръща към родителите от институцията
“семейство” като по–близка, и от която хората в училищна възраст зависят почти
изцяло. Опитвайки се да поставя “на кантар” училищната и семейната власт, намирам,
че пространственото им разполагане би било твърде трудно, като между тях има една
проникнатост. “Държавната власт”, чийто представител е “училищната власт” стои над
институцията на семейството и въпреки това, слизайки на по-ниски нива, “училищната
власт” се обръща към тази институция с цел да запази своето място и легитимност пред
учениците. За учениците решили да „отстоят правата си“ заплаха се явяват
неизвинените отсъствия и редицата последици от тях. Според правилникът на
българското училище след допускането от ученика на 10 на брой неизвинени отсъствия
родителите се уведомяват с цел те да вземат мерки, тъй като те са едновременно
“обект” и “инструмент” на властта. От друга страна родителите, чиято първа и най-
главна функция е да възпитат и дисциплинират децата си, поделят тази задача с
училището, като ги пращат там през годините, в които те съзряват и трябва да се
оформят като индивиди. Така родителите използват надзираващата и нормализираща
фукнция на училището за децата си. Интересен е начинът, по който и учениците
използват ту училището, ту своите родители, като съюзници в един и същи момент.
Учениците получили подкрепата на родителите си ще намерят начин „легално” да
участват в протеста и да не получат наказания за отсъствията си, като вземат
извинителни бележки от своите родители. Тук се получва нещо като “ и вълкът – сит, и
агнето – цяло”. Възможно ли е това? Ефектът е обратен, тъй като нито учениците са
подкрепили наистина протеста и той не е успял, нито властите са успяли да
противостоят и възпрепятстват отсъствията. Стачката може да се разгледа като
съюзяване на учениците с училищните власти срещу родителите, като те се опитат с
помощта на училището да легитимират пред родителите си своето нежелание да ходят
на училище. Много родители са против отсъствията от училище, но ако ваканцията
бъде удължена този проблем би бил решен. Изглежда, че всяка от групите влиза в
отношения с друга свободно и взаимодействията между групите е като образуване на
равностранен триъгъник. Кой има надмощие и може ли да се разгледат тези три групи
като равностойни?
Но преди да започнем за изчисляваме трябва да вземе предвид и други
отношения – тези на родителите и властите. Със създаването на децата родителите са
„подписали договор” с държавата да ги пращат на училище–дълг към държавата. Тя от
своя страна оказва натиск и прилага наказания над тези от тях, които не изпълняват
задълженията си. Тоест групите не са равностойни, тъй като училищните власти
(държавата) и родителите имат предварителни взаимоотношения. Доколкото
учениците са субекти на властта, те се нуждаят от това да бъдат изрядни пред нея.
Училищните власти, обаче като радикална мярка излязоха с решение, което по никакъв
начин не може да ни убеди, че е легално – заплахата за неприемането на медицински
бележки без подпис от родител. Така учениците, които не са убедени в своята
позиция(а именно - подкрепяне на стачката), но по принцип биха отсъствали по
нерационална спрямо идеята на обучението причина (хубаво наспиване, празнично
настроение и ред други) са се поколебали дали да отсъстват точно в тези първи
училищни дни след ваканцията. Така проучванията, които се извършват, имащи за цел
да оценят „успешността” на стачката, като ползват сравнителен метод (сравняване броя
на отсъстващите за същия период в предишни години), не са от полза за разбирането й
и дори заблуждават. Заплахата към учениците, като допълнителен фактор за
присъствие, прави проучванията и статистиката необективни. В подкрепа ще цитирам
Бурдийо, чиято теза е свързана с важността на момента на извършване на статистика
или анкета. Той обикновено е “кризисен”. Както и в случая поради някакъв вид “криза”
училищните власти са взели решение за оказване на натиск. Така ситуацията за улавяне
на данни е изкуствена и статистическите данни, черпещи информация единствено от
графите в дневниците за отсъствия (без допълнителни обяснения и причини за
отсъствието и още повече хипотетично предвиждане на ситуацията без допълнителния
контролиращ фактор) водят единствено до неясна представа, която може да се създаде
и без проучване. Привидно служещите за обективна оценка статичстически данни и
проучвания в тази си форма всъщност служат на поръчителите си.
Проблематиката интересува главно тези, които държат властта, с цел да са
информирани относно средствата за организиране на различни наказателни и
рестриктивни действия. Тоест статистиката като „по-разбираема и структурирана”
онагледява твърденията на училищните власти и министъра. Разглеждайки
“успешността” на протеста от гледна точка на статистиките означава да погледнем
ситуацията от ъгъла, от който министър Игнатов поглежда. Позицията, която властите
поддържат се крепи също и на още силни, но почти незабележими (а това е и
разковничето на тяхната ефективност) подходи – липсата на дискусии в сайта на
МОМН и окончателното решение не като вид обосноваване за положението, а като
заявяване на позиция неподлежаща на по-нататъчни разисквания.
От друга позиция неясен стои въпросът дали стачката е реална? Случи ли се или
само се говореше за нея? От тук медиите поставят за дискусия единствено въпроса за
масовостта на протеста. Преди просто да изложимм едни числа и проценти неоспорим
факт е, че на първия ден след зимната ваканция десет процента от учениците са
отсъствали от училище и някак си се изтъква това, че отсъствието от училище в тези
първи дни е регистрирано като „практика”. Въпреки това трябва да се отбележи, че
докато предишните години учениците са отсъствали поради ред различни причини,
сега има такива, които не са в класната стая, поради една друга причина – те
протестират. Въпреки това статистиката ни разкрива противоречиви факти : от
зяаявилите във facebook участие в стачката 67 хиляди ученици няма как да се разбере
дали те са я подкрепили наистина с отсъствието си от учебните занимания. Казва се , че
само десет процента от учениците са отсъствали и ако погледнем броя ученици, който
съответства на десет процента от учениците в България, виждаме, че те са 77 хиляди.
От този ъгъл твърдението за успешна стачка може да се види като повече от
състоятелно и даже да се сметне за твърде успешно лавиноподобното развитие на
нещата. Може би, обективно погледнато, безпристрастен подход и оценка на
реализирането на ученическия протест не същевствува. Това дали властите са обърнали
внимение на ученическите действия също е съществен параметър на стачката, тъй като
това е една от първите стъпки за пълното осъществяване на стратегията на стачката.
Следващата стъпка е дали властите ще изпълнят исканията, или ще предприемат

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
15 яну 2019 в 13:11 в момента не учи на 29 години
13 яну 2018 в 23:05 ученик на 24 години от Варна - 004 ЕГ "Фр. Жолио - Кюри", випуск 2015
13 яну 2016 в 21:30 ученик на 53 години от Пловдив - 19 СОУ"Елин Пелин", випуск 2017
02 яну 2016 в 19:36 ученик на 26 години от Русе - ПГИУ "Елиас Канети", випуск 2012
20 юни 2014 в 19:36 студентка на 28 години от София - СУ "Св. Климент Охридски", факулетет - Философски факултет, специалност - Социология, випуск 2014
26 яну 2014 в 20:57 студент на 30 години от София - СУ "Св. Климент Охридски", факулетет - Философски факултет, специалност - Социология, випуск 2010
 
Подобни материали
 

Теория Х, теория Y и теория Z

02 май 2006
·
841
·
1
·
343
·
49
·
1

Теория Х – Трудът на човека е обект на изучаване на голям борй науки – икономически, психологически и социологически. Разглеждайки труда в социологически аспект – трудовите отношения във връзка с разделението на труда.
 

Социология на управлението

06 дек 2007
·
312
·
9
·
1,828

Социалните групи, като множество от индивиди. Като интегративно обидинение на взаимодействащи се членове...
 

Психология и социология на управлението

12 дек 2007
·
429
·
8
·
4,470
·
140
·
1

Психология и социология на управлението 1.Въведение в социологията и психологията на управлението.; 2.Социални системи и техните закономерности. Обществото, като социална система. 3.Управление на системите. Основни характеристики на управлението.
 

Макс Вебер

15 дек 2007
·
554
·
9
·
1,257
·
1

Историческа роля на Макс Вебер. 1. Биография 2. Творчески периоди 3. Трудове 4. Проблематика на конфликта в социологията на Макс Вебер
 

Ключови понятия в теорията на социалните общности

11 яну 2008
·
313
·
3
·
752
·
75
·
2
·
1

Социален слой – вид съвкупност от хора, които се характеризират с общи признаци(по професия, имущество, в културен план). Твърди се че имат единен културен статус...
1 2 3 4 5 » 8
 
Онлайн тестове по Социология
Тест по обща и медицинска социология
изпитен тест по Социология за Студенти от 2 курс
Използван в МУ Варна при доц. Стоянова, през 2012 година. Има въпроси с повече от един верен отговор.
(Труден)
13
74
1
1 мин
06.02.2013
Тест за изпит по социология на политиката
тематичен тест по Социология за Студенти от 3 курс
Тест за изпит на студенти в ІІІ курс, специалност "Социология"...
(Труден)
25
82
1
1 мин
13.12.2011
» виж всички онлайн тестове по социология

Казус върху ученическите стачки

Материал № 793713, от 17 яну 2012
Свален: 27 пъти
Прегледан: 53 пъти
Предмет: Социология
Тип: Казус
Брой страници: 4
Брой думи: 1,991
Брой символи: 11,806

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Казус върху ученическите стачки"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения