Големина на текста:
РУДОЛФ ЩАЙНЕР И НЕГОВАТА
ВАЛДОРФСКА РЕФОРМАТОРСКА ПЕДАГОГИКА
Избрах тази тема, защото Рудолф Щайнер е един от малцината представители на
реформаторската педагогика през 20-те години на ХХ век, чиито идеи и училище
съществуват и днес. Също и защото едва ли има друг представител, чиито
произведения, заедно с подробни описания на работата на валдорфските училища, да
бъдат така грижливо и последователно издавани. Такива училища има в над 20 страни в
света, редовно се провеждат срещи, конференции и обмяна на опит между педагозите,
работещи по реформаторската педагогика.
Рудолф Щайнер (1861 – 1925) е човек с разностранни интереси, без педагогическо
образование, но разработва и реализира практически една голяма идея в духа на
реформаторската педагогика, а именно образованието, обучението и възпитанието да
бъдат изградени на основата на антропософските схващания за човека. Без да е
безспорен педагог, редица негови идеи и формулировки, като например „музикално
образование”, „трудово обучение”, „изучаване обучение по епохи” и други, са влезли
отдавна в педагогическите речници. Забелязах и това, че от 60-те години на ХХ век
насам се наблюдава нарастващ интерес към неговата система и принципи на обучение в
резултат на неудовлетворението на много родители и ученици от масовата държавна
система на обучение и възпитание в западните страни.
Още в едно от първите си съчинения в областта на организацията и съдържанието на
единното, обединено средно училище във Валдорф „Нова организация на социалния
организъм”, излязло от печат през 1919 г., Щайнер излага основните моменти на своето
учение, същността на което се състои в обобщен план до следното: „Социалният
организъм е структуриран, както и естествените организми. Така, както естественият
организъм осигурява мисленето не чрез дроба, а чрез главата, така и социалният
организъм има нужда от разделяне на системи, при които нито една не може да измести
друга, но всяка от тях може да си сътрудничи с друга, запазвайки своята
самостоятелност.”
Стопанският живот не може да бъде успешен, ако не се формира самостоятелно като
член на единния социален организъм и ако създава объркване в своята област, за да се
налага то да бъде оправяно от друга система, например от политическата. Той казва:
„Политическата система ще унищожи икономиката, ако я подчини, а икономическата
система ще загуби своята жизнена сила, ако се политизира.”
Мисля обаче, че наред с тези две системи трябва да съществува и една трета – тази на
духовното производство. И като част от това производство училището има голямо
значение за целия социален организъм. Според Р. Щайнер истинският социален
напредък изисква непрекъснато обновяване на обучението и възпитанието, както на
тяхното съдържание, така и на формата им. Идеалът на едно свободно общество се
състои в освобождаването на цивилизацията и формирането на човека от чуждите на
тяхната природа ограничения. Учителят в държавните училища е подчинен на
1
йерархията на компетенциите, тъй като в своята дейност той се съобразява с множество
предписания, вместо да се ръководи от виждания и да проявява инициатива. Той се
ръководи от съображения, поставени от хора, които не познават децата и за обучението
съдят само от бегли спомени и наивни педагогически теории. Затова Р. Щайнер
изгражда Валдорфското училище така, че учителят да може да се ръководи в своята
педагогическа дейност от действителното познаване на същността на развиващия се
малък човек, да носи пълна отговорност за делата си и да разгръща цялата си
инициатива. Конкретното познаване на ученика е източникът на обучение във
Валдорфското училище, като върху тази антропологична основа се изгражда и самата
организация. Най-големият принос на автора за реформаторската педагогика се състои
в това, че в основата на антропологическите схващания за човека във физическо,
нравствено и социално отношение, той създава една нова педагогика, включваща
художествените способности, чувствата, нравствените заложби и религиозните
преживявания. Чрез тези си схващания, Р. Щайнер организира практическото
осъществяване на редица новости в обучението, като например:
1. Съвместно обучение на момчета и момичета и съвместно обучение на деца от
различни социални слоеве;
2. Класният ръководител води своите ученици от първи до осми клас;
3. Чуждоезиковото обучение започва още от първи клас, когато децата са на седем
години;
4. Въвежда т. нар. проектно, цялостно обучение, при което в първите два часа
всеки ден в продължение на няколко седмици се изучава един и същи предмет,
за да се осъществи по-голяма концентрация;
5. Премахва системата за оценяване, както и повтарянето на класа; във всички
класове и училищни степени се въвеждат художествени и практически
занимания през целия ден – ръчна работа, рисуване, дърводелство, музика,
рецитации, еуритмия, тъкане, предене, първа медицинска помощ, работа в
градината, театрални игри и занимания;
6. Въвежда колегиално самоуправление и учителски конференции;
7. Член на учителската колегия е и училищният лекар;
8. За изоставащите ученици е организиран помощен клас;
9. Всеки месец учениците организират празненства в училището, на които всеки
клас показва постигнатите резултати в обучението.
Според автора, целта на възпитанието във Валдорфското училище,е учениците да се
научат да учат от живота, да могат непрекъснато да „свързват главата с ръцете”. Ето
защо съвременните училища от валдорфски тип правят опити да противодействат на
все по-технизиращия се свят с една широка палитра от обучение и дейности, при които
2
се формират както ума и ръцете, така и душата и сърцето на учениците. Така се
създава приемственост между старото и нововъведенията на съвременния свят.
В дейността на валдорфските училища се осъществява много добра съвместна
работа между учителите и родителите. Организират се общи вечери с ученици,
родители и учители, на които се изнасят лекции и се обсъждат общи въпроси. В някои
училища дори се провеждат курсове и семинари за родители.
По своята същност тези училища са единни, обединени училища от първи до
дванадесети клас, в които няма делене на академични и практически профили.
Акцентът е поставен върху човешкото взаимодействие, на заниманията с изкуство и
занаяти, на обсъждане и практикуване на нравственост и религия. Учениците не
повтарят класове, тъй като се счита, че такава практика противоречи на развитието.
Обръща се голямо внимание на мотивацията на всеки ученик да учи според
способностите и възможностите си, както и на индивидуалната работа с такива
ученици. Друго приемущество е, че обучението не е заковано, а е динамично. То се
провежда на блокове, като предметите, които изискват по-голяма концентрация и
задълбочаване, се изучават сутрин по два часа в продължение на няколко седмици.
Онези предмети и дейности, които изискват непрекъснатост, са включени във
всекидневната програма, а за тези с практически характер са предвидени следобедните
часове от програмата.
Важен момент е изучаването на чужди езици, което сега е застъпено масово, но е
започнало още във валдорфските училища. Там се изучава чужд език от първи клас на
базата на диалози, стихчета и разговори, а от четвърти клас нагоре вече се усвояват
писане и граматика на съответния език.
Едно от най-големите достойнства на валдорфската педагогика се състои и в това, че
без да се образуват групи по постижения, според успеха, се осъществява
диференциация на обучението както за малките, така и за големите ученици. Тази
диференциация е индивидуално обусловена и зависи главно от интересите и
предразположението на учениците към една или друга дейност, към определени
занимания с изкуство или различни видове художествено творчество. Как се
осъществява това на практика:
1. Детски градини – за деца от три до седем години, като една група не надхвърля
повече от 25 деца.
2. Обучение на децата от 7 до 14 години (І – VІІІ клас).
3. Обучение след 14-та година (ІХ – ХІІ клас).
В заключение мисля, че не са необходими повече доказателства на тезата, че щом
една педагогическа идея и нейната практическа реализация са в състояние да
просъществуват и противостоят повече от 80 години на превратностите на съдбата и
времето, то тя, тази идея заслужава да бъде възприета и реализирана.
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
08 юни 2021 в 17:57 в момента не учи на 33 години
13 май 2021 в 04:58 ученик на 19 години от София - СУ, випуск 2021
23 фев 2021 в 10:25 студент на 27 години от София - СУ "Св. Климент Охридски", факулетет - Факултет по педагогика, специалност - Неформално образование, випуск 2024
16 фев 2021 в 19:36 потребител на 22 години
07 фев 2021 в 15:00 ученик от Благоевград - VII СОУ "Кузман Шапкарев"
22 ное 2020 в 15:31 студент на 26 години от Варна - Икономически университет, факулетет - Финансово - счетоводен факултет, специалност - Финанси, випуск 2018
16 ное 2020 в 21:56 студент на 57 години от Русе - Русенски университет "Ангел Кънчев", факулетет - Педагогически факултет, специалност - Предучилищна и начална училищна педагогика, випуск 2020
16 ное 2020 в 13:39 студент на 29 години от Русе - Русенски университет "Ангел Кънчев", факулетет - Факултет по природни науки и образование, специалност - Предучилищна и начална училищна педагогика, випуск 2020
04 юли 2020 в 17:06 студент на 29 години от София - СУ "Св. Климент Охридски", факулетет - Факултет по начална и предучилищна педагогика, випуск 2020
13 май 2020 в 16:27 студент на 32 години от София
 
Подобни материали
 

Детето и възпитанието


Възпитанието, което е специфичен човешки феномен, е неотделимо от социума. Една от функциите на възпитанието се отнася до съхраняването, развитието и прогреса на човечеството. Втората основна функция е свързана с развитието на детето, с правото му на...
 

Детето, възпитанието и училището


Детето, училището и възпитанието като термини си имат индивидуално значение, но в конкретен период от човешкия живот значението им е силно свързано, защото тази верига, която образуват (дете-възпитание-училище) е наниз от събития...
 

Теория и практика на груповото обучение


При провеждането на групово обучение,учителят трябва да следи работата на вече сформираните групи. Обикновено те са от по 4-6 ученика. Масите са разположени така, че максимално да се улесни зрителния контакт между групите. Мястото на учителя позволява...
 

Теорията на възпитанието в системата на педагогическите науки


Педагогиката възниква като наука за възпитанието на младото поколение. Обществото винаги е проявявало интерес към този проблем. Редица автори от античността разглеждат въпроси на възпитанието....
 

Същност на процеса на обучение


"Обучението трябва да бъде съобразено с човешката природа и със законите на нейното развитие. Това е главният, висшият закон на всяко обучение."...
1 2 »
 
Онлайн тестове по Теория на възпитанието и дидактика
Тест по теория на възпитанието
тематичен тест по Теория на възпитанието и дидактика за Студенти от 1 курс
Тест за студенти по педагогика по дисциплината "Теория на възпитанието". Има въпроси с повече от един верен отговор.
(Лесен)
42
384
1
09.07.2012
Тест по теория на възпитанието
изпитен тест по Теория на възпитанието и дидактика за Студенти от 1 курс
Тест по теория на възпитанието. Въпросите имат само един верен отговор.
(Труден)
50
127
1
2 мин
04.07.2013
» виж всички онлайн тестове по теория на възпитанието и дидактика

Рудолф Щайнер и неговата Валдорфска реформаторска педагогика

Материал № 786888, от 08 яну 2012
Свален: 160 пъти
Прегледан: 240 пъти
Предмет: Теория на възпитанието и дидактика, Педагогика
Тип: Доклад
Брой страници: 4
Брой думи: 1,202
Брой символи: 7,514

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Рудолф Щайнер и неговата Валдорфска реформаторс ..."?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала