ДЕЙВИД ЛИВИНГСТЪН
В средата на ХIХ в., границите на
северозападна Африка за изяснени.
Англичаните започват да изследват
терториите на континента разположени
на юг. Именно с проучванията на тези
все още не достатъчно добре
изследвани земи на Африка се заел
големия мисионер и изследовател на
Централна Африка Дейвид Ливингстън.
Дейвид произхождал от бедно шотландско семейство и
още 10 годишен започнал да работи в тъкачна фабрика.
Сам научил латински и гръцки, изучавал също и
математика. Това му позволило да постъпи в
университет в Глазгоу, където завършва теология и
медицина, придобивайки степен доктор. През 1838
става и свещенник.
През 1840 Ливингстън, мечтаейки да проучва Азия се
отправя към Китай, но в следствие на разразилата се
т.н. опиумна война попада в в Южна Африка с
религиозно-обществена мисия. 1841 Ливингстън се
установява в залива Алтоа, населен от племената на
бечуаните (бъдещата територия Бечуаналенд в Южна
Африка). Бързо научил езика на местните, той си
спечелва тяхното уважение. През юли 1841 се
подвизава в мисията Мофетана на границата с Капската
колония, а през 1843 основава собствена мисия в
Колонбърг.
През юни 1849 Ливингстън заедно с африканци става
първия европеец, който прекосява пустинята Калахари
и изследва езерото Нгами. Среща се с племената на
бушмените и бакалахарите. 1850 е имал намерние да
основе селище на брега на откритото езеро. Тогава
взема със себе си своята жена Мери и заедно с децата.
В крайна сметка, той ги връща обратно в Шотландия,
за да не ги измъчва с трудностите на живота, който е
принуден да води там. През 1852 Ливингстън се
отправя на ново пътешествие. Прониква в басейна на
река Замбези и през май 1853 достига до Минянти,
главно поселение на племето макололо. Там мисионера
се разболява, но вожда Секелету прилага всички усиля,
за да спаси живота му.
Пътешественика, получава от благодарните африканци
прозвище «Великия лъв», поема срещу течението на
река Лайбе и достига португалската колония Луанда на
Атлантическото крайбрежие. Научният резултата от
това пътешествие е откриването а езерто Дилоло,
намиращо се на вододела на двата главни речни
басейна: единият койтопринадлежи на Атлантическия
океан, и другият, който събира речните води на
вливащи се в Индийския океан. Западният басейн
захранвал речната система на река Конго, а източния на
Замбези. За това откритие Географското дружество
наградило Ливингстън със Златен медал, но към това
откритие малко по-рано достигнал макар и кабинетно
друг учен - Мърчисън.
По нататък Ливингстън решил да се опита да намери
по-удобвен път към океана - изток. През ноември 1855
отреяд начело с Ливингстън се отправил на път. След
две седмици Ливингстън и спътницит ему достигат до
бреговете на река Замбези, където видели грандиозен
водопад висок около 1000 м., който африканците
наричали «Моси ва Туня» (‘гърмящата вода’). Ози
водопад Ливингстън нарекъл на името на английската
кралица - Виктория. В последствие до водопад е
построен паметник на шотландския иследовател, като
на постамента му е изписан девиза на Ливингстън:
«Христианство, търговия и цивилизация»
През май 1856 Ливингстън достига до устито на
Замбези. Така той завършва грандиозната експедиция -
пресича Африканския материк от Атлантическия до
Индийския океан. Ливингстън първи установява,че
Черният континент представлява материк, имащ вид на
плоско блюдо с подгънати брегове към океаните. 1857
той издава книга за екседициите си.
Английското правителство решава да се възползва от
авторитета на Ливингстън сред африканците, и гои
назначава за консул на областта Замбези, а през март
1858 той отново се отправя на пътуване към Африка
(всемайки със себе си своята съпруга, брат и син), като
през 1859 ооткрива езерата Ньяса и Ширва. 1861 се
занимава с изследването на река Рувума. През април
1862 Ливингстън загубва жена си, а след това и
големия си син, след което продава в Бомбай стария си
параход.
Но на картата на Африка все още остават големи
неизследвани и неизвестни територии. Ливингстън
считал, че Нил извира край Луала. Но неговата мисия
била и хуманитарна: в Занзибар се опитал да издейства
от султана прекратяване на търговията с роби. По
нататък Ливингстън навлиза в областта на великите
африкански езера. Тук той открива две нови големи
езера – Бангвеулу и Мверу и изследва езерото
Танганика..Там пътешественика се разболява от
тропическа болест.
Заради болестта големият изследовател губи
спосбността си да ходи. Неочаквано на помощ му се
отзовава експедицията на Хенри Мортън Стенли от
американския вестник"Нью-Йорк Херолд". Ливингстън
оздравява и заедно със Стенли изследват езерото
Танганика в района на Унямвези. Стенли предлага на
Ливингстън да се завърнат в Европа или Америка, но
той отказва. Скоро след това Дейвид Ливингстън
отново се разболява от малария и през 1873 умира в
близкото селище Читамбо, Замбия недалеч от
откритото от него езеро Бангвеулу.
Ливингстън посвещава на Африка голяма част от
живота си, и изминава повече от 50 хил. км пеша! Той е
първият, който решително встъпва в защита на
тъмнокожото население на Африка на такова високо
равнище. Африканците обичали и уважавали много
Ливингстън, но в едно с това за съжаление от
откритията на великия изследовател се възползвали
най-много алчните британски колонизатори от рода на
Сесил Роудс, опитващи се да заграбят огромните
територии на Африка в полза на Британската империя,
от Египет на север, до Южна Африка на другия край
на материка...
В чест на Дейвид Ливингстън е наречен град в Малави.
94
31
