Големина на текста:
Тема 1 Не е пресилено
да се твърди, че опити за
предвиждане на бъдещето има още
от времето на хомосапиенс .
научното предвиждане се основава
на познаването на обективно
действащите закони на природата
на обществото и мисленето. Това е
базисен момент. Предвиждането
може да бъде активно и пасивно.
Пасивно е когато обект на
изследването са неконтролируеми,
неуправляеми фактори. При него
предвиждаме какво очакваме да се
случи, за да реагираме адекватно
т.е.да се възползваме от факторите
с благоприятни последици и да
сведем до минимум щетите от
неблагоприятни фактори. Активно
е предвиждането, когато факторите
на развитието са поне в определена
степен управляеми. Резултатът от
пасивното предвиждане най-често е
прогноза, а от активното
предвиждане е план, програма,
проект и бюджет. Има няколко
разлики : 1)Различие между план и
прогноза е, че планираме
различието на фактори, които са
контролируеми, а за
неуправляемите фактори правим
прогноза. Прогнозата обикновено
предшества плана. Прогнозата най-
често е за по-дълъг период от време
отколкото свързания с нея план.
2)Прогнозите нямат задължителен
характер, те имат по-скоро
информативен облик. Планът в по-
малка или по-голяма степен има
елементи на задължителност.
Прогнозите често се правят за
отделни аспекти на даден процес,
докато плановете обикновено са
комплексни обхващат дейността на
даден обект като цяло, търси се
балансираност м/у елементите на
системата. Научното предвиждане е
средство за намаляване на
неопределеността т.е. то е средство
за създаване на информация за
бъдещото развитие на
управляваните системи.
Неопределеността и липсата на
информация е свързана главно с
процеси, които са вероятностни.
Вероятностни– това са системи,
които имат едно и също поведение,
когато им въздействаме.
Вероятностното поведение е , че
има много възможни различни
състояния и всяко може в
определено време да настъпи.
Когато имаме информация за
вероятността да настъпи дадено
състояние планирането се
осъществява в условията на риск.
Когато не знаем тази вероятност,
планирането е в условие на
неопределеност. Пазарната среда е
конкурентна среда, тя е източник на
неопределеност. Предвиждането е
субективна човешка дейност, в този
смисъл това също влияе в/у
вероятността предвижданията да не
са точни. Причините да не
допускаме грешки при
предвиждането са: 1)Търсене на
потвърждаващи факти – т това
означава събиране на данни в полза
на определени заключения и
пренебрегване на данните, които
им противоречат.;
2)Непоследователност т
неспособност да се използват едни
и същи критерии при сходни
ситуации.; 3)Консерватизъм –
неспособност да се променя
собственото мнение при появата на
нова информация, на нови факти.;
4)Доминиране /превъзхождане/ на
новото – последните станали
събития доминират над
предишните.; 5)Достъпност – т.е.
склонност да се базираме на това,
което разбираме и да отхвърляме,
това което не разбираме.;
6)Привързаност – т.е. отдаване на
голяма важност на първоначалната
информация, която сме получили.;
7)Лъжливи взаимовръзки т.е.
убеденост в причинно следствена
връзка м/у две променливи
величини, която на практика няма.;
8)Избирателно възприемане –
склонни сме да възприемаме
проблемите през призмата на
собствения опит или позиция.;
9)Успехът обикновено се преписва
на собствените умения, а неуспехът
на външни фактори.
Тема2 Управлението е
процес на планиране,
организиране, ръководене и
контролиране. Без да подценяваме
други функции планирането е
винаги на първо място. Функцията
прогнозиране включва същинско
планиране. Управлението е процес
на подготовка, вземане и
изпълнение на решения. Първото
нещо, което се прави при
управлението е: Дефиниране на
проблема – използва се метода на
сравнението, сравняване на
сегашни и минали състояния,
сравняване на наши резултати с
резултати на конкурентите.; 2)
Определяне на причините за
проблема –кои са факторите
влияещи за появата на проблема,
дали те са управляеми или
неуправляеми.; 3) Определяне на
проблемите – определяне на
осъществимите варианти
/приложимите/, желателно е първо
да видим дали е осъществимо
прилагането на тези варианти.; 4)
Разработване на варианти за
решаване на проблема – от тези
варианти трябва да отсеем най-
важните; 5) Изтъкват се
осъществимите варианти; 6) Избор
на вариант – осъществява се чрез
вземане на решение.Решението се
взема на база определен критерий.
Единият от критериите е да
преценим, кой е по-важен, а по-
другият да търсим максимален
ефект.;7)Изпълнение на решението-
в процеса на изпълнението може да
има отклонения, които трябва да се
отстранят. Нежелателните
отклонения трябва да се регулират ;
8) Контрол ; 9) Регулиране . При
планиране, първо се определят
целите за развитие на системата,
след това необходимите действия за
постигане на целите и накрая
ресурсите, необходими за
осъществяване на действията.
Целите трябва да бъдат
специфични, конкретни и свързани
с дейността. Целта трябва да бъде
измерима, да бъде достижима, да
има смисъл и да бъде определена
във времето. При планирането
твърде важен е въпроса за
очертаване на приоритети.
Тема3 В най-обобщен
вид има 2 подхода на прогнозиране:
1)Исторически – при този подход
приемаме, че днешното състояние
на интересуващия ни обект е
резултат на неговото досегашно
развитие, а бъдещото състояние е
резултат на миналото и сегашното
развитие.2)Научния подход - този
подход при прогнозирането изисква
да се определи цел на изследването
и проучване на възможните
варианти на развитие. При този
подход прогнозите се разработват
във връзка с някакъв план. Като
отчитаме основните фактори, които
влияят какво ще е тяхното влияние
в бъдеще. Принципи на
прогнозиране: 1.Принцип на научна
обоснованост – това означава
предвижданията да се правят чрез
изучаване на закономерностите, от
които зависи даден процес.;
2)Принцип на адекватност – това
означава да подберем такива
модели и методи, които да
съответстват на обекта, който
прогнозираме, вярно да го
отразяваме.; 3)Принцип на
целенасоченост – прогнозите
трябва да са свързани с определена
цел, нетрябва да се правят излишни
отклонения.; 4)Принцип на
алтернативност изисква да
правим предвиждания на различни
възможности за постигането на
дадена цел.; 5)Принцип на
верификация – изисква да
проверяваме до колко са надеждни
моделите и методите, които ще
използваме, а от там и колко са
надеждни прогнозите. 6) Принцип
на системност- изисква
прогнозирания обект да бъде
разглеждан, като система, която има
свои подсистеми и същевременно е
част от по-голяма система.
Системата от по-горен ранг влияе
на подсистемите си. Организация
на прогнозирането: 1.Формиране на
задачите за прогнозиране – това
включва определяне на обекта на
прогнозата, целта на изследването,
дължината на периода за
предвиждане, срок за приключване
на прогнозата, необходими ресурси;
2.Изследване на обекта за
прогнозиране – каква е неговата
същност, структура,
закономерности на развитие на
обекта, фактори които влияят върху
развитието; 3.Събиране и
обработка на информация за
сегашното развитие на обекта и
сегашното му състояние;
4.Съставяне на модел на обекта
моделът е отражение на
изследвания обект, но не е
тъждествен с него. Той съдържа
само най-важните характерни черти
и зависимости; 5) Избор на методи
за решаване на задачата по модела;
6)Съставяне на алгоритъм за
решаване на задачата т.е. каква ще е
последователността на работата;
7)Проверка за приложимост,
точност и вярност за модела,
методите и алгоритмите;
8)Разработване на прогнозата-
прогнозата има подготвителен
1
период и изпълнителен.
Тема 4 Под метод за
прогнозиране се разбира определен
начин, съвкупност от правила за
последователно обработване,
анализ и оценка на данните за
даден обект в миналото и
настоящето с цел да се получи нова
информация за бъдещото му
развитие.Една от най-широко
разпространените класиф. е
разделянето на методите на
количествени и интуитивно-
логически методи.Най- известният
количествен метод е
екстраполацията.Той се извършва
на основата на статистически
установени тенденции за
измененията на количествените
характеристики на
обектите.Обособяват се два вида
екстраполация-времева и
пространствена.Последователностт
а на екстраполацията обикновено
включва няколко
операции:установяване на
основната закономерност в
развитието на
процесите;координатна мрежа по
данни от наблюдението ,очертава се
крива наподобяваща установената
закономерност;определя се
математическа формула или
аналитичният израз,която изразява
кривата;определят се
параметрите,които влизат в
математическата формула на
процеса;прави се екстраполация на
временния ред на набелязаната
крива.В основата на
екстраполацията лежи
принципът ,че е установена
основната тенденция в
непрекъснатото развитие в
непрекъснатия процес и той ще
продължи да се развива и в бъдеще
време по същия начин.Голяма е
вероятността прогнозата да е
грешна ,ако се вземе малък период
от време.Когато се прави прогноза
за даден период,данните които се
използват за получаване на
временния ред от данни,трябва да
са поне за три пъти по-дълъг
период от време.Регресионни
модели за прогнозиране-тези
модели се прилагат, когато между
зависимата променлива и една или
повече независими променливи
съществуват причинно-следствени
връзки. Основен проблем при
използването на регресионните
модели е дефинирането на
причинно-следствената връзка
между прогнозираната величина и
другите променливи, приети като
фактори за нейното
изменение.Причинно-следствената
връзка означава как промяната на
даден фактор влияе върху обекта
като цяло.При този модел трябва да
са на лице добре проучени
зависимости между отделните
фактори.
Тема 5 Под метод за
прогнозиране се разбира определен
начин,съвкупност от правила за
последователно обработване,анализ
и оценка на данните за даден обект
в миналото и настоящето с цел да
се получи нова информация за
бъдещото му развитие.Една от най-
широко разпространените
класификации е разделянето на
методите на количествени и
интуитивно-логически
методи.Методи: 1.,,Мозъчна атака”-
при интуитивно-логическите
методи най-често се прибягва до
експертни оценки,т.е. до искане на
мнението на най-добрите
специалисти в дадена област. За
обсъждането на даден проблем се
канят определени специалисти(8 до
12 специалисти).За да се дадат
достатъчно надеждни и обективни
мнения се спазват няколко правила
на работа. 1.1.Между експертите не
трябва да има служебна
зависимост. 1.2.Изказаните мнения
не се квалифицират/не се взема
отношение по тях,не се дава оценка
нито положителна,нито
отрицателна. 1.3.Често се прилага
регламент на изказванията/да се
селектира най-важното. Експертите
трябва да са прагматични и идейни.
2.Метода ,,Делфи”-при него
предвижданията се основават на
експертни оценки.Те не се събират
на едно място,а работят
самостоятелно,попълват анкети и
ги изпращат на организационния
комитет.Проучването се прави на
основание на няколко основателни
кръга докато се стигне до сходно
становище. Основната му цел е да
се определят направлението и срока
на настъпването на прогнозираното
събитие. За разлика от ,,Мозъчна
атака” броя на експертите не е
ограничен,съобразява се с бюджета
отделен за това. Последователност:
*формира се организационен
комитет-те се обръщат към най-
известните специалисти,които
посочват кои са най-изявените в
съответната област.
*избраните експерти попълват
въпросници,които се обработват и
се изпращат на участниците,и се
правят допълнителни въпросници
от експерти,чиито отговори се
различават от останалите.
Има потенциални опасности-ако се
проточи във времето може да се
наложи смяна на експертите и
участниците могат да изгубят
интерес. Предимство на модела
„Делфи”пред модела „мозъчна
атака” е ,че могат да се включат
повече експерти.
Негов недостатък е ,че ако
интервала от обсъжданите кръгове
е прекалено голям,има опасност
интереса да намалее,да се
охлади.За оптимален период между
кръговете на обсъждане е прието те
да се провеждат през две седмици
3.,,PATERN” метод-основни
елементи са дърво на
целите,коефициенти на
относителна важност,коефициент
на взаимна
полезност,критерии.Решава сложни
проблеми. Декомпозиране на
целите-продължава докато се
стигне до конкретни и ясни задачи
за изпълнение.Трябва да е ясно
какво трябва да се прави.
-определят се коефициент на
относителна важност
оефициент на взаимна полезност-
те показват ползата от
реализирането на дадена подцел,за
постигане на друга цел в друго
дърво на целите.
-критерии-използва се повече от
един критерий за важност.
Тема 6 Система-
съвкупност от елементи,между
които има връзки и
зависимости.Всяка система
възниква и функционира с
определена цел.
І.Подходи
1.Системен подход
-подсистемите оказват влияние на
системата и обратно.
-промяната в една от подсистемите
често води до промени в другите
подсистеми.
2.Икономически подход-изисква да
се планират необходимите средства
за мотивиране на изпълнителите, и
изпълнение на поставените цели.
3.Мултипликационен подход-
умножаване на ефекта,откритие
направено във връзка с дадена цел
да се използва навсякъде,където е
възможно.
4.Отраслов подход-предполага
първо да се планира развитието на
отраслите,а след това на страната
като цяло.
5.Териториален подход-планира се
развитие на отделните територии,а
после на страната.
6.Програмно-целеви подход-
определят се целите на
развитието,а после се разработват
програми за тяхната реализация.
Разлика между програта и плана:
-програмата се прави за определена
цел,а плана за определена
форма,определена територия и т.н.
ІІ.Принципи на планирането
1.Принцип на участието-изисква
възможно най-много членове на
колектива да участват в процеса на
планиране.
2.Принцип на холизма-при
планирането на подсистемите
предимство имат интересите на
системите като цяло.
3.Съчетаване на планови
разработки за различен период от
време-добре е да има планове за по-
дълго време и върху него стъпват
по-малките планове.
4.Принцип на непрекъснатост-
изисква винаги да имаме план
ІІІ.Видове планови разработки-
Видове прогнози
1.Според периода от време-
дългосрочни,средносрочни,краткос
рочни
2.Според естеството на
процеса,който предвиждаме-
икономически,социални,демографс
ки,външно-политически и външно-
икономически,екологични,научноте
хнически,военни.
>Планове-
дългосрочни,средносрочни,годишн
и,оперативни-могат да са
стратегически и тактически.
*стратегически-важни последици
за дълъг период от време
*тактически-конкретни цели и
средства.Чрез нея се реализира
стратегията стъпка по стъпка.
>Йерархични равнища на
управление-фирмени,национални
>Планови документи-
програми,проекти,бюджети
2
Плановете се разрзботват за
фиксиран период от време
>Проекти-също са свързани с
дадена цел,но с по-малък обхват и
областта е тясна
>Бюджет-планов документ,в който
се формират приходи и разходи,той
може да бъде отделна планова
разработка или част от план,
програма.
Тема 7 Балансовия
метод е основният метод за
планиране, най-масово
използвания. Без него не може. За
да разработим баланса, трябва да
разполагаме с научно обоснована
система от норми и нормативи.
Най-често използвани са плановите
разходни норми. Бележат се с a
ij
a”
е количество на разхода, „i” e
индекс номер на ресурса, „j” е
номер на произвеждания продукт.
„i” се променя от 1 до N, „j” се
променя от 1 до М. В някои случаи
се използва a
ji
(рандеман).
Количество продукция, което може
да се получи от единица ресурс
(например, от един килограм грозде
(ресурс), ще произведем еди си
колко вино).
Нормативът е съотнесена
величина (не е абсолютна). Тя е
връзката между абсолютни
величини. Дава се като относителен
дял, а най-често като процент
(например 10 % корпоративен
данък, 20 % ДДС).
Разпространяване на норми –
има два метода:
1. Опитно-статистически – този
метод се основава на опита си. Да
се види какви са били разходните
норми по документи.
2. Научно-аналитичен – нормите се
формират след специални
проучвания. Например ако става
дума за разход на материали, се
прави проучване как се разкрояват
материалите, следи се има ли
отпадъци.
Балансов метод – има два вида
връзки на ресурси и производство:
1. Когато използваме плановите
разходи и норми a и j, знаем i и j.
Най-общата формула е: X
i
= E a
ij
P
j
(i=1,2,…….m)
X
i
e търсено количество ресурс, a
ij
разход на норма, P
j
– планирано
количество продукция от вид j.
1. Когато предварително са
известни рандеманите тук
известните величини са
количеството на ресурсите и
рандеманите. Общата формула е: X
j
= a
ij
R
i
( j=1,2,…….n)
X
j
e търсеното количество
продукция от вид j, a
ij
е рандеман,
R
i
е плановото количество на
ресурс от вид i .
Резултатите от използването на
балансовия метод се записват в Т-
образна таплица, наречена баланси.
От една страна са ресурсите, от
друга – тяхното разпределение.
Балансите биват: материални,
поземлени, трудови и финансови
стойности.
Тема 8 Метод на
Леонтиев – използва се, когато
имаме права (производствена
връзка). ДЪРВОДОБИВ – МЕБЕЛИ
(не можем да ползваме мебелите за
дърводобив).Производство на
електроенергия, производство на
каменни въглища, следователно,
електроенергията има обратна
връзка. Tablica
X –количеството, което е
необходимо Y – крайна продукция
И двете са ни неизвестни – имаме
общ обем, който ще разделим на
две части. Имаме крайна продукция
и при двата обема.
Производство на въглища за
ел.енергия и ел.енергия за въглища
X – количество ресурс X
1
въглища X
2
– ел.енергия Y –
крайна продукция
Интерактивен – последователни
пресмятания, като стигнем до две
еднакви – спираме
0,4 е разходна норма колко
въглища да произведем, за да
добием ел.енергия (разход за
единица) коефициент – продукция
Каменни въглища
- за ел.енергия необход.за произв-во
- за произв. на енергия
Кол-во въглища
Тук намираме коеф.на пълните
разходи за производство на единица
крайна продукция.
Тема 9 За целите на
прогонозирането се използват
множество статистически модели.
Те целят на база събрана
информация, да предвидят
бъдещото състояние на функцията.
Голяма част от моделите
предвиждат тенденции на развитие.
Едни от широко използваните
модели в областта на икономиката
са трендовите модели. Основно
правило при тях е правилното
построяване на функцията. Друг
широко използван модел е
оптимизационния. При него имиме
определено количество от всеки
един ресурс. Цел на модела е
извеждането на най-добри езултати
заложени в целевата функция.
Целевата функция включва
съотношение между наличните
ресурси и желания резултат. За
разработването на оптимизационен
модел се нуждаем от количествена
информация, която да ни разкрие
точното съотношение.
Оптимизационните модели се
решават на база от система от
уравнения, свързани логически, тъй
като използват едни и същи
ресурси. Въз основа на
информацията на
организационните модели може да
се избере в какво съотношение най-
ефективно да се използват
ресурсите.
Тема:10 Мрежово
планиране М.П.е един от методите ,
ч/з който има възможност правилно
да се разпредели времето по
отделните работни процеси. При
разработката на графици основен
момент е определянето на
предстоящите събития и работи.
Събитието е момент, в които се
постигат определени междинни или
крайни резултати. Събитието е
определен момент от цялостният
процес на изпълнение на проекта
без да има продължителност на
времето. Всяко събитие има начоло
което отразява момента на
започване на проекта, и крайно
събитие с което работата по
проекта преключва. Работата е
процес осъществяван в рамките на
определен прериод. Обикновенно
работата има предшестващо
събитие от което започва и
последващо събитие с което
завършва. Графиците се попълват
от ляво на дясно. Построяването на
графика започва с установяването
на последоватерността на работите.
Веригата от работи м/у началното и
крайното събитие е т.н. критичен
път. Анализът на графиците
разкрива възможност за удължаване
или съкращаване на отделните
работи. По този начин могат да се
минимизират разходите за
изпълнение на проекта в рамките
на определеният срок, както и
намеление на съмия срок. Особено
значение за приложение на
мрежовото планиране има две
изисквания: 1) Правилно
определяне на степента на
детайлизация като се избягват и
двете крайности. 2) Правилно
определяне на необходимото време
за изпълнението на отделните
работи. От това зависят в най-
голяма степен на дежността на
графика и ефективното му
приложение.
Тема:11 Планиране в
условията на неопределеност и
риск. Неопределеност настъпва
тогава когато ние нямаме
информация отностно настъправето
на бъдещи рискове при взимане на
решения. В условията на
неопределеност се приема
хипотезата, че има равна
вероятност за настъпване на всички
събития едновременно. Риск-
вземане на решения в условия на
риск възниква тогава, когато ние
знаем или предполагаме
определена вероятност за
сбъдването на определено събитие.
Измерването на риск се базира в/у
теорията на вероятностите 100%
сбъдване на събитие “X” равно на
единица и изключва сбъдването на
каквото и да е друго събитие. При
вземане на решение в условие на
риск събитията могат да имат
различна тежест, която се изразява
в дялове или проценти. Един от
методите за вземане на решение е
на Laplace и се казва вземане на
решение при равни възможности.
Чрез този метод може да се заложи
равна вероятност за сбъдване на
всички възможни състояния на
външната среда. При познание на
броя възможни състояния
ретмичното действие е едно делено
на броя състояния. Съществуват
методи за вземане на решение по
оптиместичен критерий. При този
критерий се избира от най- добрите
благоприятни състояния това с най-
голямо математическо очакване.
Освен оптимистичен метод
съществува и песимистичен метод.
Той е разработен от г-н Волд
(Walde). Според този критерий се
приема, че ще се сбъднат най-
неподходящите условия като
нашата чел е да изберем от
песимистичнете вариянти най-
оптимистичния. Друг метод за
взимане на решения е методът на
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Пищови по планиране и прогнозиране

Сбити темите по предмет планиране и прогнозиране предназначен за студенти по Икономика...
Изпратен от:
Златка
на 2011-12-02
Добавен в:
Пищови
по Планиране и прогнозиране
Статистика:
517 сваляния
виж още
 
Домашни по темата на материала
планиране и прогнозиране
добавена от yourR 27.05.2013
0
21
Сравнителен анализ между България и Румъния по показателите брутен вътрешен продукт и брутен вътрешен продукт на глава от населението
добавена от ebvg 12.11.2012
1
22
Подобни материали
 

Планиране и прогнозиране


Лекции по планиране и прогнозиране...
 

Лекции по планиране и прогнозиране

04 юни 2011
·
715
·
49
·
18,283
·
1,244
·
2

Планиране и прогнозиране - място, роля и функция на планирането в системата на управление...
 

Курсова работа по планиране


Чрез финансовото планиране се определят не само фирмените цели, отнасящи се до организацията и контрола на извършваната дейност, но и се обосновават взаимодействията между решенията за инвестиране и финансиране...
 

Същност и значение на фирменото планиране


Същност и значение на фирменото планиране За постигане на висока ефективност в управлението на фирмата се налага планирането като задължителна в важна управленска функция. Чрез него се определят целите, които се преследват, средствата за достигането им
 

Планиране и прогнозиране

08 яну 2012
·
206
·
48
·
11,066
·
444

Лекция по планиране и прогнозиране за Бургаски свободен университет...
1 2 3 4 5 » 11
 
Онлайн тестове по Планиране и прогнозиране
Бизнес планиране - тест 3
изпитен тест по Планиране и прогнозиране за Студенти от 4 курс
Тестът съдържа 10 затворени въпроса, всеки от които изисква един или повече верни отговора.
(Лесен)
10
35
1
23.05.2015
Тест II по Фирмено планиране за студенти от 3-ти курс
изпитен тест по Планиране и прогнозиране за Студенти от 3 курс
Тестът е втора част на въпросите за Фирмено планиране, предназначени за студенти от 3-ти курс. Състои се от 25 въпроса, всеки от които има само един верен отговор.
(Труден)
25
7
1
11 мин
01.11.2016
» виж всички онлайн тестове по планиране и прогнозиране

Пищови по планиране и прогнозиране

Материал № 765127, от 02 дек 2011
Свален: 517 пъти
Прегледан: 914 пъти
Предмет: Планиране и прогнозиране , Икономика
Тип: Пищов
Брой страници: 6
Брой думи: 5,419
Брой символи: 34,394

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Пищови по планиране и прогнозиране"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала