Големина на текста:
Системи за обработка на почвата.
Системите за обработка на почвата се разработват за отделни култури, за
групи култури и за цели сеитбообращения.
В зависимост от технологичните операции, които се извършват предимно
за поддържане на почвеното плодородие, системите биват:
- интензивна (традиционна, конвенционална)
- почвозащитна
- минимална
- мелиоративна.
В зависимост от културите, за които се извършват обработките, те
се групират в следните 3 основни системи:
- система за обработка на почвата за зимни култури и зимни
предкултури
- система за обработка на почвата за пролетни култури
- система за обработка на почвата за втори култури
Система за обработка на почвата за зимни култури и зимни
предкултури.
Обработката на почвата е едно от основните звена в технологията на зимните
култури. С него се цели да се създадат благоприятен воден режим на почвата и
подходящо физично състояние на повърхностния й слой (6 – 8 cm), както и да се
унищожи в максимална степен плевелната растителност. Досегашните изследвания
показват, че въпросът за предсеитбената обработка на зимните култури трябва да се
решава конкретно като се изхожда от типа на предшественика и времето на
прибирането му, заплевелеността на площта и наличната влага в почвата.
Доброкачествената подготовка на почвата преди сеитбата трябва да отговаря на
следните показатели: добра заравненост на почвената повърхност; максимални
размери на почвените агрегати в слоя 0 – 10 cm,не повече от 3 cm в диаметър;
плътност в слоя 0 – 25 cm от 1,2 до 1,4 g/cm
3
според почвения тип; минимум
растителни остатъци.
При избора на предсеитбената обработка на почвата първо трябва да
отговорим на два основни въпроса относно времето (срока) и начина на извършването
й. Особено актуален сега е въпросът за оръдията, с които може да се постигне добра
подготовка на почвата с минимален разход на труд и средства.
Срокът на обработката се решава единствено от продължителността на
вегетационния период на предшественика и организицията на своевременното му
прибиране. В зависимост от вегетационния период предшествениците на зимните
култури могат да се разделят на две групи – ранни и къси. Към първата група са фият
и грахът за сено и зърно, фасулът, люцерната (разорани след първия откос),
силажната царевица, ечемикът и пшеницата, а към втората – царевицата,
слънчогледът, цвеклото, тютюнът, памукът и някои зеленчуци.
По отношение дълбочината на предсеитбената обработка са налице две
тенденции – за плитка и за дълбока обработка. През последните години все повече
фермери по света, а и в България се ориентират към директна сеитба. Както показват
голям брой изследвания същността на въпроса се състои не в дълбочината, а в
довеждането на повърхностния слой до най-подходящо физично състояние, което да
осигури нормално и дружно поникване на семената и добро начално развитие на
растенията. В това отношение особено важна роля има обемната маса (плътността на
почвата). Това е комплексен показател, който при оптимални стойности обуславя
максимално поглъщане на падналите валежи, ограничава физичното изпарение на
влагата, осигурява нормален газообмен между почвата и приземния въздушен слой,
създава условия за нормално поникване на семената. Така например на излужена
чернозем-смолница оптимални физични условия за растежа и добива на пшеницата се
създават при плътност 1,15 – 1,30 g/cm
3
,на силно излужен чернозем интервалът на
оптималната плътност се движи от 1,0 до 1,34 g/cm
3
, а на слабо излужен чернозем –
между 1,2 и 1,4 g/cm
3
. Доказаните зависимости между добивите и плътността на
почвата са сериозен резерв за по-нататъшно увеличаване и поевтиняване на
производството от единица площ. Правилното изясняване на този въпрос се явява
теоритична база, на която могат да се изграждат обосновано принципно нови
технологии при подготовката на почвата и сеитбата. Едновременно с това, той служи
като база за разработването и конструирането на нови почвообработващи оръдия,
които с еднократна обработка да довеждат физичното състояние на почвата в пълно
съответствие с биологичните изисквания на зимните култури.
Обработка на почвата за зимни култури и зимни предкултури след ранни
предшественици.
След най-ранните предшественици – фиево-овесена, грахово-овесена и други
житно бобови смески най-добри резултати се получават когато предсеитбената
обработка се извърши на дълбочина от 18 до 20 – 22 cm. Това се дължи на
обстоятелството, че от момента на прибирането на тези култури до сеитбата на
пшеницата има достатъчно време както за естествено слягане, така и за извършването
на допълнителни обработки.Трябва да се има предвид, че при условия на по-трайно
засушаване в този период с дълбоката лятна оран се къртят големи буци, които се
разтрошават трудно. При такова състояние на почвата сеитбата е недоброкачествена,
поникването е неравномерно, посевите не поникват добре и добивите остават по-
ниски.
При тези предшественици трябва да се спазва правилото след прибирането им
с предсеитбената обработка срещу зимната култура да не се закъснява, а тя да се
извършва веднага. Оранта се извършва на дълбочина от 15 – 16 до 22 cm със
заравняване. До сеитбата почвата трябва да се поддържа чиста от плевели чрез
култивиране или дискуване на 6 – 8 cm дълбочина. В случаите когато след
прибирането дори на ранните предшественици, почвата е суха и при оран се кърти на
буци, трябва да се извършват плитка предсеитбени обработки, най-често с дискови
оръдия или култиватори на дълбочина 8 – 12 cm. При силно заплевеляване на тези
предшественици с коренищни или кореновоиздънкови плевели дълбочината на оранта
трябва да се увеличи, но не повече от 15 –16 cm, за да се избегне образуването на
големи буци и почвата да се слегне до момента на сеитба. В случай на нужда при
такава обработка трябва да се приложи допълнително дискуване или валиране.
Обработка на почвата за зимни култури след житни стърнищни
предшественици.
По различни причини у нас значитилен дял от основните зимни житни култури
пшеница и ечемик се засяват след стърнищен предшественик. В нормални по
отношение на влагата години се извършва оран с плуг на дълбочина 20 -– 22 cm. При
оран на тази дълбочина през сухи години обикновено се образуват буци и площите не
могат да се подготвят добре за сеитба. При жътва с вдигнат хедер на комбайна
стърнището остава високо и с оранта се затрупват голямо количество растителни
остатъци. Поради лятно- есенното засушаване те не могат да изгният бързо,
поддържат почвата на дълбочината на която е извършена оранта, в състояние при
което става бързо изпарение на почвената влага. Освен това при угниването на
стърнището се размножават целулозоразлагащите бактерии, които блокират азота.
Ето защо младите пшенични растения след тези предшественици страдат от недостиг
на азот, остават по-бледозелени и растат по-бавно. Ако и през есента няма
достатъчно валежи, процесът на нитрификация обикновено протича през
вегетационния период на зимните култури, което също се отразява неблагоприятно
върху растежа, развитието и добива от тях. При използването на стърнищен
предшественик за пшеницата и ечемика важен въпрос е по-високата степен на
заплевеляване на посевите, нападението им от неприятели и болести. Повторното или
по-продължително монокултурно отглеждане на зимните житни култури довежда до
масово намножаване на житен бегач, по-силно нападение от болести като кореново
гниене, фузариум и др. След пшеница и ечемик, които се прибират в началото на
месец юли, особено внимание заслужават въпросите с ниската жътва и
своевременното извършване на оран със заравняване на почвената повърхност. Не
навременното изнасяне на сламата от полета става причина за удължаване на
периода от жътвата до обработката на почвата, в резултат на което се губят големи
количества влага. В резултат на това при оранта се къртят буци, които трудно се
разбиват до есента и се възпрепятства качествената сеитба на зимните култури.
Влиянието на срока на оранта върху добива от зимните култури се усилва особено
много в години с неблагоприятен (сух) лятно-есенен период.
За постигането на качествена предсеитбена оран след стърнищен
предшественик е препоръчително периодично изгаряне на стърнището. Това е едно от
най-дискусионните мероприятия в земеделската практика. То би могло да се избегне
напълно чрез прилагането на нормално сеитбообръщение, при което зимните житни се
редуват с пролетни окопни култури. Системното изгаряне на стърнищата довежда до
значително намаляване на органичното вещество в почвата.
Безспорен факт е обаче, че при изгаряне на стърнищата от пшеницата и
ечемика се получават по-високи добиви. След него се постига по-високо качество на
обработваемата почва, унищожават се до 85 – 90% от плевелните семена
разположени върху почвената повърхност както и причинителите на редица болести и
много неприятели. Евентуалното изгаряне на стърнищата трябва да се извършва при
спазването на всички правила за противопожарна охрана с оглед намаляване до
минимум на неговото вредно въздействие върху агроекосистемите.
При изгорено стърнище обикновено е достатъчна дълбочина на оранта до 12 –
15 cm. С тази плитка оран особено в сухи години се извършва по-качествена
подготовка на площите за сеитба отколкото в дълбоко изораните при положение, че
стърнището не се изгаря, дълбочината на оранта трябва да се увеличи на 20 – 25 cm и
да се придружи от допълнителни обработки и торене с 2 – 3 kg а.в. азот в повече в
сравнение с площите където стърнището се гори . Когато сламата не се използва за
фураж на животните е желателно тя да се наситни и разпръсне равномерно върху
цялата площ. Съвременните комбайни са оборудвани с такива раздробители. След
нарязването на сламата тя се смесва по-добре с почвата при оран и по-бързо и лесно
се разлага от почвената микрофлора. За постигане на задоволителни добиви от
пшеницата и ечемика при повторно или при монокултурно отглеждане е необходимо
площите да се торят балансирано и да се третират с инсектициди срещу житния бегач.
Посредством навременните и качествени предсеитбени обработки за зимните
култури се постига по-добро влагозапасяване, по-добро поникване, развитие и
братимост на посевите. При всички ранни предшественици количеството но
едногодишните плевели е по-голямо при по-дълбоките обработки и по-малко при
плитките и обратно, количеството на многогодишните плевели при плитките обработки
е по-голямо, а при дълбоките – по-малко. Чрез дълбоката обработка от по-долните
почвени слоеве на повърхността се изнасят плевелни семена, които поникват през
пролетта на следващата година. По-силното заплевеляване на пшеницата с
многогодишни плевели след плитката обработка и особено на площи където се
прилага дискуване се обяснява с нарязването на техните органи за вегетативно
размножаване и провокирането им към по-интензивно развитие.
Отделните биологични групи плевели реагират по различен начин на
обработката на почвата, което налага при определяне на дълбочината й да се вземе
под внимание и преобладаващата група плевели.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
18 фев 2021 в 17:36 потребител на 70 години
08 яну 2021 в 14:34 потребител
07 яну 2021 в 20:41 учител на 62 години
18 дек 2020 в 15:26 студентка на 41 години от Пловдив - Аграрен университет, факулетет - Факултет по агрономство, специалност - Агрономство - полевъдство, випуск 2020
02 дек 2020 в 23:24 студент на 20 години от Стара Загора - Тракийски университет, факулетет - Аграрен факултет, специалност - Агрономство, випуск 2022
18 ное 2020 в 10:28 учител на 27 години от Ямбол - ПГЗ "Христо Ботев", випуск 2020
11 ное 2020 в 15:45 в момента не учи на 45 години
21 сеп 2020 в 17:54 студентка на 34 години от Варна - ВИНС, факулетет - Стопански факултет, специалност - Аграрна икономика, випуск 2012
11 юли 2020 в 11:52 потребител
 
Домашни по темата на материала
дневник за практика розоварна
добавена от nora_katsarova 18.06.2014
0
17
Подобни материали
 

Технология на пшеница

13 апр 2010
·
64
·
2
·
586
·
114

Значение и разпространение, място в сеитбообръщението...
 
Онлайн тестове по Земеделие
Теcт по диверcификация
изпитен тест по Земеделие за Студенти от 5 курс
Тест по системата VJL за Cвищов - магиcтратура. Всички въпроси имат само един верен отговор.
(Труден)
60
6
1
3 мин
11.07.2013
» виж всички онлайн тестове по земеделие

Системи за обработка на почвата

Материал № 777600, от 17 дек 2011
Свален: 271 пъти
Прегледан: 390 пъти
Предмет: Земеделие, Селско стопанство
Тип: Тема
Брой страници: 13
Брой думи: 5,918
Брой символи: 36,668

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Системи за обработка на почвата"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала