Големина на текста:
1 ПОНЯТИЕ ЗА БЪЛГАРСКОТО НАКАЗАТЕЛНО ПРАВО
Наказателното право е един от клоновете на действащото право и представлява съвкупност от правни
норми, които регулират даден вид обществени отношения.
Неговата цел е противодействие на престъпленията. Като особена категория отрицателните прояви,
засягащи най-тежко обществените отношения. Тази цел се постига чрез метода на наказанието,
откъдето идва името на наказателното право.
Наказателното право е съвкупност от правни норми, установени от държавата като специфично
средство за предотвратяване и ограничаване на престъпленията, чрез предвиждане и налагане на
наказания на извършилите ги лица.
Другите правни клонове отразяват нормалното положение и развитие на ОО и затова при тях почти не
се налага да се използва метода на санкционирането;
наказателното право не регулира нормалното развитие на отношенията в областта на семейството, на
държавния апарат, собствеността, а се занимава само с деяния, които увреждат или застрашават тези
ОО;
наказателното право може да регулира прояви във всички сектори на обществения живот и затова
казваме, че е типично санкционно право. Пронизва всички сектори на обществения живот;има допирни
точки с други дисциплини като психология, съдебна медицина и т.н.
наказателното право ползва две основни категории
- престъпление;
- наказание
като тези две категории са очертани в общата част на НКодекс, а отделните видове престъпления в
особената част
Наказателното право способства за демократизирането на ОО. Еднакво защитава личните и
колективните интереси;
2 ЗАКОНЪТ КАТО ИЗТОЧНИК НА НАКАЗАТЕЛНОПРАВНИТЕ НОРМИ
Източници на правото са:
закон;
обичай;
съдебният прецедент.
1. ОБИЧАЯТ – е признато от държавата правило за поведение, възприето в следствие на
продължително прилагане при сходни случаи. Недостатъкът му е неговата неопределеност. Той не
може да отговори на промените в обществената ситуация, т.е. обичаят е консервативен;
2. ПРЕЦЕДЕНТЪТ – представлява една обвързаност на съда с възведено в общо правило решение,
което този или друг съд е дал по сходен юридически казус.
3. В съвременните демократични държави единствен източник на право е ЗАКОНЪТ – нормите на
наказателното право трябва да бъдат ясно определени и формулирани, тъй като не засягат жизнено
важни интереси на гражданите. Основата за установяване на наказателната отговорност могат да
бъдат само нормите на Наказателния кодекс, като могат да се ползват и подзаконови нормативни
актове, доколкото кодексът сам препраща към тях.
РЕШЕНИЯТА на Конституционния съд са източник на наказателно право но само, за да посочат
нормата или частта от нормата, че са противоконституционни.
НЕ СА ИЗТОЧНИК – актовете на съда;
РЕШЕНИЯТА на ВКС представляват компетентно тълкуване, изясняване съдържанието на
съществуващи норми, но те не са източник на право.
3 ВИДОВЕ И СТРУКТУРА НА НАКАЗАТЕЛНОПРАВНИТЕ НОРМИ:
Нормите на общата част са приложени във връзка с нормите на особената част, като нормите на
общата част са декларативни – които декларират общите принципи (чл. 35 от НК)
Изясняват смисъла и съдържанието на основните понятия наказателното право.
По отношение нормите на особената част можем да кажем, че имат двуелементна структура, която се
състои от диспозиция и санкция.
ДИСПОЗИЦИЯТА – е обобщено правило, дадено чрез онези признаци, които са характерни за
съответния вид деяния. Те биват няколко вида:
описателните диспозиции – при тях престъплението се описва чрез всички необходими и достатъчни
елементи (пример почти всички престъпления като кражба, грабеж);
простите диспозиции – това означава, че в диспозицията е употребено понятие с общоизвестно
значение;
опростени диспозиции – при тях законодателят е прибавил някакъв друг признак наред с понятието с
общоизвестно значение;
препращащи диспозиции – това означава, че съответната норма препраща към друга норма от
Наказателния кодекс. Препращането може да бъде изрично и мълчаливо;(чл. 95 и 97 – от НК)
бланкетни диспозиции – за допълване признаците на състава се препраща към норми извън
Наказателния кодекс.(чл. 136 от НК)
Благодарение на препращащите и бланкетните диспозиции се постига законодателна икономия.
САНКЦИЯТА – Абсолютно неопределена санкция – липсва конкретизация по вид и размер. Това
наказание се определя по преценка на съда като в закона се казва, че се преследва с цялата строгост
на закона.
Абсолютно определена санкция – едно единствено по вид наказание и ролята на съда е да наложи
това единствено по вид наказание когато констатира нарушението.
Относително определените санкции – те са правило в нашето законодателство, при което
законодателят е дал указание за вида и размера на наказанието и съдът може да се движи в
определени граници.
Тази относителност има две форми:
установяват се рамки на плоскостта на отделния вид наказания;
предвиждане на две или повече различни наказания, като тези наказания могат да бъдат в
съотношения на кумулативност (съюзът „и”) и алтернативност (съюзът „или”)
4 ТЪЛКУВАНЕ НА НАКАЗАТЕЛНОПРАВНИТЕ НОРМИ
ТЪЛКУВАНЕТО е мисловно - логическа дейност ,насочена към изясняване действителното съдържание
на наказателноправите норми във връзка с тяхното прилагане .
То е необходимо защото:
1. Нормите са обобщени правила и чрез тълкуването се разбира дали могат да се приложат към
конкретния случай ;
2. Всяка норма е елемент от системата на Наказателното право и затова трябва да изясняваме
съдържанието (Тя не е изолирана сама по себе си );
3. Тълкуване понякога се налага , защото нормата може да е неясно формулирана.
СПОСОБИ за тълкуване:
- ЛЕКСИЧЕСКИ СПОСОБ – чрез него се разкрива съдържанието на употребените в нормата понятия ,
които могат да бъдат обикновени понятия и специфични понятия
- ГРАМАТИЧЕСКИ СПОСОБ – изяснява се граматическата връзка между понятията (от гледна точка на
граматиката – съюзи , тирета , запетаи и така нататък)
- ЛОГИЧЕСКИ СПОСОБ – да се установи връзката между духа и буквата на закона ;
- СИСТЕМАТИЧЕСКИ СПОСОБ – Наказателното право е почти математически подредена система .
Той е насочен към изясняване връзката и мястото на нормата в Кодекса и връзката и с други норми .
- ИСТОРИЧЕСКИ СПОСОБ – с оглед на условията , при които е създадена тази норма .
ВИДОВЕ ТЪЛКУВАНЕ с оглед на обема :Съпоставка между това , което е казал законодателя и това ,
което е искал да каже :
СТЕСНИТЕЛНО – когато се констатира , че употребените термини следва да се разбират в стеснен
обем ;
РАЗШИРИТЕЛНО – разширява се обема на тълкуване . Препоръчително е да се избягва това
тълкуване , а за да се приложи това тълкуване трябва самата норма да индикира тази възможност .
Наказателния закон не се прилага по аналогия , като аналогията на закона означава подвеждане под
наказателна норма на не изрично предвиден в закона случай поради сходството му с изрично
предвиден . В Наказателното право аналогията е допустима само , ако е в полза на обвиняемия .
С оглед на субекта на тълкуване , то бива :
- АВТЕНТИЧНО – Народното събрание ;
- ТЪЛКУВАНЕ на Конституционния съд – посочва кое е противоконституционна норма , но не казва с
какво да бъдат заменени ;
- СЪДЕБНО тълкуване – което се дава от органите на съдебната власт , като общо събрание на ВКС ,
издава тълкувателни решения , които представляват нещо като задължителни тълкувания на нормата ;
- НАУЧНО или ДОКТРИНАЛНО тълкуване – лекции , монографии , учебници и т. н.
5 ДЕЙСТВИЕ НА НАКАЗАТЕЛНОПРАВНИТЕ НОРМИ ПО ВРЕМЕ
І. Влизане в сила на закона
ІІ.Обезсилване на закона ( отменяне)
ІІІ.Обратно действие на закона
І. По отношение на влизане в сила – три дни след обнародването и в ДВ , всяка норма влиза в сила ,
освен , ако нормата не предвижда друг срок .
ІІ.По отношение на обезсилването
старата норма да се отмени с нова норма , която изрично я отменя и дава ново правно решение на
същата материя или просто само я отнема ;
изрично да се упомене в нормата , че тази норма отменя всички норми , които и противоречат без
изрично да ги сочи ;
мълчаливо отменяне – когато имаме нова и стара норма , ясно е , че новата норма отменя старата
норма ;
Правилото в Наказателното право е изричното отменяне , евентуално мълчаливото отменяне .
ІІІ.Обратно действие на Наказателния закон – чл.2 от НК (1) За всяко престъпление се прилага онзи
закон, който е бил в сила по време на извършването му.
(2) Ако до влизане на присъдата в сила последват различни закони, прилага се законът, който е най-
благоприятен за дееца.
Правилото е , че за всяко престъпление се налага онзи наказателен закон , който е бил в сила към
момента на неговото извършване , ако до влизане на присъдата в сила излезнат други закони се
прилага онзи закон , който е най-благоприятен за дееца. Тук под наказателен закон разбираме както
нормите на общата , така и на особената част. Това може да стане докато присъдата влезе в сила .
По-благоприятни условия :
новият закон може напълно да декраминилизира деянието
частично да я декрамилизира ;
може да предвижда по-леко наказание
може да разширява предпоставките за освобождаване от наказателна отговорност
6 ДЕЙСТВИЕ НА НАКАЗАТЕЛНОПРАВНИТЕ НОРМИ ПО МЯСТО
Има четири принципа подредени в низходяща градация по степен на приложимост и
обхват:териториален , личен , реален и универсален .
ТЕРИТОРИАЛЕН – свежда се до това , че в българския наказателен кодекс се прилага по отношение
на престъпления, извършени на територията на Република България , като тази територия включва
земното пространство заключено между териториалните граници и земните недра под това
пространство ( сушата в международно признатите граници ) и вътрешните морски води ,
континенталния шелф , въздушното пространство , кораби плаващи под български флаг в открито море
, въздухоплавателни средства под български флаг и територията на дипломатическите български
представителства в чужбина .
ЛИЧЕН – означава , че българския наказателен кодекс преследва български граждани , където и да се
намират в чужбина за извършени от тях престъпления .Важи правилото , че български гражданин не се
предава на чужда държава за съдене или изтърпяване на наказанието .
РЕАЛЕН – прилага се , ако не могат да се приложат предходните два принципа .Българският
наказателен кодекс ще намери приложение по отношение на извършено в чужбина от чужд гражданин
престъпление от общ характер , с което се засягат интересите на българската държава или интереси
на български гражданин ( общ характер – да повдига и преследва от прокуратурата) .
УНИВЕРСАЛЕН – наказателният кодекс намира приложение по отношение на чужденци , извършили в
чужбина престъпление против мира и човечеството , с които се засягат интересите на чужда държава
или чужди граждани . По отношение на други престъпления от чужденци в чужбина , когато това е
предвидено в международно съглашение , по което Република България е страна .
ЕКСТРАДИЦИЯ – предаване на лице , извършило престъпление на държавата , чиито
наказателноправни разпоредби са били нарушени , доколкото българския наказателен кодекс не може
да намери приложение .
7 СУБЕКТ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО
Само човешка личност може да носи наказателна отговорност .
Три основни предпоставки ( качества ) , за да е субект на престъплението :
да е физическо лице
да е достигнало определена възраст
да притежава нормална психика , която да му позволява да действа вменяемо , т.е лице да е
навършило 14 години и да е вменяемо
чл.33 ал. 1 от НК гласи какво е не вменяемост - Не е наказателноотговорно лицето, което действува в
състояние на невменяемост - когато поради умствена недоразвитост или продължително или
краткотрайно разстройство на съзнанието не е могло да разбира свойството или значението на
извършеното или да ръководи постъпките си.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ ЗА ВМЕНЯЕМОСТ – вменяемостта е способността на психическо здравото лице да
разбира действията си и да ръководи постъпките си ,да разбира свойството и значението на деянието .
Категорията невменяемост е наказателноправно понятие , не медицинско .Наказателното право
използва достижението на психиатрията . Невменяемостта не е тъждествена с психично разстройство .
8 ВМЕНЯЕМОСТ И НЕВМЕНЯЕМОСТ
Съществуват два критерия , те са медицински ( психиатричен ) и юридически ( психологически).
А) МЕДИЦИНСКИ КРИТЕРИЙ Според този критерий болесните състояния , които могат да доведат до
невменяемост са:
умствена недоразвитост
- олигофрения – тя е задържане на умственото развитие без възможност за подобрение ;
- идиотия – това е пълна липса на интелект и на членоразделна реч ;
- имбецилност – това е много нисък интелект , тежко разстройство на речта , но със способност за
придобиване на известни знания и може да се ръководи от друг човек
- дебилност – неспособност за абстрактно мислене
продължително разстройство на съзнанието – хроническа душевна болест
Б) ЮРИДИЧЕСКИ КРИТЕРИИ
- да не разбира свойството на деянието – означава да не разбира фактическата същност на
извършеното
- да не разбира значението на деянието – означава да не е наясно с обществената същност на
деянието ( не съзнава , че е извършил престъплението )
- да неможе да ръководи постъпките си – означава да няма способност за волева овладимост на
поведението
Причини от медицинските критерии води до последиците в юридическите критерии .Трябва да няма
медицински и юридически критерии , за да говорим за вменяемост . Ако има поне едно – то говорим за
невменяемост .Въпросът за вменяемостта се решава на базата на съдебно психиатрична експертиза ,
но от съда . Лицето може да се окаже невменяемо само по отношение на отделни свои деяние , при
което се говори за неговата частична невменяемост , но то може и да бъде и за цял живот невменяемо.
абсолютна невменяемост ( пълна ) – трайно за дееца състояние , характеризиращо въобще неговите
психически способности или периодично настъпващи кризистни моменти и т.н.
частична невменяемост – това са хора страдащи от дебилност или от налудни идеи
намалената вменяемост – това е състояние на отрицателни изменения , способностите на субектите
да разбират свойството и значението на деянието и да ръководят постъпките си .
ПРИНУДИТЕЛНИ МЕДИЦИНСКИ МЕРКИ ( чл.89-92 от НК) , когато едно лице изпадне в психическо
разстройство и представлява опасност за околните и засамия себе си , тогава могат да му бъдат
наложени такива мерки .
тези мерки са :
а) предаване на близките, ако поемат задължение за лекуването му под наблюдение на психо-
неврологически диспансер;
б) принудително лекуване в обикновено психо-неврологическо заведение;
в) принудително лекуване в специална психиатрическа болница или в специално отделение в
обикновено психо-неврологическо заведение.
9 МАЛОЛЕТНИ И НЕПЪЛНОЛЕТНИ
За категорията малолетни е характерно, че при никакви обстоятелства не носят наказателна
отговорност, нито техните родители.
малолетни – 14 год. – абсолютно наказателно неотговорни;
непълнолетни – 14-18г. – могат да бъдат наказателно отговорни и неотговорни;

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
22 окт 2020 в 09:22 студент на 32 години от Велико Търново - Великотърновски университет "Св.Св.Кирил и Методий", факулетет - Стопански факултет, специалност - Стопанско управление, випуск 2018
26 юни 2020 в 14:41 родител на 110 години
17 юни 2020 в 14:49 в момента не учи на 51 години
05 юни 2020 в 19:46 студент на 26 години от Варна - ВСУ "Черноризец Храбър", факулетет - Юридически факултет, специалност - Защита на националната сигурност, випуск 2020
 
Подобни материали
 

Наказателно право

27 окт 2007
·
1,350
·
22
·
13,103
·
799

Понятие за българското наказателно право. Същност, основни принципи. Обща и особена част на НП. НП и другите клонове на обективното право...
 

Лекции по Наказателно право

04 авг 2007
·
1,101
·
76
·
36,980
·
737

Глава първа от НК е озаглавена “Престъпления против републиката”, тя включва няколко раздела. Раздел едно е “Измяна” /чл.95-97а/...
 

Наказателно право

09 юни 2008
·
126
·
1
·
639
·
61

Наказателното право е съвкупност от правни норми, които определят кои деяния са престъпни и какви наказания, при какви условия могат да се налагат на лицата, които са ги извършили...
 

Наказателно процесуално право

19 авг 2008
·
641
·
185
·
119,039
·
447
·
1

Това е особената част на наказателно процесуалното право...
 
Онлайн тестове по Наказателно право
Тест по наказателно право– особена част
изходен тест по Наказателно право за Студенти от 4 курс
Това са въпроси по Наказателно право- особена част, подходящ за подготовката за изпита. По-голяма част от въпросите позволяват посочването на повече от един верен отговор.
(Лесен)
54
153
1
3 мин
15.07.2013
Наказателно право - обща част
изпитен тест по Наказателно право за Студенти от 4 курс
Тест с 25 въпроса със средна трудност. Добри за подготовка, обхващащи първите 10 теми от конспекта.
(Лесен)
25
8
1
6 мин
13.08.2019
» виж всички онлайн тестове по наказателно право

Наказателно право - обща част

Материал № 771681, от 11 дек 2011
Свален: 152 пъти
Прегледан: 226 пъти
Предмет: Наказателно право, Право
Тип: Лекция
Брой страници: 20
Брой думи: 12,943
Брой символи: 81,321

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Наказателно право - обща част"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала