Мирослав Бачев
преподава по Философия
в град София
Големина на текста:
Сузана Юлиянова Каменова, ІV курс, Философи, Фак. №0228009
ТЕМА: “Смисълът на живота”
Колко често си задаваме въпросът, какъв е смисълът на живот? И
въобще колко хора се опитват да отговорят на този въпрос, да осмислят
своето съществуване? А това наистина е засягащо всяко разумно, питане
чийто отговор е не само една голяма крачка към света, не само едно
познание, но и начин да намериш своето място в обществото, да откриеш и
опознаеш самия себе си. Малко са хората дори задали си само този въпрос, а
човекът има нужда да търси смисъл, за да може да отключи своята енергия,
за да образува и преобразува своя свят, а заедно с това и своето
съществуване. И тогава, именно тогава намерил своето място, проникнал
дълбоко в самия себе си, той би намерил силата да съществува.
С въпроса за смисъла на живота се занимава и френският философ
Албер Камю. Той поставя този проблем във философското си есе “Митът за
Сизиф”. В това есе Камю изследва и описва усещането за абсурд, основно
върху него светоусещане, на абсурдът като такъв. “Сам по себе си светът е
неразумен” – казва Камю. Той може да изглежда близък и понятен за човека,
но това е измама. Достатъчно е някой ден да ни връхлети усещането за
безсилие и ние безвъзвратно съзнаваме, че светът сам по себе си е нещо
съвсем различно от онова, което сме очертавали в него. Не света, а тях,
собствените си творения сме възприемали и разбирали досега. С усещането
за безсилие светът ни убягва, защото става отново такъв, какъвто е – чужд,
странен, непроницаем. Когато в душевното състояние на човек се забелязва
опустошение и веригата на всекидневните му действие е разкъсана това е
знак за безсилие. Усещането за безсилие се поражда и от сравнението между
фактическото състояние на нещата и дадената реалност, между действието и
света. Машинателните действия, които се превърнали в навик от умората. Тя
пробужда съзнанието. Веднъж пробудено съзнанието има за последица или
самоубийството или възстановяване на всекидневните машинателни
действия. Тъй като човек в своето съществуване се подчинява на навика, да
се самоубие означава, че е прозрял смехотворната му същност, отсъствието
на каквато и да било по-дълбока причина да живееш, безсмислието на това
всекидневно движение и безполезността на страданието. Осъзнавайки
безсмислието на всичко, което става в света, човек се оказа в абсурдна
ситуация.
У хората също има нещо нечовешко. В моменти на прозрение те
установяват, че именно механичния характер на техните действия, прави
глупаво всичко, което ги заобикаля. В резултат на безцелните гримаси и
мимики, които човек прави когато говори поражда у нас въпроса – за какво
живее? Абсурдното се състои в безпокойството пред нечовешкото у самия
човек, в това, че има една сила, която потиска и унищожава човека и един
човек предоставен сам на себе си. Това е абсурдния човек. В душата му е
заложена жаждата за познание, за яснота, за живот. Потребността от близост,
жаждата от яснота у човека се натъква на неразумния свят. Но тази жажда за
яснота по пътя на разума остава неутолима, тъй като онова което не можем
да разберем го приемаме за безсмислено, ирационално. Абсурдният човек не
отхвърля докрай разума и приема ирационалното, защото в човешкия опит
разума е действен. Той обхваща всички дадености на опита и знае, че
съзнанието не му оставя място за надежда. Камю не разчита на надеждата за
друг живот, който трябва да бъде заслужен, или че трябва да се живее не
заради самия живот, а за някаква голяма идея, която го надхвърля, дава му
смисъл и го представя лъжливо.
Много пъти е казано, че животът трябва да има смисъл за да бъде
изживян. Камю твърди обратното, че животът ще бъде по-добре изживян, ако
бъде по-безсмислен. Но да изживее една съдба означава да я приемеш
напълно. Тази съдба, обаче не може да бъде изживяна когато се знае, че тя е
безсмислена, ако абсурда не се държи пред погледа. Да се приеме
безсмислието на света не е примирение, а увереност в смазващата съдба.
Камю казва: “Абсурдът има смисъл само тогава, когато не се примиряваме с
него. Абсурдът на Камю е абсурд на бунта срещу безсмислието. Бунтът е
абсурден, защото е безнадежден, защото е ясно че безсмислието не може да
се преодолее. Но това не означава, че не си струва да се съпротивляваме –
Бунтът е “желание за една невъзможно смисленост”. Той поставя света под
постоянно съмнение и е постоянно сблъскване на човека с неговата яснота.
Бунтът придава цена на живота. Той ни дава възможност да не отстъпваме.
По добре е да умреше непримирил се отколкото в съгласие. За абсурдния
човек единствената истина е предизвикателството.
Говорейки за абсурда Камю отделя внимание и на свободата. Той
смята, че преди да се сблъска с абсурда човек си е поставял цели, мислел е за
бъдещето. Този човек действа сякаш е свободен. Но абсурдът разклаща тези
вярвания. Начин, по който човек действа сякаш всичко има смисъл се
опровергава от безсмислието на възможната смърт. Да се поставят цели, да
има предпочитания всичко това предполага вяра в свободата. Но
представяйки си идеята на своя живот, абсурдния човек се е съобразил с
изискванията на желаната цел и така е станал роб на своята свобода. Човек
въпреки всичко устройва живота си на предразсъдъци, въпреки че се стреми
да се държи далеч от тях. Така абсурдния човек разбира, че не е бил
освободен. В рамките на един начин на съществуване, в който човек
подрежда своя живот и доказва с това, че предполага смисъл в него, той
създава прегради, в които затваря своя живот. Единствено пред най-
очевидното безсилие – смъртта абсурдният човек се чувства освободен от
всичко.
Разглеждайки темата за смисъла на живота. Камю разглежда няколко
примера. Най-напред се спира на живота на Дон Жуан. Целият живот на този
човек е свързан с любовта към жените,които той обича с еднакъв порив и
затова трябва да повтаря това дълбоко чувство. Макар, обаче смисълът на
живота на Дон Жуан да са били жените, то все пак той е абсурден, защото е
съзнателен. Той добре знае, че няма жена, която да му даде абсолютната
любов. Затова избухва в смях, когато го съзнава. При него е имало тъга,
когато още се надявал. За Дон Жуан начинът на познание е да обичаш и
притежаваш. Докато при другите любовта е едно пълно отдаване на една
личност, на едно чувство. За Дон Жуан любовта е освободителка, защото
носи в себе си всички лица на света и трепетът му идва, че съзнава своята
преходност.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

“Смисълът на живота”

Колко често си задаваме въпросът, какъв е смисълът на живота? И въобще колко хора се опитват да отговорят на този въпрос, да осмислят своето съществуване?...
Изпратен от:
kireto_0505
на 2008-01-15
Добавен в:
Курсови работи
по Философия
Статистика:
665 сваляния
виж още
 
Подобни материали
 

Управляващ или управляван - моята бъдеща социална позиция в обществото

22 яну 2008
·
114
·
2
·
324
·
110
·
1

Успоредно с нарастването на увереността в силите ми, усещам и нарастването на желанието ми за власт - власт над собствения ми живот и обстоятелствата, които го съпътстват...
 

Какво стои в празнотата между бездушието и съчувствието?

12 окт 2008
·
35
·
3
·
598
·
100

Човешкият живот е относително нещо. В своя живот човек преминава през различни етапи от своето развитие, усъвършенства се, изгражда си морали и ценности, норми на поведение, характер, нрав...
 

Теорията за абсолютната виновност

12 ное 2008
·
32
·
3
·
730
·
152

„Човек е осъден да бъде свободен” и какви ефекти има тази осъденост на човек върху идеята за „престъпление и наказание”. Теорията за абсолютната виновност.
 

Навикът притъпява чувствата

13 яну 2009
·
14
·
2
·
391
·
32

Каква част от характера ни заемат нашите навиците, до колко те са добри и лоши, с какво ни убиват и не правят ли голяма част от живота ни скучна и еднообразна, или може би ни дават база за изграждане на чувство...
 

Може ли науката да даде отговор на въпроса за смисъла на човешкия живот

31 мар 2009
·
85
·
3
·
588
·
74

Всеки от нас си е задавал въпроса за смисъла на човешкия живот. Още от древността философите са търсели един единствен отговор, който да обобщава мнението на всеки човек и е глобален за светоусещането на обществото...
1 2 3 4 5 » 11
 
Онлайн тестове по Философия
Тест по философия
изпитен тест по Философия за Студенти от 1 курс
Един от тестовете за оценка по философия за 1 курс, 2 семестър в Университет по архитектура, строителство и геодезия. Всички въпроси имат само един верен отговор.
(Труден)
20
81
1
2 мин
14.02.2013
Тест по философия за студенти 2-ри курс
междинен тест по Философия за Студенти от 2 курс
Тестът съдържа 20 затворени въпроса само с по един верен отговор. Предназначен е за студенти, изучаващи философия във 2-ри курс.
(Лесен)
20
51
1
1 мин
27.08.2013
» виж всички онлайн тестове по философия

“Смисълът на живота”

Материал № 77512, от 15 яну 2008
Свален: 665 пъти
Прегледан: 247 пъти
Качен от:
Предмет: Философия
Тип: Курсова работа
Брой страници: 5
Брой думи: 969
Брой символи: 7,718

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "“Смисълът на живота”"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Мирослав Бачев
преподава по Философия
в град София
с опит от  13 години
166 43

Христо Йорданов
преподава по Философия
в град Сандански
с опит от  12 години
173 43

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения