Големина на текста:
ТЕМА №2
ИСТОРИЯ НА БИБЛИОТЕКИТЕ В БЪЛГАРИЯ.
ПОЯВА, ЕТАПИ В РАЗВИТИЕТО И ВИДОВЕ БИБЛИОТЕКИ:
ПРЕЗ ПЪРВОТО И ВТОРОТО БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО, ПРЕЗ ОСМАНСКОТО РОБСТВО,
СЛЕД ОСВОБОЖДЕНИЕТО ДО ДНЕС
Появата на първите библиотеки по българските земи е интересно явления в историята на
Средновековна България. Подобно на другите европейски държави, в Средновековна България се
създават условия за развитие на библиотеки. Две сериозни събития – покръстването и
просветителското дело на братята Кирил и Методий – са допринесли за създаване на книжни средища.
Въвеждането на славянската писменост е лицето на новата култура. Създадени са книжовни средища.
От особено значение е личността в този културен център: Плиска и Преслав – Симеон І, Охрид –
Климент Охридски, Рилския манастир – св.Иван Рилски. Неоспорим факт е, че тези личности са имали
собствени библиотеки, но те не са запазени. Доказателства за Симеоновата библиотека са
„Светославов изборник” и „Похвално слово за Симеон Велики”.
Библиотеките в Рилския и Зографския манастир са много важни за развитието на културата в
България.
Създаването на българската книжнина в Първата българска държава дължим на усилената
дейност на Плиско-Преславската школа. В книжовната школа в Преслав кръгът около Симеон включва
Черноризец Храбър, Йоан Екзарх, Константин Преславски, Черноризец Докс, Презвитер Йоан. Тази
школа е тясно свързана с идеите на Кирил и Методий, с политиката на Симеон. Книгите в дворцовата
библиотека представляват най-ценната църковно-християнска литература на гръцки и старобългарски,
богослужебни научни трудове, географски описания и др.
Освен царски и манастирски, има и частни библиотеки на боляри и висши духовници.
Библиотеките претърпяват големи загуби от пожари, от войни, разпилени при пътувания при пренасяне
на библиотеките. Райков казва, че българската книга е скитница.
През феодалния строй културата е в средите на цар Самуил. Охрид е столица. Там е
Охридската архиепископия, която е продължение на българската патриаршия. Центрове на книжовната
дейност са манастирите. Там болярите поръчват изписването на един ръкопис за себе си и един
ръкопис – дарение за манастира.
През 1018г. българската държава е унищожена. Назначен е висш византийски сановник за
управител на цяла България. Охридската архиепископия трябва да брани България. Появяват се
богомилите. Има погърчване на българската култура. В българските градове се развива търговията. В
Североизточна Македония се строят църкви и манастири. Йоаким Осоговски създава манастир, който
съществува и днес. Натрупва се книжнина, за да може след Освобождението да се стигне до Втори
златен век за България.
Търново е столица на Втората Българска Държава. В манастирите около Търново се създават
средища, които бележат времето на Теодосий Търновски. Културен интерес е владетелската
библиотека на цар Иван Александър. Той има богата библиотека, в която има екземпляри като
Лондонското евангелие, Томичов псалтир. Последовател е Патриарх Евтимий. Библиотеката на
Търновската патриаршия е в двореца. Книгите са аскетични, философски, жития, похвални слова,
свързани с българските традиции. През 1393г. Търново е превзет от турците. В Света гора има
17манастира. Ръкописите са още от 15в.
През тези векове в България има дворцови, храмови, частни, манастирски библиотеки. Ползват
ги духовенството и феодалната класа. Лични библиотеки имат царете и придворните служители.
Центровете от Първото и Второто българско царство не са на едно ниво. Книгите са главно религиозни
и научни със светски характер. Най-важно е покровителството на духовници и боляри чрез дарения и
поръчки. Книжнината задоволява интересите на образованите.
През 13 и 14в. водещи са Търновските скрипториуми и библиотеки.
През 2та половина на 20в. водеща е ролята на Рилския манастир.
Днес на Атон живеят 1200 човека. Най-много са били богослужебните книги и книгите за
църковно четене. Не е намерена книга, която да има знак, че е принадлежала на Патриаршеската
библиотека. Книгите са разнообразни преводи, преписи от гръцки автори.
Съдбата на Българската държава е сложна. Унищожени са първите библиотеки. Запазена до
днес е библиотеката в Рилския манастир от Средновековието. Тя е от богослужебни книги, сборници,
исторически съчинения, апокрифна литература. През 17в. навлича учебната литература, речници,
съновници. Всички манастири имат книговезница и подвързии.
Българските библиотеки през Османското робство
Високата материална и духовна култура, постигната в България по време на двете български
царства била срината по време на робството. Прекъснало общественото, културното и икономическото
развитие на България. Унищожени са голям брой културни ценности. Прекъснала дейността и на най-
8
големите библиотеки към българската патриаршия към Търново и към книжовните школи. Много от
частните библиотеки също са се разпилели. Въпреки тежките условия, при които живее народа,
развитието на българската култура продължило в запазилите се манастири, които станали главни
средища за просвета и образование. През 17 и 18в. в България има над 300манастира. Към всички тях
били уредени библиотеки: Рилския, Бачковския, Сливен, Ловеч и др. В манастирските библиотеки се
пазели оцелелите паметници на българската писменост, съставяли се сборници, правели се преводи.
Манастирските библиотеки подпомагали работата и на килийните училища.
Библиотеката на Рилския манастир се утвърждава като една от най-големите, тъй като Рилския
манастир е най-голямото книжовно средище. В него работят много български книжовници – Владислав
Граматик, Неофит Рилски и др. Много от монасите притежавали в килиите си и собствени малки
библиотеки. От библиотеката в Рилския манастир са запазени около 138 ръкописни книги.
Богата сбирка има в Бачковския манастир. Част от БФ е запазен и до днес и се съхранява в
София.
Други манастири: „Св. Врачове” – с.Куклен, „Хилендарски” и „Зографски” – в Св.Гора. По време
на робството много български книги били унищожени не само от грабежи и пожари, но и от небрежното
отношение на българите.
Библиотеките през Възраждането
Има по-добри условия за развитието на българската култура. В кр на 16 – нач на 17в. се засилва
занаятчийското производство и търговията, което е свързано с възникването на нови градски центрове.
То действа за образуване на значителен слой градско население. За тях са били необходими знания по
аритметика, география, история и др. Повишава се интереса към книгите в помощ на новите светски
български училища. Появяват се и първите обществени библиотеки. Благоприятни условия за тяхното
уреждане настъпва в периода от 30те години до 1856г. Новооткритите светски училища се нуждаят от
учебна литература. Малкото количество книжнина в България не дава възможност тя да се дели и
заради това вместо да се организират 2 вида обществени библиотеки (училищни и публични), въпросът
е решен чрез обединяване на функциите им. Учебните библиотеки станали първите обществени и
безплатни библиотеки.
Първата обществена библиотека била уредена към първото българско светско училище в
Габрово. Пълното й уреждане като библиотека станало през 1840г. Според правилника й, изработен от
нейните основатели В.Априлов и Никола Палаузов, библиотеката трябвало да стане обща, а в нея
можел да чете всеки. След нея се откриват и други библиотеки към всички известни търговски
промишлени средища: Копривщица, Казанлък, Елена, Трявна, Котел и др. До Освобождението обаче не
се създали условия във всяко училище да бъде уредена библиотека.
С имуществото на училищните библиотеки се поставя началото и на читалищните библиотеки,
напр. Габрово, Търново, Лом и др. Първите български обществени библиотеки се различават от
Западноевропейските по количество и съдържание на БФ и по вътрешна уредба. Те се формирали като
малки и бедни по съдържание сбирки, но имат значителна роля в историята на България. Няколко
имена, свързани с обществените библиотеки – КАлист Луков; Захари Княжески, който при посещение
на Русия издейства голям брой книги и периодични издания за българските училища; Найден Геров;
Сава Филаретов и др.
Учебните библиотеки запазват публичния си характер през целия период на Възраждането,
въпреки че след 1856г. започват да се откриват и първите български читалища. Учебните библиотеки
имали БФ около 100-200 тома; изключение е Габровското училище (3000тома) и училището в Лом
(1000тома). Книгите били първо на руски и на български език, а след това на гръцки и сръбски език.
Съдържанието на книгите е от всички области на знанието, но до 1856г. училищните библиотеки били
комплектувани най-добре с религиозна литература. След Кримската война в българската литература се
обособили всички литературни видове. Известни творци са П.Р.Славейков, Л.Каравелов, В.Друмев,
Вазов, Ботев и др. От този период се променя и съставът на учебната библиотека. Учебните
библиотеки се помещавали обикновено в една от най-големите стаи. Обработката и използването на
книжовното имущество става по опростен начин с цел да се осигури запазването й. Книгите се
записвали в отделен тефтер заедно с движими и недвижими имоти на училището. Само големите
учебни библиотеки имали каталози. Първите български печатни каталози са в Габровската библиотека
– езиков на учебната библиотека и езиково-систематичен за присъединена към нея лична библиотека
на Васил Априлов. В някои библиотеки се разрешава изнасянето на книги. В учебните библиотеки
длъжността на библиотекар се изпълнява от някой учител. Той отговарял за раздаването и
съхраняването на книгите, комплектуването, записването на книгите, изработването на каталог. Голямо
е значението на даренията. В правилниците на учебните библиотеки за пръв път залягат демократични
принципи за безплатно обслужване на всички.
След 1856г. в България се появяват нов тип обществени библиотеки. Те се свързват с
новооткритите български читалища – Свищов, Лом, Шумен. Към тях се уреждат библиотеки, които
9
също имат общодостъпен характер. В уставите на почти всички читалища заляга идеята за уреждане
на библиотека като неразделна част от читалището. Читалища имало във всички по-големи градове и в
чужбина, където е съсредоточена българската емиграция – Белград, Одеса, Цариград, Виена и др. По
количество и съдържание на БФ, както и по вътрешна уредба, имат общи черти с училищните
обществени библиотеки. Съгласно уставите на читалището, те се ръководят от читалищно
настоятелство. Един от членовете му е избран за библиотекар.
Почти всички просветители имат частни библиотеки. Много от тях послужили за основа на
обществените библиотеки. Първата е на Васил Априлов. Състои се от 378заглавия на различни езици.
Библиотеката на Неофит Рилски е възстановена и запазена в първоначалния си вид по съставения от
Неофит Рилски каталог. Съхранява се в Рилския манастир. Библиотеката на Неофит Бозвели – не е
запазена. Библиотеките на Христаки Павлович, Марин Дринов и Любен Каравелов са притежание на
НБКМ.
10

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

История на библиотеките в България. Поява, етапи в развитието и видове библиотеки: през Първото и Второто българско царство, през османското робство, след освобождението до днес

Появата на първите библиотеки по българските земи....
Изпратен от:
velina.genova
на 2012-01-06
Добавен в:
Лекции
по Книгознание, библиотекознание и библиография
Статистика:
184 сваляния
виж още
 
Подобни материали
 

Етапи в развитието, обект предмет и структура на библиотекознаниео


В неговата социалност се проявява в това,че в центъра на вниманието му се намира винаги човекът със целя негов мир от духовни и информационни потребности обърнати към библиотеката. През 2000 година Валери Павлович директор...
 

Виртуално-библиотечно обслужване


Лекции по предмета вируално-библиотечно обслужване за специалността БИНКП-магистри, 2010г....
 

Значение на постановление №2 от 20/ 1970 г. за развитието на националната библиотечна мрежа


Темата за нормативната уредба на библиотеките в България – нейното историческо развитие, днешното състояние и бъдещата и структура – винаги е занимавала нашата библиотековедска мисъл...
 

История на библиотечното дело в Русия през 1917-1945 г.


Проследява развитието на библиотеките в Русия през посочения период...
 

Книжовно наследство на българските библиотеки


Събиране, опазване, съхранение на българското културно наследство на България...
1 2 3 4 5 » 11
 
Онлайн тестове по Книгознание, библиотекознание и библиография
Библиотечно обслужване на хора със специални нужди - 2 вариант
тематичен тест по Книгознание, библиотекознание и библиография за Студенти от 4 курс
Тест върху материала за библиотечно обслужване на хора със специални нужди. Въпросите са с един верен отговор.
(Лесен)
20
22
1
1 мин
18.06.2012
Библиотечно обслужване на лица със специфични нужди
тематичен тест по Книгознание, библиотекознание и библиография за Студенти от 4 курс
Обслужване на лица със специфични нужди в библиотеката. Въпросите са с един верен отговор.
(Лесен)
20
14
1
2 мин
18.06.2012
» виж всички онлайн тестове по книгознание, библиотекознание и библиография

История на библиотеките в България. Поява, етапи в развитието и видове библиотеки: през Първото и Второто българско царство, през османското робство, след освобождението до днес

Материал № 785034, от 06 яну 2012
Свален: 184 пъти
Прегледан: 355 пъти
Предмет: Книгознание, библиотекознание и библиография, Култура и изкуство
Тип: Лекция
Брой страници: 3
Брой думи: 1,392
Брой символи: 8,973

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "История на библиотеките в България. Поява, етап ..."?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала