Големина на текста:
,,Хаджи Димитър“
Свободата и безсмъртието
Подобно на стихотворението „На прощаване” баладата „Хаджи Димитър“ утвърждава идеята, че
смъртта не е действителният край на човешкия живот, че самоотречението е самоутвърждаване,
ако е посветено на значима кауза, каквато е свободата - най-висшата ценност.
Творбата представя особено отношение между фикция и реалност. Тя пресъздава трагизма на
националната съдба чрез участта на действителни личности - Хаджи Димитър и Стефан Караджа, и
интерпретира проблема за смъртта в съответствие с актуалните за възрожденската епоха
идеологически повели, но и във философски аспект. Спецификата на този текст е резултат от
взаимодействието на митологично и рационално, на фолклорни представи и авторски визии.
Баладичното се съчетава със сентенциозна реторика и по този начин националният исторически
сюжет се трансформира в мит. Поетическият свят се създава чрез категориите и образите на мита.
Силно субективизирани, художественото време и пространство градят визия за света, в която
героиката побеждава смъртта - с волята си да се съпротивлява човекът надмогва своята тленност;
той постига своята същност именно в акта на героичната съпротива.
Чрез субективизиране на художественото време и пространство се надхвърля конкретиката на
националното, осуетява се възможността в текста да се вижда единствено илюстрация на
исторически събития - разбиването на четата, гибелта на войводата. Визията е динамична, менят се
ракурсите и плановете на изображение - героят е виждан едновременно отблизо и отдалеч. Драмата
на умиращия юнак протича в огромно пространство. Той лежи,,там на Балкона“ , жетварката пее
„нейде в полето“. Пространството е разширено до възможно най-крайните си определители - небе и
земя (ІІІ строфа), а проклятията на героя приравняват пространството с цялата вселена (ІІ строфа).
Детайлите - захвърлената настрани пушка, строшената сабя, раната върху гърдите - превръщат
рисуваната с едър щрих картина в пластично изображение.
Художественото пространство е организирано в съответствие с представите, съхранени в
националния митопоетически текст. То се моделира според фолклорното баладично светоусещане и
митомисленето, което е триделно: земя, планина и небе. Тялото на умиращия и неумиращ юнак - там
на Балкана - е сякаш в самия ценностен център на вселената, свързвайки антиподите.
Юнакът е ,,горе“, той е отъждествен с героическото битие и смърт. „Долу“ е робското всекидневие,
в чиято примиреност героическото начало не може да се прояви. Асоциирани със съответните
ценностни системи, пространствените антиподи очертават съдбовния исторически избор, пред който
е изправен българският човек. Наред с това контрастната им метафорика представя неотменността
на избора, която превръща човека в трагично, но гордо същество. Ботевата поезия „редактира“
националния митопоетически текст в съответствие с философията на саможертвата - баладичното е
подчинено на идеята за извънпоставеността на героя спрямо обикновените житейски критерии
ви живот и смърт; „горе“ става положително маркираният полюс, асоцииран с нравствено
извисяване. По този начин баладата „Хаджи Димитър” участва в изграждането на „високия“ образ на
Българското възраждане.
Художественият свят е населен от необикновени същества - неествено укротени, орлицата, вълкът
и соколът конкретизират обобщаващото „него жалеят / земя и небо, звяр и природа“. В българската
митология тези животни принадлежат към различни сфери, чрез които се противопоставят
ураничното и хтоничното. Слънчеви символи са птиците, а хищникът се асоциира с представите за
подземния свят. В баладата те са метафорични образи на прекланящата се пред юначността природа,
знак са на смълчаното пред подвига битие. Появата на самодивите сред вечерния декор на Балкана
създава характерната за народната балада атмосфера на тайнствености подготвя читателя да
възприеме чудото на ,,възкръсването“. В славянския фолклор тези вълшебни крилати женски духове
имат двойствена природа - лечителки, владеят живата вода, но могат да бъдат и коварни, зли. В
баладата те са посестрими на юнака и са превърнати в символ на женствеността, милосърдието, на
вярата, надеждата и любовта.Усещане за необикновени характеристики на пространството създават
ехото на асонансите и Балкана, придобил човешки качества чрез олицетворението:
Настане вечер - месец изгрее,
звезди обсипят сводът небесен;
гора зашуми, вятър повее, -
Балканът пее хайдушка песен!
В лириката и публицистиката на възрожденския поет личи убеденост, че за героическата личност
не може да се разкаже, както историята прави това - обективно и безпристрастно. По-адекватна на
мащаба и е субективната поетическа реч, приемаща мита като реалност и сама създаваща митове. С
тази стратегия е свързано и представянето на умиращия и неумиращ юнак, повален, но непобеден.
На същата митологизираща стратегия служи и речта на лирическия говорител, който изстрадва
болката от загубата и на „тоя юнак“, но призовава сърцето да замлъкне, за да заговори разумът.
На героичния подвиг съответства философската реторика, която недвусмислено и неразбираемо за
битовото съзнание свързва в едно антиподите смърт и безсмъртие. Поанта на текста е парадоксът
,,Тоз, който падне в бой за свобода, /той не умира“. Тази философска теза се доказва в цялостния
текст - преобразуваните време и пространство са само част от тази поетическа аргументация. В
Ботевата митология в юнашката смърт всъщност смърт няма. Чрез героиката на живота и смъртта
образът на Ботевия лирически човек се проекгира върху безначалния и безкраен митологичен кръг
на времето.Смъртта за свободата е'победа над самата смърт, героично самоосъшествяване, път към
безсмъртието, сливане с материята на родното и с духа му, увековечаване в паметта, в словото и в
песента.
Субективизираното пространство е необходимият антипод в художествения свят на Ботевата
творба - като балансира внушенията за индивидуалност и конкретност, създадени от заглавието,
назоваващо историческата личност, то позволява на текста да заговори за разиграващата се драма
като същностната драма, в която участва човекът, и да интерпретира тази драма като универсален
конфликт. Изведен от реалните си човешки измерения, героят придобива романтическа
изключителност, превръща се в легенда.
На динамичната визия съответсват езиково-стилови промени, чрез които се изразява и изобразява
художественото събитие. Създаващата усещане за достоверно изображение конкретна историческа
ситуация се съчетава с фантастично-баладични мотиви, редуват се изобразителен и философско-
сентенциозен план.
Усещане за баладичност създават и противоречивите характеристики на времето. Времето спира и
продължава да следва неизменния си ход, „слънцето спряно сърдито пече “, но същевременно худо-
жественото време обхваща един денонощен цикъл.
,,Аномалиите“ във времето поставят проблема за смъртта и безсмъртието, за преходното и вечното.
Ботевата визия за свободата неизменно включва саможертвената смърт. Крайната отдаденост на
идеала, стигаща до отказ от живота, отхвърлянето на самосъхранителните инстинкти в Ботевата
ценностна скала са житейски жестове, равнозначни на безсмъртие - баладично възможен живот след
смъртта, нетленен белег в колективната памет (,,На прощаване” „Хаджи Димитър, ,, Обесването на
Васил Левски “).
Героическата личност населява други времена и пространства в сравнение с обикновения човек.
Нейно е пространството на идеите, необходим коректив на битовото и тленното. Героическата
личност е извън бавно протичащото битово време и тази извънпоставеност спрямо бита е знак за
пророческата й мисия - да обяви вечноте истини и да ги утвърди чрез живота и смъртта си, да накара
обикновения човек да осъзнае съдбовността на националните цели.
В текста на поета мит и история се противопоставят. Пеизажът, сред който протича драмата на
юнака, е ,,хероичен, не идиличен”, фактите се превръщат в легенда се изгради универсална метафора
за човешкия героизъм. Така поетическата легенда коригира историята. Героичната природа
приютява тялото на юнака след смъртта му, а самата смърт се осмисля като ,,кръстно вграждане
между небето и земята“ и завръщане – сливане с природата, безкрайността и вечността.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Свободата и безсмъртието в стихотворението "Хаджи Димитър"

Свободата и безсмъртието - подробен анализ на стихотворението "Хаджи Димитър“ на Христо Ботев...
Изпратен от:
eclipsion
на 2011-11-30
Добавен в:
Анализи
по Литература
Статистика:
134 сваляния
виж още
 
Домашни по темата на материала
стихотворението Хаджи Димитър коментар
добавена от danitka.dani 11.12.2019
0
5
идеята за смъртта и безсмъртието в баладата Хаджи Димитър
добавена от Ayshe222 06.12.2012
0
21
Баладата ,,Хаджи Димитър"
добавена от lovetherain 13.11.2012
0
23
Въпрос върху ''Една българка'' ЗА УТРЕ!!!ПОМОЩ
добавена от blagito1999 07.12.2015
1
11
Литература 7 клас/за утре/
добавена от vaasii 17.03.2014
1
14
Подобни материали
 

Любен Каравелов

20 дек 2011
·
104
·
13
·
399
·
261

Любен Каравелов е български поет, писател, енциклопедист, журналист, етнограф; национален герой, поборник за освобождението на България от турско робство. Любен Каравелов е по-големия брат на влиятелния следосвобожденски политик Петко Каравелов....
 

Мотивът за смъртта и безсмъртието в Ботевата балада "Хаджи Димитър"

26 яну 2009
·
521
·
2
·
324
·
679
·
2

В баладата авторът ни разкрива жестокостта и слабостта на физическата смърт, и силата, величието в безсмъртието на душата, дала тялото си за една свещенна кауза - свободата...
 

Смърт и Безсмъртие в "Обесването на Левски" и "Хаджи Димитър" от Христо Ботев

17 фев 2009
·
341
·
3
·
670
·
532

Поезията на Ботев разкрива свят на възвишени идеали, в който борбата за високи стойности - лични и национални, заема централно място. Лирическият герой, юнакът, осмислил действителността...
 

Любен Каравелов (1834 - 1879г.)

10 юни 2011
·
16
·
2
·
523
·
22

Любен Каравелов е роден през 1834г. в Копривщица в семейстовото на бащата Стойчо Любенов Каравела и майката Неделя Доганска. Той започва образованието си в родния град в местното взаимно училище където по всяка вероятност се е ...
1 2 3 4 5 » 11
 
Онлайн тестове по Литература
Тест по БЕЛ, входно ниво за 12-ти клас
входен тест по Литература за Ученици от 12 клас
Тестът е подходящ за проверка на входно ниво на ученици от 12-ти клас. Съдържа 41 въпроса от затворен тип, изготвени по модела на матурата. Предназначен е за два учебни часа. Всеки въпрос има само един верен отговор.
(Лесен)
32
8
1
15 мин
12.08.2019
Комбиниран тест за класна работа по БЕЛ
класно тест по Литература за Ученици от 9 клас
Тестът съдържа въпроси по български език и литература, съответстващи на материала, изучаван през първи учебен срок. Всеки въпрос има само по един верен отговор.
(За отличници)
42
1
1
9 мин
20.09.2019
» виж всички онлайн тестове по литература

Свободата и безсмъртието в стихотворението "Хаджи Димитър"

Материал № 763085, от 30 ное 2011
Свален: 134 пъти
Прегледан: 493 пъти
Предмет: Литература
Тип: Анализ
Брой страници: 2
Брой думи: 983
Брой символи: 6,767

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Свободата и безсмъртието в стихотворението "Хад ..."?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Ралица Тодорова Матеева
преподава по Литература
в град Русе
с опит от  4 години
37

Лиляна Георгиева
преподава по Литература
в град София
с опит от  39 години
71

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения