Големина на текста:
1
Лицата на Бай Ганьо в книгата на Алеко Константинов
     Книгата „Бай Ганьо” е емблематичният текст в творчеството на АлКонстантиновТози 
текст надхвърля с битието си ситуацията на своето създаване и се превръща в едно от 
назоваванията на българското (в неговия културния контекстпри съизмерването му с другия 
святАлековият герой е многоликс многобройни проявления – различните ситуации провокират 
Бай Ганьо да изтъкне едно или друго свое устойчиво качествоИ герояти книгата 
предизвикват във времето разнородни и противоречиви отзиви.
Творческа история
    Идеята за написването на книгата е назрявала постепенно у Алекочрез наблюдения 
над българската и чуждата действителност (в пътуванията на Алеко из Европа и до Америка ), 
където се е срещал с българи в странствоот разговорите в духовноаристократичната семейна 
среда и сред бохемския кръг „Весела България” – разговори за комичните положения на 
българи в чужда среда.
 Мисълта за написването на “Бай Ганьо” е отбелязана за първи път в пътеписа „До Чикаго и 
назад” (1893г.): „Иде ми наум нашата прокопсана аристокрацияНека да тръгнем ний веднъж с 
бай Ганя по Европапа запя щем една песенчица за аристократите...”. Авторът споделя и пред 
НЦанов желанието си  да изобрази „един герой на своето времечието име е синоним на 
безчестие и подлост”.
   През 1894 г. Алеко публикува в сп. „Мисъл” I част  на „Бай Ганьо” и първия очерк от 
втора часта на следващата година – 1895 , цикълът излиза в отделна книга с подзаглавие „Бай 
Ганьо – невероятни разкази      за един съвременен българин   ”. Книгата завършва с фейлетона „Бай 
Ганьо – журналист”. Другите разкази са добавени след смъртта на автора.
    Алековият герой има своите реални житейски прототипитърговците Ганьо Сомов и 
Айвазиянстамболовският прокурор Ганьо Чолаков
Жанрова неопределимост
 Жанровият характер на творбата е проблематичен (както е проблематичен и героят):
­Подзаглавието  привидно   конкретизира  жанра   като цикъл  (сборник)   от 
разкази (с общ геройс обща сюжетна линия); 
­Очерк   – художествено­публицистичен жанрв който център на изображение 
е личността като положителен пример за обществото (по­рядко – отрицателен); 
­Фейлетон  ;
­Анекдот   – къс хумористичен разказ на основата на каламбурите;
­Пътепис   – присъства пътеписно началопътуване във влаканаблюдение
коментар на видяното;
­Роман    (според М.Цанева и СвИгов ) – отделните фрагменти се свързват от 
общия геройкойто претърпява промяна(негативна), т.еима човешка историяразвива се 
повествователна позиция
         Неутралното назоваване на текста е книга.
2
       Всъщност книгата „Бай Ганьо” е едно сложно преплитане на различни жанрови 
литературни формижанрове на устната реч и разказвачески интонациипреплитане на 
множество текстове  в текста и по този начин се създава динамично художествено единство – 
уникално и многозначно
     Пенчо Славейков смятаче това е слабост на книгата и че тя е „недоизкусурена”. 
Всъщност книгата е  едно от първите проявления на модерното мисленекоето разрушава 
стереотипитекласическите модели и не се вмества в една­единствена жанрова формаа има 
по­свободен начин на изразяване.
Композиция – структурата на книгата е двумоделнасъстои се от две частикато всяка 
се отличава със специфичен художествен  модел.
Първата част е цикъл от 9 разказакоито представят героя в    чужда за него средав   
срещата му с непознати високи културиНежеланието и невъзможността на героя да се приобщи 
към тях предпоставя анектдотичния характер на разказванетоНачалната ситуациязадаваща 
историите за Б.Г. ( „Хайде всеки от нас да разкаже нещо за бай Ганя”), имитира и духа на 
участниците в бохемския приятелски кръг на писателя „Весела България”. Така се създават 
условия за „вместване” в отделни разкази на множество подтекстовеанекдотичнипътеписни
публицистичниповествования и описанияхарактерни за художествения   изказПо своя 
характер тези текстове са предимно от сферата на устните  изказвания (имитират речевата 
практикаи използват много от стилистиката на разговорната реч (елиптични изразикратки 
незавършени   изказвания,   смесвания   на   фразеология   от   различни   езици,   принизяващи 
местоимениямеждуметиячастици и пр.). Художественото времепространство също изразява 
цикличността повторителносттатръгването ­ завръщане в обикалянето на ЕвропаТова 
определя кръговата композиция на първа частТопосите на европейското пространство (Прага
ПарижДрезден...) са видени чрез ситуациикоито нямат определен ред във времето – липсват 
логически причинно­следствени връзки и времева последователностсамо пътуването и 
образът служат за връзкаТова позволява към тях да бъдат прибавяни или отнемани отделни 
анекдотикоето е характерно за „вицовете с общ герой” от устния фолклорФиналът на първа 
част позволява подобно твърдение: ”Бай­Ганьовите истории нямат свършване”. По този начин 
Първата част има отворена структура.
          Трите фрагмента от Втората частза разлика от първатапредставят героя в 
отношението към  своето    . Завърналият се от Европа българин се изживява в активни   
обществени роли на политически поддръжникучастник в изборна кампанияжурналист
Фиксирането по време и място повествование определя линейната композиция,свързана  с 
логическите причинно­следствени връзки между епизодитеГероят се развивано в посока към 
нравствена деградацияИзползвани са модели от писмени текстовесвързани с политическата 
реалност (възвания,  петиции,   доклади,  статии).   Така  вторият   дискурс  на   творбата  се 
противопоставя на първияно и го допълва – чрез различните възможности на словото за 
представяне на героя.
Дискурс – процес на създаване на текст ; текстобмен на информация
Повествователите (разказвачитеи тяхната функция
3
     Героят Б.Ге представен в обкръжението на разказвачитена хората от европейския 
свят и на другите ”герои на деня” в БългарияВсички  те служат като своеобразна мярка при 
съотнасянето на Б.Гсъс света (чуждия и своя). 
      БГ олицетворява образа на   парвенюто   , появяващ се в години на преход от една епоха 
към другакогато тепърва улягат социалните пластовесъздават се законите и се установяват 
определени обществено­политическиикономически и културни взаимоотношенияВ условията 
на преход капиталът е преходензаконите са преходниморалът е преходен – простащината
алчностталипсата на деликатност и такт са само част от негативните явлениякоито намират 
благоприятна почва за развитието в обществото на новобогаташа с нисък духовен статус и 
нисък моралРожбаизражениеолицетворение на всичко това е безсмъртният герой на Алеко 
– БГ   е противоположната страна на културата и етиката. „Като  социален тип Бай Ганьо 
синтезира чертите на политиканстващия социален хищниккойто дава облик не само на 
обществения живот на времетов което го съзря Алеконо и много по­къснои който е резултат 
на закъснялото  ни и криворазбрано цивилизационно  развитие и формираните  от него 
обществени и политически нравиИ не на последно мястотой съдържа и някои общочовешки 
черти – на парвенюто въобщена вулгарния политиканна безскрупулния обществен хищникна 
зоологическия индивидуализъм и келеперджилъкИ в това отношение близостта му до 
общочовешките типовеосмени от световните комедиографи (напргероят Тартюф на Молиер), 
е очевидна.” (Светлозар Игов)
   Разказвачите са образованиодухотворени и любознателни млади хорагорди със 
своята идентичност и отворени към другосттапредставители на българската интелигенцияТе 
са  сюжетно пасивнино идейно активни  – чрез своите репликикоментариоценки на БГ 
(предназначени не за герояа за читателя); дори с премълчаванията си те изграждат оценъчния 
пласт в книгатаРазказвачите нямат свой индивидуален обликте са само оценъчна позиция по 
отношение на БГ – изразяват авторовата позицияАвторът и повествователите (спътниците на 
БГса     нравствени антиподи на БГ    („Вземето опъкото на БГ и ще имате Алека ” – Иван 
Шишманов). Разказвачите са друготопозитивното лице на българскотос което те изкупват 
много от греховете на своя съотечественик и ликвидират основанията за национален нихилизъм 
(пълно отрицание на националното), възвръщат на българина неговото личностно и национално 
самочувствие
               Бай Ганьо е автономен герой – абсолютно самостоятелен в проявленията си
независим от опеката на автора и на повествователитеПовествователите не се опитват  да 
превъзпитават герояне налагат своята позициясамо в редки случаи му демонстрират своята 
неприязън  БГ и повествователите контактуват по различен начин с читателяБГ – с 
действията сиразказвачите – чрез разсъжденията сив различно  време – БГ по време на 
пътешествиеразказвачите – след товавече в Българияв различно пространство – БГ в 
различни европейски градове или в Българияразказвачите коментират в някой софийски 
ресторант пред чаша червено виноБГ ни кара да се вглеждаме критично в себе си и да търсим 
недостатъците сиа разказвачите поощряват стремежа ни към духовна и нравствена хармония с 
идеалаСвоята спойка книгата получава чрез образите на централния персонаж и на автора 
(тъждествен на повествоваятелите).

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Бай Ганьо

Всъщност книгата "Бай Ганьо” е едно сложно преплитане на различни жанрови литературни форми, жанрове на устната реч и разказвачески интонации...
Изпратен от:
Stoyan_Todorov
на 2012-01-16
Добавен в:
Анализи
по Литература
Статистика:
430 сваляния
виж още
 
Домашни по темата на материала
За сряда ми трябва ми спещно !!! Благодаря предварително!!!
добавена от desi.shekerova 17.02.2020
0
18
какво е културен герой?
добавена от danitka.dani 08.11.2017
0
16
моля помогнете спешно е!!!! за утрееее!!!
добавена от anna62204 07.03.2017
0
4
Портретна характеристика на образа на Ганьо Сомов
добавена от djenifarr 28.02.2019
1
111
Кой е създал нашите букви
добавена от tatiana.tabakova 10.09.2018
3
6
Подобни материали
 

Чикагското изложение, Алеко Константинов и новия свят

29 ное 2007
·
198
·
2
·
492
·
434
·
1

Алеко Константинов осъществява в Америка огромното си желание да се срещне с различни народи и култури.
 

Срещата на България със света

24 окт 2006
·
690
·
3
·
357
·
62

Пътеписа на Алеко Константинов "До Чикаго и назад" ни представя една среща между новото и старото.
 

Америка - свят на ново, непознато, неизвестно

07 фев 2008
·
312
·
1
·
224

В пътеписа си „До Чикаго и назад” Алеко Константинов забавно и увлекателно ни запознава с пътуването си и свързаните с него места и хора. Писателят посещава Америка, която в края на ХІХ век е символ на Свободния свят...
 

Европейци сме, ама все не дотам

01 мар 2006
·
5,979
·
1
·
348
·
270
·
16

Защо българите винаги искат да са европейци? Почти съм сигурна, че повечето от тях дори не разбират значението на това...
 

Как е изразил Алеко Константинов впечатленията си от Ню Йорк в пътеписа “До Чикаго и назад”

29 ное 2007
·
130
·
3
·
683
·
61
·
1

Първите впечатления на Алеко Константинов за пътуването му до Америка, изгражда у читателя образна и ярка представа за смисъла на човешкия живот, на пътя на мечтите и копнежите.
1 2 3 4 5 » 11
 
Онлайн тестове по Литература
Антична литература, митология, Омир, Софокъл
изпитен тест по Литература за Ученици от 8 клас
Това е тест по литература за античната култура, митология, старогръцка лирика и драма, епос. Въпросите имат само един верен отговор.
(Труден)
24
12
2
7 мин
24.09.2019
Христо Ботев - "На прощаване в 1868 г."
изпитен тест по Литература за Ученици от 7 клас
Тест за проверка на усвоените знания за стихотворението на Ботев "На прощаване в 1868 г.". Всички въпроси в теста имат само един верен отговор.
(Лесен)
15
29
3
08.10.2019
» виж всички онлайн тестове по литература

Бай Ганьо

Материал № 793179, от 16 яну 2012
Свален: 430 пъти
Прегледан: 1,134 пъти
Предмет: Литература
Автор: Алеко Константинов
Тип: Анализ
Брой страници: 22
Брой думи: 9,255
Брой символи: 58,727

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Бай Ганьо "?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала