Големина на текста:
ТЕМА № 3
МЕТОДИ НА ЕМПИРИЧНОТО СОЦИОЛОГИЧЕСКО ИЗСЛЕДВАНЕ
? МЕТОДИКАТА НА ЕСИ ВКЛЮЧВА:
? МЕТОДИКА НА РЕГИСТРАЦИЯТА: с нея се осигуря-
ва достоверност на информацията;
? МЕТОДИКА НА ИЗВАДКАТА: осигурява представи-
телността на информацията;
? МЕТОДИКА НА АНАЛИЗ НА ИНФОРМАЦИЯТА.
? МЕТОДИ НА РЕГИСТРАЦИЯТА: определят се и зависят от източниците на информация –
допитване, наблюдение и документални източници. Затова те са три групи методи за
регистрация на информацията:
1.Методи на Допитване;
2.Методи на наблюдение;
3.Методи на анализ на документи.
С тях се регистрират: материални и духовни потребности и интереси; състояние на
съзнанието на човека, социални нагласи, мотиви и мотивация, експектации, мисли, чувства,
намерения, влечения, оценки и самооценки; поведение – постъпки и действия, отношение към
социалната среда; характеристики като пол, възраст, т.е. социографически
(социоикономически) характеристики.
І. Методи на Допитване: от своя страна те се поделят на методи като: Анкета;
Интервю; Тест; беседа; допитване на експерти, групови дискусии, социометрия. Методите на
допитване са с най-широко приложение в ЕСИ = около 60 – 70 % от данните се набират с тях.
Напр. по данни от 1985 г. В 50 % от случаите се прилага интервю, в 45 % - форма на писмено
допитване, в 22 % - допитване на експерти, а в 13 % от случаите – групови дискусии (вж.
Empirische Sozialforschung. Frankfurt a.M., NY 1985, s. 16).
При формирането на метода на допитване роля играят две традиции: Статистическа и
психологическа. Първата е с ориентация за обществото като цяло, а втората – е ориентирана
към индивида и соц.групи (малките групи).
1. Анкета: един от най-разпространените методи за регистрация. За първи път е
прилагана от Николо Макиавели (нач. ХVІ в.) а през ХІХ в. e вече на научна основа.
? Видове анкети: пощенска с нейната разновидност – журналистическа анкета;
пряка анкета (индивидуална и групова); косвена анкета (в последно време определена и като
интервю).
а) Пощенска (журналистическа) анкета: нарича се пощенска – защото анкетна
карта с инструкциите се праща по пощата; журналистическата анкета е нейна разновидност: с
материали (анкети, инструкции) отпечатани в преса, съобщени по радио и пр.
Предимства: имат ниска стойност (като разход на средства) и проста организация – напр. за
разпращане на 2000/3000 анкети са необходими 2 – 3 души; има възможности да се проведе на
голяма територия и в труднодостъпни места. От 50-те години на 20 в. Расте интересът към
Пощенската анкета.
Недостатъци: 1. Трудно гарантират представителност по причина на непълната
възвръщаемост на изпратените материали и това е основния проблем при тези анкети. В
днешно време се осигурява възвръщаемост 70 – 75 %, но в някои случаи (ако е с адрес до
образовани слоеве) – се постига дори 85 – 90 %. За увеличаване на възвръщането на пратените
материали може да се влияе по разни начини: чрез предварителен контакт с респондента – с
писмо, съобщение по телефона, с обещание за възнаграждение, с ясно оформена анкета, с
персонализация на обръщението (то да не е стандартно и безлично) и с повторно обръщение
за крайния срок на връщане на анкетата.; също – с разпращане на анкетите към хора с висок
образователен и социален статус именно те са заинтересовани и участват, докато
1
безработните се отклоняват от участието си. (това е доказано в САЩ от учени като
Р.Франзен, П.Лазарсфелд и др.).
Да се има предвид, че възвръщаемостта не зависи особено от обема на Анкетата, а от
актуалността и интересната Тема. При “неинтересна” тема се връщат 42 % от материалите;
при възможно интересна – 66 %, а при интересна тема – 77 %.
2. Втори недостатък: анкетата може да не попадне на адреса, поради голямата
географска мобилност на днешния човек = често отсъства от къщи, смяна на месторабота и
местоживеене. Също – поради грешки в пощенските услуги.
3. Трети недостатък: често пъти от Пощенската (журналистическа) анкета
информацията, която се получава е “смесена” – поради влиянието на околните – близки,
приятели, роднини, които “заедно” с респондента участват в попълването й. (т.е. влиянието на
“третото” лице).
? Поради всички посочени недостатъци двата вида Анкети се прилагат в САЩ като
средство за взаимен контрол с интервю.
Изисквания към Пощенската (журналистическа) Анкета: да е с отделно съпроводително
писмо, в което да има персонализирано обръщение и да се съобщава за темата, значение и цел
на Анкетата; в Анкетата – кратко и ясно встъпление (увод); въпрос № 1 да е лесен – за да се
отговори; в САЩ са на мнение, че трябва да се избягват откритите въпроси, докато в Русия са
на обратното мнение; ясна и точна формулировка на въпросите, указания как да се отговаря и
попълва анкетата, а накрая – свободно място за коментар на респондента по Темата;
Благодарност.
б) Пряка анкета: тя е в две разновидности – индивидуална и групова. Нарича се
“пряка” защото се попълва от респондента. Има по-голяма възвръщаемост на
Индивидуалната анкета в сравнение с предните два вида анкети, но все пак около 30 % от
анкетите не се връщат, ако се изисква респондента сам да я изпрати или донесе.
? Груповата анкета е форма на допитване често прилагана във фирмите – по
производствени и организационни, управленски въпроси. Провежда се на мястото на работа,
като извадката е случайна или на квотен принцип в рамките на фирмата.
Предимства на груповата анкета: икономична е като разход на време и средства.
Недостатъци: влияние на “трето” лице, т.е. върху отговорите на респондента отстрана на
останалите членове от групата и затова много автори са на мнение, че груповата анкета не
осигурява достоверност на информацията.
Организация, изисквания и провеждане на Груповата анкета: метода на извадка е случаен или
на квотен принцип за дадената фирма. В литературата се сочи, че анкетираните трябва да са
min. 10 и max. 30, или пък да не са над 10/15 души.; Анкетата е пряка – попълва се от
респондентите, поставя се в ненадписани пликове (за да се спази принципа за анонимност) и
се пускат в урна или предават на ръка.; анкетата не трябва да е с над 30/40 въпроса, които
трябва да ясни и точни, да са без непозната лексика и да не са със сложни конструкции.; да
има устен предварителен инструктаж как да се отговаря, но същото – да фигурира и в
анкетната карта.; ако има нежелаещи да участват и с негативно отношение с изказване против
анкетирането – любезно им се предлага да напуснат. Ако се налага провеждане на пробно
ЕСИ – то да е индивидуално, а не групово.
в) Косвена анкета: се счита за изобретение на българските социолози (1962 г.).
Провежда се с познато лице, за което предварително е набрана информация от близки,
познати, роднини и от документи. Анкетната карта се попълва от анкетьора на място в
присъствието и в беседа с респондента по въпросите от Анкетата, т.е. този вид анкета е
комбинация от интервю и писмена анкета и затова често в литературата се определя като
интервю.
Предимства: създава условия за обективност и представителност – само около 2 – 3 % от
респондентите от извадката остават непроучени, което не оказва влияние върху
представителността на ЕСИ.
Трудности: косвената анкета изисква сложна организация с голям оперативен апарат и
финансови средства.
2. Тест: в ЕСИ е резултат от психологическата традиция. Терминът test (англ. =
изпитване, проверка, измерване) е въведен от Франсис Галтон (1884 г). За първи път се
2
прилага в САЩ през 1890 г., а в нач. на 20 в. Бине и Симон въвеждат понятието Коефициент
на интелекта = IQ =
СА
МА
. 100.
IQ = Intelligence quotient (коефициент на интелекта);
MA = Mental Age (умствена възраст);
CA = Chronological Age (хронологична възраст).
Ако лицето успешно се справя със задачите от Теста, с които се справят повечето от
връстниците му – тогава МА = СА. Според някои автори интелектът е такъв сложен и
цялостен психически феномен, който не може да бъде сведен до няколко негови индикатора
или до комплекс от тях, получен от Теста. С него могат да се измерват само отделни елементи
на Интелекта – като вербални навици, способности за пресмятане и някои абстрактни задачи
(логически операции). Други са на мнение, че може да се говори за “монолитна
интелигентност”, т.е. има един “общ фактор на интелигентност” = g (general intelligence) –
който всъщност свежда интелигентността до една способност. Според Франсис Фукуяма
интелигентността не е монолитна, а е динамична и е поредица от свързани помежду си
способности, които пък са сериозно повлияни от наследствеността. Това схващане е сходно с
разбирането за много типове интелигентност (модулна интелигентност), е IQ е със средна
стойност в повечето IQ – скали, която се приема за = 100. В този случай
IQ =
общият IQ резултат от х теста
х броя тестове (които са правени)
Така IQ ще се получи като се съберат всички общи резултати на всеки един от
правените тестове: за способност, личностни тестове и за мотивация. Конкретно тестовете са
за зрителни съждения, числови съждения, логически, за пространствена ориентация, тест 3-D,
системен тест, речников тест. Въз основа на резултатите се прави профил на способно-стите и
специалността [вж. Д.Барет. Професионални тестове за самооценка на Вашите способности,
личност и мотивация, С., 2003 г.]
Още в началото на XX в тестовете се използват в ЕСИ за набиране на информация
най-вече с закрити въпроси за изследване на личностния свят – нагласи, интереси, оценки и
самооценки, склонности и ценностна система; за изследване на социалнопсихологическите
характеристики на малките групи (на междуличностните отношения). Такова е
предназначението на тестовете и до днес. Имат широко приложение при професионална
ориентация, за приемане на работа, за оценка знания на ученици и студенти, за изучаване на
личностни качества с цел – пригодност към даден вид труд.
Могат да се тестват:
1.Отделни психически качества – усещане, възприятие, памет;
2.Интегрални психически качества – характер, надареност, темперамент;
3.ценностни системи – морал, право, етика, естетика.
? Същност и положителни черти на Теста: дава възможност за измерване
количествената определеност на даден признак; сила, интензивност и честота на качествата на
личността – защото Тестът е ? на скала: той е система от твърдения, по които лицето дава
мнението си, като тази система може да се превърне в числова. Критерий за оценка = брой и
характер на грешките и времето за решение. Измерването е с точкуване на всеки отговор и
общо в бал, или в % и коефициент.
Тестовете са надеждни и намаляват субективността от страна на изследователя.
? Особености на Теста: тестът не е универсален, а е валиден за тези групи, за които е
създаден. При смяна на групата – се променя и теста, т.е. характера на групата променя и
характера на теста.
? Етапи при създаването на Теста: създаването на Тест е сложен процес. Първи
етап е да се тръгне от някаква теоретична концепция – за предмета на бъдещия тест. Втори
етап = създаване на първи вариант на Тест с предполагаемите емпирични индикатори. Следва
Трети етап = изпробване на теста в теренни условия, при който отпадат отделни елементи.
Следва четвърти етап: отново проверка в теренни условия, свързан с корекция по отношение
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
07 май 2020 в 11:49 потребител
 
Подобни материали
 

Обща структура на емпирично социологическо изследване

24 мар 2007
·
1,464
·
2
·
528
·
370
·
2

Всяко еси минава през следните фази...
 

Емпирично социологическо изследване (ЕСИ)

15 мар 2008
·
699
·
7
·
1,169
·
493

Първа част на социологическо изследване относно седем обществено значими събития, случили се в периода от 1 до 7 октомври 2007 година...
 

Теми по социология

07 апр 2008
·
956
·
11
·
4,049
·
528
·
1

Историческо начало на социологията. Периодизация. Преходът от традиционно към модерно общество. Социологическото познание. Емпирично социологическо изследване. Личността като проблем в социологията. Социолизация...
 

Проект за емпирично социологическо изследване

30 ное 2008
·
730
·
8
·
725
·
985

Проект за емпирично социологическо изследване (ЕСИ) Защо СПИН/ХИВ стресира обществото ? Счетоводство и контрол 1група Стелиана Лакева Мариета Иванова Дияна Петкова ЕСИ Цели: 1.Да се набере достоверна първична информация по изследвания проблем...
 

Теория Х, теория Y и теория Z

02 май 2006
·
841
·
1
·
343
·
1

Теория Х – Трудът на човека е обект на изучаване на голям борй науки – икономически, психологически и социологически. Разглеждайки труда в социологически аспект – трудовите отношения във връзка с разделението на труда.
1 2 3 4 5 » 11
 
Онлайн тестове по Социология
Тест за изпит по социология на политиката
тематичен тест по Социология за Студенти от 3 курс
Тест за изпит на студенти в ІІІ курс, специалност "Социология"...
(Труден)
25
82
1
1 мин
13.12.2011
Тест по обща и медицинска социология
изпитен тест по Социология за Студенти от 2 курс
Използван в МУ Варна при доц. Стоянова, през 2012 година. Има въпроси с повече от един верен отговор.
(Труден)
13
74
1
1 мин
06.02.2013
» виж всички онлайн тестове по социология

Методи на емпиричното социологическо изследване

Материал № 790417, от 13 яну 2012
Свален: 158 пъти
Прегледан: 303 пъти
Предмет: Социология
Тип: Тема
Брой страници: 19
Брой думи: 8,204
Брой символи: 50,095

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Методи на емпиричното социологическо изследване"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала