Големина на текста:
Югозападен университет „Неофит Рилски
грБлагоевград
Филологически факултет
Курсова работа
По
Българската литературна критика на XX век
На тема:
Атанас Далчев – „Поезията и децата”
Преподавател: Изготвила:
Доц. д-р Ст. Стоянов Николета
Николова
БФ III курс
Фак. №
0936017
Философът поет или поетът философ – това е най-обобщената и открояваща се
представа за присъствието на Атанас Далчев в българската литература. В творчеството
му доминират питанията, чрез които се домогва да осмисли човешкото съществуване
въпреки многобройните прозрения за абсурдността му. Художественият му свят е
пренаселен с предмети от ежедневието, които всъщност са символните знаци на самия
живот – банален и монотонен, живот – неживот, живот – смърт. Но тъкмо идеята за
крайността и неустойчивостта на човешкото присъствие в света отправя погледа на
поета към устойчивите неща, които могат да дарят радост и да върнат на човека
надеждата.
Поетът е роден през 1904г. в Солун, в семейството на интелектуалец, обществен
деец и политикк. Баща му, завършил право, работи като адвокат и учител, а през 1907г. е
предложен от групата на Яне Сандански за народен представител в турския парламент.
Атанас Далчев учи в българското училище в Цариград, а след Балканската война, когато
семейството се преселва в София, продължава образованието си в Първа мъжка
гимназия – класически профил. През 1927г. завършва философия и педагогика в
Софийския университет и заминава за Франция, където слуша лекции в Париж. След
завръщането си в България работи като училищен инспектор и като учител по
български език и литература. През 1937г. отново е във Франция и завършва в Сорбоната
курс за преподавател по френски език. След 9. IX. 1944г. е назначен в Министерството
на информацията и изкуствата, но след няколко години остава без щатна работа и за да
издържа седемчленното си семейство, почти денонощно се занимава с преводаческа
дейност. Владеещ и боравещ свободно с няколко чужди езика, изключително начетена и
ерудирана личност, Далчев превежда „Братовчедката Бет” на Балзак, „Басни” на
Лафонтен, „Червено и черно” на Стендал, разкази от Чехов, съвременни испански
поети, лириката на Хьолдерлин и др. Впоследствие е редактор на сп. „Пламъче”. През
1972г. получава наградата „Готфрид фон Хердер” на Виенския университет за
целокупното си литературно творчество. Умира през 1978г. в София.
Първите му творчески изяви са свързани със символизма. Такива стихове печата
през 1923г. в сборника „Мост”. Постепенно преодолява символистичната естетика, за да
я отрече напълно и се дистанцира от нея в следващите си стихотворения, намерили
място по страниците на седмичниците за литература и култура – „Изток” и „Стрелец”.
Лирическото творчество на Далчев обема около 70 стихотворения, излезли в
стихосбирките „Прозорец” (1926г.), „Стихотворения” (1928г.), „Париж” (1930г.),
„Ангелът на Шарпър” (1943г.). В продължение на дълги години поетът не създава нищо
и неговото мълчание е активен и значещ отказ в името на творческата свобода.
Неслучайно в своите размисли и афоризми по-късно той ще заяви: „Един писател личи
и по това, което той не си позволява да пише.” И още: „...словото живее не само с това,
което казва, но и с това, което се мъчи да премълчи; както музиката от звуци и паузи,
тъй и то е изтъкано от думи и мълчания”; „Мълчанието е най-трудното нещо и на
сцената, и в живота.”
След продължителното и красноречиво Далчево мълчание през 1965г. излиза
последната му стихосбирка „Стихотворения”, а две години по-късно – неговите
забележителни „Фрагменти” (бележки, импресии и афоризми за поезията, литературата
и критиката).
Името на Атанас Далчев се свързва устойчиво и с участието му в кръга
„Стрелец”, по страниците на чиито издания (вестниците „Изток” и „Стрелец”)
публикува редица свои зрели стихотворения и критически статии. Този литературен
кръг обединява ерудирани интелектуалци и творци (Константин Гълъбов, Кирил
Кръстев, Асен Златаров, Чавдар Мутафов, Атанас Илиев, Димитър Пантелеев, Атанас
Далчев, Светослав Минков и др.), поставили си амбициозната задача да обновят
културния ни живот, да го направят съизмерим с модерните посоки на развитие на
европейската цивилизация, като същевременно запазят специфичния му народностен
облик, националната му идентичност. Друго обединяващо тези толкова различни хора
звено е общото за всички тях недоволство от символизма. Оттласкването си от
символизма категорично заявява и Атанс Далчев. Това той прави в проникновените си
критически статии и афористични находки, но най-вече в оригиналната си поетическа
продукция – специфично художествено въплъщение на предметната образност и
философската мисловност, на проблематизирането на тревожните дилеми на човешкото
битие. В статията си „Поезия и действителност” (1927г.) Далчев чертае в най-общ план
контурите на естетическите възгледи на твореца и поставя акцент върху неговото

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Българска литературна критика на ХХ век. Атанас Далчев - поезията и децата

Интересна е статията за „Поезията и децата” от неговите „Критически страници”. Там Далчев посочва недостатъците и техният корен, който според писателя лежи в неправилното схващане на детската поезия....
Изпратен от:
eTu
на 2011-12-12
Добавен в:
Курсови работи
по Нова българска литература
Статистика:
31 сваляния
виж още
 
Домашни по темата на материала
нямам зададена тема(по избор)
добавена от qnikata 14.05.2013
1
12
Подобни материали
 

Човекът в стихотворението "История" от Вапцаров

27 фев 2006
·
2,694
·
2
·
908
·
456
·
1

Човекът в поезията на Вапцаров се утвърждава в суровия двубой с живота ,с времето.Той е художествено обощение на работника, интелигента ,бореца за справедлизост и едновременно с това-живия конкретен човек.
 

Атанас Далчев - проблемите в поезията


Смислова доминанта на Далчевата поезия е проблемът за съдбата на човешкото време. Този проблем обединява основните теми на творчеството му – за ограничения живот на човешкото съществуване, за духовното и материално разтление на света...
 

Стихотворението "Стаята" на Атанас Далчев


Възгледите на Атанас Далчев за поезията, литературата, изкуството и културата се раждат като алтернатива на наложилото се в литературния живот преди Първата световна война символистично направление. Историческата действителност на следвоенните години...
 

Атанас Далчев - биография


Атанас Христов Далчев е роден на 12.06.1904г. в Солун и умира на 17.01.1978г. в град София. Завършва първа мъжка гимназия в София, клас. Профил (1922), философия и педагогика в Софийския университет (1927).
 

Атанас Далчев


Атанас Далчев заявява своето присъствие в националната ни литература през 20-те години на миналия век - време на модернистични търсения, изразяващи се в дистанцирането от символизма и завръщането на словото към изначалната му сетивност и първичност...
1 2 3 4 5 » 11
 

Българска литературна критика на ХХ век. Атанас Далчев - поезията и децата

Материал № 772908, от 12 дек 2011
Свален: 31 пъти
Прегледан: 80 пъти
Предмет: Нова българска литература, Литература
Тип: Курсова работа
Брой страници: 6
Брой думи: 1,565
Брой символи: 9,473

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Българска литературна критика на ХХ век. Атанас ..."?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Лидия Димитрова
преподава по Литература и Български език
в град София
с опит от  35 години
261 39


виж още преподаватели...
Последно видяха материала