Университет за национално и световно
стопанство - София
Състояние и развитие на транспортната
инфраструктура на въздушния транспорт в
България
Изготвил: Теодора Атанасова Друмева
Специалност: Икономика на транспорта
Поток 150 Група 1501
Факултетен номер.: 295012
Транспортният сектор на България съдейства за икономическото и социалното
развитие на страната, осигурявайки ефективен и устойчив транспорт. Неговата мисия е
да подпомага балансираното регионално развитие и отчитайки кръстопътното
положение на България и нейния транзитен потенциал, да ускори интегрирането на
страната в европейските структури. За да се постигне желаната ускорена конвергенция
с държавите от Европейския съюз е необходимо да се разкрият и използват
възможностите на основополагащи фактори за икономически растеж като човешкия
капитал, иновационната дейност, стимулиране на конкурентноспособността,
модернизация на държавата и стремеж към постоянно повишаване качеството на
предлаганите услуги.
Положени са усилия за въвеждане и утвърждаване на европейските стандарти за
модерен, екологосъобразен и сигурен транспорт, предприети са интензивни действия за
хармонизиране на българското законодателство с европейското, създадени са условия
за смяна на собствеността в транспортния сектор и за навлизане на голям брой частни
компании на пазара на транспортни услуги, което да повиши качеството на
предлаганите услуги на базата на изградените конкурентни отношения.
Основен момент в този процес е развитието на транспортната инфраструктура.
Недостатъчните инвестиции в поддържането и развитието на инфраструктурата в
последните десетилетия и повишеното търсене на транспортни услуги пораждат
необходимостта от нов, дългосрочен подход за развитието й. Нейното модернизиране е
задължително условие за успешното интегриране в европейската транспортна система.
За строителството на модерна транспортна инфраструктура е необходимо време,
далновидно планиране и осигуряване на стабилни финансови потоци, както и
решителност и ангажираност на всички институции и организации, имащи отношение
към този процес. От много голямо значение е пълното усвояване на значителните
европейски фондове, за което държавата трябва да подготвя жизнени инфраструктурни
проекти и да съфинансира тяхното изграждане.
Необходимо е и да се създадат условия за засилване ролята на частния сектор в
развитието на инфраструктурата, включително и чрез различни форми на публично-
частно партньорство. Тенденцията е повечето пристанища, летища и автомагистрали да
бъдат развивани, чрез отдаването им на концесия
ЛЕТИЩА
В пълен обем, инфраструктурата на въздушния транспорт включва летищната
инфраструктура (и като географска локализация на летищата и като съоръженост на
всяко отделно летище), и инфраструктурата на ДП „Ръководство на въздушното
движение”. Втората се счита за добре развита като с нормални иновации и поддържане
може задоволи изискванията за следващото десетилетие, за това ще обърнем по-голямо
внимание на летищната инфраструктура на страната.
Република България разполага с пет действащи международни летища за обществено
ползване и около 150 летателни площадки за нуждите на селскостопанската авиация.
Неопериращи в момента са летищата Русе и Стара Загора и Търговище .
Всички международни летища са с по една писта за излитане и кацане, с възможност да
обслужват самолети код “D”, а в Бургас код “E”, оборудвани са със съвременни
аеронавигационни системи, позволяващи опериране в метеорологични условия CAT I
(Пловдив и Горна Оряховица), а в София, Варна и Бургас – CAT II.
През последните години се наблюдава засилен интерес към приватизация и
сертифициране на малките летища от селскостопанската авиация (летателни
площадки). Те са с дължина на пистата за излитане и кацане 400 – 600 m и позволяват
опериране на самолети до 5 700 kg и до 19 пътникоместа.
Основният пътникопоток (почти 99%) е насочен към и от летищата София, Варна и
Бургас. През последните дванадесет години общо пътникооборотът на тези летища
нараства с 25 % средногодишно, за да достигне от 2 125 309 пътника през 1999 г., до
6 409 444 пътника през 2010 г.
Промениха се относителните тегла на летищата в общия пътникооборот, като Варна и
Бургас се доближиха плътно до София, а Летище Бургас вече се настанява на второ
място, вместо Варна.
Характерна е още изключително силно изразената сезонност при експлоатацията на
летищата Варна и Бургас, където основната маса от полети са съсредоточени в четирите
летни месеца на годината. Подобно е и положението с летище Пловдив, но тук
натоварването е през четирите зимни месеца на годината.
„Летище София”
Летище София е най-голямото и най-добре оборудваното в страната. През него минават
около 40% (2010 г.) от всички пътници, ползващи въздушен транспорт. Настоящата
инфраструктура и сгради на летището са в процес на обновяване, поради фактът че
пътническия терминал има ограничен капацитет и съоръжения, което се отразява
негативно върху качеството и ефективността на обслужването. Състоянието на пистата
и перона също е под необходимия стандарт.
Самолетодвижение: 2009г - 45698 бр., през 2010г. има покачване с около 3% - 47061 бр.
Пътникопоток: 2009г. – 3134104 пътника, през 2010г. Се е покачил с около 5% -
3296936 пътника.
Общият годишен капацитет на двата терминала на Летище София е 4,4 милиона
пътника като Терминал 2 е проектиран по начин, предполагащ неговото разширение в
съответствие с нуждите на развиващия се трафик през следващото десетилетие.
„Летище Варна”
Летище Варна се намира на северното Черноморско крайбрежие, само на 8 километра
от Варна - морската столица на България. Разположено в сърцето на високо развита
бизнес общност, в близост до едни от най-атрактивните летни курорти и важни
транспортни съоръжения.
Стратегическата му позиция гарантира сериозно количество чартърен пътнически
трафик през летния сезон и го прави надежден партньор за развитието на редовни
линии.
Потенциалът на летище Варна има силен ефект върху развитието на транспортни
мрежи, туризъм и търговия между партньори от Изтока и Запада.
Като цяло, инфраструктурата на летището отговаря на изискванията за международно
летище за обществено ползване. Разполага с:
• писта за излитане и кацане – 2 500 m х 45 m;
