Големина на текста:
01 Строеж на средното ухо
второ звено от звукопроводящия апарат – усилва и пренася трептенията на тъпанчевата мембрана към
вътрешното ухо
тъпанчева мембрана –membrana tympani (tympanica)
тъпанчева кухина –cavitas (cavum) tympani
слухова тръба –tuba auditiva
слухови костици –ossicula auditus
Тъпанчева мембрана, membrana tympani - _ елипсовидна форма: дълъг d=10-11 mm, къс d=8-9 mm
pars flaccida – мембрана на Schrapnell
pars tensa _ umbo
1. stratum cutaneum
2.stratum fibrosum –липсва в pars flaccida: stratum radiatum, stratum circulare
3. stratum mucosum
Тъпанчева кухина - cavum tympani. oбем – 1.5 cm3, размери: 15 X 15 mm, напречен – 6-4-2 mm,
шест стени, покрити с мукопериост:
1.латерална – paries membranaceus:membrana tympani et recessus epitympanicus
2. медиална – paries labyrinthicus
3.горна – paries tegmentalis: tegmen tympani - отогенен менингит
4. долна – paries jugularis - canaliculus tympanicus
5.предна – paries caroticus
6.задна – paries mastoideus - antrum mastoideum
Евстахиева тръба - tuba auditiva – дълга ~3.5 cm:
1. ostium tympanicum tubae
2.ostium pharyngeum auditivae
3.pars cartilaginea (cartilago tubae auditivae) – 24 mm
4.pars ossea (в semicanalis tubae auditivae) – 12 mm
5. isthmus tubae auditivae
6.лигавица – еднореден ресничест _ многореден цилиндричен епител
Слухови костици,
1. чукче, malleus: caput mallei, collum mallei, manubrium mallei, proc. anterior et lateralis
2.наковалня, incus: corpus incudes, crus longum , crus breve
3. стреме, stapes: caput stapedis, crus anterius, crus posterius, basis stapedis
4. m. tensor tympani (Eustachii)
5.m. stapedius
6.ligg. et artt. ossiculorum auditus
Средното ухо със слуховите костици пренася звука от тъпанчето към овалното прозорче на вътрешното
ухо. При команда звукът се усилва по пътя с 1,7 пъти. Допълнително има разлика в повърхнината
между тъпанчето и овалното прозорче. Тази анатомична структура въздейства така, че да се получи
усилване на звука от 27 децибела. Слуховите костици са прикачени чрез сухожилия /съединителни
ципи/ към кухината в средното ухо. От тази кухина Евстахиевата тръба води към носно-гьрлената
кухина. Тази тръба осигурява равновесието на налягането в средното ухо.
02 Строеж на вътрешното ухо
Вътрешно ухо, auris interna - разположение – в pars petrosa ossis temporalis. костен лабиринт -
labyrinthus osseus , ципест лабиринт-labyrinthus membranaceus
Костен лабиринт, labyrinthus osseus - предверие, vestibulum, три полуокръжни канала -canales
semicircularis: (canalis semicircularis lateralis, canalis semicircularis anterior, canalis semicircularis
posterior), костен охлюв, cochlea- изпълнен с перилимфа.
Предверие, vestibulum
1. латерална стена –paries labyrinthicus:
- fenestra vestibuli _ затворено от basis stapedis, фиксирана с lig. annulare stapedis
-fenestra cochleae - membrana tympani secundaria
2. медиална стена:
- recessus ellipticus _ utriculus
- crista vestibuli -aqueductus vestibuli
- recessus sphericus - sacculus
- recessus cochlearis
-maculae cribrosae - pars vestibularis ( macula cribrosa superior, media, inferior)
Костни полуокръжни канали,canales semicircularis:
1.canalis semicircularis lateralis (14 mm) – в хоризонталната равнина
2.canalis semicircularis anterior (18 mm) – във фронталната равнина
3.canalis semicircularis posterior (22 mm) – в сагиталната равнина
2/3 от окръжност, диаметър = 1 mm, разположени в три взаимно перпендикулярни равнини,
изпълнени с ductus semicirculares, начална част – ampulla ossea, крайна част – crus osseum: simplex
– за латералния канал, commune – за предния и задния канал.
Костен охлюв, cochlea
спирален канал, canalis spiralis cochleae– 2.5 намотки (дължина ~ 3 cm):височина – 4-5 mm, основа
– 8-9 mm - basis cochleae, cupula cochleae
строеж на костния охлюв:
1.modiolus:
- basis modioli - tractus spiralis foraminosus
- lamina modioli
-canalis spiralis modioli - ganglion cochleare
2.lamina spiralis ossea – чрез мембрана базиларис разделя на скал вестибули и скала
тимпани.hamulus – края на костната пластинка, Helicotrema –пространство на върха на охлюва.
3.lamina spiralis secundaria
Костен канал на охлюва - canalis cochlearis. scala vestibule, scala tympani, scala media (ductus
cochlearis - organum spirale Corti)
Вътрешното ухо започва от долната основа на стремето.
Движението на стремето задвижва течността във вътрешното ухо. Това води до пренасочване на
базиларната мембрана и слуховите клетки в Кортиевия орган се раздразват.
03 Физиология на слуховия анализатор.
Прихванатият от ушната мида шум /звук/ се предава към тъпанчето чрез външния ушен канал.
Тъпанче:
В края на ушния канал е разположено тьпанчето , което е около 85 кв.мм. То е разделено на две части:
Pars Tensa - 55 кв.мм - състои се от три слоя /съединителна тъкан,влакнест слой, лигавица/
Раrs Flaccida - 30 кв.мм - състои се от два слоя /съединителна тъкан,лигавица/
От средата на тъпанчето (Umbo) до горния край е "дръжката" на чукчето. При здраво тъпанче в
предния долен сектор се наблюдава светлинен рефлекс /отражение/.Средното ухо със слуховите
костици пренася звука от тъпанчето към овалното прозорче на вътрешното ухо. При команда звукът се
усилва по пътя с 1,7 пъти. Допълнително има разлика в повърхнината между тъпанчето и овалното
прозорче. Тази анатомична структура въздейства така, че да се получи усилване на звука от 27
децибела. Слуховите костици са прикачени чрез сухожилия /съединителни ципи/ към кухината в
средното ухо. От тази кухина Евстахиевата тръба води към носно-гьрлената кухина. Тази тръба
осигурява равновесието на налягането в средното ухо.
Движението на стремето задвижва течността във вътрешното ухо. Това води до пренасочване на
базиларната мембрана и слуховите клетки в Кортиевия орган се раздразват.
Звукът предизвиква движение върху базиларната мембрана и се получава пренасочване и освобождава
нервно дразнение в Кортиевия орган има два вида слухови клетки.
Вътрешните нишковидни клетки позволяват чуването на честотата.
Външните нишковидни клетки индивидуално усилват звука или да го намаляват. Тук става
въпрос за активен кохлеарен усилвател.
-18% от всички случаи на тежко чуване са поради проблеми с преноса на звука
-39% от всички случаи на тежко чуване са поради проблеми с чувствителността към силата
на звука /възприемането на звука/
-43% от всички случаи на тежко чуване са поради комбинирани проблеми със слуха.
Пътят на звука през ухото:
-Приемане на звука чрез ушната мида
-Пренасяне на звука през слуховия канал към тъпанчето
-Движение на тъпанчето, предизвикано от звука
-Пренасяне на движението към слуховите костици
-Движение на стремето в овалното прозорче
-Раздразване на течността във вътрешното ухо
-Извиване на базиларната мембрана посредством течността във вътрешното ухо
-Освобождаване на нервен импулс към ресничестите /нишковидните/ клетки
-Пренасяне на нервното дразнение към мозъка
-Обработка на дразнението в мозъка
Тъпанчето има същото привидно съпротивление /импеданс/ на звуковите вълни като това
на въздуха. Пристигащия звук, без никакви загуби, се пренася към слуховите костици.
Задачи на средното ухо:
Чрез сухожилията слуховите костици са закачени подвижно. По този начин навлизащият звук не може
да се пренесе върху ухото.
Затягащият мускул на тъпанчето и стременният рефлексен мускул създават защитна функция
на вътрешното ухо. При висок шум стременният мускул се свива и накланя стремето от овалното
прозорче.
Също така се свива и затягащият мускул на тъпанчето. Двата мускула работят съвместно. По този
начин се стига до редуциране от 5-8 децибела. Пробем: време за реакция и строеж на мускула (с
напречни линии).
Средното ухо спомага за преодоляването на пълното съпротивление /импеданс/ между шума във
въздуха извън ухото и шума на течността във вътрешното ухо.Средното ухо уравновесява разликите в
налягането, за да се постигне
най-добър пренос.
Функция на вътрешното ухо (слухов охлюв)
Движението на стремето се предава върху течността в Scala Vestibuli. В течността възниква вълна по
дължината на базиларната мембрана. Кортиковият орган преоформя вълновия максимум и се създава
"късо съединение" със Scala Tympani. Максимумът се разпределя според честотата върху базиларната
мембрана.Кортиевият орган се намира в средния тунел на кохлеята (Scala media). В кортиевия орган са
подредени вътрешните и външните ресничести клетки.
05 Заболявания на външното ухо.
1. Отематома (Othaematoma)
След травматично увреждане (борци, боксьори или при спане на твърда възглавница), вследствие
разкъсване на лимфни или кръвоносни съдове, се натрупва лимфа или кръв под кожата или
перихондриумана ушната мида.
Клuнuчна kapmuнa
По външната повърхност на горната част на ушната мида се вижда подутина с нормална или синкаво-
виолетова кожа, с глад ка повърхност, на големина от царевично зърно до синя слива (фиг. 1).
Подутината обикновено е неболезиена-болните съобща ват, че чувстват болка само през първите
часове след травмата. При палпация се усеща флуктуация.
Леченuе
При малки стематоми се пунктира, за да се изтегли съдържи мото. Може да се инжектират
антикоагуланти в кухината за да се спре кървенето и задължително се прави компресивна
превръзка.По-големите стематоми се ницизират в долни ят им nолюс, поставя се мек гумен дрен и
също се прави комnре сивиа превръзка или се притиска с мулаж от акрилик или друга пластична
материя.
УслоЖ.ненuя Съществува оnасност от перихондрит, затова се спазва строга асептика.
2. Перихондрит на ушната мида
Касае се за възпалителен nроцес на перихондриума на ушна
та мида, който може да доведе до тежки деформации на мидата.
Еmuологuя
След нараняване на кожата и перихондриума нахлуват мик роорганизми и се развива възпаление.
Кожата може да бъде на ранена при различни травми, при изгаряне или измръз-вания на мидата, при
отематом, при цирей на външният слухов проход, но най-неприятното за лекаря е когато се развие
след някоя опера ция на ухото.
Клuнuчна kapmuнa
Силна болка, особено при докосване и парене (болните съоб щават, че ухото гори). Отначало кожата се
зачервява и инфилтри ра, по-късно се подува и става неравна.
Единственото място, което остава интактно е лобулуса, тъй
като той няма хрущял и пери:хондриум, а само маства тъкан.
Заболяването започва със студени тръпки, темnературата пос тепенно се повишава и достига 38-39°С,
изобщо се касае за сери озно заболяване.
Леченuе
Започва се с високи дози широкаспектърни антибиотици, комn реси от рИDанол, физиотерапия (кварц,
ултратерм), рент-генотера пия - обаче преди да има гноен ексудат. При наличие на флуктуация се
правят широки инцизии с премахване на секвестрите и изкюрети ране на гранулациите. При
неправилно или несвоевременно лечение се получават тежки деформации вследствие некроза на
хрущяла. Пластичните операции не дават задоволителни резултати.
3. Екзема на външния слухов проход
Еmuологuя
Изолирани екземи на ушната мида много често се разви-ват при гнойно възпаление на средното ухо -
т. нар. микробни екземи. Също така може да се получи и при отомикоза или запуснати дерматомикози.
Една от най-честите причини е алергията- различни химични дразнители, като капки за уши, особено
антибиотични, синтетични материали - кърпи за глава, шапки, бои за коси, лак за нокти, телефонни
слушалки и др. могат да доведат до развитието на екзема.
Различаваме 3 форми: остра, подостра и хронична.
Острата форма се проявява с едем, еритема, папули и ве-зи кули. След спукването на везикулите
изтича бистра течност, коя то засъхва в кори. Тази форма лесно се инфектира и се получават. нар.
импетигинизираща екзема.
Подострата се проявява с еритемо-сквамазни обриви.
Хроничната - с лихнификация.
Клuнuчна kapmuнa
Най-характерното е силния сърбеж. Вследствие на раз-чесва нето и вторичната инфекция се развиват
фурункули, абсцеси, пе рихондрит и др.
леченuе:
Преди всичко е необходимо да се премахне причината. Местно лечение се състои в компреси от
риванол, от лик-вор
буроnи, намазване с пиоктанин и др. Добър резултат дават карти костероидните препарати за локално
приложение. При микробни инфекции - антибиотици, а при алергичните -специфична и неспе цифична
десенсибилизация и противовъз-палителни средства - калций, витамин С и др.
4. Ушна кал (Cerumen)
Известно е, че по кожата има потни жлези. Във външния слу хов проход те са видоизменени в т. нар.
церуменални жлези. Те произвеждат едно кафяво восъкаподобно вещество, наречено це румен. Той
има защитна функция по отношение на кожата на вън шния слухов проход.
Еmuологuя
Нормално при хранене и говор поради движение на мандибу ларната става церуменът се изтласква
навън. При някои хора оба че или е повишена секрецията, или е нарушено отделянето и зато ва
церумена се натрупва в по-големи количества. Към него се до бавят епидермални люспи и холестерин
и задържани от космици те на външния слухов проход се образуват церуменални тапи. До като
съществува и най-малкия отвор, болните чуват добре, обаче
при намокряне - миене на главата или къпане, церуменът набъбва и болните изведнъж забелязват, че
слухът им намалява. Това ги кара да търсят лекарска помощ.
Дuагноза
При отоскопия се вижда жълто-кафява маса, която изпълва вън шен слухов проход. Тя може да бъде
мека или когато е с белезникав цвят да е твърда и тогава отделянето й да е много трудно.
Леченuе:
Състои се в промивка на канала (фиг. 2 Б). Ако церуменът е твърд се предписват за няколко дни
капки, за да се размекне и след това лесно се изважда с промивка. Винаги трябва да се пита болният
дали има перфорация на тъпанчевата мембрана - тогава церумена се изважда внимателно с
инструмент или промивката се прави със стерилен серум. След изваждането на церумена бол ният
веднага прочува и затова някои автори наричат това "три умф на оториноларинголога".
06 Отитис екстерна циркумскрипта (цирей на външното ухо)
Известно е, че цирей се развива само в космените фолику-ли. Тъй като такива има само във външната
(хрущялна) част на слу ховия проход, затова циреите се развиват само в тази част.
Еmuологuя
Причинителите са стафилококи, които нахлуват след нараня ване на кожата при почистване с клечки,
фиби и други nредмети. Често се развива при хронично гнойно течение от средното ухо.
Клuнuчна kapmuнa
Пациентите изпитват силна болка, особено при натиск в об ластта на трагуса или докосване с ушен
спекулум за да се направи отоскопия. Когато циреят е на предната стена на външния слухов проход
дъвкането е болезнено. Общото състояние е сравнително добро, но температурата може да се повиши
до 37,5-38° С. Лимф ните възли около ушната мида се подуват и са болезнени.
Дuагноза
С отоскопия се установява зачервена, ограничена подутина, на върха на която се вижда косъм. По-
късно се оформя жълто връхче. Ако циреят е голям и затваря прохода, налице е звукопро водно
намалени на слуха.
Леченuе
Антибиотици, комnреси с ликвор бурови, спирт, ихтиол, ри
ванол и др. Показана е физиотерапия, а при нагнояване -инцизия.
ОТИТИС ЕКСТЕРНА ДИФУ3А - остро възпаленuе на кожата на външнuя cлухов отвор .
Етuологuя. От съществено значение е вида на микроорганизмите и вирулентността им.
Основни причинители на възпалението са стрептококите и стафилококите и дифтерийният бактерий
(бактерия на Льофлер).
Предразполагащ фактор е наличието на оторея при хроничните отити. За развитието на възпалителния
процес спомагат и механични наранявания на кожата на канала с твърди предмети при почистването
му. През топлите месеци на годината при обилно потене, наличие на церумен и къпане в море или
водоем, при мацерация на кожата се улеснява проникването на бактериите в подкожието, което води до
възпаление.
Клuнuчна картuна. Болният съобщава за наличие по-слаба или по-силна болка в ухото,която се
засилва при хр анене. Слухът е нормален или намален от запушване на канала с ексудат. Болката се
засилва при натискане на трагуса или при теглене на ушната мида. От съответната страна лимфните
възли могат да бъдат увеличени и болезнени.
Кожата на външния слухов канал е зачервена и инфилтрирана, като луменът му може да бъде напълно
запълнен и да не позволява отоскопично изследване. Каналът може да е изпълнен с ексудат с
неприятна миризма. След внимателно почистване на ексудата и засъхналите кори може да се огледа
канала и тъпанчевата мембрана, която също може да е ангажирана от възпалителния процес. На места
се виждат язвички и нарушаване целостта на кожата.
Възпалителният процес от външния ушен канал може да се разпространи към ушната мида,
задушната ,област, паротидната жлеза, да супурират регионалните лимфни възли и др.
Диагноза. Понякога може да представлява трудност, особено при съпътстващи остри отити .
Трябва да св изключи наличието на мастоидит.
Необходимо е да се направи рентгенография на мастоидните израстъци.
Диференциална дuагноза. Трябва да се има предвид и да се изключат екземата на външния слухов
проход, цирей, еризипел, перихондрити отомикоза и др.
Макар рядко срещана, не трябва да'се забравя и дифтерията на външния слухов проход. Среща се най-
често при малки деца, като заболяването не е изолирано само на ухото, а ангажира носа или гърлото.
Обективно се установяват в ушния канал сиво-белезникави мембрани (фиброзни). При опит . за
отделяне се отлепват трудно и се оформят кървящи язви. При изолираните форми общото състояние е
добро. .
Лечение. То е локално - тоалет, антибиотични мехлеми, риванол и ихтиол; общо - антибиотици с
витамини; физиотерапия.
07 Чужди тела във външния слухов проход .
В слуховия проход често попадат различни чужди тела. Те могат да бъдат от неживотински произход
или насекоми. Най-често децата по време на игра поставят в ушите си различни части от играчки или
пък разни зърна от ориз, грах, боб, пшеница, камъчета и др.
Клuнuчна kapmUHa в момента на попадането чуждите тела причиняват остра болка, тежест в ухото и
намаление на слуха от звукопроводен тип.
Ако чуждото тяло е някое насекомо, то търси изход да излезе и започва да дразни тъпанчето:
Дразненето е ужасно неприятно и съпроводено с нетърпим шум, ако насекомото е достигнало
тъпанчевата мембрана.
Дuагноза Поставя се много лесно от анамнезата и чрез отоскопия -вижда се чуждото тяло, което най-
често е заклещено в истму-са (мястото на сливане на костната с хрущялната част на външния слухов
проход).
Леченuето зависи преди всичко от вида на тялото. Ако е насекомо, първата работа на лекаря е да го
умъртви - накапват се няколко капки етер или спирт и след това се прави промивка. Ако е набъбващо
тяло също се капва спирт, изчаква се до неговото отбъбване и едва тогава се изважда. На пръв поглед
изглежда много проста манипулация, но може да доведе и до неприятности. Чуждите тела във
външният слухов проход не са спешни, те трябва да се екстирпират от опитен лекар. Преди всичко ако
пациента е дете, то трябва да се фиксира. Най-добре е в тези случаи да се действа под обща наркоза.
Без анестезия детето може да направи внезапно движение и чуждото тяло да пробие тъпанчето, да
луксира слуховите костици, дори да причини лабиринтит. Най-важното е чуждото тяло да не се вади с
пинцета, а със специални кукички . Ако е близо до тъпанчето по-добре е да се извади по хирургичен
път - чрез ретроаурикуларен разрез.
08 Травматична руптура на тъпанчевата мембрана
Рупурата на тъпанчето може да настъпи при директна или индиректна травма. Директна - при
почистване на ухото с остри предмети - фиби, клечки или при промивка за отстраняване на церумен.
Индиректна - при травми или катастрофи с фрактура на базата на черепа или най-често при нанасяне
на плесница, дори при целувка на ухото.
Клuнuчна kapmUHa Непосредствено след руптурата болните чувстват силна болка, остър звън, шум в
ухото и намаляване на слуха от зву-копроводен тип.
Дuагноза Отоскопия - веднага след травмата се вижда перфорацията на тъпанчевата мембрана и
прясна кръв, която след това засъхва. Във външния СЛУХОВ проход също може да се види засъхнала
кръв. След няколко дни ръбовете на перфорацията са вече гладки и не се вижда кръв, но може да има
симптоми на възпалителен процес. Леченuе Най-важно е да не се капят капки в ухото в началото, а
само да се постави стерилна марля и да се изпрати пациентът при специалист, за да се затвори
перфорацията пластично чрез парче кожа, фасция от т. temporalis, ципа от яйце, стерилна цигарена
хартийка или парче хрущял от трагуса. Това зависи от опита на отохирурга. Прогнозата е обикновено
добра, ако няма инфекция. Колкото по-рано се направи пластичната операция, толкова по-добри
резултати се постигат. Операцията се нарича м~рингопластика. При късна интервенция ръбовете на
перфорацията епидермизират и зарастването става по-трудно. При инфекция състоянието се усложнява
и пластиката обикновено е несполучлива.
09 заболявания на средното ухо
ОСТРО ВЪЗПАЛЕНИЕ НА ЕВСТАХИЕВАТА ТРЪБА (катар)
Като част от лигавицата на горните дихатепни пътища тубарната лигавица реагира при всяко остро
респираторно заболяване с възпалителен оток, които нарушава нормалната вентила ция на средното
ухо. Блокираният в кухината въздух постепенно се резорбира от лигавицата и сьздаденото подналягане
води до хлътване на мембраната и ограничаване на нейната подвижност. Токсичното увреждане на
капилярните стени повишава пропускливостта им и в средното ухо се получава излив. Подобни
промени може да предизвика и невьзпапителния (алергичен) оток на тубарната лигавица, наи-често
при пристъп от сезонен ринит (полиноза).
Клинична картина. Болните имат чувство за натиск и пълнота в ухото, слухът е леко намален, а при
говор чуват гласа си по-силно в болното ухо.
Мембраната е матова, хлътнала, с деформиран или липсващ светлинен рефлекс, а дръжката и късият
израстък на чукчето са релефно изпъкнали. При наличие на течност в тьпанчевата кухина болните
съобщава" за "вода в ухото" и променливо намаление на слуха в зависимост от положението на главата.
При отоскопия в тези случаи се вижда ниво-линия или мехурчета зад матово-хлътнала мембрана.
Лечение. Провежда се с отбъбващи капки за нос, аналгетици, антилиретици, а при данни за алергия -
антихистаминови препарати. На ухото се прилага локало топлина или се назначава физиотерапия .
Прогнозата е добра. това заболяване е много често в ранната детска възраст, но остава неразпознато
поради отсъствие на субективни оплаквания и склонността му към спонтанно оздравяване, заедно с
отзвучаване на острата респираторна ·инфекция. В редки случаи при персистиране на тубарната
дисфункция се налага парацентеза и активна аспирация на ексудата. При продължителност на
заболяването над 3 месеца се говори за серозен отит.
Характерни симптоми: намален слух, шум в ухото, автофония, матова хлътнала мембрана, еВент. Ниво
линия.
Лечение: капки за нос, топлина на ухото (физиотерапия), аналгетици, антихистаминоВи препарати.
СЕРОЗЕН ОТ ИТ - представлява дълготрайно наличие на негнойнa течност в cpeднoто ухо зад
uнтактна мембрана, cъпpoвoдeнo с проводно намаление на слуха. Най-често от него боледуват деца от
2 до 5 години.
Етиология и патогенеза. Основен и водещ патогенетичен механизъм е дисфункцията на евстахие6ата
mръба, а причините за тази нарушена функция могат да бъдат различни И често комбинирани. По-
важните от тях са следните:
1. анатомични особености на дemcкama евстахиева трьба - те са предпоставка за честите инфекции и
по-дългото задържане на ексудат в средното ухо;
2.Вродени аномалии , които обуславят анатомичната и функционалната недостатъчност на
Евстахиевата тръба;
3. инфекция - респираторни инфекции, синуити, неправилно лекуван остър среден от ит и др.
4. алергия- макар ролята на алергията в етиологията на серозния отит да не е окончателно уточнена,
практиката показва, че в около 23-25% от болните тя има водещо значение;
5. Аденоидна Вегетация - може да причини тубарна дисфункция по няколко начина: чрез механично
запушване на фарингеалното устие; като резервоар и източник на инфекция, която обхваща тубарната
лигавица и причинява възпалителен оток; чрез затруднение на носното дишане, което улеснява
тубарния рефлукс и навлизането на инфекция в средното ухо. У възрастните серозният отит може да
бъце начален симптом при туморите на епифаринкса;
6. смьркане - създава голямо отрицателно налягане в средното ухо, което улеснява навлизането на
инфектиран секрет от назофаринкса;
Клинична картина. Намалението на слуха е найважното и понякога единствено оплакване у
възрастните и по-големите деца. Малките деца не могат да съобщят, че не чуват добре, но усилват
радиото и телевизора. Често такива деца се третират като разсеяни, палави и невнимателни. Понякога
околните първи обръщат внимание на родителите, че детето им не дочува.· В други случаи
заболяването протича с периодични болки в ушите, поради което погрешно се диагностира и лекува за
остър среден отит. В единични случаи може да има световъртеж и нестабилна походка.
Отоскопичната картина е изключително разнообразна. При някои болни мембраната е матовосива,
хлътнала, с изпъкнал рroс. brevis; при други тя е матово-розова, упльтнена, със заличени анатомични
подр.обности; при трети - дори бомбирана, но Hикoгa не е силно зачервена. По-рядко се наблюдава
силно атрофирана и прилепнала към промонториума мембрана или "синьо тъпанче".
Диагноза. невинаги е лесна и се поставя въз основа на комплексните данни от анамнезата, статуса И
изследването на слуха.
Тоналната прагова аудиометрия (възможна над 4годишна възраст!) показва проводно намаление на
спуха до 30-35 dB.
Лечение. В лечението на серозния. отит се използват спедните средства: .
Медuкаментозни cpeдствa:
1. назални декoнгecmaнmu – отбъбват тубарната лигавица и подобряват проходимостта на
Евстахиевата тръба;
2. антихистаминоВи препарати - имат ефект само при алергични пациенти;
3. Kортикocmepouдu - приложени през устата, имат доказан П0ложителен ефект при лечението на
отделния пристъп, но не оказват влияние върху появата на рецидивите
4. антибиотици - имат най-добър ефект от всички медикаменти. Използват се амоксицилин и еритран в
лечебен курс от 10-14 дни.
Хирургическа лечение:
1.Аденотомия - има безспорен ефект, поради което се препоръчва да се извършва по-често.
2.миринготомия (парацентеза)
3. тuмпаностомия - (макаричкити)
Характерни симптоми:
1. Намаllен слух Haд три месеца, понякога периоgични болки В ушите.
2. Мембраната е най-често матова u хльтнала, с липсващ светлинен рефлекс; по-ряgко е инфuлтрирана;
подвuжността липсВа или е силно ограничена.
10 Остро гнойно възпаление на средното ухо
(Otitis media suppurativa acuta) Етиология - Острото възпаление на средното ухо е обикновено вторично
заболяване. Инфекцията може да проникне по три пътя:
а) Тубарен път Всички процеси, които нарушават нормалната функция на евстахиевата тръба, Т.е.
когато тя престане да вентилира и дренира средното ухо, може да причинят възпалителен процес.
Например при аденоидни вегетации, остри и хронични рини-ти И синуити, ангини, изкривяване на
носната преграда, носни полипи и др. Остър отит може да се получи и при къпане в замърсена вода.
При преглъщане на вода и закашляне, част от нея преминава в тъпначевата кухина, а заедно с нея и
микроорганизми. Това се нарича бански отит и лечението е много трудно поради упоритата инфекция.
б) Хематогенен път Този път се наблюдава при инфекциозни заболявания и при ТБЦ.
в) През външния слухов проход Развива се когато инфекцията премине през перфорирана мембрана.
Нормално тъпанчевата кухина е стерилна. Възпалителен процес се развива при нахлуване на
гноеродни микроорганизми стрептококи, стафилококи, пневмококи и др.
ПаmОЛО20анаmомuя По правило се засяга не само тъпанчевата кухина, но и цялата пневматична
система на цицковидния израстък. Развива се хиперемия, оток и кръглоклетъчна инфилтрация, като
дебелината на лигавицата се увеличава.
Клuнuчна kapmUHa Наред с леките случаи, които могат да протекат дори безсимптомно, в практиката
наблюдаваме и много тежки инфекции, които още в първите дни могат да причинят тежки усложнения.
При развитие на острите отити различаваме 3 стадия: 1 стадий - от началото на възпалението до
спонтанната перфорация;
11 стадий - от започване на гноетечението до затихването му;
111 стадий - от стихване на гноетечението до пълното оз дравяване.
1 стадий - началото на заболяването е обикновено вне запно. Започва със силна, нетърпима болка в
ухото, заглъхване и висока температура, която бързо достига 38-390 С. Бол ката се чвява най-често
през нощта или ако е започнала през деня, през нощта се усилва. Тя е стрелкаща и има пулсиращ
характер. Намалението на слуха е от звукопроводен тип, т,е.
страдат ниските и средните тонове, затова болните не чуват шепот, а разговорна реч - ad concham (ДО
самата ушна мида).
При отоскопия най-напред се появява хиперемия на кръвонос ните съдове - радиално разположени, по-
късно се зачервява цялото тъпанче, а може и да бомбира под натиска на ексудата в тъпанчевата кухина.
Тогава не се виждат анатомичните под робности - светлинния конус, manubrium malei, а най-после
изчезва и processus brevis.
По-късно се вижда бледо-жълтеникаво петно. Това е прозиращата гной през изтънялата и прозрачна
мембрана. На това място настъпва и пробива - нарича се спонтанна перфорация.
11 стадий. Казахме, че той започва с перфорация. Харак тер ното е, че щом се перфорира тъпанчевата
мембрана, гной та изтича навън, Т.е. налягането в тъпанчевата кухина намаля ва и затова болката бързо
стихва и температурата постепенно спада. Състоянието на болния се облекчава, но това не означава, че
е оздравял. Ексудатът отначало е серозно-хемораги-чен, след това става гноен.
Когато лигавицата е силно набъбнала и пролабира през перфорацията, гнойта изтича през малка
дупчица на капки. Такава перфорация се нарича цицковидна.
Към края на втората седмица ексудатът намалява, тъпан-чето избледнява - започва оздравителният
стадий.
111 стадий. По време на него болните се чувстват добре и слухът им започва да се възстановява.
Лечението бива общо, регионално и локално.
Преди всичко болният трябва да се постави на легло, да му се дава витаминозна храна с достатъчно
течности. Изписват се антибиотици, аналгетици и антипиретици. Тъй като инфекцията идва най-често
по тубарен път, следва да се дават капки за нос.
Местното лечение се изразява в назначаване на различни капки за уши, като Furotalgin, Otipax и др. с
които се цели да се изтегли ексудата вследствие на осмоза, а също имат и обезболяващ ефект. Добро
въздействие оказват физиотерапевтичните процедури - солукс, ултратерм и др. Ако няма възможност
да се приложат поставя се нещо топло на ухото като електрическа възглавница, съгряващ компрес и др.
При бомбиране на тъпанчевата мембрана метод на избор е парацентезата. Това е инцизия на
тъпанчевата мембрана. Tъ~ като спонтанната перфорация настъпва най-често в pars f1acclda и отита
хронифицира, тогава когато има показания за пара-центеза, тя трябва винаги да се извършва.
Антибиотиците не отменят парацентезата. Показанията за парацентеза са:
· бомбиране на тъпанчевата мембрана;
· задържане на температурата;
· цицковидна перфорация - недостатъчен дренаж;
· менингеални дразнения;
· пареза на лицевия нерв.
11 Остър отит при инфекциозни болести .
Всяка инфекциозна болест може да причини остър отит. Поради увреждане на организма от общото
заболяване, оти-тите по принцип протичат тежко, хронифицират и при една голяма част от тях се
налага операция. Известно е, че през последните години се развиват по една, дори две грипни
епидемии годишно. По време на тези епидемии наблюдаваме много отити.
Характерно за инфекциозните отити е, че инфекцията се разнася по хематогенен път.
ГРИПЕН ОТИТ Причинител е грипният вирус, но много бързо към него се прибавя и някой гноероден
микроорганизъм.
Вирусът е епителотропен и уврежда лигавицата, тромбо-зира кръвоносните съдове и затова причинява
кръвоизливи под лигавицата и по кожата. С това се обясняват наблюдаваните по тъпанчевата мембрана
були.
Клuнuчна kapmUHa Заболяването се характеризира с бързо развитие и тежки прояви. Много силна
болка с висока температура до 400 С, отпадналост, главоболие, мускулни болки и хрема. Слухът е
силно намален, обикновено от звукопроводен характер, но много често се засяга и кортиевия орган и
тогава намалението на слуха е от комбиниран тип.
Дuагноза Отоскопия - най-характерното за грипозния отит е, че по тъпанчето и външният слухов
проход се наблюдават малки мехурчета, изпълнени с кръв. Те се наричат хеморагични були. На цвят са
тъмно-виолетови, червени или дори черни. При допир с инструмент лесно се пукат и от тях изтича
хеморагична течност. Спонтанната перфорация настъпва бързо, но не е задължителна. Отначало
ексудатът е хеморагичен, а след това гноен.
Леченuе ' То не се различава от това на обикновения отит, с тази разлика, че парацентезата трябва да се
прави по-рано.
у сложненuя Грипът дава тежки усложнения - най-вече токсични лаби-ринто-неврити. Трябва да се
знае, че невинаги тежестта на грипа съответства на тежестта на поражението. В практиката
наблюдаваме болни, които са прекарали грип на крака и едва след дълъг период идват при нас със
силно намаление на слуха от звукоприемен тип. При тези болни са настъпили трайни дегенеративни
изменения на слуховия нерв и затова лечението е безрезултатно - те остават за цял живот глухи или с
намален слух. СКАРЛАТИНОЗЕН ОТИТ Инфекцията преминава по хематогенен път, но по време на
обрива е възможен и тубарен път. Причинителят е хемоли-тичен стрептокок.
Патологоанатомично различаваме две форми:
. Обикновен скарлатинозен отит.
. Некротичен скарлатинозен отит.
Самото наименование на първия показва, че не се различава от баналния остър отит.
Некротичната форма се характеризира със значителна некроза на мембраната, на лигавицата на
тъпанчевата кухина, а понякога и на костта. Тромбозата на съдовете обуславя тази некроза. Гнойният
ексудат е обилен, с неприятна миризма. В него може да се наблюдават дори костни секвестри. Въпреки
лечението с мощни антибиотици, болшинството от болните остават с трайно намаление на слуха.
Намалението е звукоп-роводно, тъй като много рядко се засяга вътрешното ухо за разлика от грипа.
Благода рение на хронифицирането на оти-та, при много от болните се развива по-късно холестеатом,
който налага оперативното му отстраняване поради опасност от интракраниални усложнения.
МОРБИЛОЗЕН ОТИТ. При морбили също може да се развие остър отит. Когато се прояви още в
самото начало; инфекцията е преминала по хематогенен път, а когато е по време на обрива или след
него е по тубарен път. В повечето случаи протича като банален отит, но е възможно да се развие и
некротична форма.
Лечението не се различава принцицно от това при останалите остри отити.
12 Остър отит при кърмачета и малки деца
Острото гнойно възпаление на средното ухо при кърмачета и малки деца протича по особен начин,
дължащ се на това, че евстахиевата тръба при тях е по-къса, по-широка и по-права. Това улеснява
преминаването на инфекцията през тръбата в тъпанчева та кухина.При кърмачета тъпанчевата кухина
е изпълнена с ембрионална миксоматозна тъкан, която създава отлични условия за възникване и
задържане на възпалителен процес. Много често по време на раждането в тъпанчевата кухина нахлува
амни-отична течност. Тя може да бъде стерилна и детето да оздравее бързо, но при инфектирането й се
развива отит. За това помагат и честите аспирации на новороденото, а също така и родовите травми. У
децата липсва придобит имунитет, а тер-морегулацията е несъвършенна. В тази възраст преобладават
възбудните процеси на ЦНС и затова общите симптоми преобладават над локалните.
Етиология - Отитът при децата е винаги вторично заболяване, след остър катар на горните дихателни
пътища и особено на ринофа-ринкса.
Може първоначално инфекцията да бъде вирусна, а след това да се прибави и бактериална.
Клuнuчна kapmUHa Заболяването започва с катар на горните дихателни пътища запушен нос,
отпадналост. При сучене детето диша през носа и когато той е запушен то изпуска гърдата и започва да
плаче. Сънят му става неспокоен, често се събужда и плаче. По-големите деца правят опит да пипат
болното ухо с ръчичка. Заболяването често се проявява с менигеални симптоми - вратна ригидност и
др. Дuагноза При отоскопия измененията могат да бъдат от леко по-мътняване до бомбиране на
тъпанчевата мембрана.
Лечението не се различава от това на другите отити, но своевременно трябва да се прави парацентеза.
у сложненuя Най-честото усложнение е отоантрита - остеомиелит на цицковидния израстък. Лечението
е само оперативно, в противен случай детето загива от интракраниални усложнения -отогенен
менингит.
Особен вид отит при деца е така наречения серозен отит (otitis media serosa). При него вследствие на
хронична дисФун-кция на евстахиевата тръба, рецидивиращи остри отити или някои особености на
лигавицата на средното ухо се получава серозен излив в сауит tympani. Това води до звукоприемно
намаление на слуха на детето. Ако това състояние трае дълго (с месеци), този ексудат се резорбира, но
остават сраствания между слуховите костици и
стените на тъпанчевата кухина. Това води до трайно звукопроводно намаление на слуха.
При отоскопия се вижда ниво-линия на събралия се в тъпанчевата кухина ексудат.
Лекува се основната причина, като отначало се опитват деконгестанти, антихистаминови препарати и
продухвания с балона на Полицер. След тези продухвания трябва да се виждат мехурчета въздух в
серозната течност .
При неуспех се прави тимпаностомия, за да не се получат трайни сраствания в тъпанчевата кухина и
трайно намаление на слуха.
Тимпаностомията е лека операция, която се прави под обща анестезия. След малък разрез на
тъпанчевата мембрана се поставя специална тръбичка, която не дава на разреза да се затвори и
осигурява дренаж и аерация на тъпацчевата кухина до отзвучаване на патологичния процес и
нормализиране на лигавицата на средното ухо. За това обикновено са нужни до 6 месеца. След това
тръбичката се изважда, ако не е паднала сама.
13 Аероотит (баротравматичен отит)
Промените в околното налягане се отразяват на нормалната функция на евстахиевата тръба. Резки
колебания на атмосферното налягане има при полети със самолет, парашутни скокове, алпинизъм, при
водолази и др. Във френската литература тези отити се описват като баротравматични отити.
Установено е, че механизмът при аероотитите и този при гмур-качите е почти един и същ с тази малка
разлика, че при спускане със самолет увеличаването на налягането става по-бавно, а при гмуркачите е
много по-бързо - особено първите 1 О метра, защото пропорционалното повишаване на налягането е
двойно повече отколкото на повърхността на водата. Когато се наруши налягането, Т.е. външното е по-
голямо от това в средното ухо, тогава в сауит tympani също се повишава налягането, настъпва
хиперемия на съдовете на тъпанчевата мембрана и на субмукозата на тъпанчевата кухина. Ако
налягането продължава да се увеличава, в кухината се излива се-рознохеморагичен ексудат, а когато
надвиши 700 тт воден стълб причинява руптура на мембраната. Когато има стеснение на евстахиевата
тръба или запушване, тогава по-бързо се развива аероотит.
Съществена роля играят и алергичните процеси в тази област.
Различават се две форми - остра и хронична.
При острата форма болните чувстват заглъхване на ушите, остра болка, шум и дори виене на свят.
Болката понякога е пулсираща. При отоскопия се установява, че тъпанчето е хлътнало, с разширени
кръвоносни съдове. Инфекцията може да варира от лека - само по дръжката на чукчето и pars f1accida,
до дифузна хиперемия. Когато ексудата изпълва тъпанчевата кухина, тогава мембраната е бомбирана и
през нея прозира хеморагичния ексудат. При руптура се наблюдава перфорация, през която изтича
ексудатът.
Намалението на слуха е от звукопроводен тип.
При често повтарящи се баротравми от по-лека степен се получават хронични форми, при които
слухът може да се намали с 40-50 dB.
Леченuе - Зависи от степента на увреждането. Когато няма бомбира-не на тъпанчевата мембрана се
дават вазоконстриктори (капки за нос), продухване по Полицер и антибиотици. При бомбиране се
прави парацентеза. При перфорация ухото се пази от вторична инфекция, а след успокояване на отита,
ако перфорацията не се затвори спонтанно, се извършва мирингопластика.
Най-важното в сферата на профилактиката е да не се подлагат на баротравми хора с ринофарингити и
катари на евста-хиевата тръба.
14 Парализа на лицевия нерв
Парезите и парализите на лицевия нерв могат да бъдат от централен или периферен произход - така
наречената парализа на Бел, а също така и от ушен произход.
Централни парализи се развиват когато някой процес засегне ядрата на нерва или пътищата над тях.
Различаването на централната от периферната парализа е много лесно, тъй като при централните
парализи се засяга само долния клон на нерва. БолНият си затваря добре окото, но не може да си
покаже зъбите. нито пък да свирне с уста. Това се обяснява с обстоятелството, че горният клон
получава влакна и от двете хемисфери. Лечението се провежда от невролози. v Парализата на Бел е от
периферен тип. Етиологията и е различна - простудна, ревматична, идиопатична, токсична, ис-хемична
и др. Лечението се извършва от невролози, отоневро-лози и физиотерапевти. Ако консервативното
лечение не помогне в продължение на около един месец, тогава се налага оперативно лечение.
ОтО2енна паралuза Особен интерес за УНГ специалистите представляват онези пар ези или парализи
на n. facialis, когато причината за тях е процес, развиващ се в средното ухо. При многобройните
изследвания на трупове е установено, че много често се срещат т.н. дехисценции на фалопевия канал,
тоест на места липсва костната стена на канала, поради което лигавицата на тъпан-чевата кухина опира
в самия нерв. Затова още в първите дни на един остър отит може да се развие пареза на нерва,
дължаща се на неврит. Тези ранни пар ези обикновено се възстановяват след оздравяване на отита.
Късните парализи, след 3-4-та седмица от началото на острия отит, или най-често при хроничните
отити, и то С хо-лестеатом, се дължат на разрушаване на костния канал в областта на тъпанчевата
кухина. Те са много по-тежки и изискват сериозно лечение.
Клuнuчна kapmUHa - Периферните пар ези засягат всички клонове на нерва (фиг. 7). Болните имат
асиметрия на лицето. Не могат да си затварят окото, нито пък да повдигат съответната вежда. Бузата
им е отпусната, назолабиалната гънка е изгладена, не могат да си покажат зъбите, нито пък да свирнат
с уста (фиг. 8). При хранене често храната се задържа на тази страна. Електровъзбу-димостта на нерва
е силно намалена или липсва.
При оперативни травми парализата настъпва непосредствено след операцията.
Лечението на парализите на лицевия нерв е много сериозно и при хроничен отит се налага незабавна
операция на отита с декомпресия на нерва. Това означава да се премахне костната стена на фалопиевия
канал, без да се увреди нерва. Извършва се с помощта на операционен микроскрп, който увеличава от
6 до 40 пъти. Това дава възможност на оператора да отпре-парира и да премахне костната стена на
нерва с бормашина, без да засегне целостта му.
15.16.17 Мастоидити
Едно от най-честите усложнения на отитите е засягането на костта на processus mastoideus. Нарича се
mastoiditis. Нормално съществува анатомична връзка между тъпанчевата кухина и клетките на
processus mastoideus чрез aditus ad antrum. Затова лигавицата, която покрива тъпанчевата кухина,
продължава през този адитус в клетките на мастоидния израстък. Ето защо при възпаление на
лигавицата на тъпанчевата кухина възпалението лесно преминава и в тази анатомична област.
Причините са същите които причиняват отита, като нарушения дренаж способства за задръжка на
инфекцията и развитие на мастоидит. Несъмнено оказват влияние вирулентност-та на
микроорганизмите и намалените защитни сили на болния. Затова мастоидитите се наблюдават по-
често при инфекциозни заболявания.
ПаmОЛО20анаmомuя Възпалителния процес нарушава целостта на лигавицата постепенно на някои
места. Организмът се стреми да възстанови тази цялост и реагира с образуване на гранулации.
Последните са богати на остеокласти, които разрушават тънките костни преградки и се образуват
кухини, изпълнени с гной. Така това разрушение може да достигне до границите на processus
mastoideus и процеса да екстериоризира. Това зависи много от мястото на пробива. Ако е навън, бързо
се диагностира и след оперативно лечение настъпва оздравяване, но ако е към ендокраниума или към
foramen jugulare, изходът може да бъде фатален за болния.
Явно е, че за да се развие мастоидит е необходимо достатъчно време - най-малко 2-3 седмици от
началото на острия отит.
Клuнuчна kapmUHa Рязка граница между отита и мастоидита не може да се постави, тъй като
мастоидита е непосредствено продължение на отита. Понякога клиничните прояви на мастоидита са
толкова манифестни, че диагнозата може да се постави още от пръв поглед.
Понякога под действието на антибиотици те често протичат с микросимптоми, така наречените
"маскирани" или "окултни" мастоидити. Последните се диагностират много трудно и могат да се
проявят едва със започване на някое ендокраниално усложнение.
Характерните симптоми са увредено общо състояние с повишена температура, безапетитие,
отпадналост. Болката и гноетечението, които са намалели след 2-3-та седмица, отново се увели-
чават дори повече отколкото преди. Слухът и шумът в ухото също се променят, като слухът намалява а
шумът се увеличава. Намалението на слуха е проводно, а шумът е с ниска тоналност, тъй като са
увредени ниските и средните тонове на аудиограмата.
При натиск върху processus mastoideus болните чувстват силна болка. Когато настъпи пробив, зад
ушната мида се образува субпериостален абсцес, мидата се избутва напред и надолу.
В зависимост от екстериоризацията различаваме следните мастоидити:
I. Задушен мастоидит - ретроаурикуларен, субпериоста лен абсцес.
II. Мастоидит по Желе - пробивът е на 0.5-1 ст от тъпанчевата мембрана по горно-задната стена на
слуховия про ход.
III. Зи~оматит - пробивът настъпва в областта на proces SUS zlgomatlcus. Наблюдава се най-често при
деца.
IV. Мастоидит по Бецолд.
Още през 1891 г. Бецолд описва този мастоидит, при който пробивът настъпва по вътрешната страна на
апекса но навън от incisиra digastrica. Гнойта се оттича под т. sternocleidomastoideus и затова по шията
се появява подутина, но флуктуация не се установява поради големия мускул. Състоянието на болния е
много тежко, може да се тромбозира и уепа jugularis interna.
Ако болният не се оперира незабавно, гнойта достига до медиастинума - развива се мадиастинит и
пациента загива.
V. Мастоидит по Муре.
Различава се от този на Бецолд по това, че пробивът настъпва медиално от incisиra digastrica. Затова
гнойта най-често се плъзва по посока на foramen jugu1are и дава тежка клинична картина с тортиколис
и мъчителна дисфагия.
Диференциална диагноза се прави с otitis externa и ретро-арикуларен лимфаденит.
Лечението е оперативно - мастоидектомия, при която се изЧистват всички засегнати клетки.
18 Хроничен отит. Мезотимпанит.
Под хронично възпаление на средното ухо (хроничен отит) се разбира заболяване на средното ухо с
постоянна перфорация и продължително гноетечение. Продължителността може да бъде от ранна
детска възраст с периоди на затихване и изостряне, но за хроничен отит се говори когато той
продължава най-малко 3 месеца.
В зависимост от местоположенито на перфорацията различаBaMe 2 вида отити:
. Мезотимпанит . Епитимпанит Основната разлика между тях е, че при мезотимпанита перфорацията е
разположена в pars tensa, не достига до anulus tympanicus (fibrosus) и затова се нарича централна -
независимо от формата и големината й. При епитимпанита по правило перфорацията е разположена в
pars flaccida. Наричаме я прис-тенна, тъй като в тази част няма anulus tympanicus, поради което
перфорацията опира в костта, или когато тя е разположена в pars tensa, но разрушава анулуса и също
опира в костта.
Еmuологuя Хроничният отит се дължи най-често на прекарани инфекциозни заболявания или на
неправилно лекувани остри оти-ти. Причинителите са стрептококи, стафилококи, пневмококи,
бактериум коли, бактериум пиоцианеус и др. Най-често инфекцията е смесена.
Преgразполагащu фаkmорu .
Различни хронични заболявания на носа, синусите, епи-фаринкса, небните сливици и други, които
чр,ез евстахиевата тръба поддържат инфекция в средното ухо. Значение има биологичната
недостатъчност на лигавицата на средното ухо, ви-рулентността на инфекцията, общото състояние на
макроор-ганизма.
МЕЗОТИМПАНИТ
Паmологоанаmомuя Измененията са ограничени само в лигавицата на средното ухо, без да се засяга
костта. Лигавицата е зачервена, инфилтрирана с левкоцити и лимфоцити. Често тя задебелява.
Клuнuчна kapmUHa Зависи от това дали процесът е в затишие или е екзацер-бирал. Общото състояние
на болните е добро, оплакват се от периодично гноетечение от ухото и намаление на слуха. Секрецията
е слузно-гнойна, без неприятна миризма. Намалението на слуха е ЗВУКОПрОВОДНо.
ДuагнозаЧрез отоскопия се вижда перфорация, разположена в pars tensa с различна форма (овална,
кръгла, бъбрековидна и т. н.) И големина - от съвсем малка, до унищожаване на цялата pars tensa. В
тези случаи anulus fibrosus е запазен (фиг. 9).
Леченuе Преди всичко трябва да се премахнат предразполагащите фактори. При гноетечение следва да
се направи антибиог-рама и едва тогава да се назначават антибиотици. Редовно да се почиства
секрецията от ухото. При суха перфорация повече от 2 месеца може да се направи тимпанопластика, с
коята се цели да се запази слуха и да се затвори перфорацията.
Прогнозата на мезотимпанита е обикновено добра. У сложненията са рядкост.
19 Хроничен отит. Епитимпанит.
Под хронично възпаление на средното ухо (хроничен отит) се разбира заболяване на средното ухо с
постоянна перфорация и продължително гноетечение. Продължителността може да бъде от ранна
детска възраст с периоди на затихване и изостряне, но за хроничен отит се говори когато той
продължава най-малко 3 месеца.
В зависимост от местоположенито на перфорацията различаBaMe 2 вида отити:

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Теми по конспект УНГ

темите са подредени по конспект. липсват няколко теми (около 3-4 теми). не са особено подробни, но все пак са за дентална медицина....
Изпратен от:
perobulgaria_abv_bg
на 2012-01-11
Добавен в:
Пищови
по Ото-рино-ларингология
Статистика:
689 сваляния
виж още
 
Подобни материали
 

Изследване на слуховия апарат

01 фев 2021
·
3
·
173

Слухът представлява способността на организма да възприема и диференцира звуци. Той е функция на слуховия апарат. Нарушената функция на слуховия апарат може да доведе до пълна глухота или различно по степен намаление на слуха....
 

Теми по конспект УНГ

Материал № 788945, от 11 яну 2012
Свален: 689 пъти
Прегледан: 1,048 пъти
Предмет: Ото-рино-ларингология, Медицина
Тип: Пищов
Брой страници: 17
Брой думи: 19,210
Брой символи: 116,634

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Теми по конспект УНГ"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала