Големина на текста:
Слънчева система
Слънчевата система представлява една много малка част от Вселената. Като
изключим кометите, всички тела в Слънчевата система се съдържат в обем с
размери едва около 1/5000 от разстоянието до най-близката звезда. Поради това
можем да смятаме, че Слънчевата система е практически изолирана от влиянието
на другите звезди в Галактиката. Естествено, по размери и маса в системата
доминира Слънцето. Юпитер - най-голямата планета, има диаметър само около
1/10 от слънчевия, а масата му е едва около 1/1000 от тази на Слънцето.
Аналогичните параметри на другите планети са още по-малки. Цялата планетна
система има маса само около 1/750 от Слънчевата.
Раждане на Слънчевата система
Слънчевата система се е родила от междузвезден облак от прах и газ.
Неговите размери били доста големи - вероятно около 1 ly. Когато под
въздействието на собствената си гравитация облакът започнал да се свива, той се
завъртял като цяло в определена посока. Колкото повече се свивал облакът,
толкова по-бързо се е въртял. Това въртене е предотвратило свиването на облака
по неговия екватор. В резултат свиващият се облак се превърнал в тънък и плътен
въртящ се диск. Този диск постепенно се разпаднал на концентрични пръстени, от
които в последствие са се образували планетите. Слънцето се е образувало от
свиването и уплътняването на централната част на облака. Планетите обикалят
около Слънцето, в посоката, в която са се въртели частиците на облака, а
равнината на техните орбити приблизително съвпада с равнината на диска.
Налягането на слънчевата система е изтласкало атомите и молекулите на по-
леките химични елементи във външните части на диска. Това обяснява малката
средна плътност на по-отдалечените от Слънцето планети-гиганти и сравнително
голяма средна плътност на близките до Слънцето планети.
Формирането на планетите от сближаването и уплътняването на частиците в диска
не е станало изведнъж. Най-напред са се образували сравнително малки фрагменти.
Те са се сблъсквали, обединявали и уплътнявали. Получените в резултат на този
процес тела, в които основна роля е играло гравитационното взаимодействие, се
наричат планетезимали. Движейки се с малки относителни скорости, те също са се
обединявали в по-големи образувания, които присъединявали към себе си по-
малките частици и тела по своя път.
Новообразуваните планети и спътници в началото били студени. Загряването и
разтопяването им (както е при Земята) е станало по-късно в резултат на енергията,
отделяна при разпадането на радиоактивните елементи в тях. При изтиването се е
втвърдявала само горната част на планетите - кората.
Огромната част от астероидите са се получили при сблъскване и раздробяване на
необединили се в по-голяма планета (поради привличането на Юпитер)
планетезималии.
В най-далечните и най-студени части на облака останало вещество, неучаствало в
тези процеси. Него ние наблюдаваме във вид на комети.
Слънчевата система днес
По своите характеристики планетите се делят на две групи - планети от земната
група и планети-гиганти. В първата група освен Земята влизат Меркурий, Венера
и Марс, а във втората - Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун. Астероидите и метеорните
тела, както и Плутон, не са членове на тези групи.
Диаметрите на планетите от земната група са от порядъка на 10 000 км. Планетите-
гиганти са десетки пъти по-големи по размери от тях. Масите на планетите от двете
групи също силно се различават - планетите-гиганти са десетки и стотици пъти по-
масивни от планетите от земната група.
Средната плътност на планетите-гиганти е близка до плътността на водата
(плътността на Уран е най-голяма и достига малко над 1,5 g/cm
3
), докато планетите
от земната група имат няколко пъти по-голяма плътност. Това говори за
съществена разлика и в химичния състав. Планетите-гиганти се състоят предимно
от леки елементи - водород и хелий.
Всички планети-гиганти имат пръстени, като най-силно впечатление прави този на
Сатурн. Сред планетите от земната група няма нито една с пръстен. Докато
планетите от земната група или въобще нямат, или имат най-много два спътника,
то планетите-гиганти имат по повече от 10 спътника.
Двете групи се различават и по периоди на околоосно въртене. Докато периодът на
планетите от земната група е не по-малък от едно денонощие, то планетите-гиганти
се въртят с период около 10 часа (изключение е Нептун, чийто период е 16 часа).
Орбитите на планетите лежат приблизително в една равнина, която почти съвпада
с равнината на еклиптиката и с равнината на слънчевия екватор. Изключение
прави орбитата на Плутон, която е наклонена на ъгъл 17
о
към еклиптиката. Освен
това тя е най-сплесната от всички и понякога Плутон за известно време се оказва
по-близо до Слънцето от Нептун.
Всички пранети обикалят около Слънцето в една и съща посока. Гледано от
Земята, тяхното движение е от запад на изток. Те се въртят около осите си в същата
посока, с изключение на Венера и Уран, чиято посока на въртене е обратна. В
същата посока около планетите обикалят и спътниците им (изключение правят
някои от спътниците на Юпитер, Сатурн и Нептун).
Характеристиките на планетите - маса, размери, разстояние от Слънцето, период
на околоосно въртене, наклон на оста спрямо равнината на орбитата - в значителна
степен определят физичните условия на повърхността им. Например размерите на
масата на планетата определят силата на тежестта на повърхността й, от която
зависи дали дадена планета може да удържи около себе си атмосфера. Молекулите
със скорост, по-голяма от параболичната, напускат планетата. В резултат малките
планети и мнозинството спътници нямат никакви атмосфери. По-масивните
планети имат атмосфера, но тя е разредена. Например на повърхността на Марс
силата на тежестта е по-малка в сравнение с тази на Земята, затова атмосферата му
е по-разредена. При планетите-гиганти силата на тежестта е голяма, атмосферите
им са плътни и съдържат молекулен водород, практически отсъстващ в
атмосферата на най-близките до Слънцето 4 планети. Плътността на атмосферата и
химичният й състав определят степента на поглъщане на слънчевото лъчение,
достигащо до нея. Температурата на повърхността на планетата зависи от
разстоянието й до Слънцето и от наличието на атмосфера. Въртенето на планета,
притежаваща атмосфера, способства за изравняване на температурите на дневното
и нощното й полукълбо.
Освен планетите и техните спътници в Слънчевата система има множество тела
със сравнително малки размери. Това са метеорните тела, астероидите и кометите.
Меркурий
Най-близката до Слънцето планета е Меркурий - едно кълбо с диаметър 4880 км., т.е. по-
голямо от Луната, но много по-малко от Земята. Неговата маса е едва 5,4 % от земната,

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
14 май 2019 в 11:42 потребител
13 май 2019 в 14:00 родител на 46 години
23 апр 2019 в 21:39 ученик на 20 години от Бяла Слатина - ПАГ "Н. Й. Вапцаров", випуск 2018
26 мар 2019 в 18:57 студент на 35 години от Пловдив - ПУ "Паисий Хилендарски", факулетет - Физически факултет, специалност - Информационни и комуникационни системи, випуск 2018
24 фев 2019 в 10:01 ученичка на 20 години от Трекляно - ОУ "Св. Климент Охридски"
08 дек 2018 в 10:43 студент на 48 години от Шумен - Шуменски университет "Епископ Константин Преславски", факулетет - Педагогически факултет, специалност - НУП, випуск 2018
08 юни 2018 в 10:43 ученик на 14 години от Несебър - СОУ "Любен Каравелов", випуск 2023
09 май 2018 в 12:47 потребител
20 апр 2018 в 12:46 студент на 26 години от Русе - Русенски университет "Ангел Кънчев", факулетет - Природни науки и образование, специалност - ПНУП, випуск 2019
25 дек 2017 в 15:38 ученик на 20 години от Руен - СОУ "Елин Пелин", випуск 2017
 
Подобни материали
 

Съзвездие - групиране на звездите, съставящи въображаема картина в небето

21 фев 2007
·
851
·
3
·
641
·
246
·
1

Съзвездието е изкуствено определена област от небето, чиито граници са установени с международна спогодба.
 

Произход на Слънчевата система

03 юли 2007
·
176
·
6
·
1,468
·
241

Тъй като не сме били наоколо преди 4.5 милиарда години за да можем пряко да наблюдаваме образуването на Слънчевата система, най-доброто ни обяснение за произхода й трябва да е реконструкция, основана на наблюденията...
 

Планета Венера

07 май 2008
·
71
·
4
·
731
·
161

Представите за Венера като слънчева, топла и обгърната в тропическа растителност прародина на човечеството.
 

Слънчевата система

28 окт 2006
·
1,629
·
4
·
296
·
328
·
2
·
1

Вторият вид планети се характеристикат с голямото си разстояние от Слънцето....
 

Черни дупки

25 окт 2006
·
751
·
3
·
888
·
1

Черните дупки представляват обекти, в които концентрацията на маса поражда толкова интензивно гравитационно поле, че нищо не може да го преодолее. При колапса на ядрата на най-масивните звезди интензитетът на гравитационното поле нараства неимоверно и изк
 
Онлайн тестове по Астрономия
Тест по астрономия
изпитен тест по Астрономия за Студенти от 2 курс
Общ тест по астрономия от Нов български университет. Всички въпроси имат само един верен отговор.
(Труден)
24
8
1
17 мин
10.09.2013
Звезди и тяхната природа
тематичен тест по Астрономия за Студенти от 1 курс
Тестът е предназначен главно за студенти първи курс по дисциплината обща астрономия. Въпросите са с един верен отговор.
(Труден)
13
26
1
3 мин
18.07.2012
» виж всички онлайн тестове по астрономия

Слънчева система

Материал № 7800, от 04 ное 2006
Свален: 1,382 пъти
Прегледан: 445 пъти
Качен от:
Предмет: Астрономия
Тип: Реферат
Брой страници: 16
Брой думи: 2,908
Брой символи: 23,839

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Слънчева система"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Светослав Иванов
преподава по Астрономия
в град София
с опит от  8 години
141

Мариана Русенова
преподава по Физика
в град Стара Загора
с опит от  32 години
92 12

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения