Големина на текста:
1тема Същност на
одита
Терминът одит има лат
произход и означава
изслушвам. Днес под
независим фин одит се
разбира: самостоятелна
проверка на изложени-
те в един фин отчет
твърдения за вярност от
страна на рък-вото на
предприятието и пред-
ставяне на резултатите
от нея в одитния док-
лад чрез изразяване на
одиторско мнение от
лице с подходяща про-
фесионална квалифика-
ция и официално приз-
нато като такова от
съответното законода-
телство.
Както е известно чрез
ГФО всяко предприя-
тие предоставя публи-
чно инф за своето
имущ-вено и фин
състояние. Вземанията
на реш за следващия
отч период могат да
стават само на базата
на достоверна сч инф-я.
Една голяма група
потребители разчитат
на фин отчет т.к няма
възможност да получат
от др място доп инф-я
за самото предприятие
и за различните страни
от неговата д-ст. За да
бъде нямален риска
потребителите на инф
се нуждаят от лице,
което да даде станови-
ще доколко отчета
правилно отразява фин
състояние на предприя-
тието. Ф-ята на незави-
симост не може да бъде
изпълнена от състави-
теля на ГФО т.к той
получава своето възна-
граждение от предпри-
ятието. Тази ф-я не
могат да изпълняват
фин и дан органи, т.к.
техните проверки имат
едностранен х-р и
защитават интересите
на държавата, а не на
всички потребители на
инф-ята. Следоватално
фирмите се нуждаят от
услугите на високо
професионални неза-
висими одитори, к/о с
д-ността си се явяват
особен вид посредници
м/у предприятието и
заинтересованите
потребители на инф-
ята.
Приема се, че един фин
отчет е достоверен, ако
в него няма съществени
грешки и неправилно
отразяване на фин
състояние или резулта-
тите през проверявания
период. Във връзка с
това в одита се използ-
ват термините вярно и
честно представяне или
достоверно във всички
съществени аспекти.
Двата термина са
еквивалентни по своето
значение.
У нас фин отчет се
изготвя в съответствие
с една или в комбина-
ция м/у следните
рамки:
1/нац стандарти за фин
отч за малки и средни
предприятия
2/м/ународни стандарти
за фин отч
3/друга задължителна и
изчерпателна рамка за
сч отчетност предназ-
начена за изготвяне и
съответно опомената
във фин отчет.
Тази обща рамка раз-
граничава различни
варианти на одиторска-
та д-ст, а именно:
~оглед на ГФО
~преглед на фин отч
~изпълнение на
договорена процедура
~компелиране на инф
Тези отделни услуги се
различават по два
критерия:
1/степен на сигурност
2/вид на предоставения
доклад от одитора
Оглед на ГФО – при
него степента на сигур-
ност давана от одитора
е най-висока, но никога
не е абсолютна. Целта
на одита не е да се про-
вери всяка цифра,да се
гарантира достоверност
на цифрите в границите
на възприетата същест-
веност.При одиторския
доклад се изразява по-
ложителна убеденост.
Преглед на фин отчет –
степента на сигурност
изразявана от одитора е
умерена. Той не е длъ-
жен да извърши всички
процедури както при
оглед наГФО. Прегледа
се извършва за по-
кратко време с по-
малко сила и ср-ва.
Одитора не може да
приеме ангажимент, че
твърденията за вярност
направени от рък-вото
са верни. За това вида
на одиторския доклад е
с посочване на т.н
отрицателна убеденост.
Не се допускат същест-
вени грешки. Напр:
преглед на междин отч
на публични дружества
по искане на банка кре-
дитор.Или преглед за
бъдеща
бизнескомбинация.
Договорена процедура
– това е ангажимент
при който одитора
изпълнява точно тези
процедури, които са
били уточнени с него-
вия клинет. В своя
доклад той не изразява
никаква сигурност по
отношение на фин инф-
я, а предоставя на своя
клиент доклад за факт-
ически констатации въз
основа на които той
следва сам да си напра-
ви извода за отразените
в нег данни.
Пример: Даване на съ-
вет как да се отчитат
стоките, как да се отчи-
тат лизинг договори.
Компилиране на инф-я
- особен вид одиторска
услуга. Тя се изразява в
събирането, класифи-
цирането, обобщаване-
то и представянето по
определен начин на
предварително осчето-
водена по сч път инф-я
в разбираема форма.
Степента на сигурност
е никаква, т.е одитора
не изразява никакво
становище относно
достоверността на инф-
ята. В одиторския док-
лад съществува главно
идентификация на
изготвената инф-я
Пр: Изготвяне на фин
отчет по МСС на базата
на изготен вече отчет
по НСС или изготвяне
на допълнителен отч за
нуждите на кредитира-
щата банка.
Т.е при осъществяване-
то на последните три
вида услуги не се оси-
гурява високо равнище
на достоверност както
при одита на ГФо а при
последните два вида в
докладите не се включ-
ва изразяване на какво-
то и да е мнение от
страна на одитора . В
МОС са посочени още
два вида услуги:
1/одит със специална
цел – най-често той се
извършва за фин отчет,
който е изготвен по
начин различаващ се от
възприетото действащо
законодятелство. Пр
ако отч е изговен на
база на принци па на
ПП, а не на тек начис-
ляване, одит на отчет
на неправителствени
организация, чиято д-ст
се финансира от
м/ународна орг-ция.
2/ Когато одитора прие-
ма ангажимент да изра-
зи своето мнение не за
фактическа , а за
прогнозна фин инф-я.
Напр: по отношение на
изтогвен бизнес план
или разработеване на
прогнозна ПП.
2 Тема
Основни етапи на
развитие на одита
Могат да се разграни-
чат няколко етапа:
I ви етап : Исторически
обусловено възникване
на одита. Съществуват
различни мнения отно-
сно точната дата на
възникване на одита.
Според едно от тях
одиторите най-напред
са се появили в Англия.
Така например там през
1862г се приема з-н
според к/о компаниите
са били задължени не
по рядко от един път в
год да възлагат на спец
подготвени лица /оди-
тори/ извършване на
проверка на сч сметки
и на отчета за П/чби и
З/би за последващ док-
лад на събрание на соб-
ствениците. Във Фран-
ция през 1867г се
приема з-н за одит, к/о
определял задължител-
на проверка на търгов-
ските банки, извършва-
на от спец ревизори,
наричани комисари по
сметките. През 19в
икон развитие на много
страни се х-ра с бурно
развитие, както и с раз-
ширяване на търговска-
та д-ност. Появяват се
АД с к/о значително се
изменя отч п-с, който
се преориентира към
наблюдаване на собст-
веността на цялото
имущ-во. Възниква
проблема за защита на
интересите на инвести-
торите и кредиторите.
Появява се необходи-
мост от независима
проверка на отчетност-
та и от изказване на
мнения за нейната дос-
товерност. Това мнение
са могли да дадат само
одиторите. При това
целта на проверката не
се заключава в устано-
вяване и изправяне на
допуснати грешки, а в
оценка на дейсвително-
то фин състояние на
реалния р-р на печ на
предприятието. В края
на 19 в услугите на
одиторите са станали
все по-търсени, като по
това време се формират
и първите техни орг-
ции. Истор този процес
е започнал пак от Анг-
лия от 1880
Натрупания опит е пре-
несен в САЩ, където
през 1981 се формира
асоциация на ДЕС
II -ри етап – Възникване
на избирателния одит
На границата м/у 19 и
20 век се наблюдава
бурно икон развитие.
Създават се трансна-
ционални компании,
бизнеса започва да се
сегментира по ф-циона-
лен и географски приз-
нак. Едрия капитал се
създава по пътя на еми-
сия на акции и ч/з
търговия с тях на фон-
довите борси. В САЩ
се формират и първите
огромни транснац
одиторски компании –
т.н голяма петорка.
Тези одиторски компа-
нии наред с главната си
задача /проверка на
фин отч/ започнали да
изпълняват и голям
обем консултански
услуги. Настъпва сери-
озно изменение в мето-
дологията на отчитане.
През 1904 е бил съста-
вен първия консолиди-
ран отчет. Във връзка с
рязкото нарастване на
обема на инф-ята оди-
торите не са били вече
в състояние да прове-
ряват изцяло тек отчи-
тане и периодичните
отчети, което довело до
възникване на избира-
телния одит, а така
също и до формиране
на учението за с-мата
на вътрешния контрол
и от необходимостта за
неговата оценка в хода
на одита.
III -ти етап : Начало на
нормативно регулиране
на одиторската д-ст
Световната икон криза
в п-да 1929-1933 логич-
но довежда до прераз-
глеждане на отноше-
нието на одиторските
действия. Изискванията
към кач-вото на одита
рязко нараства. Всички
държави в световното
стопанство усилват
акцента в/у сч отчети и
въвеждат сурови изис-
квания относно нейно-
то формиране и предс-
тавяне. Наред с необхо-
димостта от задължи-
телно публикуване на
ГФО се появява обек-
тивната потребност за
потвържаване досто-
верността им от одито-
ри. По този начин оди-
та започва да изпълня-
ва осн си роля и да
предпазва от различни
мошенничества и
фалшификации.
През 1931г в Германия
е прието постановление
за задължителна одито-
рска проверка на сч отч
с регламентиране на
самата процедура на
провеждане на провер-
ката. В САЩ се появя-
ва форма за проф етика
и всички практикуващи
одитори се задължават
да се придържат към
тях.През 1934 се разра-
ботва док-т наречен
проверка на фин отч от
независими одитори,
които осъществяват
някои одиторски про-
цедури част от които се
прилагат и до сега.
От 1939г америк инсти-
тут за експерт-сч-тели
започва да публикува
свои изследвания в
областа на одиторските
процедури под формата
на бюлетина и отчети.
През 1948г същия
институт утвърждава
общоприети одиторски
стандарти. В зависи-
мост от степента на
въздействие от страна
на държавата се наблю-
дават 2 основни напра-
вления на развитие на
одита:
Първото – в САЩ и
Англия – х-ризира се с
относителна самостоя-
телност на одиторските
обединения, които сами
създават професионал-
ните си орг-ции. После-
дните подготвят бъде-
щите одитори, дават им
съответна квалифика-
ция и осъществяват
контол в/у тяхната
работа.
Второто направление в
Западна Европа, където
одита е строго регламе-
нтиран от страна на
правителството
IV-ти етап: Възникване
на муждунар комитет
по одиторска практика
Той е създаден през
1977 като постоянен
орган на междунар
федерация на сче-теля.
Неговата осн задача е
да усъвършенства кач-
вото и реда на
провеждането на одита
в целия свят. Тази
задача се реализира
главно ч/з
разработването на
МОС. В нач на 2001
рък-вото на междунар
федерация на сч-теля
направи критическо
изследване на някои
орг-ционни въпроси на
м/унар комитет по оди-
торска практика. Преди
всичко бяха уточнени
целите на комитета във
връзка с глобализация-
та на пазара на к-ла и
ЦК. Констатира се, че
тези сфери на бизнеса
са високо рискови и
рязко нараства необхо-
димостта от единен
подход на орг-ция на
сч-вото съставянето на
фин отч и провеждане-
то на одита на тези
отчети. Без наличието
на единни одиторски
стандарти е невъзмож-
но организирането на
ефективна работа на
междунар пазар за
инвестиции.
От 1.4.2002 този коми-
тет носи др наименова-
ние, а именно Съвет по
междунар стандарти за
одит и сигурност.
Исторически у нас за
първи път одиторската
институция е регламен-
тирана през 1931 със з-
на за института на
заклетите експерт сч-
тели/ЗЕС/. На институ-
та са възложени държа-
вно обществени ф-ции.
За определени пред-
приятия /АД/ се е
изисквало присъствие-
то на незаинтересовани
ЗЕС, които са гаранти-
рали правилността на
отч и на провежданите
събрания. През 1947 з-
нът е отменен, а
институцията закрита
през 1948.
През 1991 чрез ЗС се
възстановява традиция-
та фин отч на опреде-
лен кръг предприятия
да подлежат на задъл-
жителен одит. През
същата год се създава
асоциациятана ДЕС,
апрез 1996 ИДЕС. По
отношение на одита
много сериозна крачка
към хармонизирането
на нац законодетелство
към световното е
приемането на з-на за
независимия фин одит
през 2000
3 тема
Професионално
регулиране на
одиторската д-ст в Б-я
Изискването за осъще-
ствяването на незави-
сим фин одит /НФО/ на
ГФО произтича от ТЗ,
където според чл136 и
146 на год одит подле-
жат ООД, АД и КД с
акции. Проверката в
тях е задължително усл
за приемане на отч от
страна на собственици-
те. Т.е останалите тъго-
вци според ТЗ не
подлежат на одит. В гл
38 ал 1 на ЗС освен
юридическия статус
към критериите за
задължителна проверка
на фин отч са посочени
и някои показатели а
именно:
1/предприятията при
условие че превишават
мин 2 от следните 3
критерия за предходна
година:
~балан ст-ст на А-ви
към 31.12 1,5мил лв
~НПП – 2,5 мил лева
~средна численост на
персонала за годината
50 души
Тези критерии се отна-
сят за вс предпр незави-
симо от юридическата
им форма без ЮЛ с
нестопанска цел.
На независим одит
подлежат фин отч на
онези ЮЛ с нестоп цел
– разл сдружения и
фондации, които са
определени да осъщес-
твяват общополезна д-
ст, вписани са като
такива в регистъра при
Министерството на
правосъдието и които
от тази група превиша-
ват поне един от след-
ните три критерия
~бал ст/ст на А-вите
към 31.12 – 1мил лв
~р-р на приходите от
стоп инестоп дейоност
за тех година 2 мил
лева
~обща сума на получе-
ните през тек год фина-
нсирания и неусвоени
към 31.12 на тек год
финансирания получе-
ни през предходната
год – 1 мил лв
Критериите за коопера-
циите за задължителен
одит са ако превишават
минимум два от след-
ните 3 критерия за
предходна година:
~сума на А/ва на
Баланса 500хил лв
~НПП 1мил лв
~средна численост на
персанала 30 души
2/Кредитните институ-
ции, застраховат и
инвестиционни пред-
приятия, друж-вата за
допълн соц осигурява-
не и управляваните от
тях фондове
3/АД и КД с акции
4/предпри които са
емитенти по смисъла на
з-на за публично пред-
лагане на ЦК
Консол фин отч и
инди-видуалните фин
отч включени в
консолида-цията също
подлежат на незав фин
одит /НФО/.
ГФО на бюджетните
предпри не подлежат
на НФО. Техните отче-
ти се проверяват и заве-
ряват по реда на з-на за
сметната палата.
Профес регулиране на
одиторската д-ст е
регламентирано в з-на
за независимя фин
одит. Този з-н урежда
редица въпроси. В него
е уточнена целта и
принципите на НФО.
Целта е да НФО да
изрази проф и незави-
симо мнение относно
достоверността на фин
отчет във всички съще-
ствени аспекти в съот-
ветствие с установената
обща рамка за изготвя-
не на фин отчети, а
именно фин състояние
на предпр, отчетения
фин резултат от нег д-
ност, на ПП и промени-
те в тях, на СК и про-
мените в него.Самият
одит представлява съв-
купност от процедури
по-важните от к/о са:
1/спазване на сч прин-
ципи- текущо начисля-
ване, д-ващо предприя-
тие, предпазливост,
съпоставимост на пр-ди
и р-ди, предимство на
съдържаниетопред
формата, запазване при
възможост на сч поли-
тика от предходен отч
п-д, независимост на
отделните отч п-ди и
ст/стна връзка м/у нач и
краен баланс
2/последователността
на прилагането на
оповестената сч пол-ка
3/методологическа
обуслованост на тек
отч за пълно и досто-
верно отразяване на
А/в, П/в и д-ността
катоцяло
4/Ефективността на
вътрешния контрол
5/П-са на сч приключ-
ване
6/Съответствие м/у инф
във фин отчет и в отче-
та за д-ността
При остъществяване на
своята професия одито-
рите са длъжни да спаз-
ват ПЕК /Проф Етич-
ния Кодекс/ на ИЕС. В
него са вкл няколко осн
п-па, к/о ръководят
проф поведение и отго-
ворност на одитор:
Независимост – това
означава необвързаност
с проверяването пред-
приятие, неговите рък-
тели или с лица в проф
личностен или др
аспект. Напр не трябва
да има фин интерес
изразяващ се в прите-
жание на акции или
дялове в проверяваното
предпр. Пряко или кос-
вено да са обвързани
или да участват в сдел-
ки с проверяваното
предприятие извън
сделката за одит. Да
оказват сч услуги по
тек сч отчитане и по
изготвянето на фин
отчети на одитираното
предприятие. Да се явя-
ват свързани лица с
предприятието
Обективност –одитора
трябва да има безпри-
страстен и свободен от
лични интереси подход
към провеждането на
одита. Той не трябва
умишлено да изопачава
съществуващите факти
и да формира мнението
си като взема под
внимание мнението на
др лица
Конфиденциалност –
одитора трябва да
запазва в тайна инф-я
за д-ността на
предприятие-то. Пр:
прогнозни показатели
за Пх, планирана
себестойност на нова
продукция, Р-ди за
реклама, маркетингови
проучвани
Почтеност – одитора
трябва да спазва общи-
те морални норми и
съвестно да изпълнява
профес си задължения.
По време на своята
работа обичайното
поведение на одитора
трябва да бъде проф
скептизицъм. Това не
трябва да предполага
че ръководството на
предприятието е
непочтенно, нито да
предполага безпорна
почтенност.
Проф компетентност –
работата на одитора
трябва да бъде на подо-
бяващо проф равнище.
Това се постига с
непрекъснато повиша-
ване на професионализ-
ма, което произтича от
непрекъснатата промя-
на от д-ността на пред-
приятията, а така също
и от променящата се
нормативна база, на
която се основава оди-
торската д-ност.
Проф поведение –
одитора трябва да
поддържа висока репу-
тация на своето пове-
дение, като носи отго-
ворност за невнимател-
на преценка за обема на
работата, субективна
оценка на сложността,
възможността да бъдат
допуснати съществени
грешки
4 Тема Права,
задължения и отг-
ности на
регистрираните
одитори
Правата на регистр
одитори са малко –
най-важното от тях е
изключителното им
парво да извършват
НФО. Наред с това те
имат право на:
~пълен достъп до цяла-
та инф в предприятието
~получаване на доп
справки и обяснения
~извършване на вся-
какви вътрешни проце-
дури и контакт с трети
лица
~участие в надзорния
съвт, респективно в
съвета на директорите
при одобряване на ГФО
и при предложението за
разпределение на
печалбата
~участие в общото съб-
рание с прочитане на
одиторския доклад
~оттегляне от ангажи-
мента при наличието на
непреодолими пробле-
ми с р-водството
Задълженията са
повече:
1/да спазва п-пите
независимост, конфи-
денциалност, проф
компетентност, проф
поведение, почтенност,
обективност
2/да изпълни поетото
одиторско задължение
освен ако са налице
обективни обстоятелст-
ва, които го възпрепят-
стват
3/да предупреждава
свои клиенти в област-
та на своята компетен-
ция за д-ствия и пропу-
ски, к/о може да му
навредят доколкото са
му станали известни в
хода на одита
4/да информира св
клиент за съществени
нарушения на з-ните и
др норм актове, както и
за всяка др инф-я
доколкот са му станали
известни в хода на
изпълнение на одита
5/да разяснява на
клиента си значението
на дадена инф коята е
получена при изпълне-
ние на одиторските
задължения
6/да се застрахова за
рисковете на своята
проф д-ст
7/да отчита своята д-ст
пред ИДЕС по
утвърден от него ред
8/да спазва МОС и
ПЕК приети от ИДЕС
9/да представи док-ти
доказващи изпълнеието
на одиторското реш и
изразеното мнение
Одитора не носи отго-
ворност за допуснати
нарушения от страна на
р-вото и служителите
на предприятието
Одитора носи имущ-
вена отговорност по
силата на ЗЗД за вреди,
к/о е причинил на свои-
те клиенти, ако същите
са пряка последица от
негови виновни д-ствия
или бездействия.
Имущ-вена отговор-
ност се търси по съд
ред
Одитора носи админ-
нак отговорност по з-на
НФО под формата на
глоба от 300-3000 лв
или с право от лишава-
не от одитиране в срок
до 2год, а при повторно
нарушение до 3 години,
когато:
~издаде одиторски док-
лад, к/о не съответства
на представената от
предприятието инф-я
~наруши изискванията
на МОС
~наруши изискванията
на ПЕК на ИДЕС
~направи заверка на
фин отчет като ДЕС
вместо като регистр
одитор
~свързано лице с
предприятието, което
одитира
~оказва сч услуги или
съставя ГФО на предпр
което одитира
~не отчита д-стта си
пред ИДЕС по утвър-
ден от него ред
~не се застрахова за
рисковете на своята
проф д-ност
5 тема МОС
От позициите на одита
стандартите се разглеж-
дат като механизъм от
общоприети изисква-
ния за регулиране рабо-
тата на одитора
МОС – междун одитор-
ски стандарти
Предназначението на
стандарта може да се
систематизира в
няколко пункта
1-во Те описват осн ф-
ции за провеждане на
одита
2-ро Осигуряват
приемливо кач-во на
одита
3-то Помагат на ползва-
телите да разберат п-са
на провеждане на одита
4-то Повишавата
престижа на професият
5-то Облекчават одито-
ра при провеждане на
преговорите с клиента
6-то Осигурявата взаи-
мовръзка на отделните
елементи на одиторс-
ката работа.
Чрез стандартите се
установява мин равни-
ще на изпълнение на
качество, к/о се очаква
от клиента. Тяхната
главна особеност се
заключава във факта,
че ако в едно съдебно
производство бъде
доказано последовател-
ното им използване от
одитора, то от него
може да бъде снета зна-
чителна част от отгово-
рността му.
Първоначално ОС са
били създадени в САЩ
и Англия, а след това и
в редица иконом
развити страни. В тях
са определени общи
правила, к/о са били
най-напред формулира-
ни в америк стандарти,
а именно:
1/одита се осъщесвява
само от лица к/о имат
съответна пръвонач
подготовка и опит в
работата
2/по всички въпроси
свързани с изпълнение
на работата одитора
трябва да проявява
независимост
3/При изпълнение на
одта инф-то на
заключение следва да
бъде демонстрирано
проф майсторство
4/всеки одит трябва да
бъде предварително
задълбочено планиран
5/за да изрази своето
мнение одитора трябва
да събере достатъчно
надеждни док-ва по
време на разглеждане-
то, наблюдението и
потвърждаването на
получените данни
6/чрез одиторското
заключение трябва да
се посочи дали са спа-
зени правилата залегна-
ли в сч законодателство
и в някои др норм
актове.
Необходимостта от
МОС се поражда с
оглед постигането на
единство при органи-
зирането, последовате-
лността и протичането
на процедурите, а така
също и оформянето на
резултатите от одитор-
ската д-ност. Първите
МОС са създадени от
комитета за междунар
одиторска практика
като постоянен орган
на създадената през
1977г Междунар феде-
рация на сч-телите.
Освен разработването
на нови стандарти
съвета издава и препо-
ръки ч/з к/о ги доизяс-
няват. Те подлежат на
актуализиране съобраз-
но настъпилите измене-
ния в одиторската
прак-тика. Различна е
прак-тиката по
разработване и
прилагане на одитор-
ски стандарти в някои
страни като Австралия,
Бразилия, Холандия и
др. МОС се използват
като база за разработва-
не на собствени
национални стандарти.
В др страни е решено
да не се разработват
нац стандарти, като
изцяло се използват
само МОС – такива са
Кипър, Нигерия. В тре-
ти страни се прилагат
само национални
стандарти – САЩ,
Канада, Швеция.
У нас първите стандар-
ти са национални
одиторски стандарти –
8 на брои, подготвени
от специалисти на
ИДЕС през 1996г След
това са разработени
още стандарти, които
са били съобразени с
МОС и общият им бр
нараства на 22, които
са били в сила до края
на м.юни 2003год. От
1юли 2003 действат
само МОС.
МОС обхващата осн
фази на одиторската
работа, а именно
поемането на одитор-
ски ангажимент, плани-
рането, събирането на
доказателства и оценка-
та, примерите на разли-
чни одиторски техника,
заключенията и докла-
дите на одиторите. Те
следва да се спазват
независимо от усл-ята,
пир които се провежда
одита. Х-рна особеност
на МОС е, че те в ника-
къв случай не са обвър-
зани с търговското, сч-
то или дан законодател-
ство в страната в която
се прилагат.
Стандартите имат
унифицирана стр-ра.
Текстово са разпреде-
лени в секции. В стр-
рата на секциите е
направена разлика м/у
одита и свързаните с
него услуги.
Към одита са включени
7 секции със стандарти.
Те са структурирани от
100 до 199. Въвеждащи
въпроси
200 до 299 Общи
принцпи и
отговорности
300 до 499 Оценка на
риска и отговорност на
оценения риск
500 до 599 Одиторски
доказателства
600 до 699 Ползване на
работата на др лица
700 до 799 Одиторски
заключения и доклад
800 до 899
Специализирани
области
Самите стандарти са
номерирани със сериен
код. За всяка секция
могат да се открият до
100 стандарта с изкл на
трета до 200. Т.к
секциите са 7 могат да
бъдат създадени 700
стандарта.
Към др ангажименти са
вкл 4 секции със
стандарти:
1000 – 1100 Изложение
за междунар одиторска
практика
2000 – 2699
Международни
стандарти за
ангажимент за преглед
3000 – 3699 Междунар
стандарти за
ангажимент за
сигурност
4000 – 4699 Междунар
стандарти за свързани с
одита услуги
Предназначението на
изложенията е да
подпомагат одиторите
при прилагането на
стандартите. Те нямат
силата на стандарти, а
само се доразвива в по
сбит вид някои от
стандартите. Въпреки
тази тяхна сложна стр-
ра общия бр на МОС е
около 50
Одитора самостоятелно
определя х-ра и обема
на процедурите, които
извършва. За него е
важно преди всичко да
спазва осн изисквания
на МОС. Едновременно
с това в одита същест-
вуват вътрешно присъ-
щи ограничения, к/о
възникват в резултат на
д-вите на различни
фактори, някои от
които са:
~прилагане на
тестването
~наличието на опреде-
лени ограничения на
всяка прилагана сч с-ма
използвана като база за
осъществяване на
вътрешнен контрол
~повечето от одиторс-
ките доказателства са
по скоро убеждаващи
отколкото убедителни
~субективност на мне-
нията на отделните
одитори
Одитора в изключител-
но редки случаи е
възможно да се откло-
нява от изискването на
стандартите. Това може
да стане само при поло-
жение, че той е вътреш-
но убеден, че по този
начин ще постигне по-
добре целите на одита
и е в състояние да
защити обусловано
отклонението от
правилата.
6 Тема Поемане на
одиторски
ангажимент
Според ЗНФО одита
може да се осъществи
по няколко начина:
пряко като ФЛ, чрез
предприятие на регит
одитор /ЕТ, ЕООД/,
чрез участие в специа-
лизирано одиторско
предприятие /СД, ООД
и командитно др-во/
-особеност е че в
такова предприятие
трябва да има най-
малко двама рег
одитори, които да
притежават над 50% от
капитала. Един одитор
има право да участва
само в едно одиторско
предприятие. Ежегодно
до 31.03 ИДЕС
побликува в ДВ списък
на регистр одитори и на
регистр специализира-
ни одиторски предп-
риятия. Одиторските
ангажименти се поемат
ежегодн. Съществува
възможност те да се
склячват и за няколко
последователни годи-
ни. Право на собстве-
ниците е да изберат
одитора като директно
го поканят /най-често
става при ООД/ или го
изберат на общо
събраие /при АД/.
Съществува практика и
ч/з конкурс.
Преди да се пристъпи
към конкретно изпъл-
нение на поетите
задължения одитора
трябва да направи
проучване:
1/да провери дали има
право да осъществи
одита според д-ващото
законодателство – т.е
да не би да е свързано
лице, да не би да има
родствени връзки,
сделки....
2/ да придобие най-
обща представа за д-
ността на клиента като
за целта е необходимо
да проведе разговори с
ръководството и част
от персонала
3/ Да се постарае да
разбере интересите и
потребностите на кл,
неговите текущи и
дългосрочни намерения
4/да се запознае с
историята на предприя,
отрасловата му прина-
длежност, основните
видове д-ности, к/о
изпълнява
5/да се постарае да
разбере как клиента
разбира целите на оди-
та и при необходимост
да го запазнае с тях
6/при поемане на
ангажимент за първа
год одитора може да се
допита до своя предше-
ственик, ако има такъв
като предупреди за
това рък-вото
При потвърждаване на
одита одиторът и
предприятието трябва
да постигнат опред
споразумение, к/о
трябва да бъде подроб-
но оформено в писмен
вид и се нарича писмо
за приемане на одитор-
ски ангажимент. То
има произволен х-р, но
в него трябва да бъде
отразено най-малко
следното:
~потвърждение за при-
емане на ангажимента
~формулиране на
целта, обема и
ограниченията на одита
~разграничаване на
отговорностите на
двете страни
~напомняне за същест-
вуването на неизбежен
риск от реразкриване
на съществени неточ-
ности, отклонения и
несъответствия
~представяне на
доклада и уреждане на
атношенията
~изискване на неогра-
ничен достъп до цялата
инф-я, к/о е необхо-
дима за провеждане на
одита
~срокове, ценови
условия, плащания
С това писмо двете
страни потвърждават,
че имат едно и също
разбиране за това какво
представлява одита, как
той ще бъде извършен,
какво ще получи р-вод-
ството след извършва-
нето на одита др
въпроси
Не трябва да се счита,
че писмото защитава
само интересите на
одитора. Чрез него се
дава гаранции и за две-
те страни по отношение
изпълнението на одита.
Целта е р-водството да
бъде убедено, че със
подписването на двете
страни са напълно
уточнени разбиранията
за одита. Това писмо се
подписва от двете
страни. Ако по време
на изпълнението на
одита между двете
страни настъпят разли-
чия по начина на
изпълнението му,
одитора е длъжен да се
позове на подписаното
писмо, като док-во за
единаквото им разбира-
не. При положение, че
рък-вото неизпълни
част от приетите задъл-
жения, може да се
достигне до модифици-
ране на одиторския
доклад, по отнош на
ограничения в обхават
на одита. Възможно е в
процеса на одита рък-
вото да поиска промяна
на първоначално
поетия ангажимент –
възможни са няколко
варианта:
1/ако клиента с това
иска да се предпази от
издаването на модифи-
циран одиторски
доклад /доклад с резер-
ви/ т.е прави се с
корис-тна цел, не иска
да дава инф-я на
одитора, одитора не
бива да се съгласява
2/ако се прецени, че
липсват користни цели
– одитора може да се
съгласи за промяна на
поетия ангажимент
3/ако няма користна
цили, но одитора не се
съгласява за промяна
на анжагимента, тогава
двете страни си уреж-
дат паричните взаимо-
отношения и ангажи-
мента се прекратява
4/ако е отпаднала
необходимостта от
одит на ГФО двете
страни могат да се
договорят за ограничен
преглед на фин отчет
При повторно поемане
на одиторския ангажи-
мент на същия клиент
ново писмо не е
необходимо да се пред-
ставя, освен ако не са
възникнали нови
условия , като напр:
~одитора преценява, че
клиета не е разбрал
правилно целта и
обхавата на одиторския
ангажимент
~настъпили са същест-
вени промени в
статута, управлението
или д-ността на
клиента
~извършени са скорош-
ни промени в ръковод-
ния състав на клиент
~приетия ангажимент
се преразглежда или
възникват специални
условия за него
След избирането на
одитора и подписва-
нето на писмото трябва
да бъде сключен дого-
вор м/у двете страни.
Текста на договора вкл
както общи така и
специфични условия
като напр: предмет на
д-ра, условия за
извършване на одита,
права и задължения на
двете страни, отговор-
ности на двете страни и
ред за разрешване на
възникналите спорове,
възнаграждението за
одита и условия за
изплащането му.Одито-
ра има право да включи
в работата си и помощ-
ници, експерти и др, к/о
работят под негово рък-
во /кандидати за ДЕС
или ДЕС/
7 тема Планиране на
одита
В МОс под планиране
се разбира разработва-
не на генерална страте-
гия, както и на подро-
бен подход за очаква-
ния х-р, времето на
изпълнение и обхват на
одита със което да се
осигури извършването
му по най-ефективен
начин. Чрез планиране-
то се дава възможност
одитора да се увери, че
ще бъде обърнато
внимание на всички
важни аспекти на
одита, че ще бъдат
разкрити и посочени
потенциалните пробле-
ми и работтата ще бъде
експедитивно изпълне-
на. Липсата на плани-
ране или недостатъчно
добре направеното
планиране могат да
доведат до погрешни
изводи от страна на
одитора, да се заблуди,
че е извършил всички
необходими процедури
и т.н
Върху обхвата на пла-
нирането на одита
оказват влияние много
фактори каквито са
големината на пред-
приятието, сложността
на одита, опита на оди-
тора с предприятието,
познаването на бизнеса
и др. За това преди да
се пристъпи към
планиране, трябва да се
направят предварител-
ни проучвания за биз-
неса на клиента в така-
ва степен,че инф-ята да
му е достатъчна да
разбира събиията,
сделките, операциите и
пратиките, к/о по нег
преценка могат да ока-
жат съществено отра-
жение в/у фин отчет,
проверката или одитор-
ското мнение.Основни
области на предварите-
лните проучвания са
следните:
1/общи икон фактонри
– какви са лихвените
равнища към момента,
инф-ята, държавната
политика по отношение
на данъците и др
фактори
2/за отрасъла в к/о
работи предприятието
– тук се вкл какъв е
пазара и конкуренция-
та, съществува ли
бизнес риск /прилагане
на висока технология,
висока мода, лесен
пазар за навлизане на
конкуренти и др подоб-
ни/ Каква е д-ността на
предприятието /затих-
ваща или разширяваща
се, циклична или
сезонна/
3/самото предприятие
по отношение на рък-
вото и собствеността,
каква е корпоративната
стр-ра /частна, държав-
на, публична/, каква е
капиталовата стр-ра,
организационната стр-
ра. Какъв е състава на
съвета на д-рите, с
какво се х-ра оператив-
ното рък-дство, опит и
репутация , текучество,
персонал в сч-вото,
материални стимули,
бизнеса на предприя-
тието, какво е естество-
то на бизнеса /търго-
вия, пр-во, фин услуги/
Местоположение на
производството, мощ-
ността, основни клиен-
ти, важни доставчици,
инф с-ма и др
Тези предварителни
проучвания служат
като база за формиране
на постоянния архив на
одитираното предприя-
тие. Той се попълва
ежегодно при настъпи-
ли промени в него
Въпреки че процедури-
те по планиране се
различават помежду си
одитора използва най-
често следните:
1/разглеждане на среда-
та в която ф-ционира
предприятието като се
опитва да открие проб-
лемите в съответния
бранш, к/о биха му
оказали влияние в/у по-
нататъшната работа
2/изследва степента до
к/о може да разчита на
вътрешния контрол
3/прави се преглед на
въпросите повдигнати в
одита за предходната
година, за да установи
фактите, к/о биха могли
да имат отношение п/з
настоящата година
4/оценява ефекта от
всички настъпили про-
мени в законодателст-
вото и сч практика в/у
фин отчет на клиента
5/проверява всички отч
на ръководството и
междинните отч, к/о
клиента е подготвил,
т.к те могат да го
насочат към проблемни
обасти в одита
6/разглежда времето за
провеждането на някои
от етапите на изготвя-
нето на фин отч, като
напр:времето на извър-
шване на инвентари-
зация, приключването
на сч с/ки, изготвянето
на първа оборотна
ведомост и др.
7/Преценява доколко
служителите на клиен-
та са в състояние да
обобщават и анализи-
рат сч данни
8/преценява необх от
ексепртна помощ и
привличане на др оди-
тори в групови одити
9/определя броя и
квалификацията на
одиторския екип и
консултира персонала,
к/о ще бъде разпреде-
лен на всеки етап от
одита
10/изготвя времеви
грифик за изпълнение
на одита по обекти и
членове на екипа
Работата на одитара по
планирането обикнове-
нно протича преди той
да разполага с оконча-
телния вариант на ГФО
следователно това
разработване се базира
на междинни фин отч,
прогноза, а в някои
случаи и на фин отч от
предходната година.
Обемът на работата к/о
одитора следва да
извърши е в зависимост
от това дали се касае за
ангажимент за първа
година или повтарнящ
се одит. Одита за първа
година изисква значи-
телно повече работа,
т.к трябва да се изясни
бизнеса, да се устано-
вят работни отношения
с персонала, да се
проверят нач салда и др
задачи.
Планирането вкл
съставянето на общ
план за изпълнение на
одита и разработване
на работни програми
по отделни области и
обекти. Отговорност за
последователността на
разработването и за
пълнотатата им носи
одитора. Общият план
трябва да бъде доста-
тъчно подробен, като
точната му форма и
съдържание се опреде-
ля от големината на
пред, сложността на
одита и изпълзавената
от одитора специфична
методология и техно-
логия. Общия план вкл
няколко отделни части,
к/о са логически обвър-
зани и се разработват
последователно, а
именно:
1/познание за бизнеса
на клиента
2/познание за сч с-ма и
с-мата за вътрешен
контрол
3/определяне на риска
и нивото на
същественост
4/х-р, време на провеж-
дане и степен на одито-
рските процедури
5/коориниране, надзор
и проверка на одиторс-
кия екип
Всяка част има самос-
тоятелно значение и се
разработва поотедлно
Отделните раб програ-
ми се съставят по време
след общия план и се
разработват по обекти
и по отдиторски
процедури. По своято
същност една раб прог-
рама представлява
дневници на одиторс-
ките тестове. Тя вкл
конкретни указания за
одиторския етип и се
използва като средство
за контрол и докумен-
тиране на извършената
работа. Общоприето е
една раб програма да
съдържа:
~целите на одита за
конкредтана област
~оценка на трите вида
риск за съответната
област
~описание на отделни-
те одиторски процеду-
ри
~изпълнителите на
отделните процедури
~заключение на
помощник одитора и на
регистрирания одитор
8 тема Одиторска
същественост
При одита съществено-
стта е онази формална
ст-стна гранинза на
разкритите или нераз-
критите слабости под
к/о те не се използват
като основание за
модифициране на
одиторското мнение.
Тя намира приложение
както за целия фин
отчет така и по отноше-
ние на отделни части
на отчета /салдата на
отделните с/ки, групи
операции и оповестя-
вания/. Второто ниво
обикновено се извлича
от първото.
Концепцията за съще-
ственост при одита се
разглежда в контекста
на планирането на
одиторските процедури
и оценяване на ефекта
от неточността.
Следователно когато
планира одита, одитора
трябва да установи
нива на същественост,
зада открие всяка съще-
ствена неточност или
пропуск в сч регистри.
По този начин от съще-
ствеността зависи
формата на одиторс-
кото заключение и
обема на одита.
Формулировката на
стандартното одиторс-
ко заключение е, че
фин отч представя
имущ-веното и фин
състояние на предприя-
тието във всички
съществени аспекти.
Тази фразата трябва да
информира потребите-
лите за това, че изра-
зеното от одитора мне-
ние се отнася изключи-
телно за съществената
сч инф-я. Понятието
същественост е важно
затова, защото нито
един одитор не е в
състояние да гарантира
абсолютна точност на
фин отчет. При одита
съществеността намира
приложение:
1/на етап планиране –
при определяне х-ра,
времето на изпълнение
и обхвата на одиторс-
ките процедури
2/в хода на изпълне-
нието на конкретните
одиторски процедури.
Нивото на съществе-
ност в този случаи се
използва за определяне
на извадките по
отделните съвкупности
3/в заключителния етап
за оценяване на влия-
нието на неточностите
в/у достоверността на
фин отчет
Основни фактори, к/о
оказват влияние при
определяне нивата на
същественост са:
~вида и д-стта на
предпр, р-ра на фин
резултат, сумата на А/в,
р-ра на СК и др
~приложимостта към
всички съвкупности
~опита на одитора
Одитора следва да взе-
ме под внимание две
страни на съществе-
ността – качествената и
количествената
От качествена гледна
точка одитора е длъжен
да използва своето
професионално мнение,
за да определи дали
носят или не съществен
х-р отбелязаните в хода
на проверката отклоне-
ния в извършените стоп
операции от изисква-
нията на действащото
законодателство.
Пр:липса на сключени
договори, неправилно
оформени първични д-
нти...
От количествена гл.т
одитора е длъжен да
оцени превъзхождат ли
поотделно и общо като
сума откритите откло-
нения и неточности от
установеното ниво на
същественост.
При определяне нивото
на същественост като
правило се отчита фак-
тора абсолютна и
относителна виличина
на грешката.
Абсолютната величина
се разглежда като субе-
ктивно мнение на
одитора. За това, че
грешката в определена
сума може да се приз-
нае за съществена
предвид значителния р-
р на сумата, независи-
мо от всякакви др
обстоятелства.
Относителната величи-
на се определя като
%тно отношение към
съответно приетата за
база величина. За пред-
почитане са относител-
ните величини. Като
най-популярна база и
нива се считата
следните
~сч печалба м/у 5% и
10%
~приход м/у 3% и 6%
~Актив м/у 1%-2%
~СК м/у 1%-2%
Съществува обратна
зависимост м/у нивото
на същественост и
одиторския риск, т.е
колкото е по-високо
нивото на съществе-
ност, толкова по-нисък
е одиторския риск и
обратното. Одитора
взема под внимание
тази зависимост при
определяне х-ра,
времето на изпълнение
и обхвата на одиторс-
ките процедури.
Напр: когато нивото на
същественост е ниско,
риска на одита се
увеличава и одитора
може да компенсира
това като извърши
допълнителни тестове
за контрол или като
увеличи процедурите за
контрол. Всяко от тези
д-вия ще повлияе за
намаляване на оцене-
ното ниво на одиторс-
кия риск. Одитора
трябва да вземе под
внимание възможност-
та от допускане на
неточности, отклоне-
ния и несъответствия,
чиито р-р е относител-
но малък и които като
обща сума биха могли
да имат съществен
аспект в/у фин отчет.
Вероятността за
откриване на
съществени грешки
зависи от мн фактори,
напр:
~оценка на вероятно-
стта от наличието на
съществена грешка
установена както от р-
вото така и от одитора
~ограничение на
времето за проверка
~степента на независи-
мост на одитора
~доверието на одитора
към вътрешния контрол
~приетата сч политика
и степента на нейната
детайлизация
След приключване на
одиторските процедури
и извършване на равно-
сметка, оценката за
същественост и
одиторския риск може
да се различават от
оценката, която е
направена по време на
планирането.
Причините за същест-
вуващите разлики
могат да бъдат най-
малко две:
1/настъпила промяна в
обстоятелствата в
резултат на проверката
2/промяна в познанията
на одитора
За установени грешки
на сума под нивото на
същественост не се
съставя одиторски
доклад с резерви.
9 тема Одиторски
риск
По принцип одиторс-
ката д-ност с свързана с
много неопределени
събития, к/о често
влиаят в/у постигането
на нейните цели. В
действията които
извършва одитора по
време на одита винаги
съществува риск, т.к в
своето крайно заключе-
ние той потвържада
онова, което може би
не е трябвало да
потвърждава.
Под одиторски риск се
разбира вероятността
одитора да даде непод-
ходящо мнение в
случаите, когато фин
отчет има съществени
неточности, отклоне-
ния и несъответствия.
За това в св работа той
винаги преследва 2
основни цели:
1 Оценяване на усл-ята
за възникване и нама-
ление на инф рискове
до приемливо ниво
2 Оценяване и намале-
ние до приемливо ниво
на одиторския риск
Възможноста за едно-
временно реализиране
на тези 2цели е свърза-
на с редица трудности
и ограничения, к/о
произтичат от различ-
ните разбиранияза един
и същ проблем от
страна на предприятие-
то клиент и от страна
на одтора. Риска може
да има различни
форми. Такъв може да
бъде риска, че клиента
ф-ра в несигурна среда
и може да се провали в
бъдещата си работа.
Възможно е да бъде
риск, че фин отч
съществува неточности
т.к ръководството е
пристрастно или защо-
то вътрешния контрол
не е успял да открие и
коригира допуснатите
грешки. На практика
одитора използва
своята професионална
оценка за оценяване на
риска и разработва
одиторски процедури,
за да се увери, че той е
сведен до приемливо
ниско ниво.
В МОС е отбелязано,
че целта на одитора е
да се увери, че не
съществува по-голям
риск от 5% това е т.н
магическа цифра на
одиторския риск, т.е
пълната достоверност
на одита е равен на
100%, а 95% е
одиторската надежност.
Използвания процент /
95%/ е само условен.
Той означава, че никога
не можем да бъдем
100% сигурни за всяко
направено заключение.
Общия риск на одита
може да възникне в
резултат от влиянието
на 3 вида риск:
~вътрешноприсъщ риск
~риск на контрола
~риск на разкриването
Под вътрешноприсъщ
риск се разбира подат-
ливостта на салдото на
определена сметка или
гр операции към неточ-
ности, отклонения и
несъответствия. Този
риск възниква от х-ра
на стоп д-ност, от
средата, в к/о се работи
и от управлението.
На ниво фин отчет в/у
вътрешноприсъщия
риск оказват влияние
различни фактори:
1/макроикон.среда –
местното
законодателство, П/з,
конкуренцията
2/квалификацията и
почтеността на р-
водството –
управленски опит и
познания на р-водство-
то, промени в него през
год, наличието на
необичаен натиск в/у
ръководството
3/липсата на персонал и
ротация на същия –
лоша квалификация ,
наличие на злоупотре-
би, необичайно високо
заплащане на юристи и
консултанти.
4/възможности за
манипулиране на фин
отчет – голям бр следки
с дъщерни предпри,
наличие на фективни
клонове
5/естеството на бизнеса
– прилагана техноло-
гия, наличие на свърза-
ни лица, разпръснатост
на произв мощности,
необичайни сделки,
намаление на обема на
продажбите, слаба
маркетингова политика
и др
На ниво сметки и гр
следки, фактори оказ-
ващи влияние са:
1/сметките к/о обхва-
щат голям брои опера-
ции или ч/з к/о трябва
да се направят сложни
разчети съществува по-
висок риск в сравнение
със с/ките к/о обхв
малък бр операции или
се прилагат по-елемен-
тарни разчети. Напр
МЗ са изложени на по-
голям риск, т.к пир тях
има по-голяма възмож-
ност за манипулиране
на грешки. По-малък
риск има в с/ките при
к/о се отчитат ОК,
банкови кредити, ДМА
при малко движение.
Пр: осн сделки при
които има комплексен
х-р и би могло да се
наложи участието на
ексерти. Пр:пок-
продажба на недвижим
имот, Приключване в
кр на годината на
необичайни или комп-
лекси сделки.
Риск на контрола – под
такъв се разбира риска
от съществуването на
неточността, отклоне-
ния и несъответствия в
салдото на опр с/ка или
гр операции, к/о няма
да бъдат своевременно
предотвратени, открити
или корегирани от сч с-
ма и с-мата за вътре-
шен контрол на предпр.
Целта на тези с-ми е да
предотвратят възниква-
нето на умишлени и
неумишлени грешки и
свеждане до мин на
неправилните и неизго-
дни решения.
Следователно този риск
се влияе от такива
фактори като изграде-
ната с-ма за контрол,
вкл почтеност на персо-
нала в тази област,
степента на осъществя-
вания контрол, силата
на контрола спрямо
определени обекти на
отчитане.
Още в нач на св работа
одитора трябва да реши
до каква степен да се
довери на контрола, к/о
се осъществява в пред-
приятието. В п-са на
одита това решение
може да бъде прераз-
гледано и в зависимост
от резултатите на
неговата проверка той
може да се довери
повече или по-малко.
Осн причина, поради
к/о одитора се интере-
сува от контрола, е че,
ако се довери на него
ще се намали необх
кол-во тестове по съще-
ство на сделките и
крайните салда на
с/ките.
В много случаи вътре-
шноприсъщия риск и
рискът на контрола са
тясно свързани.
Комбинацията от двата
вида риск е възприето
да се нарича клиентски
риск, защото двата вида
риск се отнасят към
клиента като цяло.
Одитора може да го
оценява, но не може да
му оказва влияние.
Рискът на разкриването
е показател за ефектив-
ността и качеството на
работа на одитора. Той
означава, че е възмож-
но в резултат на прила-
ганите от него проце-
дури да не бъдат
разкрити по време на
одита съществени
неточности, отклоне-
ния несъответствия,
к/о съществуват в
салдото на определена
с/ка или в групи оп-
ции. При риска на раз-
криването следва да се
отчита:
1/верятността, че не е
извършена проверка на
всички стоп операции
2/вероятността, че
приетата за целесъоб-
разна в даден случай
процедура се е окакзала
неефективна или че на
основание на резулта-
тите от проверката са
направени грешни
изводи или че неправи-
лно са изпълнени някои
от одиторските проце-
дури. За това този риск
се нарича още процеду-
рен риск
Рискът на разкриването
не може да бъде елими-
ниран озцяло защото
вкл мовешки грешки.
Като правило, когато
одита се извършва за
първи път, то рискът на
разкриването е по-
висок. Ако одиторът
желае по-нисък риск на
разкриването, той тряб-
ва да извърши повече
процедури по същество
и при по-големи р-ри
на извадките. На
практика оценката на
общия одиторсски риск
се класифицира на
нисък, среден и
висок. /табл за риска/ .
Съществува обратна
връзка м/у риска на
разкриването и комби-
нирането ниво на
вътрешни присъщия
риск и риска на контро-
ла. Пр: когато оценката
на вътрешноприсъщия
риск и риска на контро-
ла е висока, одитора
трябва така да органи-
зира одита, че да нама-
ли риска на разкрива-
нето, като по този
начин снижи одиторс-
кия риск като цяло до
приемливо по-ниско
ниво. Обратно когато
оценката на клиентския
риск е по-ниска, одито-
ра може да допусне по-
високо ниво на риска
на разкриването и да
сведе общия одиторски
риск до приемливо
ниско ниво.
10 тема Оценка на
счетоводната с-ма и
на с-мата за вътрешен
контрол
В МОС сч с-ма се
разглежда като съвкуп-
ност от способи и
записвания, ч/з к/о се
обработва инф-ята за
стоп операции като
средство за поддържане
на фин отчетност. Чрез
нея се идентифицират,
събират, анализират,
калкулират, класифи-
цират, регистрирарат и
обобщават сделките и
др стоп събития и
факти.
По отношение на тази
с-ма одиторът трябва
да изучи, анализира и
оцени следните
сведения:
1/основни групи стоп
операции, к/о формират
д-ността на
предприятието
2/прилаганата сч
политика
3/вътрешната структура
на сч модел
4/компетентността на
специалистите в сч
отдел
5/орг-цията на док-тите
и документооборота
6/ролята и мястото на
ср-вата за компютърна
обработка на сч инф-я
7/критични области на
отчитане при к/о риска
на възникване на нето-
чности, отклонения и
несъответствия е най-
голям
8/ср-вата за контрол
предвидени в отделни
сектори на сч с-ма
С-мата за вътрешен
контрол е съвкупност
от всички възприети
мерки и процедури за
недопускане на грешки,
пропуски и злоупотре-
би, вкл спазването на
политиката на управле-
нието, опазване на
активите, предотвратя-
ване и разкриване на
измами и грешки,
акуратно и пълно воде-
не на сч документи,
своевременно изготвя-
не на относително
надежна сч инф-я
С-мата за вътрешен
контрол се разпростира
много извън въпросите,
които са свързани с ф-
циите на сч с-ма. Тя се
състои от контролна
среда и контролни
процедури
Контролна среда –
цялостното отношение,
осведомеността и прак-
тич д-вия на рък-вото,
насочени към установя-
ване на неточност,
отклонения и несъотве-
тствия
В/у контролната среда
оказват влияние след-
ните по-съжествени
фактори:
~стилът на рък-во на
предприятието и
възприетите основни п-
пи на управление, т.е
какво е разбирането на
р-вото по отношение на
сч с-ма и фин отчети
~организационната стр-
ра - тя вкл управленски,
функционалните и инф
връзки в предприятието
/става дума за отделите,
длъжностите, описание
на изпълняваните ф-ии
и др от този вид/
~разделение на отгово-
рности – разработени
вътрешни д-нти за длъ-
жностни х-ки, правила
на поведение и др
~ф-ии, к/о са възложе-
ни на вътрешния кон-
трол – в смисъл осигу-
рява ли се контрол на
всички равнища на
управление от специал-
ни отдели или групи, от
отделен специалист
или от ревизионни
комисии
~редът на подготовката
и осъществяването на
годишно и периодич-
ното приключване
Контролната среда
влиае в/у контролните
процедури, те предста-
вляват конкретни
политики и процедури
разработени от р-вото,
к/о са насочени към
предотвратяване, уста-
новяване и отстранява-
не на грешки и неточ-
ности на инф-ята на сч
с-ма.
Някои от по-важните
контролни процедури:
1/адекватно разделяне
на задълженията –
голямо значение имат
следните общи
правила:
~матер отговорност и
сч отчитане;
~санкциониране и
матер отговорност ;
~отговорност за изпъл-
нение на стоп оп-ции и
тяхното отчитане;
Ако едно и също лице
едновременно изпълня-
ва 2 ф-циии, същест-
вува сериозен риск за
нарушение Напр: не
може отчитането на м-
лите, да се извършва от
началник склад, к/о ги
отпуска в пр-вото и се
явява МОЛ
2/с-ма за санкционира-
не – всяка стоп оп-ция
трябва да бъде разре-
шена по подходящ
начин, само в този слу-
чаи контролните проце-
дури могат да бъдат
оценени като задоволи-
телни. На практика
това се постига ч/з
разработване на общи
правила или с конкрет-
ни указания за всеки
отделен случаи. Така се
установява единна

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Одитинг и одиторска практика - пищов

Съдържа разработените въпроси от конспекта по одит и одиторска практика, оформени като пищови....
Изпратен от:
Галина Георгиева
на 2011-12-01
Добавен в:
Пищови
по Одитинг
Статистика:
187 сваляния
виж още
 
Домашни по темата на материала
Варианти за взаимодействие на независимия с държавния одит.
добавена от jestoka89 08.03.2014
0
6
система за контрол на работното място
добавена от fantasmagor 27.10.2013
0
12
Одиторска програма за материални запаси.
добавена от marchelitkaaa 21.04.2017
1
11
казуси по бюджетно счетоводство
добавена от gerri_0304 14.01.2015
1
12
Подобни материали
 

Характеристика на одиторско писмо за поемане на одиторски ангажимент, план и програма за одит и одиторски доклад

06 ное 2011
·
254
·
8
·
1,443
·
302

По своята същност одиторският контрол е вид контрол, който притежава специфични характеристики, различаващи го от познатите видове (вътрешен, външен, ведомствен, извънведомствен, механизиран, автоматизиран и т.н. ). Одиторският контрол е независима...
 

Поемане на одиторски ангажимент

30 яну 2012
·
53
·
4
·
782
·
113

Според Закона за независимия финансов одит одитът може да се осъществи по няколко начина: - пряко – като физическо лице, чрез участие в специализирано одиторско предприятие, чрез предприятие на регистриран одитор...
 

МОС 300 Планиране на одита на финансови отчети

09 апр 2018
·
13
·
11
·
255
·
15

МОС 300 - Планиране на одита на финансови отчети. Цел на изпълнение на предварителните дейности по ангажимента. Обща одиторска стратегия. План на одита. Документация. Комуникация...
 

Одиторски доклад - същност и структура на реален практически пример за финансов одит pro

19 юли 2017
·
4
·
15
·
1,560
·
87
·
10.00 лв.

В настоящата курсова работа бъде представен одиторски доклад на "Софарма" АД. Ще се изяснят неговата структура и съдържание, като с това се цели да се направи една обща оценка за състоянието на организацията и евентуалните нередности в нейната дейност..
 

МОС 300 - Планиране на одита на финансовите отчети

14 юни 2016
·
54
·
14
·
2,264
·
60

МОС 300 - Планиране на одита на финансовите отчети, разглежда отговорността на одитора за планиране на одита на финансовите отчети. Неговата цел е установяване на стандарти и предоставяне на насоки....
1 2 3 4 »
 
Онлайн тестове по Одитинг
Тест по одит
тематичен тест по Одитинг за Студенти от 5 курс
Тест по одит на финансовите отчети за специалност "Счетоводство и одит на нефинансовите предприятия" (СОНП) към СА "Д.А.Ценов" - Свищов. Всички въпроси имат само един верен отговор.
(Лесен)
55
29
1
16 мин
13.09.2013
Банков одит
изпитен тест по Одитинг за Студенти от 5 курс
Тестът съдържа 22 затворени въпроса, всеки от които изисква един верен отговор.
(Лесен)
22
6
1
8 мин
28.05.2015
» виж всички онлайн тестове по одитинг

Одитинг и одиторска практика - пищов

Материал № 763999, от 01 дек 2011
Свален: 187 пъти
Прегледан: 237 пъти
Предмет: Одитинг
Тип: Пищов
Брой страници: 9
Брой думи: 18,361
Брой символи: 105,282

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Одитинг и одиторска практика - пищов"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала