Големина на текста:
8.Марксистката политическа теория: Хегеловата социална философия
съдържа две предпоставки, които бивайки наследени от марксизма играят важна
роля в политическата теория на 19 и 20в. Първата е, че обществото е подвижен
баланс на социални сили, които са в постоянна борба, а втората е, че социалната
история е вътрешноприсъщата еволюция на тези сили. И за М., и за Хегел
движещата сила на социалния прогрес е борбата, а определящ фактор в
последна сметка е властта, но при М. борбата е не между нации, а между класи,
а властта е на първо място икономическа, докато политическата е само
следствие от нея. Нито Х, нито М. предвиждат обаче мирно решаване на
въпроса между борещите се страни. По-специално М. отрича възможността
икономическата несправедливост, състояща се в експлоатиране на човешкия
труд, да може да се отстрани със законодателни мерки. Единственият начин за
решаване на проблема той вижда в своята революционна теория, която ще
доведе до социализъм, свобода и социално равенство.
Основна тема в цялото творчество на М. е идеята за отчуждението. За М.
човекът е отчужден от света не само в мисленето си, но и в цялото си битие и
отчуждаването на неговия труд от процеса на икономическо производство е
главната причина за това.В условията на отчужден труд при частна собственост,
отношението на работника към продукта на труда - стоките и парите-е като към
чужд и властващ над него предмет. С индустриализацията, капиталът, който е
мъртъв труд затвърждава разделелението на труда като превръща самия
работник в придатък, според М., на една частична машина. Тя подчинява
живата работна сила и я изсмуква.
За М. основна и много по-важна от политическата е икономическата власт,
концентрирана в парите и капитала. Според него юридическите отношения и
формите на държавност могат да бъдат разбрани само в контекста на
материалните условия на живот, които Хегел нарича ”гражданско общество”.
Не съзнанието на хората определя тяхното битие, а социалното им битие
определя съзнанието им, според М.
Начинът на производство е единство на производствени отношения и
производителни сили. Динамичният елемент тук са производителните сили, на
които отговарят определени производствени отношения. Във втория случай
настъпва социална революция, смяна на начина на производство и тотална
смяна на обществото. Цялата човешка история е представена от М. като
постъпателен процес на развитие с различни възходящи степени, в които не
моралните, религиозни, правни и политически възгледи и институции имат
решаващо значение, а икономическите фактори.
В ”Немската идеология” М. твърди, че ”същността на индивидите зависи от
материалните условия, определящи тяхното производство”. Така класите,
образувани от различните отношения на обществените групи към средствата за
производство, определят целия интелектуален, политически и обществен живот.
За М. идеологията е фалшивото, изопачено съзнание на класата за света и за
мястото и в него. Идеология отразява и изразява класовите интереси.Отделният
индивид има ценност само чрез членството си в класата.
Разделянето на фалшиви и истински, на субективни и обективни интереси
легитимира бащинското свидетелство за тирания, което е свързано с отношение
на опека и опекунство. Такова отношение е налице, когато по възраст или по
недъг, индивидът не може да се грижи сам за себе си и му се определя опекун да
се грижи за него. В политическата теория принципа на опеката се разширява от
М. от неспособните към всички граждани на обществото.
1
М. подценява селячеството и дребната буржоазия като смята, че само две класи
са политически активни - пролетариата и буржоазията.
Никога в историята обаче една класа не е имала единно съзнание или
поведение, затова и диктатурата на пролетариата се оказва диктатура на една
партия.
М. възприема от Хегел и разделението между държава и гражданско общество,
между частен и общ интерес. Третирайки всички граждани по еднакъв начин,
държавата според М., може да действа неутрално, но резултатът винаги е частен
в полза на тези, които имат собственост. Защитавайки частната собственост,
според М., държавата вече взема стана в това разделение и следователно не е
независима структура или мрежа от институции над обществото.
В по-късните му произведения има две линии на разбиране отношенията между
класите и държавата. Според едната, държавните бюрократични институции в
обозримо бъдеще могат да приемат различни форми, несвързани пряко с
интересите и контрола на господстващата класа. Т.е. държавата е в известна
степен автономна и независима. М. вижда бюрокрацията като отделно
затворено общество вътре в държавата, а не като изразител на общ неутрален
интерес. Така бюрокрацията утвърждава себе си като крайна цел на държавата.
Държавата е потенциална арена за борба и би могла да се използва като
инструмент за социалистическа промяна. Според възгледите на Бернщайн чрез
изборния вот, а не чрез революция може да бъде победен капитала.
Втората линия на разсъждения относно ролята на държавата е доминиращата в
трудовете на М. Тя схваща държавата и нейната бюрокрация като класови
инструменти за координиране на разделеното общество в интерес на
господстващата класа. Маркс предвижда преодоляване на капиталистическите
производствени отношения не чрез използване, а чрез унищожаване на
държавния апарат. Марксовият възглед за държавата е свързан и с една
социална утопия. Според нея трансформирането на средствата за производство
в държавна собственост ще сложи край на класовото разделение, пролетариата
ще изчезне, а държавата ще отмре, управлението на хората ще се замени от
управление на вещите. М. пропуска да разбере обаче факта, че безкласовото
общество е тоталитарно.
.
Веберовата теория за бюрокрацията: От всички характеристики на
съвременната държава и политика В. смята за определяща бюрокрацията - платена,
йерархична, подчинена на правила, технически превъзходна. Първият аспект на б. у
В. е най-познатата тенденция за нея; тя се разглежда като технически ефикасен
инструмент за администриране, който е технически съвършено адаптиран за
постигане най-високо равнище на изпълнение.
В. вижда б. не само в държавния апарат, а я разглежда като свързана с държавната
власт.. За него тя е всяко тяло от чиновници, във всяка сфера на човешката дейност,
а не само в държавата.
Вторият аспект е, че б. има вътрешна тенденция да разширява инструменталната
си функция, да става отделна сила вътре в обществото, способна да влияе на целите
и на самия характер на това общество. Тя си присвоява и узурпира целевата
функция, която принадлежи на политиците. Политическите съчинения на В. се
концентрират върху негативната й страна, върху това, което тя не би могла да
постигне.
Според третия аспект, б. не само не е независима, но и отразява класовата
структура на обществото.
2
В “ Икономика и общество” В. развива модела на идеалния тип б., на критериите,
които администрацията трябва да задоволи и на типичните условия и следствия от
тези критерии. Б. не е просто технически инструмент - тя е също социална сила със
своите ценности и интереси, предизвикващи социални последици над и извън
нейните инструментални постижения.
Главна характеристика на модерното общество и държава е замяната на
патриархалните и патримониалните системи на администрация с бюрократична
система, на традиционния авторитет с авторитет, който В. нарича рационален или
легален. Две са съществени характеристики на модерния авторитет в сравнение с
традиционния. Докато последният е личен, въплъщаващ подчинение на личността
на управника, то законният е безличен, включващ подчиняване на правилата и на
писаните процедури. И второ, докато при традиционния авторитет сферата на
позитивно действие за създаване на нов закон е ограничена, то при законния
авторитет по принцип тази сфера е открита.
Втората характеристика на авторитета на властта е рационалността. Авторитетът
е рационален, защото включва контрол въз основа на специализирано знание,
защото има ясни сфери на компетентност, способен на най-високи постижения.
Кулминацията на б. е нейният монократичен тип - с един вожд или глава, шеф на
върха на пирамидата, който е единствено способен да се справи с мащаба на
съвременните административни задачи и изискванията на капиталистическата
пазарна икономика.
Властта на чиновниците е крайна цел на б., като отделна група в държавата. Тук
стигаме до централната тема на Веберовата теория за б., нейните вътрешни
ограничения. Тя е най-развита в различието между чиновника и политика.
Различието между чиновника и политика е първо в отговорността. Чиновникът е
отговорен пред началника си за качеството на своя съвет и администрирането,
изпълнението на дадена политика, но не е отговорен за самата политика.
Политикът е лично отговорен за политиката, която следва. Втората разлика е в
характера на дейността. Чиновникът работи в принудителна организация, която
функционира обикновено тайно като издава и се подчинява на инструкции.
Арената на политика е откритата борба за доброволно следване в конфликт с други
групи и гледни точки. Чиновникът оценява дейността си чрез съотнясяне с правила
и експертиза, а политикът - с количеството подкрепа на своята политика., броя на
своите следовници. Третата разлика е в езика. Чиновникът има сух, безличен,
обективен език. Политикът трябва да се бори с говорещия свят. Четвърто - разлика
в личните качества - политикът трябва да притежава лидерски качества.
В “Политиката като призвание” В. дефинира качествата на такъв тип политик като
комбинация от страст и решителност за борба за каузата, в която той вярва. В
силния парламент правителството или се избира от неговите членове или трябва
да има поддръжката на мнозинството и по този начин да е отговорно пред него. В
този случай лидерите на доминиращата партия по необходимост позитивно
споделят държавната власт и тогава парламентът е фактор за позитивна политика.
Демокрацията се разглежда не толкова като средство да се даде на народа повече
власт, колкото да се осигури ефективно политическо управление на държавния
апарат.
Освен ролята на парламента, другия основен елемент от Веберовата концепция за
демокрацията е неговото оправдание на всеобщото избирателно право, което той
нарича “законът на малкия брой” (политиката се конституира отгоре, от малки
групи). Има два начина за включване на масите в политиката: 1)ирационален както
е в уличната политика и 2)разумен, регулиран чрез избирателното право.
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Маркс и Вебер

Марксистката политическа теория и Веберовата теория за бюрокрацията...
Изпратен от:
Antoniq Ivanova
на 2011-12-26
Добавен в:
Курсови работи
по Държавна власт и държавна администрация
Статистика:
9 сваляния
виж още
 
 
Онлайн тестове по Държавна власт и държавна администрация
Тест за длъжност Младши експерт "Общо деловодство" в Общинска администрация
професионален тест по Държавна власт и държавна администрация за
Примерен тест за длъжност "Младши експерт" в държавната администрация. Съдържа 20 въпроса, всеки от които има само един верен отговор.
(Лесен)
20
65
1
2 мин
12.10.2016
Тест по държавна власт и държавна администрация
тематичен тест по Държавна власт и държавна администрация за Студенти от 2 курс
Тест по държавна власт и държавна администрация във ВСУ " Черноризец Храбър" - Смолян.
(Труден)
46
742
2
02.12.2011
» виж всички онлайн тестове по държавна власт и държавна администрация

Маркс и Вебер

Материал № 781448, от 26 дек 2011
Свален: 9 пъти
Прегледан: 19 пъти
Предмет: Държавна власт и държавна администрация
Тип: Курсова работа
Брой страници: 4
Брой думи: 1,536
Брой символи: 10,054

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Маркс и Вебер"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала