Големина на текста:
ВВМУ „Н. Й. ВАПЦАРОВ“
ВАРНА
ТЕМА:
Психичният живот на човека като предмет на психологията.
Структура на човешката психика. Психологията като
фундаментална наука.
Предал: Приел:
Ивайло Богданов Петров Проф. д-р Илия Пеев
ФАК№ 04304
2011-10-10
В света няма двама еднакви човека, но има много хора, които са обединени в
социални групи. Човекът е обект на хуманитарните науки: социология, философия,
демография, психология, астрология. Различните науки се интересуват от различните
аспекти на човешката личност. Психологията на личността датира от 120-130 години,
от създаването през 1879г. в Лайпциг на първата психолаборатория от Вилхелм Вунд.
Целта на психологията на личността не е едностранно мнение, няма как да има една
единна дисциплина. Някои от психологическите школи /теории/ са противоречиви, но
всяка една от тях си има своя принос за развитието на психологията като наука.
Целта на психологията на личността е да обясни какво точно е човешката
психика, защо хората се държат така, а не иначе. Психоаналитиците пък се питат защо
този човек е такъв. През 1938г. Хенри Мюрей въвежда термина ПЕРСОНОЛОГИЯ.
Човешките индивидуалности в своята съвкупност са еволюционен резерв и са
важен скрит фактор на оцеляване. Никой не знае пред какви изпитания ще премине
човечеството и колкото повече индивиди с различен набор от качества има, толкова
повече са шансовете човечеството да оцелее в еволюционна перспектива.
СТРУКТУРА НА ЧОВЕШКАТА ПСИХИКА
Психиката е единство, цялост или система от три категории психични явления -
психични процеси, психични свойства (качества) и психични състояния. При тази
постановка най-обобщеният акт на психична реалност се обозначава с понятието
"психично явление", при анализа то се подразделя на три основни групи, всяка от които
изразява своеобразна страна на психичния живот, една относително обособена и
специфична психична реалност.
Първата категория психични явления се характеризира с процесуалност, поради
което те се наричат психични процеси. Процесуалността се изразява във факта, че
всички психични явления от тази категория се пораждат от някакъв стимул, който може
да бъде външен или вътрешен. Този стимул предизвиква психичните явления от тази
категориянепосредствено или опосредствано, незабавно, с по-малко или голямо
закъснение. След тяхното възбуждане психичните явления от тази категория протичат,
угасват или изчезват от сферата на съзнанието и на най-активния психичен живот, като
при едни или други случаи оставят някакви физиологични "следи", които при
определени условия могат да се активизират вторично, като в съзнанието на субекта
отново се проектира съответният образ, преживяване или стремеж или техни
модификации итрансформации.
Например възприетото може да се прояви в съзнанието като възприятие на вече
възприемането (познаване), като спомен, представа или фантазия
(сън, мечта).
Друга характеристика на психичните процеси е тяхната действеност,
активност и актуалност - те се изразяват във факта, че психичните процеси са винаги
действие, винаги налична активност. Човек или усеща, или не усеща, или мисли или не
мисли, или чувства, или не чувства. Възможността да се усеща не е усещане.
Способността да се мисли не е мислене.
Психичният процес е най-действената страна на психичното, той е самото
движение на психичното явление (Сеченов), с което стигаме до последната
характеристика на процесите - тяхната динамичност.
Това качество на психичните процеси не е необходимо да бъде специално разяснявано.
Подвижността на човешката мисъл, скоростта на въображението, силата на
волята са факти очевидни и безспорни.
Следователно тази категория психични явления може да
се определи така:
-Психичните явления, които изразяват и представляват най-
действената, най-актуалната и най-динамичната страна на психичната реалност, на
психичния живот и на психичното отражение, се наричат психични процеси.
От своя страна психичните процеси се подразделят на три подгрупи:
- познавателни:
- емоционални:
- волеви
Всяка от които представлява и изразява специфична страна на самата психична
активност. Следователно ние трябва да разгледаме всяка от тези групи:
От своя страна, психичните процеси се подразделят на три подгрупи - познавателни,
емоционални и волеви - всяка от които представлява и изразява специфична страна на
самата психична активност.
Следователно ние трябва да разгледаме всяка от тези групи.
1) Първата група психични процеси има за своя основна функция
познанието. Те се отличават от другите групи психични процеси преди всичко с това,
че при тях психичното отражение се извършва под формата на субективен
познавателен образ.
Изключение прави само вниманието, при него психичното отражение се извършва чрез
субективните образи на другите познавателни процеси (усещане, възприятие, памет,
мислене, въображение). От друга страна, при всички тези случаи самото внимание се
оказва свойство на съответните познавателни процеси. С други думи, когато усещаме,
представяме си, мислим и т.н., можем да внимаваме или да не внимаваме. При
разглеждането на тази група психични процеси следва да изясним и една
терминологична особеност, а именно, че отделните познавателни процеси се
обозначават със същите термини, както и съответните субективни познавателни образи.
Когато кажем "усещане", ние разбираме както познавателния психичен процес
усещане, така и продукта, получен в резултат на този процес - субективния
познавателен образ усещане. Както всички други психични явления и познавателният
психичен процес е условнорефлекторна дейност.
2) Втората група психични процеси са чувствата (емоциите). В голяма
част от психологичната литература, с която разполагаме, се прави деление на висши и
низши чувства, като висшите чувства се наричат чувства (не емоции), а низшите -
емоции (а не чувства).
По своята най-обща психологическа характеристика чувствата се отличават на това,
което отразяват и на това, как го отразяват. Чувствата отразяват едни или други
предмети или явления, но не сами по себе си, напротив. При чувствата се отразява
именно отношението между човека /субекта/ и предметите и явленията. Тази особеност
представлява своеобразна проекция на взаимната връзка, съществуваща между
чувствата и потребностите.
Що се отнася до формата на отражение, то тук за разлика от познавателните
процеси няма познавателен образ. Тук психичното отражение се осъществява под
формата на едно непосредствено вътрешно преживяване на отношението на субекта
към отразяващия предмет или събитие.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
15 фев 2019 в 12:32 студент на 26 години от Варна - Икономически университет, факулетет - Финансово - счетоводен факултет, специалност - Счетоводство и контрол, випуск 2015
11 дек 2018 в 17:41 студент на 24 години от Пловдив - ПУ "Паисий Хилендарски", факулетет - Философско-исторически факултет, специалност - Философия, випуск 2017
24 ное 2018 в 09:08 в момента не учи на 27 години
10 ное 2018 в 12:07 студент на 41 години от Велико Търново - Великотърновски университет "Св.Св.Кирил и Методий", факулетет - Философски факултет, специалност - Политология. Дипломация и национална сигурност, випуск 2014
09 май 2018 в 20:42 в момента не учи от София
01 яну 2018 в 15:05 учител на 42 години от Хасково - ОУ " Св. Иван Рилски ", випуск 2012
 
Подобни материали
 

Психоанализа

21 окт 2006
·
2,079
·
8
·
1,950
·
509

Курсова работа по Психоанализа
 

Аз и То (Зигмунд Фройд)

23 дек 2006
·
1,684
·
25
·
9,400
·
485

Тази книга се появява на бял свят през третата седмица на април 1923 г., макар Фройд усилено да я обмисля от месец юли предишната година.
 

Политическа психология

11 мар 2008
·
928
·
58
·
21,237
·
583
·
1
·

Предмет и задачи. Обекти и проблеми на политическата психология. Общество и характер. Манипулиране и пропаганда...
 

Теориите на Зигмунд Фройд и Ерик Ериксън за психичното развитие в периода на юношеството

09 мар 2008
·
1,149
·
14
·
2,509
·
947
·
2

Темата на настоящия критичен анализ са теориите за детско-юношеско развитие на Зигмунд Фройд (психосексуалното развитие) и на Ерик Ериксън (психосоциалното развитие), като целта ще бъде да анализираме и сравним двете теории...
 

Психология на полицейската дейност

06 мар 2008
·
478
·
9
·
5,327
·
320
·
1

Лекции по психология на полицейската дейност за студенти от ВСУ "Черноризец Храбър", специалност "Противодействие на престъпността и опазване на обществения ред"...
 
Онлайн тестове по Психология
Тест по Психология за 12-ти клас
кандидат-студентски тест по Психология за Ученици от 12 клас
Тестът по психология е подходящ както за ученици от 12-ти клас, така и за кандидат-студенти и учители. Съдържа 15 въпроса, всеки от които има само един верен отговор.
(Лесен)
15
161
1
1 мин
25.11.2016
Тест по психология и логика за 9-ти клас
изходен тест по Психология за Ученици от 9 клас
Тестови задачи върху учебното съдържание по психология и логика за 9 клас - изходящо ниво. Въпросите са само с един верен отговор.
(Лесен)
13
1,187
1
20.07.2012
» виж всички онлайн тестове по психология

Психичният живот на човека като предмет на психологията. Структура на човешката психика. Психологията като фундаментална наука

Материал № 767607, от 05 дек 2011
Свален: 133 пъти
Прегледан: 209 пъти
Предмет: Психология
Тип: Реферат
Брой страници: 8
Брой думи: 2,802
Брой символи: 18,121

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Психичният живот на човека като предмет на псих ..."?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Етиен Бенов
преподава по Психология
в град София
с опит от  4 години
27

Накшедил Мустафова
преподава по Психология
в град Русе
с опит от  23 години
1,936 90

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения