Големина на текста:
10 тема: Език, реч и познание
Влиянието на езика върху когнитивните процеси. Основни характеристики на мисленето и речта у
човека
Разграничаване на понятията език и реч: Езикът е знакова, символна система. Речта е речева дейност,
процес, в който човекът използва езика. Така езикът се интерпретира като система от знаци и като такава е
обект на изследване на редица дисциплини като семиотика, лингвистика, но и на психологията поради
връзката на тази знакова символна система с висшите психични процеси. Речта от своя страна като
специфична човешка дейност е собствено предмет на психологическо изследване като процес, в който човек
използва езика за общуване и регулация на вътрешнопсихичните процеси.
Мислене и реч
Въпросът за отношението на мисленето и речта, познанието и езика е със също толкова продължителна
история, както и изучаването на самото мислене – решението на този проблем се колебае между двата
крайни полюса: от пълното отъждествяване на мисълта и думата до пълното им разделяне и постулиране на
абсолютна независимост на тези психологически процеси.
Културно-историческият подход, издигнат от Виготски, постулира, че висшите специфични човешки
психични процеси (произволно внимание, памет, мислене) се осъществяват с помощта на особени оръдия
на “духовното производство” – знаците. Знаковостта е универсално свойство на човешката култура, но и
на човешките психични процеси и дейности, които са знаково опосредствани. Културно обособените
похвати и средства се изработват и формират в съвместната дейност на хората, впоследствие се превръщат
във вътрешни индивидуални психологически средства за управление на поведението, във високо
специализирани инструменти за осъществяване на психичните функции. Функционалното единство между
мисленето и речта се постулира от Виготски в значението на думата, в семантичната страна на езика.
Обобщението, скрито в значението на думата, само по себе си е вече мисловен акт. Едновременно с това
представлявайки неотменна част на думата като такава, значението, както се изразява Виготски
“принадлежи на царството на речта точно в такава степен както и на царството на мисълта”. Думата като
основна единица на езика – знак, значение и смисъл. Знакът – фонетика, морфология; смисъл – съвкупността
от всички психологични факти , възникващи в съзнанието благодарение на дадена дума; значение – само
една от зоните на смисъла, активизирана от конкретния контекст. Думата попива от контекста, в който е
вплетена, интелектуалните и афективните съдържания и започва да значи и повече и по-малко, от
съдържанието на своето значение. Така думата е фокус на мисленето и речта. Единият и другият процес
намират в думата единство, но не тъждество. Езикът е непосредствената действителност, но и основен
инструмент на мисълта.
Търсейки генетичните корени на речта, Виготски утвърждава, че както в онто- така и във
филогенетичен план мисленето и речта имат съвършено различен корен. Така например във филогенетичен
план изследванията на интелекта на животни и особено човекоподобните маймуни (Кьолер) показват един
според Виготски доречеви стадий на мисленето. Именно липсата на “най-важното техническо
спомагателно средство – езика и ограничеността на най-важния интелектуален материал – представите” е
това, което според мнението на Кьолер, а и Виготски отличава мисленето на приматите от човешкото. От
друга страна пак от сравнителната психология и изследвания на примати съществуват многобройни данни за
наличието на “речево” общуване. Основната му отличителна черта е, че то обслужва комуникативни
функции и служи за изразяване на стремеж, субективно желание – функция на емоционално изразяване,
както и изразяване на социални емоции (гняв, страх, приветствие, признаване на властови статус и т.н.).
Друга функция, която обслужва “речевото” общуване при приматите е “подбудителната”, средство за
контакт със себеподобните и управление на тяхното поведение. Главната отлика с човека е, че както казва
Виготски, “речта и интелектът на шимпанзето функционират независимо един от други”. На основание на
подобни данни Виготски формулира следните основни изводи:
1.Мисленето и речта имат различен генетичен корен
2.Развитието на мисленето и речта вървят по различни линии и независимо едно от друго
3.Отношението между мисленето и речта не е константно през филогенетичното развитие
4.Антропоидите показват наличието на човекоподобен интелект в едни отношения (решаване на
проблем, наченки на използване на оръдия) и човекоподобна реч в съвсем други (фонетика, емоционална и
зачатък на социална функция на речта). Между мисленето и речта при антропоидите не съществува връзка.
На базата на тези изводи пък заключава, че съществува доречева фаза в развитието на интелекта и
доинтелектуална фаза в развитието на речта. В онтогенетичното развитие се постулират също подобни
фази в развитието на езика. Така например коренът на онтогенетичното развитие на езика е в неговата
функция на емоционално изразяване, което постепенно се обогатява и с комуникационната функция, като
средство на социалния контакт с полагащия за детето грижи. В определен момент, според Виготски това е
1
около 2-та година на детето, линиите на развитието на мисленето и речта се кръстосват, доказано от две
ключови събития, характерни за тази възраст. Първото от тях е започващото активно разширяване на
речниковия запас – това е периодът, в който детето по Щерн прави великото откритие, че "всяко нещо си
има своето име", т.е. детето открива символната функция на речта. Вторият признак за сливането на линиите
на развитие на мисленето и речта се състои в това, че усвоените от детето думи се явяват не просто
заместители или знаци на окръжаващите предмети явления и хора, а заедно с думата детето усвоява и
нейното значение, криещото се зад нея понятие във формата на обобщение.
“Втора сигнална системама” — Един друг подход за интерпретация на генетичните корени на езика също
като система е във връзка с Павловото учение за “втората сигнална система” - учение за “думата” като
сигнал от особен род! Поради обобщаващият характер на думите и свойството им да заместват всички
останали дразнители (сигнали) - овладяването и ползването на думите съществено изменя както действието
на който и да е дразнител, така и ответната реакция на човека. Подходът е близък до бихевиористичната
парадигма стимул - реакция.
Езикът предполага използването на символи с цел предаване на информация. Обикновено се разглеждат
три аспекта на езика: съдържание, форма и употреба/функция. Съдържанието има отношение към
значението на съобщението (устно или писмено). Формата се отнася до специфичните символи, използвани
за изразяване на съдържанието: звуци, думи, граматика. Употребата е свързана с функциите на езика и речта.
Основните ФУНКЦИИ НА ЕЗИКА И РЕЧТА могат да се дефинират по следния начин:
1. Езикът като средство на съществуване, предаване и усвояване на обществено-историческия опит
на онази система от културно-историческки значения, която е в основата на т. нар. негенетична
наследственост, културна наследственост
2. Средство и способ за комуникация - средство за експресия, за въздействие върху събеседника и
управление на неговото поведение, влияние върху непосредствения опит на другите хора
3. Езикът определя личния опит на човека - интелектуалния аспект на поведението
Руската школа (Лурия) определя следните, твърде подобни функции на речта: номинативна,
експресивна и регулативна, като и трите са пряко свързани със социалния обмен между говорещия и
слушащия. Така ние ползваме речта за различни цели, всяка от които може да се впише в една от трите
основни функции – удовлетворяваме свои потребности и желания, управляваме поведението на другите,
поддържаме социални контакти, изразяваме своите чувства, фантазираме, преструваме се, питаме и
обясняваме. Постоянно контактувайки с езика, детето наред с отделните думи и форми имплицитно усвоява
и тези функции на езика.
ЕЗИКОВО РАЗВИТИЕ
Езикът на езика: граматика
За да разберем как се развива езикът и неговото отношение с познанието, трябва първо да обсъдим някои
от формалните елементи, които го изграждат. Основната структура на езика почива на граматиката. Тя е
рамка от правила, определяща как можем да изразяваме мислите си. Тя се занимава с три основни
компонента на езика – фонология, синтаксис и семантика Фонологията се отнася до най-малката единица
на звуковете, наречена фонема, която влияе върху значението на речта и до начина, по който използваме
тези звукове, за да създадем значение, като ги представяме във формата на думи. Фонемите, използвани в
различните езици, се простират от 15 до 85. Синтаксисът се отнася до правилата, които посочват как думите
и фразите могат да се комбинират, за да формират изречения. Всеки език има сложни правила, ръководещи
реда, по който думите могат да се редят така, че да предават някакво значение. Третият основен компонент
на езика е семантиката – тя се отнася до правилата, ръководещи значението на думите и изреченията.
Семантичните правила ни позволяват да използваме думите, за да предаваме много фини нюанси.
Независимо от голямата сложност на езика повечето от нас усвояват основите на граматиката, без дори да
осъзнават, че са научили правилата. Нещо повече, макар че е възможно да имаме трудности при
експлицитното вербализиране на граматичните правила, които използваме, езиковите ни способности са
толкова усъвършенствани, че ни помагат да изговаряме безкраен брой различни изречения. Как се
придобиват тези сложни способности?
Гукането на бебето е първата важна стъпка по пътя към развитието на езика. Това става около 3 до 12-
месечна възраст. Правейки това, те произнасят фонемите, които се откриват във всички езици, а не само
тези, на които са изложени. Гукането обаче все повече отразява конкретния език, на който се говори в
средата на детето, първоначално по височина и тон, и в крайна сметка по отношение на конкретните звукове.
Приблизително към 1-вата година звуковете, които не са в езика, изчезват. На този етап се произнасят и
първите думи. Разбира се още преди произнасянето на първите думи, децата могат да разбират значителна
част от езика, който чуват – разбирането на езика предшества говоренето му.
След първата година те започват да учат по-сложни форми на езика. Създават комбинации от 2 думи,
които стават тухлите на изреченията, а броят на различните думи се увеличава. Например към 2 год. детето
2
има речник, който включва повече от 50 думи. Само 6 месеца по-късно той е вече от неколкостотин думи.
Типична за тази възраст е т.нар. телеграфна реч. Най-първите детски съчетания от две думи представляват
съкратен вариант на изреченията на възрастните, в които несъществените за съобщението думи са
изпуснати. Подобно на телеграма, те съдържат само съществени думи - без предлози, съюзи, спомагателни
глаголи и обозначенията на число, род и време. И все пак още в началото децата ползват прости граматични
правила. Съществува някаква елементарна конструкция. И понеже телеграфните изречения могат да
изразяват разнообразен смисъл - за детските намерения се съди по реда на думите и конкретната ситуация.
Постепенно в детските изречения започват да се появяват и останалите съществени части на речта. С
напредването на възрастта телеграфната реч изчезва, а изреченията стават все по-сложни. При достигане на
3-та год. децата започват да усвояват правилата на словообразуването, на изразяването на множественото
число, на различните глаголни времена. Усвояването на граматичните правила се придружава от явлението
свръхрегуларизация. Усвояването на езика от децата се подпомага от езика, който родителите използват
със тях – форма на език,която е атипична за всекидневната им реч, но подпомага развитието на детския език:
говорят по-бавно, използват по-примитивен речник, заместват местоименията със съществителни и
опростяват структурата на изреченията. Освен това, родителите, които говорят със, а не на децата си
насърчават развитието на езика. Насърчаването на децата, изслушването им и осигуряването на
възможността те да отговарят на въпроси е по-добра стратегия, отколкото много да им се говори.
Голяма част от придобиването на основните правила на езика е завършена към 5-та година на детето.
Децата овладяват граматичните правила на родния си език без специално обучение към 4 - 5 год. (При това
вярно ползват от много от морфологичните и синтактични правила; видоизменят думите; работят с
различни времена...) Бързо усвояват и значението на думите - семантиката.
Речникъта 6-годишното дете вече се състои от 14 000 думи. Но за да могат ефективно да общуват с
околните, децата трябва да овладеят и прагматичните значения на езика: правилата на беседата, вежливите
форми на обръщение, умението да разграничават двата вида общуване - с връстници и възрастни.
Многобройни теории и изследвания са посветени на процеса на овладяване на езика от детето. В
зависимост от различните парадигми и подходи на социалното учене, когнитивния подход,
културноисторическия, фокусът е различен, но общо могат да се изведат 4 ОСНОВНИ КОМПОНЕНТА, ИМАЩИ РОЛЯ В
ПРОЦЕСА НА ОВЛАДЯВАНЕ НА ЕЗИКА:
А: Подражанието безусловно има голяма роля в усвояването на езика от детето – то обаче не е
самостойно и самоцелно, а израства от процеса на общуването и обхваща и извънезиковите форми на
общуване между детето и майката. От първоначално безсмислено и чисто подражателно, възприемането,
произнасянето и реакцията на звуковото общуване става преднамерено използван инструмент. Фактически,
може да се приеме, че чрез подражание се формира по-голямата част от речниковия запас на малкото дете.
Чистото подражание обаче не може да обясни преднамереността на използването на езика, още от първите
безсмислени звукоподражания, или пък механизмите на усвояването на синтаксиса, граматическите правила,
собствените конструкции на детето, които то няма откъде да чуе и подражава.
Б: Подкреплението е друг силно действащ компонент на научаването. Реакциите на обкръжението на
детските опити за говорене и комуникация са силно подкрепящи по отношение на езиковото развитие.
Усмивката, вниманието, удовлетворяването на потребностите на детето са основни подкрепители,
увеличаващи вероятността за повторение на поведението и закрепяне на реакцията. Трудно е обаче да се
обясни интензивното езиково развитие в ранната детска възраст само с формиране на реакции по пътя на
подкреплението – едва ли е възможно да бъдат подкрепени всички възможни правилни форми и да угаснат
без подкрепление всички неправилни. Още повече, че огромна част от неправилните форми, използвани от
детето в ранното му езиково развитие, всъщност се подкрепят от родителите чрез проявявания възторг и
внимание или чрез подражание на детските “грешки” в говоренето. Друг интересен факт е, че
подкреплението от родителите в ранното езиково развитие на детето е насочено не само към формите, които
детето използва, от самото си начало то е свързано и със съдържанието на детската реч – така например
детската форма “бебе не плаче”, въпреки че е неправилна, най-вероятно ще бъде подкрепена от родителите,
ако е вярна – по такъв начин още от най-ранните фази подкреплението подпомага усвояването не само на
формата, но и на съдържанието и употребата на езика, на неговите основни функции, но не може да обясни
изцяло развитието на езика, без предполагане на вродени езикови способности у детето и връзка на процеса
на усвояване на езика с когнитивното му развитие.
В: Вродени езикови структури. Основен представител на нативисткото схващане - Ноъм Чомски
привлича вниманието към ограниченията на теорията на подкреплението и изказва предположение за
вродени ментални структури, предназначени за овладяването на езика. (Психофизиологията и
анатомофизиологичното картографиране на мозъчната кора са също в подкрепа на такова твърдение –
различни видове увреждания на темпоралната и париеталната зона на мозъка довеждат до нарушения,
известни като сензорни и моторни афазии, а първичното недоразвитие на речевата кора – до неспособност за
развитие на речта: алалия.)
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Език, реч и познание

Влиянието на езика върху когнитивните процеси. Основни характеристики на мисленето и речта у човека...
Изпратен от:
eli_rai1
на 2011-12-14
Добавен в:
Казуси
по Психология
Статистика:
87 сваляния
виж още
 
Подобни материали
 

Ефективния учител е...?

05 яну 2015
·
75
·
3
·
562

Винаги трябва да помним мъдрия урок на морето. Без хуманизъм, няма истинско развитие на човека. Всяка професия носи нещо хубаво и трайно на хората, поддържа живота и здравето им, осигурява им чисти и справедливи отношения, спокойствие и радост...
 

Емоционален стрес

16 ное 2006
·
1,736
·
2
·
300
·
43

В съвременния живот, свързан с динамични темпове на развитие на обществото, урбанизация, информационна натовареност и условия за остри конфликтни ситуации от различен характер, честотата на емоционалното стресово състояние все повече нараства и...
 

Теория за стареенето. Старост и особености.

21 окт 2006
·
1,736
·
10
·
982
·
268
·
1

Теория за стареенето. Старост и особености. Животът възникнал веднъж на планетата бележи непрекъснато развитие във форми,структури и функции в пространството и времето.
 

Психоанализа

21 окт 2006
·
2,079
·
8
·
1,950
·
509

Курсова работа по Психоанализа
 

Какво ни прави личност ?

21 окт 2006
·
3,064
·
4
·
510
·
250
·
2

“Животът няма друг смисъл освен този,който човек му придава сам, разкривайки своите способности”- казва големият хуманист Ерих Фром.
 
Онлайн тестове по Психология
Тест по психология и логика за 9-ти клас
изходен тест по Психология за Ученици от 9 клас
Това е изходен тест по психология и логика, който включва въпроси от целия материал изучаван по този предмет в девети клас. Всички въпроси имат само един верен отговор.
(Лесен)
37
625
1
16.07.2012
Тест по Психология за 12-ти клас
кандидат-студентски тест по Психология за Ученици от 12 клас
Тестът по психология е подходящ както за ученици от 12-ти клас, така и за кандидат-студенти и учители. Съдържа 15 въпроса, всеки от които има само един верен отговор.
(Лесен)
15
161
1
1 мин
25.11.2016
» виж всички онлайн тестове по психология

Език, реч и познание

Материал № 775259, от 14 дек 2011
Свален: 87 пъти
Прегледан: 145 пъти
Предмет: Психология
Тип: Казус
Брой страници: 10
Брой думи: 6,573
Брой символи: 41,458

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Език, реч и познание"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Етиен Бенов
преподава по Психология
в град София
с опит от  4 години
27

Накшедил Мустафова
преподава по Психология
в град Русе
с опит от  23 години
1,936 90

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения