1. Понятие за българско наказателно право.
Същност: определение и особености на БНП
Система от правни норми, регулиращи обществените отношения, породени от
извършване на престъпления, които норми са установени от държавата, защитават интересите
на цялото общество, представляват специфично средство за предотвратяване, ограничаване и
намаляване на престъпленията чрез предвиждане и търсене на наказателна отговорност от
извършителите на престъпления.
Основни особености:
А) Специфично за НП, е че то урежда обществени отношения, които се пораждат само при
извършване на престъпления.
Б) Втората обща особеност на правото е, че то се явява съвкупност от норми, които се
установяват или санкционират от държавата.
В) Третата основна особеност на правото е, че то е въздигната в закон воля на законодателя.
Тя отразява поначало интереса на обществото като цяло.
Г) Последната основна особеност е, че съобразяването с предписанията на неговите норми е
гарантирано от възможността да се използват специфични мерки на държавна принуда.Във
връзка с тази особеност на правото се проявява спецификата на наказателното право. То
използва най-тежката форма на държавна принуда – наказанието.
Предмет на НП – Под предмет на НП следва да разбираме системата от обществени
отношения, които се пораждат при извършването на престъпления и които са свързани с
наказателната отговорност на техните извършители.
Метод на НП – Основно средство, с което си служи НП, е наказателната санкция (НС). Тя е
принудително засягане правата и интересите на престъпния деец по начин и в степен,
предвидени в закона.
Принципи на НП:
А) Принцип на законността
Б) Принцип на демократизма
В) Принцип на хуманизма
Г) Принцип на интернационализма
Система на НП – В Общата част са закрепени: основните принципи на НП, общите категории
и институти на НП, съдържанието на Н отговорност. В Особената част са уредени отделните
видове престъпления.
Наказателноправна наука
Предмет, теоретичност и метод на НП наука
Предмет на НП наука е действащото НП, неговите норми, принципи и институти,
престъплението и наказанието, Н отговорност и отделните видове престъпления. Науката за НП
изследва неговите норми като П средство за постигане на определени общ. цели.
Теоретична основа на НП наука.
А) НП е отрасъл от действащото право и следователно науката, к. го изучава е П наука. Поради
това тя се опира на първо място на общата теория на П.
Б) Престъплението и наказанието, к. са осн. категории на НП, са общ. явления. тяхното
изучаване не може да стане без изучаване на общите закономерности на развитието на
човешкото общество.
В) НП има универсална охранителна ф-ция в обществото. Ето защо изучаването и
изследването на специф. НП проблеми се основава и на познанието за позитивноП уредба на
общ. отн.
Г) Много от най-съществените проблеми на НП не могат да намерят решение, ако НП наука не
се опре и на познанията, к. дават такива научни области като медицината, психиатрията,
психологията и др. неюрид. науки.
1
Метод на НП наука – ч/з него се цели изясняване на общест. и П същност на осн. категории,
институти и принципи на НП, на отделните видове прест-я и въобще смисъла и съдържанието
на НП норми.
При изучаване на НП следва да се отчита диалектическата връзка м/у качество и количество –
опр. явления се променят количествено в рамките на дадено качество, но също така че опр.
количествени натрупвания водят до промени в качеството.
При изследването на НП проблеми трябва да се отчита и неразривната връзка с реално
съществуващите общ. отн.
Най-точният критерий за верността на една теория е нейната проверка в практиката. Ето защо
НП наука най-подробно и задълбочено изучава съд. практика по прилагането на НК.
Задачи на НП наука – Да развива изследователската дейност, к. създава и развива знания за
прест-то и наказ-то като общ. явления, за Н отговорност и за престъпността като цяло, за
методите и средствата за борба с нея, за действащото НП, за неговите принципи, норми и
институти, както и за отделните видове прест-я.
Освен познавателна, НП наука има и своята практическа насоченост. На основата на
познанието за НП се развива съвременното законотворчество в тази област, както и конкр.
Пприлагане по Н дела.
Система на НП наука – Системата на НП наука се определя в значителна степен от предмета
на нейното изследване – дели се на 2 осн. части:
А) Науката за Общата част на НП се опира главно на основните групи П проблеми, уредени
в общата част на НК. Поради това се дели на няколко учения:
- учение за Н закон – П проблеми се отнасят до самите НП норми, до техните източници,
видове, структура и предели на действие, както и до тълкуването им;
- учение за субекта на прест-то – въпроси, свързани с престъпния деец, с това кой може да
извърши прест-е и да отговаря наказателно за него;
- учение за прест-то – най-обемната група проблеми, относно самото прест-е, неговите общи
и специални особености, видовете прест-я и форми на престъпна дейност;
- учение за наказ-то и Н отговорност – въпроси, к. се отнасят до общ. реакция с/у
извършеното прест-е.
Б) Науката за особената част на НП също следва системата на НК – отделните видове прест-
я са групирани в няколко по-големи дяла:
- първата група са тези общ.опасни прояви, к. засягат основните права на човека – нормите,
уреждащи прест-та п/в личността, п/в конституц. права на гражданите, п/в брака, семейството и
младежта;
- прест.прояви, к. засягат икономическите отн. – прест-я п/в собствеността, п/в стопанството;
- прест-я, к. засягат държавността – п/в републиката, п/в дейността на ДО и общест.орг-ции,
п/в отбранителната способност на Д;
- др. прест-я, к. засягат различни публични интереси.
2. Действие на НП норми по време
Влизане в сила и излизане от сила на Н закон и НП норми
1. За Н закони важи общото констит. положение, че те трябва да бъдат публикувани в
ДВ, като влизат в сила 3 дни след обнародването им, освен ког. в тях е опр. др. срок.
2. Но поради особения характер на материята, к. уреждат, обикновено в съответния
закон се предвижда по-голям срок от посочените 3 дни. Този по-дълъг период от
време е необходим на гражданите да се запознаят с новите моменти, свързани с опр.
забранено поведение, а Д органи трябва да се подготвят да прилагат новите норми.
НП норми прекратяват своето действие при тяхната отмяна, ког. отпада възможността за
прилагането им.
1. По начало за НП е характерна изрична отмяна на отделни норми, на глави
или раздели от НК или на целия закон.
2
2. Мълчаливата отмяна теоретично също е възможна, но предвид
необходимостта от макс. яснота в НП материя, тя не се практикува в
съвременното бълг. НП.
3.НП норми не могат да прекратяват своето действие поради
продължителното им неприлагане в практиката.
Действие на НП норми по време
1. В посочените времеви граници меродавен за НП квалификация на 1 деяние е моментът
на неговото извършване. Това правило е установено в чл.2, ал.1 от НК – “за всяко прест-
е се прилага онзи закон, к. е бил в сила по време на извършването му”.
2. Принципното положение, че за всяко прест-е се прилага законът, к. е бил в сила по време
на неговото извършване, налага да се изясни кога именно е извършено прест-то:
А) Преди всичко такава хипотеза е налице при фактически усложнения, ког. м/у
деянието и настъпилите общ.опасни последици е изтекъл известен период от време. В
практиката се приема, че прест-то е извършено към момента на осъществяване на
деянието и се прилага законът, к. е действал по това време.
Б) Различно е положението, ког. се осъществява форма на усложнена прест. дейност, к.
започва при действието на 1 закон, но продължава и завършва при действието на друг.
Поради това, че изпълнението на прест-то се осъществява при действието на новия
закон, то е извършено именно тогава.
Проблемът за обратното действие на НП норми
Разпоредбата на чл. 2, ал. 1 НК предвижда, че за всяко прест-е ще се прилага онзи закон, к. е
бил в сила по време на извършването му, а тази на ал. 2 постановява, че ког. до влизане на
присъдата в сила последват различни закони, прилага се законът, к. е най-благоприятен за
дееца.
Обратно действие на по-благоприятен за дееца закон (чл.2, ал.2 НК)
НП норми могат да имат обратно действие само ако са налице предпоставките, предвидени в
чл.2, ал.2 НК:
1. Необходимо е осъщественото деяние да се третира от действащото НП като прест-е в
момента на извършването му, при к. м/у дееца и Д е възникнало Н Потн.
2. Също така е нужно прест. дейност, породила Н Потн., да е довършена при действието на
стария закон. Ког. тя е започнала тогава, но е продължила и след влизане в сила на новия
закон, ще се прилага той по силата на правилото на чл.2, ал.1 НК.
3.По-нататък законът предвижда по отн. на дееца да няма влязла в сила присъда за
извършеното прест-е. това означава, че Д още не е реализирала своето Пмощие да осъди
извършителя. От др. страна, ако Н производство е приключило с влязла в сила присъда,
П на Д да осъди дееца е осъществено в пълен обем и не може да се иска преразглеждане
на основание влезлия в сила нов закон.
4. Последното изискване е до влизане на присъдата в сила да са последвали различни
закони, к. предвиждат различни НП последици за извършеното прест-е, като единият от
тях е по-благоприятен за дееца. Това изискване на практика се поставя само за законите,
к. са последвали извършването на деянието. Ако най-благоприятен за дееца е законът, к.
е бил в сила, ког. деянието е извършено, ще се прилага правилото на чл.2, ал.1 НК.
Действие на НП норми по място – Под действие на НП норми по място или в пространството
се разбира възможността за тяхното приложение, както и прилагането им в зависимост от това,
къде е извършено прест-то.
Териториален принцип на действие на НП норми (чл.3, ал. 1-2) – Разпоредбата на чл. 3, ал.
1 НК предвижда, че той се прилага за всички прест-я, извършени на територията на РБ.
Кога 1 прест-е е извършено на територията на РБ?
А) Ког. дадено прест. деяние или прест. дейност са осъществени изцяло на бълг. терит-я и
общ.опасните последици от тях също са настъпили тук.
3
