Големина на текста:
Фрагментите на Атанас Далчев
Атанас Далчев е не само голям български поет. Той е и голям български критик. Той е от
онези български творци в народната литература, чието значение се определя не само от чисто
художественото им, но и от критическото им слово. Третият след Пенчо Славейков и Гео
Милев, чието присъствие е така значимо, защото се измерва не само с чисто художественото им
слово. Те се измерват и с възгледите, който придават на творбите им критическите им възгледи.
Ако трябва да бъде сравнен с някои чужди поети, това би били Т.С. Елиът и Пол Валери. Най-
важното за критическата литература на Далчев е, че той е допринесъл най-много за въвеждането
на фрагментите като литературен жанр, но и създава първата класическа книга с фрагменти.
Тя, книгата „Фрагменти“, излиза през 1967 година и въпреки неголемия си тираж се
превръща в литературно събитие. Превърнала се е в настолна книга на цяло поколение млади
литератори, като бива приета радушно и от критиката. Инициативата на Далчев с тази книга,
полага началото на един възроден в националната ти култура интерес към фрагментарно-
есеистичните словесни традиции. „Фрагменти“ е един синтез на цял период в творческото
развитие на самия Атанас Далчев.
Бележките на автора се появяват в периода, когато той не публикува нито едно
стихотворение (1937-1955). През този период в периодичния печат излизат 137 бележки, който
по обем представляват половината от книгата „Фрагменти“. Първоначално фрагментите, които
биват публикувани излизат в печата под заглавието „Бележки“. Едва по-късно, когато ги събра,
Далчев приема предложеното му от Борис Делчев заглавие - „Фрагменти“. Така тази книга
пресъздава представата за автора като класик на този жанр и дава основния корпус на
Далчевите фрагментарни размисли.
Неговите фрагменти в жанрово отношение варират от афоризма до кратка прозаическа
скица (миниатюра) и кратко литературно есе. Ето и няколко примера за характерни Далчеви
афоризми:
„Един писател личи по това, което той не си позволява да пише.“
„Цинизмът в някои случаи е една форма на срамежливостта.“
„Песимизмът у някои е извинение за мързела им.“
„Неяснотата е резултат или на някаква липса, или на някакъв излишък.“
„Най-тежък за борецът е часът на победата.“
„Хуморът е веселата смърт на поета.“
„Който има семейство, трябва да се прости и с гордостта си.“
Но не всички „бележки“ могат да бъдат определени като афоризми, ето например:
„Над улицата прелетя птица. Аз не я забелязах, но видях сянката й да пада
надолу като камък по слънчевата фасада на срещното здание.“
„Мъгла има; но аз я виждам само пред осветения прозорец. Сякаш е негово
дихание.“
Този тип „изречения“ и свръхкратки „фрагменти“ на Далчев определено имат
„художествени“, а не моралистични или критически импулси и съдържание. Те са сякаш образи,
изпаднали от някое стихотворение, останало ненаписано. Или сами по себе си представляват
кратко стихотворение в проза, лирична миниатюра. За разлика от тях най-дългите Далчеви
фрагменти представляват или кратки критически есета, или пък наситени прозаически
миниатюри от типа на стихотворенията в проза. И двата типа от по-обемните фрагменти
обикновено имат заглавия - „Любовта на Лора и Яворов“, „ За българския ескетизъм“ „Дъжд“ и
др. По-голяма част от публикуваните „бележки“ имат заглавия, а част от тях са групирани и в
цикли.
Между афоризмът и прозаическата скица са разположени най-обичайния тип Далчеви
фрагменти, които всъщност са и най-чисти в жанрово отношение. В тематично-съдържателно
отношение тези фрагменти варират между „критически“ и „моралистичен“ тип. Ето например
един „критически“ фрагмент:
Началото на произведенията, особено на младите писатели, е най-често
излишно и може спокойно да се изостави. В него авторът се готви да каже нещо, но не е казал
още нищо. То е като настройването на инструментите преди музиката.“
А ето и един от типа на „житейско-моралистичните“:
Когато стигнеш известна възраст почваш да разбираш, че животът всъщност
е непрекъсната загуба. Губиш не само зъбите, косите, блясък на очите, но и всички сили и
богатствата на душата: способностите, привързаността, спомените, чувствата,
желанията дори. Едно подир друго падат прерязаните въжета, които са го свързвали със
земята, и освободен почти, духът потрепва от собствената си лекота.“
Чрез своята книга Далчев следва една богата европейска литературна традиция. Тя води
началото си от античността в лицето на Теофраст, Епиктет, Сенека, Марк Аврелий и др. Ред от
психологическите размисли пък напомнят резигнираната мъдрост на Монтен, други напомнят
за Ларошфуко, може да се усети школата на Теофраст и Лабрюйе.
Някои от фрагментите и афоризмите на Далчев изглеждат толкова непредизвикателно в
днешно време. Това е така, понеже са станали твърде популярни в интелектуалните среди. Има
и такива „бележки“, които изглеждат като реминисценции на чужди крилати мисли.
Моралистите от всички времена размишляват върху едни и същи вечни истини и достигат до
сходни мъдрости. Ето защо и фрагмента за излишното начало в творбите на младите писатели
много наподобява някои изказвания на Чехов.
Въпреки подредбата на фрагментите в книгата е съвсем случайна, се получава цялостна
книга с монолитно звучене. Не само защото изразява един самобитен индивидуален дух, а и
посредством своята изразна прецизност и духовна изтънченост, морална и творческа позиция.
По тази напълно обмислена цялост на творбата „бележките“ на Далчев се отличават от
„откръшеците“ и „апофтегмите“ на Стоян Михайловски и „мислите“ на Стаматов. Далчевата
книга е цялостна, а не сбор от „фрагменти“.
Прави впечатление една разлика между „моралистичните“ и „критическите“ наблюдения
на Далчев – в първите той е хуманистично-унивесален, във вторите – предимно национално-
конкретен. Моралистичните му не са национално-характерологични, както при Илия Бешков. В
критическите си фрагменти, напротив, Далчев прави конкретни наблюдения върху
националната ни литература. Преобладават фрагменти с конкретни съждения, сценки и
интерпретации на творци и проблеми от националната ни литература. Дори изглеждащите
„абстрактно-теоретични“ фрагменти – за писателския труд, творческата личност, таланта и
характера – имат известна насоченост към националната литературна ситуация и българската
творческа характерология.
Най-ясно личи голямото интерпретаторско и литературно-историческо значение на
Далчевите фрагменти в конкретните му съждения за българските писатели. Близо 50 от 450-те
Далчеви фрагменти са посветени на конкретни творци от българската литература. Размислите
на Далчев представят критическите възгледи на поета, който има остро самосъзнание за
собственото си литературно-историческо място. Основните размисли за българската литература
са за онези творци, които са предшественици на автора. Яворов е пример за предшественик, от
когото Далчев се „отблъсква“ литературно-исторически, а Димчо Дебелянов – пример за поето,
когото „следва“ литературно-исторически. Това са и поетите, за които той е писал най-много.
Единственият български прозаик, за който има изказване в фрагментите е Йордан Йовков. В
изказванията на Далчев ще открием, не просто необходимата почит, която всеки поет трябва да
отдаде на традицията, не само портретни зарисовки на класиците, но и тънки, несъзряни от
никого наблюдения върху поетиката им.
Естествено не с всички Далчеви оценки, наблюдения и тълкования бихме могли да се
съгласим. Това е така, понеже по самата си същност критическото слово е провокиращо. И
неговата ценност се мери по онова, с което се съгласяваме, но и по онова, което ни се иска да
оспорим, да продължим, да опровергаем или да допълним със своя мисъл.
„Критическите“ му фрагменти имат най-голямо литературно-историческа стойност. И то
не само защото в тях са изказани твърде важни съждения, а и защото по-късно станаха и една
основа за по-зрялото литературно-историческо осмисляне на българската словесна традиция.
Именно, чрез тези критически фрагменти, които не представляват особено голям обем, Атанас
Далчев се изяви кат голям български критик. Точно те („критическите фрагменти“) – след
Пенчовите и Гео-Милевите – показаха, че българската литература е навлязла в по-високо
„равнище“, което можем да наречем зрелост.
Стиловият аскетизъм и перфекционизъм сътворяват изразното изящество и духовната
извисеност на Далчевите „фрагменти“. С тях, не по-малка степен отколкото с поезията, той
стана класик на новата ни литература. Защото, както казва Пол Валери: „Класик е онзи писател,
който носи в себе си критиката и го включва пряко във всичките си дела.“.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
20 юли 2021 в 23:58 потребител на 32 години от София
05 юли 2021 в 16:15 студент на 23 години от София - СУ "Св. Климент Охридски", факулетет - Факултет по славянски филологии, специалност - Славянска филология, випуск 2022
30 юни 2021 в 18:11 студент на 23 години от София - СУ "Св. Климент Охридски", факулетет - Факултет по славянски филологии, специалност - Славянска филология, випуск 2023
17 яну 2021 в 17:27 ученик на 19 години от София - 133 СОУ "А. С. Пушкин" с преподаване на руски и западни езици, випуск 2021
17 яну 2021 в 14:04 студентка на 41 години от Смолян - Филиал на ПУ "Паисий Хилендарски", факулетет - педагогика, специалност - Български език, випуск 2021
23 ное 2020 в 19:33 ученик на 19 години от София - 001 АЕГ, випуск 2021
 
Домашни по темата на материала
съчинение за Адам и Ева
добавена от cimona_beckam 14.06.2012
0
17
Трябва ми есе на тема "Копнеж за обич " . Моля , който може да ми помогне ... СПЕШНО
добавена от nasi802 29.05.2013
1
9
Есе на тема Внуците на Бай Ганьо
добавена от Lenzity2525 14.03.2012
9
247
Подобни материали
 

Светът на Никола Йонков Вапцаров

17 апр 2006
·
662
·
7
·
1,379
·
621
·
2
·
1

Неговото родно място – град Банско, има пряко отношение към творчеството му. Семейството, от което произхожда е пряко свързано с националноосвободителното движение в Македония. Баща му ЙОНКО ВАПЦАРОВ е член на революционната организация.
 

Човекът и неговите житейски преображения в "Песен за човека"

15 дек 2007
·
1,245
·
3
·
485
·
1,216
·
2

Никола Вапцаров използва разнообразни изразни средства, с цел да насочи читателя към разбирането на човешката същност.Поетът представя две тези за човека, като го разглежда в два плана.В поемата „Песен за човека” поетът Никола Вапцаров използва средства
 

Изворът на белоногата - анализ

30 апр 2006
·
9,228
·
3
·
921
·
1,036
·
1
·
4

"Изворът" на българското достойнство остава завинаги "вграден" в художественото пространство на Петко-Славейковата творба "Изворът на Белоногата".
 

Пенчо Славейков - „CIS MOLL”

02 апр 2008
·
1,057
·
2
·
732
·
923
·
1
·
1

В това трагично произведение мощно се налага жизнеутвърждаващата тема. Поетът, който със спо¬койно примирение възприема смъртта - естест¬вен неизбежен заник на живота, тук решително въстава срещу нея като съзнателно търсен изход...
 

Никола Вапцаров- стихове (трета част)

18 ное 2006
·
496
·
6
·
490
·
117

"Горки", "Епоха", "Пушкин" -Никола Вапцаров.
1 2 3 4 5 » 11
 
Онлайн тестове по Литература
Иван Вазов - творчество
изпитен тест по Литература за Ученици от 11 клас
Тестът е по старата учебна програма за 11. клас. Съдържа въпроси, свързани с творчеството на Вазов и епохата, в която твори.
(Труден)
20
11
1
3 мин
24.01.2020
Н.В. Гогол - "Шинел"
тематичен тест по Литература за Ученици от 10 клас
Тестът е върху произведението на Гогол "Шинел" и е за проверка на знанията на учениците. Всички въпроси имат само един верен отговор.
(Труден)
12
4
1
16.10.2019
» виж всички онлайн тестове по литература

Фрагментите на Атанас Далчев

Материал № 763773, от 30 ное 2011
Свален: 176 пъти
Прегледан: 407 пъти
Предмет: Литература
Автор: Атанас Далчев
Тип: Доклад
Брой страници: 3
Брой думи: 1,131
Брой символи: 6,942

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Фрагментите на Атанас Далчев"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала