Големина на текста:
Фрагментите на Атанас Далчев
Атанас Далчев е не само голям български поет. Той е и голям български критик. Той е от
онези български творци в народната литература, чието значение се определя не само от чисто
художественото им, но и от критическото им слово. Третият след Пенчо Славейков и Гео
Милев, чието присъствие е така значимо, защото се измерва не само с чисто художественото им
слово. Те се измерват и с възгледите, който придават на творбите им критическите им възгледи.
Ако трябва да бъде сравнен с някои чужди поети, това би били Т.С. Елиът и Пол Валери. Най-
важното за критическата литература на Далчев е, че той е допринесъл най-много за въвеждането
на фрагментите като литературен жанр, но и създава първата класическа книга с фрагменти.
Тя, книгата „Фрагменти“, излиза през 1967 година и въпреки неголемия си тираж се
превръща в литературно събитие. Превърнала се е в настолна книга на цяло поколение млади
литератори, като бива приета радушно и от критиката. Инициативата на Далчев с тази книга,
полага началото на един възроден в националната ти култура интерес към фрагментарно-
есеистичните словесни традиции. „Фрагменти“ е един синтез на цял период в творческото
развитие на самия Атанас Далчев.
Бележките на автора се появяват в периода, когато той не публикува нито едно
стихотворение (1937-1955). През този период в периодичния печат излизат 137 бележки, който
по обем представляват половината от книгата „Фрагменти“. Първоначално фрагментите, които
биват публикувани излизат в печата под заглавието „Бележки“. Едва по-късно, когато ги събра,
Далчев приема предложеното му от Борис Делчев заглавие - „Фрагменти“. Така тази книга
пресъздава представата за автора като класик на този жанр и дава основния корпус на
Далчевите фрагментарни размисли.
Неговите фрагменти в жанрово отношение варират от афоризма до кратка прозаическа
скица (миниатюра) и кратко литературно есе. Ето и няколко примера за характерни Далчеви
афоризми:
„Един писател личи по това, което той не си позволява да пише.“
„Цинизмът в някои случаи е една форма на срамежливостта.“
„Песимизмът у някои е извинение за мързела им.“
„Неяснотата е резултат или на някаква липса, или на някакъв излишък.“
„Най-тежък за борецът е часът на победата.“
„Хуморът е веселата смърт на поета.“
„Който има семейство, трябва да се прости и с гордостта си.“
Но не всички „бележки“ могат да бъдат определени като афоризми, ето например:
„Над улицата прелетя птица. Аз не я забелязах, но видях сянката й да пада
надолу като камък по слънчевата фасада на срещното здание.“
„Мъгла има; но аз я виждам само пред осветения прозорец. Сякаш е негово
дихание.“
Този тип „изречения“ и свръхкратки „фрагменти“ на Далчев определено имат
„художествени“, а не моралистични или критически импулси и съдържание. Те са сякаш образи,
изпаднали от някое стихотворение, останало ненаписано. Или сами по себе си представляват
кратко стихотворение в проза, лирична миниатюра. За разлика от тях най-дългите Далчеви
фрагменти представляват или кратки критически есета, или пък наситени прозаически
миниатюри от типа на стихотворенията в проза. И двата типа от по-обемните фрагменти
обикновено имат заглавия - „Любовта на Лора и Яворов“, „ За българския ескетизъм“ „Дъжд“ и
др. По-голяма част от публикуваните „бележки“ имат заглавия, а част от тях са групирани и в
цикли.
Между афоризмът и прозаическата скица са разположени най-обичайния тип Далчеви
фрагменти, които всъщност са и най-чисти в жанрово отношение. В тематично-съдържателно
отношение тези фрагменти варират между „критически“ и „моралистичен“ тип. Ето например
един „критически“ фрагмент:
Началото на произведенията, особено на младите писатели, е най-често
излишно и може спокойно да се изостави. В него авторът се готви да каже нещо, но не е казал
още нищо. То е като настройването на инструментите преди музиката.“
А ето и един от типа на „житейско-моралистичните“:
Когато стигнеш известна възраст почваш да разбираш, че животът всъщност
е непрекъсната загуба. Губиш не само зъбите, косите, блясък на очите, но и всички сили и
богатствата на душата: способностите, привързаността, спомените, чувствата,
желанията дори. Едно подир друго падат прерязаните въжета, които са го свързвали със
земята, и освободен почти, духът потрепва от собствената си лекота.“
Чрез своята книга Далчев следва една богата европейска литературна традиция. Тя води
началото си от античността в лицето на Теофраст, Епиктет, Сенека, Марк Аврелий и др. Ред от
психологическите размисли пък напомнят резигнираната мъдрост на Монтен, други напомнят
за Ларошфуко, може да се усети школата на Теофраст и Лабрюйе.
Някои от фрагментите и афоризмите на Далчев изглеждат толкова непредизвикателно в
днешно време. Това е така, понеже са станали твърде популярни в интелектуалните среди. Има
и такива „бележки“, които изглеждат като реминисценции на чужди крилати мисли.
Моралистите от всички времена размишляват върху едни и същи вечни истини и достигат до
сходни мъдрости. Ето защо и фрагмента за излишното начало в творбите на младите писатели
много наподобява някои изказвания на Чехов.
Въпреки подредбата на фрагментите в книгата е съвсем случайна, се получава цялостна
книга с монолитно звучене. Не само защото изразява един самобитен индивидуален дух, а и
посредством своята изразна прецизност и духовна изтънченост, морална и творческа позиция.
По тази напълно обмислена цялост на творбата „бележките“ на Далчев се отличават от
„откръшеците“ и „апофтегмите“ на Стоян Михайловски и „мислите“ на Стаматов. Далчевата
книга е цялостна, а не сбор от „фрагменти“.
Прави впечатление една разлика между „моралистичните“ и „критическите“ наблюдения
на Далчев – в първите той е хуманистично-унивесален, във вторите – предимно национално-
конкретен. Моралистичните му не са национално-характерологични, както при Илия Бешков. В
критическите си фрагменти, напротив, Далчев прави конкретни наблюдения върху
националната ни литература. Преобладават фрагменти с конкретни съждения, сценки и
интерпретации на творци и проблеми от националната ни литература. Дори изглеждащите
„абстрактно-теоретични“ фрагменти – за писателския труд, творческата личност, таланта и
характера – имат известна насоченост към националната литературна ситуация и българската
творческа характерология.
Най-ясно личи голямото интерпретаторско и литературно-историческо значение на
Далчевите фрагменти в конкретните му съждения за българските писатели. Близо 50 от 450-те
Далчеви фрагменти са посветени на конкретни творци от българската литература. Размислите
на Далчев представят критическите възгледи на поета, който има остро самосъзнание за
собственото си литературно-историческо място. Основните размисли за българската литература
са за онези творци, които са предшественици на автора. Яворов е пример за предшественик, от
когото Далчев се „отблъсква“ литературно-исторически, а Димчо Дебелянов – пример за поето,
когото „следва“ литературно-исторически. Това са и поетите, за които той е писал най-много.
Единственият български прозаик, за който има изказване в фрагментите е Йордан Йовков. В
изказванията на Далчев ще открием, не просто необходимата почит, която всеки поет трябва да
отдаде на традицията, не само портретни зарисовки на класиците, но и тънки, несъзряни от
никого наблюдения върху поетиката им.
Естествено не с всички Далчеви оценки, наблюдения и тълкования бихме могли да се
съгласим. Това е така, понеже по самата си същност критическото слово е провокиращо. И
неговата ценност се мери по онова, с което се съгласяваме, но и по онова, което ни се иска да
оспорим, да продължим, да опровергаем или да допълним със своя мисъл.
„Критическите“ му фрагменти имат най-голямо литературно-историческа стойност. И то
не само защото в тях са изказани твърде важни съждения, а и защото по-късно станаха и една
основа за по-зрялото литературно-историческо осмисляне на българската словесна традиция.
Именно, чрез тези критически фрагменти, които не представляват особено голям обем, Атанас
Далчев се изяви кат голям български критик. Точно те („критическите фрагменти“) – след
Пенчовите и Гео-Милевите – показаха, че българската литература е навлязла в по-високо
„равнище“, което можем да наречем зрелост.
Стиловият аскетизъм и перфекционизъм сътворяват изразното изящество и духовната
извисеност на Далчевите „фрагменти“. С тях, не по-малка степен отколкото с поезията, той
стана класик на новата ни литература. Защото, както казва Пол Валери: „Класик е онзи писател,
който носи в себе си критиката и го включва пряко във всичките си дела.“.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Фрагментите на Атанас Далчев

Атанас Далчев е не само голям български поет. той е и голям български критик. Той е от онези български творци в народната литература, чието значение се определя не само от чисто художественото им, но и от критическото им слово. Третият след пенчо...
Изпратен от:
Mdesy
на 2011-11-30
Добавен в:
Доклади
по Литература
Статистика:
176 сваляния
виж още
 
Домашни по темата на материала
съчинение за Адам и Ева
добавена от cimona_beckam 14.06.2012
0
17
Трябва ми есе на тема "Копнеж за обич " . Моля , който може да ми помогне ... СПЕШНО
добавена от nasi802 29.05.2013
1
9
Есе на тема Внуците на Бай Ганьо
добавена от Lenzity2525 14.03.2012
9
247
Подобни материали
 

Светът на Никола Йонков Вапцаров

17 апр 2006
·
662
·
7
·
1,379
·
619
·
2
·
1

Неговото родно място – град Банско, има пряко отношение към творчеството му. Семейството, от което произхожда е пряко свързано с националноосвободителното движение в Македония. Баща му ЙОНКО ВАПЦАРОВ е член на революционната организация.
 

Човекът и неговите житейски преображения в "Песен за човека"

15 дек 2007
·
1,245
·
3
·
485
·
1,215
·
2

Никола Вапцаров използва разнообразни изразни средства, с цел да насочи читателя към разбирането на човешката същност.Поетът представя две тези за човека, като го разглежда в два плана.В поемата „Песен за човека” поетът Никола Вапцаров използва средства
 

Изворът на белоногата - анализ

30 апр 2006
·
9,228
·
3
·
921
·
1,035
·
1
·
4

"Изворът" на българското достойнство остава завинаги "вграден" в художественото пространство на Петко-Славейковата творба "Изворът на Белоногата".
 

Пенчо Славейков - „CIS MOLL”

02 апр 2008
·
1,057
·
2
·
732
·
923
·
1
·
1

В това трагично произведение мощно се налага жизнеутвърждаващата тема. Поетът, който със спо¬койно примирение възприема смъртта - естест¬вен неизбежен заник на живота, тук решително въстава срещу нея като съзнателно търсен изход...
 

Никола Вапцаров- стихове (трета част)

18 ное 2006
·
496
·
6
·
490
·
117

"Горки", "Епоха", "Пушкин" -Никола Вапцаров.
1 2 3 4 5 » 11
 
Онлайн тестове по Литература
Поезията на Елисавета Багряна
междинен тест по Литература за Ученици от 12 клас
Теста проверява знанията за творчеството на Елисавета Багряна. Въпросите имат само един верен отговор.
(Лесен)
25
1
6 мин
17.08.2020
Творчеството на Алеко Константинов – обобщение
изпитен тест по Литература за Ученици от 11 клас
Вариант 1 на обобщителен тест върху творчеството на Алеко Константинов. Въпросите имат само един верен отговор.
(Лесен)
20
1
13.08.2020
» виж всички онлайн тестове по литература

Фрагментите на Атанас Далчев

Материал № 763773, от 30 ное 2011
Свален: 176 пъти
Прегледан: 407 пъти
Предмет: Литература
Автор: Атанас Далчев
Тип: Доклад
Брой страници: 3
Брой думи: 1,131
Брой символи: 6,942

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Фрагментите на Атанас Далчев"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала