Таня Стоева
преподава по История
в град Кърджали
Големина на текста:
Църковно – национални борби на българите през Възраждането
Увод: Османската инвазия съкрушава не само утвърдения обществено-политически модел на
управление ,развит на базата на конкретни исторически,етнически,културни,икономически и
географски условия,но и практически унищожава институцията олицетворение на духовен и
държавен континуитет–Българската църква-имаща богата история и славни традиции. Освен
духовен стожер през цялото Средновековие Българската църква е и опора на народностния
интегритет,особено в периоди на засилен сепаратизъм и политическа дестабилизация.В
същото време църквата е най–влиятелната обществена институция в средновековна
България.Благодарение благосклонното отношение на държавата тя изгражда силно
разклонена структура,която обхваща цялото българско етническо пространство.С превземането
на Търново от османците за Цариградската патриаршия се създават благоприятни условия
за .реализиране на старите й амбиции.В началото на на XV в. константинополският патриарх
успява да подчини всичките епархии на доскоро независимата Търновска патриаршия,като,а в
средата на този век османската власт официално санкционира това положение с
предоставяне на Вселенската патриаршия статут на единствен официален представител на
цялото православно население..
Историография..По отделни  проблеми на църковно­националните борби 
работят Тодор Бурмов/„Българо­гръцки църковни разпри”/,Кирил Патриарх 
Български/„Граф Игнатиев и българският църковен въпрос”/,Екзарх  Антим 
I/„Католическата   пропаганда   сред   българите1859­1865г.,”/,Тодор 
Събев/”Учредяване и диоцез на Българската екзархия до 1873г.”/,Тончо 
Жечев/„Българският   Великден   или   страстите   български”/.Откроява   се 
монографията на П.Ников­ „Възраждане на българския народ.Църковно
национални борби и постижения”,а също и изследванията на Зина Маркова 
върху дейността на Екзархията от учредяването й до Освобождението
Извори:Сведения по поставената тема могат да се почерпят от архивните 
фондове   на   възрожденските   дейци:Н.Бозвели,В.Априлов,Иларион 
МакариополскиН.ГеровТ.БурмовПанарет РашевЕкзарх Йосиф и дрС 
изключително значение са архивът на Екзархиятамакар и не изцяло 
запазенфондовете на Доростоло­Червенската и Пловдивската митрополия
на  Рилския  манастир,Добродетелната   дружи­на,Българското   книжовно 
дружество   и   Униатската   църква   в   Пловдив.Своето   място   заемат   и 
сборниците с наши и чужди документи,особено на Й.п.ГеоргиевМатериали 
по   черковната   борба”.Богатство   представляват   мемоарите   на 
възрожденските дейци /Ив.Евст.ГешовЙ.Груев,Т.Икономов/,както и 
публикациите на излизащите през периода български вестници/”Македония”, 
Турция”,”Право”, Цариградски вестник”, ”Дунавски лебед”/.От чуждите 
извори изключително полезен източник са записките ,на руския посланик в 
Цариград Николай Игнатиев.
Изложение:I.Християнската църква в българските земи през първите векове на османско
владичество..1.Мястото и ролята на Цариградската патриаршия в духовния живот на
българите.Статутът на християнската църква в Османската империя е регламентиран от
официалното законодателство.Висшият църковен клир получава съдебен и финансов
имунитет,разбира се твърде условен в рамките на една деспотична теократична
монархия..Запазена е старата система на църковни данъци и такси,но една част от тях се влива
в държавната хазна.Мехмед II (1451-1481г.) съхранява и значителна част от имотите и
привилегиите на Вселенската патриаршия.Като формален лидер на най-големия милет в
империята-„гръцкият”(millet-i Rum),който обединява всички православни
поданици,включително и българите.Константинополският патриарх получава правото да
1
ръководи духовния им живот и пряко кореспондира с централната власт.Със своята стройна
йерархична структура и организация Патриаршията се превръща в удобен буфер между
органите на властта и завареното християнско население,както и гарант за неговото
верноподаничество.Под властта на тази облагодетелствана от султана институция през
втората половина на XVв. попада значи-телна част от българските земи.Същевременно
Охридската архиепископия запазва своя статут и дори увеличава своя диоцез, вписвайки се
в политическата и религиозна конюнктура включващата значително православно българско
население.С преустановя-ване функционирането на Ипекската патриаршия след падането на
Сърбия под турска власт през 1459г.,южните й епархии се присъединяват доброволно към
Охридската църква,като новото статукво се запазва чак до възстановяване на независимата
Сръбска патриаршия през 1557г.
Правното уреждане статута на Вселенската патриаршия създава реални предпоставки в
средата и втората половина на XVв. за постепенно възстановяване на епархийската мрежа
и редица манастирски средища.Активизира се духовното общуване с Московската
патриаршия,възраждат се някои от старите книжовни центрове,осезаемо нараства влиянието
на духовенството в обществения живот на българите.Заемайки ключово място в българското
обществено пространство ,православната църква в най-голяма степен компенсира
функциите на погубената християнска държавност.Главен граждански посредник между
иноверната власт и християнското население,пазител на религиозния и етническия му
идентитет,водач на политическите движения и дипломати-чески представител на покорените
народи пред външния свят,важен фактор в съдопроизводството и монополист в областта на
просветното и културното дело,школа за придобиване на управленски умения,стимулатор на
обществена ангажираност-с всички тези свои функции църквата изпъква като истински
стълб на приемствеността през периода на чуждото иноверно владичество.
Ако обаче ролята на християнската църква в българските земи през първите векове след
османско завладяване се приема от изследователите абсолютно еднозначно,то това не е така с
ролята на самата институция Вселенска цариградска патриаршия. От П.Ников датира
традицията за силното негативизиране ролята на Патриаршията.Според нея
насилственото налагане на политическото господство на османската държава и духовната
власт на Цариградската патриаршия натрупва трудно преодолими противоречия.Макар
обединени в едно от чуждата държава и църковна власт,българите са поставени в условията на
двоен иноземен гнет. Данъчната политика на Патриаршията,честите злоупотреби с
посредническата й функция пораждат непрекъснато недоволство и неприязън сред българите.
Изхвърлянето на българския език от богослужението,прогонването на български
свещенослужители или тяхното изолиране от високите постове на църковната
йерархия,унищожаването на старата българска книжнина са явления,които се срещат твърде
често са другата страна.И въпреки че тези прояви не са плод на целенасочена политика през
първите три века на османско владичество,отношенията между българите и гръцкото
духовенство са белязани още от средата на XVв. със знака на проти-вопоставянето.Тези
конфликти са смекчавани от нисшето българско духовенство,осъществяващо връзките между
Патриаршията и българското й паство.Отрицателен резултат от попадането на българите в
културно-духовната сфера на византинизма е духовна та безперспективност и липса на
нормално културно развитие.Като положителна страна от дейността на Вселенската
патриаршия, която не трябва да се подценява или абсолютизира,може да се отчете
запазването на вярата,което способства в голяма степен за запазване на българския народ
и за съхраняване на неговото народностно съзнание.Дял обаче в този процес има и
несъвместимостта между исляма и източноправославното християнство като духовни и
ценностни системи на покорители и покорени.
Тази силно отрицателна трактовка за мястото на Цариградската вселенска патриаршия в
обществения и културно-духовния живот на българите периода XV-XVIIIв. се оспорва от
сериозна група изследователи.За тях това е „най-космополитната” епоха в
многовековната история на балканското християнство и до средата на XVIIIв. или
началото на XIXв. чуждото духовенство не се проявява като гонител на българщината.Нито
една от трите автокефални църкви,под чието духовно ведомство са поставени българите-
Цариградската,Охридската и Ипекската не преследва българския език и култура и не си
поставя за цел асимилация на българското население.Старите противоречия и конфликти на
етническа основа са приспани за цели четири столетия,а водещо начало в политиката на
църквата е идеята за православната общност.Господството на този толерантен дух позволява
на българското низше духовенство да пренесе през дългите векове на иноверно владичество
2
едно почти ненакърнено съзнание за народностна самобитност,въпреки липсата на собствена
автокефална църква и самостойна висша духовна йерархия.Единствено по-значителни
средища на гърцизма се оформят около някои митрополитски центрове и манастири със силно
гръцко етническо присъствие. Достъпът на българите до висши църковни санове не е закрит,но
малцина могат да си позволят астрономическите суми, необходими за това.Някои свидетелства
сочат и имена на десетина българи,които заемат по различно време дори патриаршеския
престол.
2.Цариградската патриаршия през XVII и ХVIII в. и постепенна промяна на отношението на
българите към гръцкото духовенство.Постепенно през XVII и особено чувствително през
XVIIIв.в политиката на Цариградската патриаршия настъп-ват сериозни
промени.Животът на православната църква се подчинява на господстващите в
османското общество нрави и морал.Управлението на църковните дела преминава изцяло в
ръцете на т.нар.фанариотско съсловие,което използва властта единст-вено за лично
облагодетелстване.Прозвището фанариоти идва от столичния квартал Фенер,където от 1600г.
се помещава резиденцията на цариградските патриарси.Фанариотските фамилии,повечето от
които претендират да произхождат от знатни византийски родове, натрупват огромно състояние
от презморска търговия,лихварство и откупуване на данъци и се оформят като своеобразно
финансова олигархия.Благодарение на солидните си връзки през XVIIв. те успяват да
монополизират някои ключови постове от дър-жавния апарат,а от началото на XVIIIв. и
престолите на Влашко и Молдова.Самите фанариоти рядко се стремят към църковен сан,но
дей-но участват в църковното управление.В качеството си на високопоставени патриаршески
чиновници те участват в работата на Патриа-ршеския синод и като истински „спонсори” на
висшето духовенство определят църковната политика и превръщат църквата в доходно
предприятие.
Особено пагубно за авторитета на църквата е т.нар.симония ,която се налага през XVIIIв.
и превръща духовната власт в обект на открита търговия с църковни длъжности и
постоянни интриги..Симонията е пряко свързана с плащането на т.нар. пешкеш от висшите
църковни служители на султана при встъпване в длъжност. Затова османска власт е
заинтересувана от персонални промени на цариградския патриаршески престол.През XVIIв.с1,е
сменят над 54 патриарси,а през XVIIIв. 34 като четирима от тях се възкачват на
патриаршеския престол два пъти..Стига се дотам,че низвергнатият солунски митрополит
Методий лансира идеята за публичен търг на епархиите в качеството им на държавни
приходоизточници.По думите на патриарх Самуил в средата на XVIIIв дълговете на
Патриаршията са по-тежки от египетските пирамиди.За да покрият разходите си, патриархът и
автокефалните архиепископи „продават” митрополиите и епископиите на владиците,а те пък на
свой ред на свещеническите енории.От своя страна след като се добират до желаната катедра
с цената на огромни заеми и притискани от държавата да внасят дължимите църковни
данъци ,владиците облагат паството си с всевъзможни „доброволни” и задължителни
данъци,такси и помощи..Корупцията и мегаломанията вземат връх в средите на висшия
клир и засилват недоволството на българите от гръцките им владици..Към всичко това се
прибавя неприязненото и незаинтересованото отношение на гръцкото духовенство към
българите.Налагането на гръцкия език в църковното богослужение и в общуването между
патриаршеското духовенство и българския народ допълнително изостря противоречията между
тях.Чуждата духовна власт се превръща в пречка за развитието на езика,книжнината и
образованието.
В стремежа си да получат нови източници на приходи,фанариотските среди в Цариград
предявяват претенции за ръководството над останалите православни автокефални църкви в
империята.През 1766г. Вселенската патриаршия подчинява напълно Сръбската Ипекска
патриаршия,а година по-късно-през 1767г. е отнета независимостта и на Охридската
архиепископия.Така всички български епархии попадат под властта на цариградския
патриарх.Този процес кореспондира с духовната обнова на гръцкото общество,където широко
разпространение получава идеята за възстановяване на Византия-т.нар.”мегали идея”.
Поради ред обективни причини гръцкото национално възраждане се проявява най-рано.През
този период Цариградската патриаршия започва да действа като гръцка национална
институция,подкрепяща появилата се ”мегали идея”.По въпроса за началото на тази поли-тика
в историческата литература съществуват много разнообразни мнения,но определено трябва да
се подчертае,че едва в началото на XIXв. Патриаршията започва да провежда ясно
изразени действия в това направление. През 1806 и 1819г. патриарх Григорий V издава
окръжни,с които задължава висшия клир да бди за разпространението на гърцизма сред
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Българската църква

През Средновековието църквата играе ролята на втори център след държавата, който организира и ръководи духовния живот...
Изпратен от:
ина
на 2011-11-27
Добавен в:
Теми
по История
Статистика:
55 сваляния
виж още
 
Домашни по темата на материала
Защо не успяват българите да се освободят от османска власт чрез въстанията през 16 и 17 век?
добавена от selskotolainotobg 18.05.2020
0
3
киметсу но яибахе оффице сториес оф а кинд хеартед, wеак wиллед, wитч сенпай анд хер релатабле, симпле бут нице коухай тхат стартед овер а цуп оф магицаллъ wармед цоффе
добавена от elinaso 12.04.2020
0
4
сравнвние между френският абсюлтизъм,османската теократична монархия и руското самодържавие
добавена от kristina.mitzeva2761 11.02.2020
0
4
СПЕШНООО!!! Мюнхенската конференция
добавена от neyapmamgerek 17.03.2018
1
8
Средновековна Англия
добавена от petq.ivanova_7464 09.02.2018
1
35
Подобни материали
 

Османската империя в края на 16-ти и началото на 17-ти век

25 мар 2006
·
692
·
2
·
458
·
474
·
5

Османската империя в края на 16-ти и началото на 17-ти век - териториални владения, политическа и военна мощ, интереси и цели преди началото на Тридесетгодишната война.
 

Славяни. Произход, разселване и идването им на Балканския полуостров

01 апр 2006
·
889
·
8
·
1,403
·
2,060
·
1

Славяни. Произход, разселване - поминък и обществен живот, уръдия на труда, вярвания, заселване на Балканския полуостров и последици.
 

Българските зами под османска власт

08 ное 2006
·
724
·
2
·
628
·
103

Политическата система на Османската империя. Продължителен етап на оформяне на системата, успоредно с териториалното разширение на Империята. Различия в управлението на отделните територии. Основни моменти в системата - силен централизъм, военноадминис
 

Османската империя

17 яну 2009
·
117
·
5
·
1,388
·
210
·

Османската империя е основана от Осман І (1299-1326г.) – от тук произлиза и името на империята. Империята е основана в Анадола, на завоя на река Сакария...
 

Източната криза през 1876 в политиката на Великите сили

22 апр 2008
·
136
·
2
·
365
·
89

Източния въпрос е свързан с упадъка на Османската империя.Като важен аспект се има предвид съдбата на народите.Източният въпрос преминава през фази,свързани с конфликта между Великите сили,с многобройни кризи и войни...
1 2 3 4 5 » 11
 
Онлайн тестове по История
История и цивилизация - древният свят
изпитен тест по История за
Теста е изпитен. Обхваща световната древна история. Може да се използва както от учители, студенти, ученици и всички, които имат предпочитания към историята. Въпросите са само с един верен отговор.
(Лесен)
38
10
1
7 мин
04.10.2019
Входно ниво по история и цивилизации
входен тест по История за Ученици от 6 клас
Тестът е предназначен за ученици от 6. клас за проверка на знанията в началото на учебната година. Всеки въпрос има само един верен отговор.
(Лесен)
19
290
1
2 мин
03.08.2020
» виж всички онлайн тестове по история

Българската църква

Материал № 760712, от 27 ное 2011
Свален: 55 пъти
Прегледан: 133 пъти
Качен от:
Предмет: История
Тип: Тема
Брой страници: 22
Брой думи: 12,248
Брой символи: 78,827

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Българската църква"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Таня Стоева
преподава по История
в град Кърджали
с опит от  2 години
54

Анелия Севова
преподава по История
в град Стара Загора
с опит от  3 години
165 9

виж още преподаватели...
Последно видяха материала