Етиен Бенов
преподава по Психология
в град София
Големина на текста:
18.04.2011г.
Праксис и апраксии
Двигателната активност присъства в почти всички поведенически реакции на човека от
най-елементарните (лицева мимика) до най-слойната (писане, свирене на инструмент)
(планирането и въображението са едни от малките изключения). Специално при човека
една голяма част от двигателната активност е представена от волевите движения и
действия. Те се отнасят към най-сложните форми на псих дейност т.е те са висша корова
функция и се обозначават с термина праксис (праксисни движения, психомоторика).
! Праксисните движения и действия се характеризират със следните
характеристики, особености:
–ТЕ са целенасочени – т.е винаги целят постигането на някакъв предварително
замислен краен резултат.
–Изискват предварително планиране, т.е. извършват се по предварително изготвени
програми. Следователно те нямат рефлекторна природа, както се е счително до
преди 3 4 десетилетия. Не представляват изградени чрез обучение условни
рефлекси.
–Придобиват се в индивидуалния живот ;
–След период на обучение и тренировка те се автоматизират, т.е започват да се
изпълняват плавно и точно, почти машинално без необходимост за средоточаване
на вниманието и волевото му поддържане.
Дефиниране на праксиса – дефинира се като включващ автоматизираните
двигателни навици и сръчности, придобити в индивидуалния живот чрез обучение и
тренировки
В организиране и реализация на праксиса участва почти цялата церебрална кора и
някой подкорови структури (най-важни базланите ганглии и малкия мозък)
Общо прието е схващането че при десноръките лява хемисфера е специализирана и за
мануалния ( на ръката) контрол и за праксиса. Така че основен невроанатомичен субстрат
на праксиса се явяват лявохемисферните фронто-париатални зони (кръгове) и подкоровите
им връзки. Участие в реализацията на праксиса взима и дясна хемисфера, най-вече
префронталните райони и някои подкорови структури (горе споменатите)
Функционален модел на производството на праксисни движения – Първата
систематизирана теория за праксисните движения и техните нарушения принадлежи на
Липман (1900 г.). Основния и постулат (твъредние), че съществува латерализирана (само в
1 страна) в ЛХ комплексна, многокомпонентна система, отговорна за планиране на
двигателните умения и сръчности. Тези негова теория заляга в последствие в основата на
всички предложени теории и модели.
Съвременния общ функционален модел на планиране и осъществяване на праксиса
предполага съществуването на 3 работещи в тясно взаимодействие системи:
–Сензорно перцептивна система
–Концептуална (семантична)
–Система за производство
Какво ще е участието на всяка от тях и какви етапи ще включва цялостния процес на
планиране и осъществяване на конкретното праксисни действия ще зависи от следните
условия:
–Дали движенията са транзитивни (борави се с реални предмети) или са
нетранзитивни (имитация и пантомимата)
–Дали са познати (фамилиарни)
–Дали са прости (единични движения или са серийно повтарящи се еднотипни
движения) или са сложни, многоелементни двигателни поредици.
–Дали се извършват по вербална команда, инструкция или по подръжание
Сензорноперцептивната система участва на първите етапи, свързани с
възприемането и анализирането на сензо–моторната информация (възприемане и анализ
на пространствено – времеви характеристики на демонстративно движение, когато учиш и
танцуваш, ти гледаш в краката). И с идентифицирането на ключовите характеристики на
инструментите и обектите, които се използват при движение. В резултат на нейната
дейност се изгражда перецептивен образ на двигателния акт. Ако ще се извършват познати
движения, чрез този перецептивен образ се влиза в т.нар лексикон на движение (запазени
образи). За това СПС активно участва в организирането на движения и действия свързани
с реално манипулиране с обекти и в организирането на имитирането на движения особено
безмислени и непознати. Освен това, тази ситема има активна роля при самото онлайн
изпълнение на движенията, включвайки се активно в контрола.
Концептуалната система – осъществява етапите свързани с подбора (избирането,
селекцията) на концепта (идеята, схващането) за двигателния отговор или движението
(какво да е) С генерирането на образа на движението. Тя съдържа всички знания,
необходими за извършването на движенията, като тези знания са организирани в няколко
семантични субсистеми.Тази система има решаващо участите в планирането на познати
движения особено нетранзитивни (имитация, пантомима) извършвани по вербална
инструкция, както и в разпознаване на жестве.
Най-късните етапи от цялостния процес на генериране на праксисните действия са
свързани с тяхното моторно програмиране следвано от тяхното реално изпълнение и
контрол над изпълнението. Всички тези етапи се изпълняват от системата за производство.
В нея се съхранява информация за пространствените и времеви параметри на заучени
двигателни актове, т.е абстрактните праксисни програми на заучени отговори, означавани
кинетични моторни енграми. В своята съвкупност те се означават като праксикон
(лексикон на праксисни движения)
Aпраксии – дефиниране и видове
Двигателните нарушения са два основни вида – елементарни двигателни нарушения,
причинени от парези, парализи, хиперкинези, дистонии и атаксии. Тези нарушения се
изучават от неврологията и формират неврологичните синдроми. Втората гр наручения са
нарушение на волевите целенасочени движения и действия обозначавани с термина
апраксии . Те са отнасят към невропсихологичните синдроми и се изучават от
невропсихологията.
Апраксията се дефинира като нарушаване на плавното автоматизирано и коректно
изпълнение на заучени двигателни умения и сръчности, което нарушение не се дължи на
елементарни моторни или сензорни дефицити, интелектуална деградация или нарушено
езиково разбиране.
Първата систематизирана класификация на апраксиите принадлежи на Липман. Той
извежда тро осн форми на апраксия: идеомоторна апраксия, идеационна апраксия, моторна
апраксия (лимб-кинетична). Макар към момента да липсва общоприета класификация като
най-широко използвана се налага следната класификация:
Трите горе изредени + конструктивна апраксия, орална апраксия, речеви апраксии с две
подформи, дисконекционни апраксии, специфични апраксии.
! малко по-подробно да прочета от учебника изследване на праксиса
Клинична характеристика на апраксичните синдроми:
Идеомоторна апраксия – най-често срещаната; винаги се проявява и в двете ръце;
намира израз в нарушаване изпълнението на жестове с ръцете, при които не се манипулира
с реални обекти. Пациента знае как да извърши действието, може да го опише вербално,
но не може да го изпълни правилно по вербална инструкция. Напълно запазено е
манипулирането с реални обекти, но не и тяхната пантомима. При опит за пантомима
става явно, че не е грешно съдържанието на движението, а са грешни пространствените му
параметри (а понякога и времевите). Друга типична грешка е, че при пантомима на
предметни действия те често използват части на ръката си в качеството на самите
предмети, като е инструктиран да не го прави.
Нарушава се и изпълнението по вербална команда на различни конвенционални
символни жестове като прекръстване, отдаване на чест между военни, кимане с да и не.
Имитирането на показани жестове също е неправилно. Типично пациентоте мислят че
правилно изпълняват действията.
огнище на увреда – свързва се с ляво хемисфери париатални лезии.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Праксис и апраксии

Двигателната активност присъства в почти всички поведенически реакции на човека от най-елементарните (лицева мимика) до най-сложната (писане, свирене на инструмент) (планирането и въображението са едни от малките изключения)...
Изпратен от:
парван
на 2011-11-30
Добавен в:
Лекции
по Психология
Статистика:
114 сваляния
виж още
Материалът се намира в следните категории:
Лекции по Психология от София за Студенти в УНСС от факултет ФСФ рядко сваляни с 7 - 10 страници от преди повече от година Други от Ученици
 
Подобни материали
 

Възприятие

29 авг 2009
·
422
·
4
·
1,060
·
3

Възприятие - обща характеристика и функции, специфични особености, константност, аперцепция и т.н...
 

Общуване и разбиране

17 яну 2008
·
317
·
2
·
478
·
105
·
1

Общуването намира своето изражение в посланието. Посланието, което отправено към другия дава информация за неговото вътрешно настроение и преживяване. Отправянето на послание в общуването е постоянен процес. То има смисъл не само в миналото и настоящето..
 

Използвани термини в областта

29 май 2008
·
139
·
6
·
1,294
·
71

Така например специфичните нарушения в овладяването на процесите четене и писане много често са в комбинация с особености на езиковото функциониране....
 

Методи за закрила на децата в риск

02 юни 2008
·
344
·
4
·
412
·
218
·
1

Дете на 11 години не иска да ходи на училище и вече няколко месеца избягва да ходи. От скоро родителите лично го водят на училище, но детето в първият удобен момент бяга и се прибира в къщи....
 

Психология на общуването

21 юни 2008
·
87
·
3
·
550
·
23

Свързани са с тълкуване на ситуации (природни, социални, междуличностни). Чрез тях се определя доколко дадена ситуация не е опасна за здравето или себеуважението на Аз-а.
 
Онлайн тестове по Психология
Тест по психология и логика за 1-ви курс
изпитен тест по Психология за Студенти от 1 курс
Тест по психология и логика, за първи курс специалност психология. Съдържа 14 въпроса, всеки от които има само един верен отговор.
(Труден)
14
241
1
1 мин
29.11.2013
Тест по Хигиена и здравно образование за студенти от 1-ви курс Психология
изпитен тест по Психология за Студенти от 1 курс
Тестът се състои от 11 въпроса, всеки от които има само един верен отговор. Предназначен е за студенти по Психология, изучаващи дисциплината "Хигиена и здравно образование".
(Лесен)
11
13
1
3 мин
17.10.2016
» виж всички онлайн тестове по психология

Праксис и апраксии

Материал № 763297, от 30 ное 2011
Свален: 114 пъти
Прегледан: 156 пъти
Предмет: Психология
Тип: Лекция
Брой страници: 8
Брой думи: 2,492
Брой символи: 16,482

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Праксис и апраксии"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Етиен Бенов
преподава по Психология
в град София
с опит от  4 години
23

Накшедил Мустафова
преподава по Психология
в град Русе
с опит от  23 години
1,930 90

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения