Големина на текста:
Конспект
по Трудово право- специалност ИМ -IV курс
1 .Предмет, метод на трудовото право.Източници на трудово право.
2 .Право на професионално сдружаване.Общи въпроси на професионалното
сдружаване.Правно положение на синдикалните и работодателски
организации.Тристранно сътрудничество.Колективен трудов договор.
3. Трудови правоотношения- понятие и обща характеристика.Субекти на
трудовото правоотношение.
4. Основания за възникване на трудово правоотношение.Трудов договор-
понятие, сключване.Видове трудови договори.Срочни трудови договори.Трудов
договор за изпитване.Трудов договор за ученичество.Трудови договори за
допълнителен труд.
5. Изборът като основание за възникване на трудово правоотношение.Конкурсът
като основание за възникване на трудово правоотношение.
6. Изменение на трудовото правоотношение.Обща характеристика. Изменение
по взаимно съгласие.Едностранно изменение на трудовото правоотношение от
работодателя.Изменение по искане на работника.Работодателско
правоприемство.
7. Понятие и видове работно време. Извънреден труд.
8. Почивки. Отпуски- понятие, правна характеристика.Видове- платен годишен
отпуск, неплатен отпуск, целеви отпуски.
9. Трудова дисциплина. Дисциплинарна отговорност- понятие. Дисциплинарни
наказания и дисциплинарно производство.
10.Имуществена отговорност на работодателя.Имуществена отговорност на
работника, служителя.
11.Трудово възнаграждение- понятие. Размер на трудовото възнаграждение.
Видове трудово възнаграждение.
12. Здравословни и безопасни условия на труд.
13. Прекратяване на трудовото правоотношение.Общи основания за
прекратяване на трудовия договор.Прекратяване на трудовия договор от
работника/служителя с предизвестие. Прекратяване на трудовия договор без
предизвестие.
14. Уволнение с предизвестие. Уволнение без предизвестие. Предварителна
закрила при уволнение. Прекратяване на трудово правоотношение, възникнало
от избор.
15. Правна защита срещу незаконно уволнение. Иск за отмяна на незаконно
уволнение. Иск за възстановяване на работа. Иск за обезщетение при незаконно
уволнение. Иск за поправяне на основанието за прекратяване на трудовото
правоотношение.
16. Трудови спорове. Трудово правораздаване.Уреждане на колективни трудови
спорове.
17. Контрол за спазване на трудовото законодателство. Принудителни
административни мерки. Административно- наказателна отговорност.
1.Предмет, метод и източници на
трудовото право
Правните отрасли се характеризират
чрез своя предмет и метод на правно
регулиране. Предметът на трудовото
право е формулиран в разпоредбата
на член 1 алинея 1 от КТ. Това са
трудовите отношения и
непосредственно свурзаните с тях
отношения. Кои отношения са
трудови се изследва чрез понятията
труд и работна сила. Трудът е процес,
при който човекът въздейства върху
заобикаляшата го среда като я
преобразува. Този труд не е предмет
на регулиране от трудовото право,
тъй като отношенията са между човек
и вещи. Правото регулира
обществени отношения. Тоест
отношения между хората като
субекти на правото. Трудовите отно
шения съшо са обшественни. Кои
отношения и по повод на кой труд са
трудови се изяснява чрез понятието
работна сила. Работната сила и
съвкупност от физическите и
психическите усилия, които се
извършват в процеса на упражняване
на труда. Престицията или онова,
което се дължи в трудовото
отношение се договаря между
неговите стррани. Те са спицивични
само за трудовото право от една
страна на трудовото правно
отношение е работодателят; а от
другата- работникът или служителят.
Работната сила е особен вид стока,
която се предлага на особен вид
пазар. Пазара на труда. Тя
пренадлежи на работника или
служителя. Нея той предлага на
работодателя при възникнало
трудово правоотношение. Работната
сила на работника или служителя се
предоставя на разположение на
работодателя. Работната сила
пренадлежи на работника или
служителя. Това качество могат да
имат само хората ето защо работната
сила се нарича жив труд. Трудът като
трудов резултат може и е предмет на
правно регулиране от други правни
отрасли, например по договора за
изработка уреден в ЗЗД се дължи
трудов резултат. Изработеното по
договора за изработка е обществен
труд, но то не представлява трудово
правоотношение. Предмет на
трудовото право са и някои
непосредственно свързани с
трудовите отношения общественни
отношения. Такива са:
1.Професионалното сдружаване- то
има две страни- Право да се
сдружават професионално имат:
-работниците (служителите). Те се
сдружават в синдикални
организации, чрез които зашитават
интересите си свурзани с трудовите
отношения; - работодателят.
Работодателите, коите се сдружават в
организации на работодателите.
Тяхната цел е защита интересите на
работодателите, а основно в процеса
на тристранното сътрудничество.
Самото тристранно сътрудничество е
част от втория вид отношения
непосредственно свързани с
трудовите. Това са отношенията на
социално партньорство. Първият вид
такива отношения е тристранното
сътрудничество . То се осъществявва
между държавата в лицето на
Министерството на труда и
социалната политика и
синдикалните организации на
работниците и служителите, които са
национално представяни, както и
организациите на работодателите
съшо на национално равнище.
Втората част от социалното
партньорство е двустанното
сътрудничество. То се осъществява
на ниво отделно предприятие. Страни
по него са работодателят и
синдикалните организации пресмет
на това сътрудничество е
коликтивното трудово договаряне
чрез сключване на колективни
трудови дого вори в които се
доуреждат трудовите и
осигурителните отношения в
конкретните предприятия. Третият
вид отношения непосредственно
свързани с трудовите са тези по
професионална квалификация. Тя
има за цел повишаване
индивидуалните знания и умения на
работниците или служителите с цел
по-ефективно използване на работна
сила. Четвъртият вид отношения,
непосредственно свързани с
трудовите са социално битово и
културно обслужване на работниците
или служителите. Тук се включат
осигуряването на работно облекло
ипредпазни средства, предпазна
храна, специални помещения за
отдих и почивка през работния ден,
организиране превоза на работници и
служители до работните им места и
обратно до домовете им. Изграждане
на почивни домове, станции,
санаториуми и пр. Петият вид
отношения непосредственно
свързани с трудовите са отношения
от трудовите спорове. Те са две
групи: Първо. Индивидуални
трудови спорове свързани с
изпълнения на задължения на
страните по индивидуалните и
колективните трудови договори и
второ колективните трудови спорове
между работниците или служителите
представлявани от синдикални
организации и работодателя за
защита на коликтивно трудовите
права чрез методо като арбитраж,
стачка и пр. Шестите отношения
непосредственно свързани с
трудовите са тези по контрола по
спазване на трудовото
законодателство. Те са
административни отношения, тъй
като контрола се осъществява от
органи на държавната администрация
в лицето на Министерството на
труда и социалната политика и
Изпълнителна по охрана на труда
към нея. Седмите отношения
непосредственно свързани с
трудовите са тези по безработицата.
Част от отношението при
безработицата имат осигурително-
правен характер. Такива са
изплащането на обезщетение при
безработица. Друга част обаче са
свързани с трудовите отношения, тъй
като имат за цел чрез регистриране в
бюрата по труда да осигурят нова
работа на работниците или
служителите, които са безработни. В
преобладаващата си част както
трудовите, така и непосредствено
свързнаите с тях отношения са между
равнопоставени неща- такива са
работодателят и работникът или
служителят. Такива са и страните по
тристранно или двустранно
сътрудничество. В някои случаи
обаче в трудовите отношения водят
държавата, но не като партньор, а
като на носител на елемента власт
чрез съответните държавни органи.
Например отношенията по контрол за
спазване на трудовото
законодателство не са между
равнопоставени лица. От някои е
видно, че преобладаващ метод на
пряко регулиране на трудовото право
е диспозитивният, т.е. методът на
равнопоставеност. Съществуват
обаче и случаи, в които отношенията
се уреждат чрез императивния метод,
т.е. методът на власт и подчинение.
Водещата роля на диспозитивния
метод определя трудовото право като
отрасъл на частното право. От гледна
точка на предмета и метода на правно
регулиране трудовото право е
съвкупност от правни норми, които
основно са с метода на
равнопоставеност регулират
трудовите и непосредствено
свързаните с тях отношения. Основен
източник на трудово право е
Конституцията на РБ. Съгласно
чл.48, ал.1 от Конституцията
гражданите имат право на труд.
Държавата се грижи за създаване на
условия за осъществяване на това
право. Работниците и служителите
имат право на здравословни и
безопасни условия на труд. В чл.49 от
Конституцията е уредено правото на
работниците и служителите да се
сдружават в синдикални организации
за защита на своите интереси в
областта на труда. Уредено е и
правото на работодателите да се
сдружават в организации на
работодателите за защита на своите
интереси. В чл.50 от Конституцията
на РБ е уредено правото на
работниците и служителите на стачка
като средство за защита на техните
колективни интереси. Нормите на
Конституцията са доразвити основно
в Кодекса на труда от 1986г., т.е. в
сила от 01.01.1987. Някои от
елементите на трудовите отношения
и някои от непосредствено
свързаните с тях отношения са
уредени в специални закони. Такъв е
законът за здравословни и безопасни
условия на труд, който детайлизира и
доразвива уреденото в
Конституцията право на работниците
и служителите на безопасни и
здравословни условия на труда.
Такъв е и законът за уреждане на
колективните трудови спорове, в
който е уредено гарант от
Конституционното право на
работниците и служителите на
стачка. Съществуват многобройни
подзаконови нормативни актове, чрез
които се уреждат отделни елементи
на трудовите отношения или
въпроси, свързани с тяхното
възникване и контролът по
съществуването му. Такава е
например наредба №5 от 2002 г. за
съдържанието и реда за изпращане на
уведомление за сключване на трудов
договор. Чрез отделни наредби се
уреждат въпроси, свързани с
командироването на работници или
служители, извънредния труд,
допълнителните възнаграждения,
видовете отпуски, нощния труд и
прочие.Най-много броеве са
подзаконовите нормативни актове,
уреждащи безопасните и
здравословни условия за труд.
2.Право на професионално
сдружаване
Правoто на сдружаване е
конституционно гарантирано
съгласно чл. 12. Сдруженията на
гражданите служат за задоволяване и
защита на техните интереси. В
Трудовото право, правото на
професионално сдружаване е
отношение непосредствено свързано
с трудовите отношения. Право на
професионално сдружаване има
всяко от страните по трудовото
отношение, съгласно чл. 4 ал.1 от
Кодекса на труда: работниците и
слуителите като страни в трудовото
отношение имат право без
предварително разрешение свободно
да образуват по свой избор
синдикални организации, доброволно
да стъпват и да излизат в тях като се
съобразяват само с техните устави и
другата страна по трудовото
отношение. Работодателите имат
право без предварително разрешение
свободно да образуват по свой избор
организации, които да ги
представляват и защитават както и
доброволно да встъпват и да излизат
от тях. Като се съобразяват само с
техните устави. Видно е, че правото
на професионално сдужаване и за
работниците и за служителите от
една страна и за работодателите не е
обвързано с предварително
разрешение. Съществува свобода на
избор на професионална организация.
Членуването, в която и излизането е
доброволно. Целите на синдикалните
организации са посочени в чл. 4 ал. 2
от Кодекса на труда. Синдикалните
организации представляват и
защитават интересите на работниците
и служителите пред държавните
органи и пред работодателите по
въпросите на трудовите и
осигурителните отношения и на
жизненото равнище чрез колективно
преговаряне, участие в тристранното
сътрудничество, организиране на
стоки и други действия съгласно
закона. Целите на организациите на
рботодателите също са посочени
законо съглано чл. 5 ал. 2 от КТ орг.
на раб. Представляват и защитават
своите интереси чрез колективно
преговаряне, участие в тристранното
сътрудничество и чрез други
действия съгласно закона. Правото на
професионално сдружаване включва
и второ ниво както синдикалните
органзации, така и рганизциите на
работодателите могат да се
обединяват в съюзи наречени
конфедерации. Синдикалните
организации съгласно чл. 33 от КТ
имат право в рамките на закона сами
да изрботват и приемат свои устави и
правила за работа. Свободно да
избират свои органи и представители,
да организират своето управление
както и да приемат програми за
дейността си. От своя страна такова
право имат и организациите на
работодателите. Правният статут на
синдикалните и работодателските
организации е юридически лица.
Съгласно чл. 49 от КТ синдикалните
органи и организациите на
работодателите придобиват
качеството на юридическо лице след
вписването им по реда установен за
вписване на сдруженията с
нестопанска цел. Процедурата по
вписване е уредена в закона за
юридическите лица с нестопанска
цел. Както синдикалните, така и
работодателските органи могат да
имат поделения. Съгласно чл. 42 ал. 2
от КТ поделенията на синдикалните
организации и организациите на
работодателите след вписването им
по предвидени в закона за
юридическите лица с нестопанска
цел ред могат да предобият
качеството юридическо лице, когато
това е предвидено в уставите им и по
реда впредвиден за тези устави.
Синдикалните организации и
организациите на работедателите са
участници в социалното
партниорство и по-специално в
тристранното сътрудничество.
Третата страна в това сътрудничество
е държавата. Съгласно чл. 3 от КТ
Държавата осъществява регулирането
на трудовите и непосредствено
свързаните с тях отношения,
осигурителни отношения, както и
въпросите на жизненото равнище в
сътрудничеството и след консултация
с представителните ораганизации на
работниците и на служителите и на
работодателите. Кои организаци на
работниците и служителите са
представителни е посочено в чл. 34
от КТ. За такива се признават
синдикални организации, които имат:
1)най-малко 50 000 членове;2)най-
малко по 50 организации с не по-
малко от 5 членове в повече от
половината отрасли определени от
министерския съвет с националната
класификация на икономическите
дейности; 3)местни организации в
повече от половината общини в
страната и национален ръководен
орган; 4)качеството юридическо лице
предобито по предвидения в закона
за юридическите лица с нестопанска
цел ред. Съгласно чл. 35 от КТ за
представителни организации на
национално равнище се признават
организациите, които имат: 1 – най-
малко 500 членове, всеки от които
има не по-малко от 20 души
работници и служители; 2 –
организации с не по-малко от 10
членове в повече от 1/5 от отраслите
определени от министерския съвет в
съответствие с националната
класификация на икономическите
дейности; 3 – местни органи в повече
от 1/5 от общините в страната и
национален ръководен орган; 4
качеството юридическо лице.
Признаването на представителство на
организацията, синдикати или
работодателство на национално
равнище се извършва от
министерския съвет, който
установява наличието на изброените
критерии за представителност.
Отказът на министерския съвет да
признае за представително
синдикална или работническа
организация трябва да е моделиран.
Като заинтересуваните оргнизации
може да го обжалват пред върховния
административен съд. За
представителни се признават и
всички поделения на организацията
признати за представителки на
национално равнище. Предмет на
тристанното сътрудничество е
регулирането на трудовите и
непосредствено свързаните с тях
отношения, осигурителните
отношения както и въпросите на
жизненото равнище. Обхватът на
въпросите на жизненото равнище при
тристранното сътрудничество се
определя с акт на министерския съвет
по предложение на националният
съвет за тристранно сътрудничество.
Съгласно чл. 3А ал. 2 от КТ
националния съвет за тристранно
сътрудничество се състои от по двама
представители на министерския съвет
на представителните организации на
работниците и служителите и на
работодателите. Националният съвет
за тристранно сътрудничество се
ръководи от заместник министър
предцедател. Освен тристранно,
социалното партньорство бива и
двустранно. То е на ново отделно
предприятие, но може да се
осъществява и по отрасли. Страни по
двъстранното сътрудничество са
работодателят и синдикалните
оргнизации на работниците и
служителите. Израз на двустранно
сътрудничество е колективният
трудов договор. Той е съглашение
между работодателя и синдикалната
организация на работниците и
служителите. Колективният трудов
договор не е обикновен договор, а
нормативно съглашение. С него
съгласно чл. 50 от КТ се уреждат
въпроси на трудовите и
осигурителните отношения на
работниците и служителите, които не
са уредени с повелителни разпоредби
на закона. С колективния трудов
договор се уреждат въпроси, за които
липсва законова уредба или са
уредени с дуспозитивни правни
норми. Диспозитивни са правните
норми, които представят право на
избор. Изискване към коективния
трудов договор е да не съдържа
клаузи, които са по-неблагоприятни
за работниците и служителите в
закона. Съгласно чл. 51 от КТ
колективни трудови договори се
сключват по предприятие, браншове
и отрасли може да се сключи само
един колективен трудов договор.
Съгласно чл. 51 а) от КТ колективен
трудов договор в предприятието се
сключва между работодателя и
синдикалната организация. Проектът
за колективен трудов договор се
изготвя и представя от сидикалната
организация. Когато в предприятието
има повече от една сидикална
органзация те представят общ проект.
Когато синдикалните организации не
могат да представят общ проект,
работодателя сключва колективен
трудов договор със синдикалната
организация, чиито проект е бил
приет от общото събрание на
работниците и служителите с
мозинство повече от половината от
неговите членове. Сключването на
колективен трудов договор не е
задължително съгласно чл. 52
работодателят е длъжен да преговаря
с преставителите на работниците и
служителите:1) сключени колективни
трудови договори, с които е обвързан
поради отраслово, териториално или
организационна принадлежност; 2)
своевременно достоверна и
разбираема информация за
икономическото и финансовото си
състояние, което е от значение за
сключването на колективния трудов
договор. Работодателят може да
откаже предоставянето на
информация, разпространяването, на
която би могло да нанесе вреди.
Такава информация той може да
предостави с изискване за
поверителност. При неизпълнение на
задължението си за преговаряне и
предоставяне на информация, когато
това е виновно работодателят дължи
обещетение за причинените вреди. В
чл. 52 ал. 3 от КТ са представени
срокове за изпълнение задължението
за преговаряне и предоставяне на
информация. Ако е била отправена
покана за това смята се, че
работодателят е в забава, ако е
едномесечен срок от поканата не
започнат преговори с
представителите на работниците и
служителите за сключване на
колективен трудов договор или, ако в
15 дневен срок от поканата не
предостави посочената по-горе
информация. Съгласно чл. 52 ал. 4 от
КТ при искане на работодателя при
започване на преговорите за
сключване на колективен трудов
договор синдикалните организации в
предприятията представят
информация за действителния брой
на членовете си. Съгласно чл. 53 от
КТ колективният трудов договор Се
сключва в писмена форма в 3
екземпляра. По един за всяка от
страните и 1 за съответната
инспекция по труда. Договорът се
подписва от представителите на
страните. Писмената форма е
необходима за действителността му.
Колективният трудов договор се
вписва в специален регистър в
инспекцията по труда в рйона, на
която е седалището на работодателя.
При спор относно текста да договора
договорен е текста, който е
регистриран . Вписването не е
условие за действителността на
договора. Сгласно чл. 54 от КТ
колективният трудов договор влиза в
сила от деня на сключването му. Той
се смята сключен за една година
доколкото в него не е оговорен друг
срок. Максималният договорен срок е
2 години. Колективният трудов
договор може да бъде изграден по
взаимно съгласие по реда на неговото
сключване. Съгласно чл. 57 от КТ
колективният трудов договор има
действие спрямо работниците и
служителите, които са членове на
синдикалната организация. Страна по
договора работници и служители,
които не членуват в синдикалната
организация могат да се присъединят
към него с писмено заевление
адресирано до работодателя или до
ръководството на синдикалната
организация сключила договора. В
чл. 51 Б) от КТ е уредена
възможността за сключване на
колективен трудов договор на
отраслово и браншово равнише. По
отрасли и браншове колективният
трудов договор се сключва между
представителни организации на
работниците и служителите и на
работодателите на основата на
споразумение между организацията.
Представителните организации на
работниците и служителите
представят на представителната
организация на работодателите общ
проект. Колективните трудови
договори могат да се сключват и по
общини съгласно чл. 51 В) от КТ
колективният трудов договор по
общини за дейности финансирани от
общински бюджет се сключват
между представителните организации
на работниците и служителите и
работодателите. Местните поделения
на представителните организации на
работниците и служителите
предоставят общи проекти за
колективният трудов договор на
местните поделения на
представителните организации на
работодателите.
Тема 3 Трудови правоотношения

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
КОМЕНТАРИ
(1-10 от 2)
86120 написа на 09 мар 2010 ОТГОВОРИ
студент от Пловдив , ПУ "Паисий Хилендарски"
86120 написа на 09 мар 2010 ОТГОВОРИ
студент от Пловдив , ПУ "Паисий Хилендарски"
 
Подобни материали
 

Източници на правото

22 ное 2009
·
86
·
4
·
565
·
174

Въпросът за източниците на правото е един от основните въпроси на юриспруденцията и философията на правото...
 

Актуалност на изследването

22 окт 2010
·
66
·
198
·
39,795
·
173

Понятието “длъжностно лице” за на Наказателния кодекс не претърпя съществени изменения през последните 20 години. За този период обаче държавното устройство на страната и обществените отношения в икономическата сфера се промениха радикално....
 

Теория на правото

06 окт 2009
·
31
·
3
·
567
·
74

Теорията на правото изучава правото като обществено явление. Правото е възникнало преди държавата...
 

Основи на правото

28 яну 2009
·
298
·
73
·
16,603
·
298

Обективно право – това е съвкупност от норми и правила, гарантирани от авторитета на една социална власт. То е обективно съществуващия правен ред и х-на негова особеност е подредеността...
 

Основи на правото

05 май 2010
·
152
·
18
·
7,576
·
282

Основи на публичното право. Обща характеристика на публичното право. Принципи и отрасли...
 
Онлайн тестове по Право
Тест по гражданско право
изпитен тест по Право за Ученици от 12 клас
Тестът съдържа въпроси по гражданско право. Всеки въпрос има само един верен отговор.
(Лесен)
15
26
1
1 мин
12.08.2019
Основи на правото
изпитен тест по Право за Студенти от 1 курс
Тестът съдържа въпроси за основните понятия за правото и държавата. Всеки въпрос е само с един верен отговор.
(Лесен)
40
45
1
7 мин
24.07.2019
» виж всички онлайн тестове по право

Трудово право

Материал № 76313, от 13 яну 2008
Свален: 834 пъти
Прегледан: 201 пъти
Качен от:
Предмет: Право
Тип: Пищов
Брой страници: 17
Брой думи: 19,425
Брой символи: 119,223

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Трудово право"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения