Всяко представяне на данъците обикновено започва с общоизвесното им
разграничаване на две големи групи – преки и косвени. Това разграничаване е в
зависимост от критерия кой икономически субект поема данъчната тежест.
Косвените данъци – едно лице е данъчен носител, а други лица са данъчни
носители – ДДС, акцизи, мита и т.н. Те се наричат още оборотни (оборота се
облага). Косвените данъци са данъците върху продажбите, потреблението,
консумацията. Понижаването на косвените данъци означава нарастване на
предлагането и съответно при неизменно съвкупно търсене - подтискане на
инфлацията. При същото базово условие, повишаването на косвените данъци
може да доведе до ускоряване растежа на цените и да се отрази негативно върху
стопанския растеж и заетостта.
С понятието косвени данъци популярно се наричат данъците върху
потреблението, консумацията или потребителските разходи. Тези данъци се
включват в цената на стоките и услугите, поради което техен носител са
крайните потребители. Косвените данъци са първата по значение съвкупност от
данъци в нашата данъчна система. Чрез тях се акумулира около 74% от
държавните приходи. Косвените данъци допълват облагането с подоходнит
данъци или с други думи - те представляват двойно облагане на дохода в
момента на разходването му. Използва се пропорционален начин на облагане,
но косвените данъци са регресивни по отношение на доходите и в този смисъл
те могат да се разглеждат като антисоциални.
Косвените данъци имат и редица предимства, което ги прави предпочитани
от правителствата. Тези предимства се изразяват в следното:
- по-лесна поносимост - не създават социални конфликти, тъй като остават
скрити зад цената на стоките и услугите;
- по-рентабилни - събират се с по-малко разходи;
- по-лесно събираеми и контролируеми;
осигуряват ритмични постъпления в държавния бюджет.
Видове косвени данъци
Акцизи
Акцизите са една от най-старите форми на косвените данъци. Въведени още
през 17 век, те представляват надбавка към цената на стоката, която
потребителят заплаща при покупката. Това именно ги прави лесна за
администриране данъчна форма. Те принадлежат към т.нар. селективни данъци.
Именно селективността в облагането на стоките и услугите е основното
различие от ДДС.
Когато изучава прилагането на акцизите, Адам Смит пише: “Мотив за
използването на акцизите трябва да бъде само стремежът да се ограничи
потреблението на вредни за здравето и морала и разточителни стоки и
услуги”. Акцизите са наричани още “Данъци на греха”. В последствие с
увеличаване потребностите на държавния бюджет с акцизи се облагат все по-
широк кръг от стоки. Така постепенно те се превръщат в универсален оборотен
данък. След появата на оборотните данъци акцизите отново се възраждат със
старото си класическо предназначение.
Начини за облагане с акциз:
1) Облагане на земеделските площи, засадени с култури, от които се
произвеждат акцизни стоки – тютюн, захарно цвекло, лозя и др.;
2) Облагане на инсталациите и съоръженията – рафинерии за захарно
цвекло и др.;
3) Облагане на суровините и материалите, от които се произвеждат
акцизни стоки;
4) Облагане на крайните, готови изделия – съвършен начин за облагане с
акциз
Установяването на акциза става върху две основи :
1) количества на произвежданите и продаваните стоки – акциза се
установява в абсолютна сума за единица изделие (за литър вино, за алкохолен
градус);
2) стойността – в процент от продажната цена (пр. 100% за бензин).
Най-важният компонент на закона за акциза е тарифата. От нея се вижда, че
предметът на облагането с акциз обхваща:
Произвеждани или продавани стоки или такива от внос (пиво,
тютюневи изделия, кафе, кожени облекла, леки автомобили, парфюми, изделия
от благородни метали, бензин, еротични и порнографски произведения и др.)
Услуги (входни билети за барове, вариетета, еротични и др.подобни
Вина и ракии, произвеждани от физически лица от собствени
суровини и материали (над освободените количества).
Хазартни игри (лотарии, бинго, игрални автомати и др.)
Териториалният обхват за облагане с акциз включва територията на
страната + континенталния шелф + изключителната икономическа зона. С акциз
се облагат както стоки собствено производство, така и тези от внос. А се
включва в цените на стоките само веднъж, независимо от броя на оборотите им.
Не се начислява акциз за:
стоките, които са предмет на сделки за износ;
сделките със стоки и услуги, върху които вече е бил начислен
акциз;
произведени от физически лица вина и ракии от собствени
суровини и материали за лично потребление в размер до 400 л. вино и до 2000
алкохолни градуса ракия (info от 1996 г.) понастоящем ограниченията са по-
либерално;
сделки със стоки в безмитните зони и антрепозитните складове,
както и в търговските обекти за безмитна търговия;
изделия от сребро – ръчна изработка
Задължения на платците на акциз
1) Извършване на данъчна регистрация по закона за акциза, като платци
на акциз –в 14-дневен срок след започване на дейността;
2) водене на специална отчетност – пълно обхващане и конкретно
отчитане на акцизните стоки, услуги и дейности, респективно на постъпленията
им; редовно начисляване на акциза и своевременното му внасяне в приход на
бюджета.
За някои от продаваните (цигари, алкохолни напитки) акциз се плаща рез
облепване с бандерол. Той се произвежда и се продава от Министерство на
финансите.
Акциз се плаща от организаторите на хазартни игри при:
· при организиране и провеждане на лотарии, томболи и залагания –
предварително за всеки тираж или залагане;
· при организиране и провеждане на др. хазартни игри – предварително на
три месечни вноски чрез закупуване на бандеролни знаци (стикери);
Данък върху добавената стойност
ДДС е сравнително нов данък. Негов предшественик е Данъкът върху
оборота(ДО), който има за своя основа акцизите. Постепенно с разширяването
на акцизното облагане се стига до възникването на универсален данък върху
оборота. Той е сравнително нова данък. Възниква между двете Световни войни
и за първи път се въвежда в Германия през 1916 г. от Карл фон Сименс с
името “Общ данък върху стоковите обороти”. През 1918 г. се трансформира
в “Общ данък върху оборота”.
ДДС е най-важният коствен данък в нашата данъчна система, който замени
данъка върху оборота. Затова и ДДС се нарича “Облагороден данък върху
оборота”. ДДС се използва като главен приходоносител във всички страни,
които са го въвели (40 - 60%). В България този данък формира 47% от
постъпленията в държавния бюджет за 1999 г. ДДС е направен по идея на
френския икономист Морис Лоре и за първи път е въведен във Франция през
1958 г., а до 1964 г. се въвежда във всички страни от Европейската общност.
