Големина на текста:
Предмет на социолог.
Наука за общест-то развитие и
функционирането, както на
глобалните, така и на частните соц.
с-ми. Като използва емпир. м-ди
социологът изучава взаимната
връзка м/у разл. соц. явления и
общите закономерности на соц.
поведение на хората. Говорим за
теоретична (фундаментална)
социология, която е най-близо да
фило. и за приложна социология ,
която осъществява конкр-то изсл-е.
Отделяна на социолог. като наука
Огюст Конт за първи път използва
термина социология и се опитва да
определи предмета й. Той
отъждествява соц-та с
обществознанието и я нарича
социална физика с 2 раздела.
- Социална статика - Изсл.
Отношенията м/у институциите.
- Соц. динамика- изсл-а соц.
процеси.
Той на прави разлика м/ предмет и
обект на познанието. Определя
степените на научно развитие на
науката основно като 3:
Теология - Фикции без
доказателства.
Метафизична наука - Абстракции
приемащи се за реалност.
Позитивна наука- Точна оценка на
реалността. Всъщност това е
претенцията на цялото течение във
фило нар. позитивизъм.
Х. Спенсър е един от
родоначалниците на социолог.
Идеи- Той е позитивист, разглежда
обществото като соц. организъм,
който еволюира закономерно, в
резултат на взаимод. м/у на частите
му. Според него социологията е
призвана да реши проблема за
начина на организация на
обществото. Спенсър е представител
на биологичната школа.
Емил Дюркем пръв отделя обекта от
предмета в социолог. Той разработва
най-общите усл. за превръщането на
социолог в наука, изучаваща
обективната реалност на соц. факти,
които не могат да се сведат, нито
към икономическите, нито към
психологическите, т.е. те са
специфично обективни действат и
влияят в/у поведението на хората,
въпреки тяхното желание. Той
разделя соц. факти на
морфологични- плътност на
населението; интензивност м/у
хората, инфраструктура; характер на
селището. Духовни - колект.
съзнание на обществото в
различните му форми; религия;
морал; право изкуство и прочие.
Извод: Дюркем приема за предмет
на социолог една от
разновидностите на соц. реалност,
т.е. колект. чувства и съзнания, а не
цялата соц. реалност. Счита, че
социолог. като метод е приложима
за всички науки.
Основни течения в социолог на 20
век. Географско или антропологично
течение. Представители:
Чембърлейн; Амон.- Абсолютизира
се ролята на геогр. с-да и расовите
особености за развитието на
обществото като осн. причини не се
разглеждат и анализират.
Биологична школа Представители:
Спенсър Шефле Фурие. Тук
обществото се разглежда като
организъм и се прави аналогия м/у
биолог. закони и соц. явления, тя
обаче е твърде условна.
Социалдарвинизъм Представители:
Раценхофер; Смол; Сължър.- За
двигател на общественото развитие
тази теория приема биолог. закони
за естествен подбор и борбата за
съществуване т.е. прави се пряка
аналогия с теорията на Дарвин.
Икономически материалицъм.
Представители: Адам Смит Давид
Рикардо Карл Маркс. В основата на
развитието на обществото стоят
икономически причини и
предпоставки.
Психологическа школа в социолог и
осн й течения.
Основоположник социологът Уорд ,
който приема за основен закон в
социолог-та способността и
нагласата на хората към подражание.
Георг Зимел счита, че соц-та е
своеобразен „психологически”
микроскоп” на взаимод м/у хората.
Течения в психолог школа - 4:
Инстинктивизъм - В основата му
на общественото развитие се
поставят осн инстинкти като страх;
либидо агресия и др.
Бихевиоризъм - В основата на
обществото се поставят
поведенческите прояви. Арджирис,
Мак Грегор, Ф. Херуберт.
Интроспекционализъм
(Интроспекция - самонаблюдение на
вътрешните п-си). Причините тук се
търсят във вътрешния субективния
свят а човека.
Колективизъм- Колект. цели и
интереси се разглеждат като основа
на социума. Кули и Дюркем.
В социологията се налагат 3 основни
парадигми: Стуктурно-
функционална- Всяко едно
общество да се раздели на
съставните му части и да се
изследват връзките м/у тях.
Зародиши на тази парадигма се
разкриват в някой философски
трактати на Платон, но за
основоположник се счита Талкът
Парсънз/1902-1979/.В основата на
тази парадигма са заложени 3
категории:1-Система-комплекс от
елементи, осъществяващи
взаимодействия помежду си, което
ги превръща в цялостност.(цялото
има качества, които не са присъщи
за отделните му елементи).2-
Стуктурата е основно свойство на
системата.Тя показва по какъв начин
е изградена системата от съставните
и части.Каква е нейната вътрешна
подреденост.Например какви групи
се обособяват колко на брой са
колко са големи.В структурата се
осъществяват процеси на
композиране(окрупяване) и
декомпозиране (разчленяване).3-
Взаимодействието отразява
поведението на структурните
елементи един спрямо друг и към
системата като цяло. Например
доколко членовете на дадена група
си взаимодействат или си
противодействат, какви средства
използват за това, какви са
последиците. Схващанията на Т.
Парсънз- Като изходна точка в
теорията му е че соц. с-ма се
различава от биологичните с-ми по
това че има символни елементи като
език, ценности,норми. Основната
градивна единица и е социалното
действие. Интегративната функция
е ядрото на цялостната с-ма.
Интегрирането на индивида се
осъществява от 2 механизма:1-
социализацията-процесът на
усвояване на нормите на поведение
и ценностите от човека.2-
социялният контрол- чрез него се
организира и поддържа
изпълнението на различни роли.За
съхраняването на соц. с-ма се
изисква поддържане на 4 осн.
функции: адаптиране-соц.с-ма се
предпазва от неблагоприятни
външни явления, постигане на
целите-установяване на приоритети
и мобилизация на средства./изпълн.
я политич. инситуции/,интеграция-
включва координирането и
поддържането на
взаимоотношенията м/у индивидите
и институц., поддържане на осн.
ценности-осъществява се от
институции като сем. у-ще,
църквата.
Субективно-хуманистична
парадигма-Макс Вебер.Според
него соц. е позитивна наука и
изучавайки обществото, се основава
предимно на социалните
факти(теоритични и емпирични).
Вебер разработва алтернативна на
марксист. парадигма за
обшеството.Той не признава
обективните закономерности като
фундамент за функциониране на
обществото. Отхвърля и
позитивисткия постулат за
аналогията между социалните и
биологичните системи и
закономерсноти.Той приема като
абсолютно достоверна и
универсална следната конфигурация
на обществото. Съзнание/мислене
битие/материяСчита, че
поведението на соц. гр,слоеве и
отделните личности се определя
само от техните идеали. М.В. има 3
осн момента в теорията си:-С/д него
несъществуватобективни
закономерности в развитието на
общ., а това разитие зависи само от
идеите,ценностите на хората.- В.
свежда соц. взаимоотн. до
субективна интерпретация на чов.
поведение.(не признава отнош. м/у
класите)-Осн. двигател на
поведението на хората е
колективното съзнание.слоеви
манталитетИнтересно направление в
тази парадигма е
феноменологичното направление,
с/д което обществото не е нищо др.
освен това, което хората мислят за
него.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
14 юни 2019 в 19:07 студент на 21 години от Бургас - Бургаски свободен университет, факулетет - Център по икономически и управленски науки, специалност - Маркетинг, випуск 2021
14 яну 2017 в 17:40 ученик на 20 години от София - kkk?, випуск 2018
14 юни 2015 в 09:06 ученичка на 26 години от Пловдив - 117 СОУ "Св.св.Кирил и Методий", випуск 2012
06 яну 2015 в 20:02 студентка на 28 години от Бургас - Бургаски университет "Проф. Асен Златаров", факулетет - Факултет по обществени науки, специалност - Социална педагогика, випуск 2015
27 окт 2014 в 13:05 студент на 44 години от Хасково - колеж по икономика и администрация, факулетет - 2013/2014, специалност - Счетоводство и контрол, випуск 2015
 
Подобни материали
 

Що е социология?

09 май 2007
·
1,227
·
66
·
19,440
·
2
·

Социологията е сравнително млада наука. Тя възниква през втората половина на ХІХ век...
 

Социологията като наука

02 май 2006
·
3,607
·
2
·
379
·
211
·
1

Като самостоятелна наука соиологията се оформя окончателно през 30-те години на 19в. За първи път терминът “социология” е употребен през 1839г. От Огюст Конт в издадената от него книга “Курс по позитивна философия”.
 

Социалното действие в контекста на хуманистичната социология и структурния функционализъм -

04 юни 2006
·
681
·
14
·
2,946
·
91

Категорията “социално действие” е една от основните за голяма част от социологическите парадигми в модерната социология. Наглед просто, това словосъчетание получава различна дефиниция, предназначение, място и значение в дадена парадигма
 

Лекционен курс от 10 кратки теми по Социология

12 дек 2007
·
927
·
11
·
3,389
·
229
·
1

Социологията изучава обществото като цяло и в този смисъл тя няма конкуренция. Предмет на изследване е връзката между отделния човек и обществото. Когато говорим за особен статус трябва да подчертаем и количествените методи...
 

Ерих Фром и бягството от свободата

23 дек 2007
·
354
·
5
·
1,131
·
85

Ерих Фром (1900 – 1980) е немско-американски философ, социолог, психолог, един от най-известните мислители на XX век и представител на неофройдизма. Доктор по философия от Хайделбергския университет (1922), Фром завършва курс в Психоаналитичния институт..
1 2 »
 
Онлайн тестове по Социология
Тест за изпит по социология на политиката
тематичен тест по Социология за Студенти от 3 курс
Тест за изпит на студенти в ІІІ курс, специалност "Социология"...
(Труден)
25
82
1
1 мин
13.12.2011
Тест по обща и медицинска социология
изпитен тест по Социология за Студенти от 2 курс
Използван в МУ Варна при доц. Стоянова, през 2012 година. Има въпроси с повече от един верен отговор.
(Труден)
13
74
1
1 мин
06.02.2013
» виж всички онлайн тестове по социология

Социология

Материал № 789206, от 11 яну 2012
Свален: 41 пъти
Прегледан: 63 пъти
Предмет: Социология
Тип: Пищов
Брой страници: 2
Брой думи: 871
Брой символи: 5,635

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Социология"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения