Големина на текста:
Минно – Геоложки Университет
„Св. Иван Рилски”
Катедра „ Химия”
Протокол 1
Тема: Дисперсни системи
Изготвил: Проверил:
Йордан Самоковски ас. Лютов
БТ ІІ курс Фак. №101603
Дисперсни системи
Теорични основи
Природни системи, изградени от две или повече вещества, молекулите на които са
разпределени равномерно в целия обем на системата, а на останалите са разпръснати
(диспергирани) под формата на отделни молекули или молекулни агрегати, се наричат дисперсни
системи.
Веществото, чиито молекули са равномерно разпределени, се нарича дисперсна среда.
Дисперсната среда представлява непрекъсната, хомогенна част на системата. Частта от системата,
която съществува под формата на молекулни агрегати или отделни молекули на други вещества,
хаотично разпръснати в дисперсна среда, се нарича дисперсна фаза.
От гледна точка на големината на частиците на дисперсната фаза, дисперсните системи могат да
се разпределят в две групи:
А) Грубо дисперсни (микрохетерогенни) системи. Частиците на дисперсната фаза на тези
системи са с големина от 10
-5
до 10
-7
m.
Б) Колоидно – дисперсни системи (ултрамикрохетерогенни системи).
Те са също хетерогенни системи с големи на частиците от 10
-7
до 10
-9
m.
Получаването на вещества с висока дисперност, необходимо при изграждането на дисперсна
фаза на колоидно – дисперсни системи, може да се постигне по три начина:
- Чрез раздробяване на по – едри частички от дисперсната фаза до частици с желана големина –
дисперсионни методи.
- Чрез уедряване (агрегиране) на молекули или йони до молекулни агрегати с желаната степен на
дисперност – кондензационни методи.
-Чрез диспергиране и последващо кондензиране на часиците на веществото, предназначено за
дисперсна фаза на съответната дисперсна система – дисперсионно – кондензационни методи.
Тези методи не намират широко приложение в практиката;
По – главни дисперсионни методи са:
1.Механични – раздробяването не твърдите вещества до частици с колоидна дисперсност по
механичен начин се постига чрез смачкване, удар или триене. В твърдото вещество се
предизвикват вътрешни напрежения, които в крайна сметка водят до разпадането му на дребни
частици. Течностите могат да бъдат деспергирани на фини капчици, посредством изхвърлянето им
през дюза под високо налягане или чрез подлагане на вибрации.
2. Действие на ултразвук. Tук раздробяването се постига чрез въздействие на ултразвук
върху късове дисперсна система. Ултразвуковият източник се потапя в съд с течност ( обикновано
минерално масло). В същия съд се потапят късове вещество, които ще бъдат раздробени.
Ултразвуковите трептения се предават и усилват от течността, въздействат на твърдото вещество,
което постепенно се разрушава. Освен при твърди, ултразвуковия метод се използва и при
диспергирането на течни вещества.
3. Чрез разтваряне . Методът представлява разтваряне на късове твърдо вещество .
Посредством прибавяне н специални реактиви – стабилизатори се предотвратявапълното
разтваряне на твърдото вещество и преминаванто му в изцяло йонно-молекулен разтвор
.
Кондензационните методи са диаметрално противоположни на дисперсионните. При тях има
преминаване на вещество от молекулна или йонна степен на дисперсност до колоидна или
микрохетерогенна. По- важните кондезационни методи са:
А) Кондезация на пари. Дисперсната система и дисперсната фаза
се изпаряват в затворено пространство под вакуум, смесват се и се охлаждат, при което те
кондензират и по този начин се получава дисперсна система (колоидният разтвор).
Б) Чрез отстраняване на част от разтворителя. Намалява количеството на разтворителя,
при което концентрацията на разтвореното вещество нараства, разтворът се пресища и излишната
част от него се отделя под формата на кристалчета (или капчици) в границите на желаната
дисперсност. Разтворителят се отстранява или чрез изпарение, или чрез прибавяне на вещество
(най – често течност), което свързва част от разтворителя по химичн път.
В) Химична реакция. Химичното взаимодействие е най – важният метод за получаване на
колоидни разтвори. Свежда се до провеждането на химична реакция в газова или течна среда, в
резултат на кояо се получава продукт във вид на малки частици с колоидна дисперсност. Тези
частици заедно със средата, в която протича реакцията, образуват желаната дисперсна
система.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
16 яну 2020 в 22:30 студент на 37 години от София - МГУ "Св. Иван Рилски", факулетет - Минно технологичен факултет, специалност - ОРС, випуск 2023
14 окт 2019 в 11:51 ученичка на 22 години от Пирдоп - СОУ "Саво Ценов Савов", випуск 2014
16 сеп 2019 в 14:39 потребител
19 апр 2019 в 18:10 студент на 103 години от Пловдив - Университет по хранителни технологии, факулетет - Стопански факултет, випуск 2020
14 яну 2019 в 13:25 потребител
22 яну 2018 в 18:15 потребител на 11 години
10 фев 2017 в 15:47 потребител от София
26 дек 2016 в 14:39 студент на 23 години от София - Минно-геоложки университет "Св. Иван Рилски", факулетет - Миннотехнологичен факултет, випуск 2019
08 окт 2016 в 14:13 потребител
 
 

Дисперсни системи

Материал № 782063, от 28 дек 2011
Свален: 61 пъти
Прегледан: 97 пъти
Предмет: Физикохимия, Химия
Тип: Протокол
Брой страници: 7
Брой думи: 1,409
Брой символи: 8,496

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Дисперсни системи"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала