II. ОБЩА НЕВРОЛОГИЯ 1/32
1.
Рефлексна дейност. Рефлекси (клинична рефлексология)
Определение: рефлексът е елементарна, закономерна, ответна реакция на
организма ( двигателна/ секреторна) , която настъпва в отговор на външно
или вътрешно дразнение и се осъществява с участието на ЦНС.
Морфологичният субстрат на рефлекса е рефлексната дъга. Всеки
рефлекс има собствена рефлексна дъга, в която различаваме:
-аферентна ( центростремителна ) сетивна част
-еферентна ( центробежна ) двигателна част
-централна ( нервен център) сегментна част , където се
осъществява синаптичният контакт между сетивната и двигателна
част на рефлексната дъга.
Рефлексогенна зона – тази част от тялото/ сухожилие, надкостница, кожа,
лигавица при дразнението на която се придизвиква даден рефлекс!
!!!Рефлексна зона- Аф – център – Еф
При нормални условия всички рефлекси се възбуждат от дразненето на
строго определена зона.
Дразненето се нанася върху рефлексогенна зона с различни средства:
-при сухожилните и надкостните рефлекси с рефлекторно
неврологично чукче.
-при кожни рефлекси – с леко заострен предмет (клечка за зъби и
др.)
-при лигавичните – с тънък памучен тампон, лъжица и др.
Нормални рефлекси – видове при клиничното неврологично изследване,
различаваме следните видове рефлекси:
1.Според рефлексогенната зона:
-сухожилни и надкостни рефлекси
-кожни рефлекси
-лигавични рефлекси
2.Според мястото на дразнене:
-екстерорефлекси ( повърхностни)
-проприорефлекси ( дълбоки)
-висцерорефлекси ( от вътрешните органи)
1
3.Според вида на ефекторната реакция:
- рефлекси на....... но с ефект на съкращение ( клонично или тонично)
на напречно набраздената мускулатура.
- рефлекси на ВНС с ефект съкращение на гладката мускулатура на
вътрешните органи или секреция на жлези с вътрешна и външна
секреция.
4. Според появата на рефлекси във фило- и онтогенезата:
- безусловни ( сегментни- гръбначномозъчни и стволови; сложни-
стволови и корови)
- условни( корови – първосигнални и второсигнални)
За диагностичната неврологична практика най- важно значение има
изучаването на безусловните сегментни ....... и стволови рефлекси.
Изследване на сегментните безусловни рефлекси:
За да има изследването на един рефлекс клинично значение, той
трябва да отговаря на следните условия: да бъде достатъчно постоянен, да
се получава лесно, да е добре проучен в анатомо- физиологично и
клинично отношение.
За да бъдат резултатите от изследването на рефлексите достоверни и
да имат клинична стойност , те трябва да се изследват при следните
условия:
-подходяща температура в помещението.
-Мускулатурата в областта на рефлекса, който изследваме трябва
да е максимално отпусната
-Изследването на рефлексите се провежда симетрично (ляво,
дясно)
-Дразненето ( ударите ) върху рефлексогенната зона трябва да бъде
еднаква по сила от двете страни.
-Изследването да става неколкократно, като се преценя всеки
резултат.
При нормални условия обикновенно се намират умерено живи рефлекси.....
Сухожилни и надкостни рефлекси за горните крайници:
1.Рефлекс на m. biceps brachii ( C5 – C6 )
- предизвиква се с удар по сухожилието на мускула в кубиталната
ямка и предмишницата се свива в ЛС.
- n. musculocutaneus
2. Рефлекс на m. triceps brachii ( C6 – C7 )
- получава се при удар на сухожилието на m. Triceps brachii (1- 2 см.
Над олекранона) и предмишницата се разгъва в ЛС.
- n. radialis
3. Стило- радиален рефлекс ( C5 – C8 )
2
- при удар по procesus stiloideus radii двигателният ефект е флексия
на предмишницата в ЛС , пронация и флексия на пръстите.
- mm. pronatores, fl. Digitorum, m. brachioradialis и m. biceps brachii
- nn. Medianus, n. radialis, и n. musculocutaneus
Сухожилни и надкостни рефлекси на долния крайник:
1.Коленен ( пателарен ) рефлекс ( L2 – L4 )
- при удар върху lig. patellae отговорът е екстензия на подбедрицата,
поради съкращение на m. quadriceps femoris
- n. femoralis
2. Ахилов рефлекс ( S1 – S2 )
- при удар върху ахилесовото сухожилие двигателният ефект е
плантарна флексия на стъпалото, поради съкращение на m. triceps surae
Друг надкостен рефлекс е Мандибуларният ( долночелюстен )
-получава се при почукване на брадичката, при полуотворена поза
на устата ( отпусната долна челюст ) и ефекторният отговор е
затваряне на устата.
-Ramus mandibularis ( n. trigeminus )
Кожни рефлекси:
1.Коремни рефлекси – изразяват се в съкращение на коремните
мускули при дразнене мускулите на корема.
-горен коремен рефлекс ( Th7 – Th8 ) под ребрата
-среден коремен рефлекс ( Th9 - 10Th ) на нивото на пъпа
-долен коремен рефлекс ( Th11 - 12Th )
2.Плантарен рефлекс ( S1 – S2 )
-кожата на ходилото – плантарна флексия на стъпалото
-n. tibialis ( клон на n. ishiadicus )
3.Kремастерен рефлекс ( L1 – L2 )
-вътрешната повърхност на бедрата в областта на скротума,
повдигане на тестиса.
-N. genitofemoralis
4.Анален рефлекс ( S4 – S5 )
Лигавични рефлекси: ( рефлекси на слизестите ципи )
1. Корнеен рефлекс
-получава се при леко дразнене на корнеата в отговор на което
окото се затваря.
-N. trigeminus -Мозъчен ствол- n. Facialis
2. Конюнктивен рефлекс ( по- непостоянен )
-дразни се конюнктивата и окото се затваря
-n. trigeminus- мозъчен ствол- n. facialis
3
