Големина на текста:
Тема 2. Социологията като наука – обект, предмет, подход и задачи
1. Логическите елементи на социологическото познание
Човешкото познание /в това число и социологическото/ е процес на взаимодействие
между:
•науката /учените с техните подходи, методи и изследователски инструменти/;
•обектите на научния интерес /това към което са насочени научните
изследвания/;
•резултатите от изследователския процес /научни, категории, закони, теории
и модели/.
Посочените елементи на познавателния процес се намират в непрекъснато
взаимодействие и развитие, защото промените в обществената действителност
създават нови предизвикателства пред социолозите. Това налага търсене на все по-
ефективни изследователски подходи и инструменти за анализ на променящата се
действителност. С помощта на събраната социологическа информация се коригират
старите и се създават нови теории. В същото време, обществената практика се
променя и това възобновява отново спиралата на изследователския процес.
Ето защо, за да се разбере същността на човешкото познание, е необходимо да се
разкрие спецификата неговия обект, предмет, изследователски подходи, изградена
система от знания.
Обект на научното познание са избрани елементи от реалността, които се
регистрират от изследователите като определена даденост, със своя автономност и
граници на съществуване. Посочените обекти съществуват реално и независимо от
нашите знания за тях. Многообразието от компоненти на социалната реалност може
да се систематизира в логическата конструкция: общество/обществени институции/ -
социални общности / семейство, организации, професионални групи и др.п./ -
индивид. Общественият живот на хората протича в рамките на човешките общности,
които изграждат непосредствената им среда. Тя изпълнява ролята на своеобразен
посредник между въздействието на обществените институции и отделните индивиди, и
играе съществена роля за превръщането им социални същества с определени
личностни характеристики. В този смисъл съществува твърдението, че да се разбере
същността на личността не е достатъчно да се познава обществото в което тя
живее, както и обратното, не е достатъчно да познаваме обществото за да разберем
същността на личностите, които ни заобикалят. Необходимо е да се познават и
изследват човешките общности, които опосредстват връзката индивид - общество.
Така достигаме до извода, че най–същественият обект на изследване от страна на
социологията са различните човешки общности от които е изградена социалната
действителност.
Предмета на науката е логическото описание на обекта, което зависи от
предпочитанията на изследователите по отношение на гледната точка на анализа,
използваните методи и подходи, начина на представяне на отделните сегменти и
отношения. За разлика от обекта, предмета на научното познание зависи от
предходните знания на учения, от неговите възможности /в това число и
материални/ да организира конкретните изследвания. В този смисъл, определяйки
предмета на дадена наука, ние чисто абстрактно отделяме една или няколко страни
на обекта и се опитваме да ги изучим, отчитайки или не, влиянието на останалите
негови страни. По тази логика всеки обект на изследване може да бъде предмет на
различни науки и научи изследвания.
Методите от своя страна представляват определена организация, технологични
принципи и инструменти, приложени към изучаването на обекта, в съответствие с
избраната предметна област.
През сравнително краткия период на развитие, социологическото познание преминава
през различни етапи, създава се многообразие от школи и научни направления. Дори
в рамките на една и съща школа се съвместяват противоположни парадигми, оценки
за същността на изследваните явления и процеси. Това ни дава право да определим
социологията като наука, в която съжителстват различни парадигми. На основата
на този възглед американският социолог Д. Ритцер създава интегрален модел на
социалната реалност и възможностите за нейната социологическа интерпретация.
Фиг.1 Интегрален модел на социалната реалност
Посоченият модел дава възможност:
•първо, да се илюстрира взаимната връзка между различните равнища на
социалната реалност;
•второ позволява да се класифицират изучаваните явления;
•трето в съответствие с различните явления и процеси да се прилагат
подходящи методики и техники на изследване.
2. Предметната област на социологическото познание.
Сложността и многообразните форми на съществуване на социалната реалност се
отразява не само върху разнообразието от възможности за избор на обекти на
социологическото познание. Още в по-голяма степен това се отнася при
определянето на предмета на социологията като наука. Всеки социолог притежава
свой творчески свят /възгледи и идеи/, поради което всеки от по-известните
изследователи разработва «своя» социология, в този смисъл, че по своеобразен
определя нейния предмет и правила за организиране на познавателния процес.
Майсторството в определяне на предмета, традиционно се свързва с това, доколко
изследователят с помощта на разработената теоретична конструкция се доближава
до:
•сферата на най-актуалните състояния на обекта (дава възможност да се
обясни произхода функционирането и развитието, съществуващи противоречия и
др.п/;
•областта на съществените връзки и елементи, изменението на които оказва
влияние върху системата на организация на обекта.
Едни социолози разглеждат общество като структурирана система, други я описват
посредством протичащите в нея процеси, от една страна се глобализират границите
на обществените системи, от друга се локализират, в едни от научните направления
се изучават «фактите», други – «символите» и т.н. Всичко това създава, на пръв
поглед представата, че социологията се занимава с всичко което изпълва рамката
на социалната реалност. Но по-задълбоченото познание за процеса на развитие на
социологическото познание показва, че всеки изследовател, който е отговорен към
своите професионални позиции, се стреми да посочи онази гледна точка, която дава
възможност да се попълнят неизчерпаемите знания за обществената действителност.
В тази област съществува научния афоризъм, че „когато една наука уточни своя
предмет, то тогава тя спира да съществува”. В този дух, ние възприемаме
социологията като познавателен процес, а не като система от непоклатими догми за
същността на човешкото общество.
Въпреки многообразието от възгледи за предмета на социологическото познание, в
хода на неговото развитие са се затвърдили няколко основни принципи за
организация на изследователския процес.
Принципът на системността. Дори и от собственият си опит можем да установим, че
обществената действителност не е обикновено струпване на индивиди, които
случайно си взаимодействат. Във всяка своя крачка ние срещаме устойчив ред,
който се налага от обвързаността на обществените дейности, процеси и явления, и
който поставя междуличностните ни отношения в определени граници. Такава
устойчива зависимост между отделните части съществува като в предметния, така и
в биологичния, и социалния свят. Това налага, както при естествените, така и при
обществените науки да се използва един и същи принцип на познание –
системността.
Принципът на системността изисква всеки социален обект да се разглежда
като относително обособено цяло, което е съставено от разнородни компоненти, с
устойчив ред на взаимодействие между тях. Всяка социална система съществува
благодарение на изградената структура, която поддържа устойчивостта на
съществуващите форми на съвместен живот на хората, и регулира поведението на
различните социални групи.
Принципът на интегративността. Системите винаги ограничават хората,
заставяйки ги да се съобразяват с установените структури и правила за поведение.
Но това не пречи на същите подтиснати хора да разрушават една система, за да
установят друга, ограничаваща в не по-малка степен тяхната индивидуална свобода.
Тази жертва се прави заради едно от основните предимства на социалните системи -
интегративността. Всяко цяло притежава интегративни качества и възможности,
които не са характерни за отделните му елементи. Те се получават като резултат
от определен начин на взаимодействие между неговите разнородни компоненти.
Промените в структурата на системата /начина на взаимодействие/, дори и при
запазване на свойствата на частите води до промяна в интегративните качества на
цялото. Реализацията на този принцип е в основата на формирането,
усъвършенстването и развитието на човешките общности. Глобализиращият се свят е
следствие от закономерното налагане на принципа на интегративността. Днешното
общество е качествено различно от света преди няколко десетилетия, но не толкова
поради кардиналната промяна в човешката природа, а заради новите форми и
организация на социалните връзки между хората.
Принципът за единството на обективното и субективното. Много често
оправдаваме своите действия или бездействие с обективните условия на средата. В
същото време обвиняваме другите в пристрастност, в субективизъм, когато
оценяваме тяхното поведение или изразено отношение към нас. Най-често едни и
същи факти се оценяват понякога като обективни, а в други случаи като
субективни. В същност, всеки социален факт е едновременно и обективен, и
субективен. Това се обяснява с принципа за единството на обективното и
субективното. Всичко в обществената действителност е продукт от дейността на
хората и поради това е, субективно по своя произход. Във всяка дейност ние
влагаме свои идеи, знания и умения, извършваме я заради определени потребности и
интереси. В същото време, създаваните от хората неща се материализират в
предмети, отношения и идеи, и така изграждат материалната и духовна култура на
обществото. В този смисъл всяка частица от обществената система е субективна по
произход и обективна по начина на своето съществуване. Това което обвързва
обективното и субективното са индивидите и човешките общности. За да могат да
съществуват и действат те трябва да усвоят обективните условия на средата
/съществуващи като елементи на достигнатата материална и духовна култура/ и да я
превърнат в определени субективни качества. В последствие, в процеса на
дейността хората материализират своите субективни качества, като ги „инвестират”
в създаваните от тях “продукти”, с което променят обективните параметри на
социалната среда.
Принципът за единството на индивидуалното и социалното. Забравете за
момент сегашното си социално положение. Представете си, че жизнената съдба ви
отпраща в социалната среда на престъпна група, или семейство на неграмотни
безработни родители, или ставате част от икономическия и политически елит. Какво
ще остане от вашата индивидуалност и какво ще се промени? Отговорът на този
въпрос търсим с помощта на принципа за единството на индивидуалното и
социалното. Всеки човек е конкретен индивид с уникални физически, психически и
социални качества. Преобладаващата част от физическите и значителна част от
психическите качества се наследяват генетично и са относително независими от
социалната среда. Но, социалните качества се придобиват в процеса на
образованието и възпитанието, формират се посредством активното и избирателно
усвояване на съответната социална среда. По този начин всеки човек е органическо
единство на индивидуални и социални качества. Индивидуалните характеристики ни
отличават от останалите хора, социалните ни дават възможност да се приспособим
към една или друга общност. Индивидуалността ни дава правото да кажем “Аз” а
социалността “Ние”
Единството на теоретичното и емпирично изследване на обществената
действителност. Това е принцип, който определя логиката на изследователския
процес. Тя изисква всяка теоретична концепция да бъде проверена и доказана с
помощта на конкретни факти от социалната действителност. Тези факти се събират,
обработват и анализират с помощта на емпирични социологически изследвания. В
последствие част от старите теории се коригират или отхвърлят, а на тяхно място
се дефинират закономерности, които отразяват новите обществени реалности.
Основавайки се на съдържанието на посочените принципи можем да дефинираме
следното определение: „Социологията е наука, която изследва създаването,
функционирането и развитието на социалните общности и тяхната самоорганизация,
под формата на социални системи, структури и институции. Основен двигател на
тези процеси са социалните субекти /личност, група, общност/, които на основата
на исторически формиралите се знания, ценности и мироглед, създават и развиват
новата социална реалност.”
3. Социологическите категории и закони
Социологическите категории и закони са крайният резултат на
социологическото познание. Като съвкупност от знания за обществената
действителност те изграждат системата на социологическата теория.
Социологическите категории са научни понятия които изразяват наличието на
трайни и съществени свойства, общовалидни за широк кръг от социални явления,
процеси, човешки общности. В зависимост от равнището на абстрактност
социологическите категории биват - теоретични и емпирични. В зависимост от
ролята си в познавателния процес се делят на съдържателни /онтологически/ и
познавателни.
Категориите по съдържателен признак биват:

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
14 сеп 2022 в 14:39 студент на 20 години от Шумен - Шуменски университет "Епископ Константин Преславски", факулетет - Педагогически факултет, специалност - Социални дейности, випуск 2022
 
Подобни материали
 

Активното демократично гражданско общество

10 фев 2008
·
239
·
2
·
432
·
119

Структурата на съвременното граждаско общество, какво разбираме под гражданско общество и т.н
 

Що е социология?

27 окт 2007
·
442
·
7
·
868
·
217
·
1

Социологията изследва условията за формиране, подържане и промяна на социален ред, както и условията протичането и резултатите на социалната дейност.
 

Предмет на науката социология

02 юли 2007
·
1,095
·
1
·
155
·
126
·
1
·

Предмет на науката социология. Изходни предпоставки за определение на предмета. Дискусия по проблема за предмета на социологията - европейски учени, амарикански учени - Смалсът, Шилз...
 

Какво разбирам от модерно общество?

02 мар 2008
·
170
·
2
·
223

Mодерното общество е свързано с хора, които имат модерни представи за света, намерили израз в произведенията им. То може да индуцира чрез различни канали някакви модерни представи за света у различните нации и етноси...
 

Методика на социологическото изследване

12 яну 2008
·
418
·
11
·
1,628
·
188
·
1

Научните изследвания, от гледна точка на своята методика са теоретични, емпирични и теоретико- емпирични. От прагматичен аспект те се делят на фундаментални и приложни. Фундаменталните са насочени към установяването на принципно нови...
1 2 3 4 5 » 10
 
Онлайн тестове по Социология
Тест за изпит по социология на политиката
тематичен тест по Социология за Студенти от 3 курс
Тест за изпит на студенти в ІІІ курс, специалност "Социология"...
(Труден)
25
82
1
13.12.2011
Тест по обща и медицинска социология
изпитен тест по Социология за Студенти от 2 курс
Използван в МУ Варна при доц. Стоянова, през 2012 година. Има въпроси с повече от един верен отговор.
(Лесен)
13
74
1
06.02.2013
» виж всички онлайн тестове по социология

Социологията като наука – обект, предмет, подход и задачи

Материал № 773911, от 13 дек 2011
Свален: 31 пъти
Прегледан: 62 пъти
Предмет: Социология
Тип: Тема
Брой страници: 5
Брой думи: 2,234
Брой символи: 15,425

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Социологията като наука – обект, предмет, подхо ..."?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала